|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Коментар
В началото на септември, след пороен дъжд, продължил почти денонощие, наводнения потопиха Южното ни Черноморие. Четирима души бяха отнесени и намериха смъртта си във водната стихия. Синеморец и Ахтопол бяха парализирани и откъснати от останалия свят. Видяхме паднали мостове, прекъснати пътища, наводнени домове, разрушена инфраструктура – разрушени съдби. Наяве излязоха безброй нередности – застроени дерета, проспани сигнали и проверки, безразборна горска сеч и свръхзастрояване. Виновни не бяха установени.
След като първоначалният шок от наводнението по Черноморието премина, въпросите започнаха да извират със силата на водната стихия, а предстоящите есенни валежи предизвикаха опасения и тревога и в други региони на страната.
И докато природата е нещо, с което не можем да се борим, то поне корупцията и безхаберието, довели да този воден ад, могат да бъдат преборени. Разбира се, за това е необходима силна воля. Както се казва в хубавата българска поговорка: „На лозето не му трябва молитва, а мотика”. Тоест трябва работа, а работата в случая се изразява в това държавата да предприеме необходимите действия, вместо отново да си затваря очите пред престъпното безхаберие и незаконните действия, които причиняват катаклизми.
Незаконно застрояване
Огромните количества вода от валежите на пръв поглед са основният причинител на бедствието. Но те съвсем не са единственият. След като водата се оттече, на повърхността изплуваха алчност, частни интереси, както и липсата на адекватна държавна намеса.
В случая с Царево многократно са подавани жалби, че някогашното дере, което е служило за водосбор, е насипано и застроено. То вече не е общински терен, а частен имот и контролът върху него става още по-труден. Въпреки че от Министерството на околната среда и водите са разпоредили почистването му от общината – от кмета Лапчев не е последвала реакция.
В градчетата, където минават реки, естествено съществуват и дерета. Някои по-малки, други по-големи – те служат като буфери при прииждането на вода. С годините тези дерета постепенно изчезват и се оказват терени в регулация, а по-късно и застроени зони. Така вече преминали в частни ръце, тези толкова важни дерета не подлежат на контрола на държавата и всичко, което се случва в тях, на практика е законно, защото вече са частна собственост. Държавата е изгубила възможността и правото да контролира тези свои обекти чрез Закона за водите, който забранява строителство на стопански постройки, жилищни сгради, вили по поречията на реки и покрай язовирни стени. Урегулиран един път, такъв парцел спира да подлежи на изискванията на Закона за водите. В по-големите дерета, вече с друг статут, има дори построени хотели, без да е осигурен алтернативен път на водата при подобно бедствие. Безобразно изсечената гора на Странджа, която е естествен бент за прииждащи води от върховете, е също водеща причина за помитането от водата на къмпинг „Нестинарка.”
На 9 септември по „Нова телевизия“ кметът на Царево Георги Лапчев заяви, че здравината на мостовете е изчислявана за 100 години напред и че нямало място за съмнение в тяхната устойчивост – действителността показва друго обаче. Той допълни, че всички дерета и речни корита са почистени, дори са направени по-дълбоки с повече от 2,5 метра. По неговите думи, единствено огромното количество вода е причината за разигралата се бедствена ситуация с човешки жертви.
Причината за наводнението не е причина за щетите
Гореспоменатото наводнение беше анализирано и от специалиста инж. Димитър Куманов от сдружение „Балканка“ в предаването на Люба Кулезич „Честно Казано”. Той заяви, че ако дъжд с подобна продължителност и интензитет вали над София – градът „ще изчезне”. Една от причините е, че липсват блатата и мочурищата, които преди са имали функцията да задържат водата от валежите, преди тя да стигне до коритата на реките. Друга причина е, че никой не проверява и поддържа дъждовната канализация в столицата през последните години. Калта, която се събира в отводнителните шахти, се нуждае от регулярно почистване, но такова не се прави.
Инж. Куманов сподели още, че страната ни е платила 35 млн. лв за планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения. Тези планове, след почти 3-годишно забавяне, все още не са готови, като експертът припозна в това икономически интереси. Целта на плановете за управление е първо да оценят състоянието и риска, и на база тези оценки се предвидят мерки, например: въвеждане на забрана за сеч на крайбрежна растителност, забрана за копаене на баластни вещества от коритата на реките – дейности, които са изкушаващи за редица хора и фирми, близки до всяко управление. Тези и други мерки, предложени за обществено обсъждане от инж. Куманов и сдружение „Балканка “ – всички са отхвърлени от Министерството на околната среда и водите.
Причина за наводнението и причина за щетите са две отделни неща, посочи експертът и държавата трябва да се съсредоточи във възпрепятстването на причините за щетите, защото върху тях може и е задължително да се упражнява контрол.
Държавата като съучастник
Необяснимо е поведението на държавата в лицето на институциите, които би трябвало да контролират подобни вредни и понякога фатални процеси. Инж. Куманов предостави и кадри, в които се вижда плачевното състояние на речните корита на България. Той разкри и документиран случай на копаене на баластра в поречието на река Вит за нуждите на магистрала „Хемус”. Експертът го нарече кражба с участието на държавата, която се случва под ръководството на шефа на Басейнова дирекция „Дунавски район“ с център гр. Плевен – Петър Димитров, който в момента е заместник-министър в Министерството на околната среда и водите.
Инж. Куманов разясни шокиращия случай. В началото на месец ноември 2019 г. той и екипът му подават жалба до Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БД „Дунавски район“) за установено нарушение по извличането на инертен материал (баластра) за магистрала „Хемус”. Седмица по-късно от БД „Дунавски район“ се получава отговор, че са констатирани „стари” следи от изземване, но не е установен извършител. На следващия ден екипът на инженера отива на място и заснема с дрон действията на нарушителите, с което подава сигнал в басейновата дирекция. Нарушителите незабавно напускат мястото на незаконната си дейност, което показва, че са били своевременно предупредени. След пристигането на проверяващите от басейновата дирекция и след предоставените кадри с дрон, на които се виждат камионите и се разпознават съответните фирми в действие, от БД „Дунавски район“ не установяват извършител.
Изводът е, че материалите, внедрени в магистрала „Хемус”, са от крадена речна маса – несортирана баластра, речна кал и чимове. На базата на тези открития е подаден сигнал до прокуратурата – сигналът е прикрит. Държавата, в лицето на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен, демонстрира как нарушава собствените си регулации, а именно тези в Закона за водите като забраната „не се допуска увреждането на естественото състояние на речните корита”. Но с тези действия на държавата естественото състояние на речното корито на река Вит е меко казано компрометирано.
Управление при наводнения
В страната ни все пак има действащ План за управление на риска от наводнения за черноморския район. Според този план рискът в град Царево от речни наводнения е малък. В плана фигурират мерки за противодействие на евентуални дъждовни наводнения като изграждането на отводнителни канали и контрол върху устойчивостта на строителството в целия район. Нито една от мерките за района обаче не обхваща откъснатия от водата мост в град Царево.
Сформираната междуведомствена комисия до края на месеца трябва да опише и представи причините за щетите от наводнението в района на община Царево. В тази комисия работят институции като Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на земеделието и храните, Областна администрация – Бургас и др.
Големият въпрос тук е, дали тази комисия ще има компетентността и доблестта да извади на светло всички причини, довели до трагичните събития от 5 септември. С други думи, дали представителите на толкова много държавни структури ще мога обективно да посочат грешките си и да поемат отговорност за тях. Съмненията остават сериозни, тъй като в тази комисия участие ще вземе и заместник-министъра на околната среда и водите – точно този, при чието управление бяха извършени нарушения на закона.
