• За нас
  • Пишете ни!
събота, 25 март, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало България

Юрий Захарчук – рицарят на огнеборската чест

отЛилия Костова
14 септември , 2021
Юрий Захарчук – рицарят на огнеборската чест

Капитан Захарчук (в средата) с двама от помощниците си през 1939 г. (Исторически архив със съдействието на Константин Чакъров)

Някои българи днес, включително публични личности, погрешно си мислят, че омразата към Русия е едва ли не белег на демократичност. Но омразата никога не може да бъде белег на друго, освен на комунистически манталитет. Да, политиката на Руската империя в края на 19-и и началото на 20-и век е причинила много беди на новосъздадената българска държава. За големите рани, нанесени по-късно на народа ни от комунистическия Съветски съюз, изобщо не е нужно да говорим. Но руският народ е направил и много добрини на българския. И днес, на професионалния празник на пожарникарите, е редно да отдадем почит на руския белогвардейски офицер Юрий Захарчук – несменяемият командир на Софийската пожарна от 1923 до 1944 г.

Юрий Захарчук е роден в Киев на 26 ноември 1890 г. в дворянско семейство. Завършва право, както и Киевското военно училище. Става офицер в руската армия и стига до чин капитан. Избран е за член на Съда на честта. Едва 16-годишен започва да се занимава с пожарно дело при Имперските доброволци, организира и ръководи пожарните команди в градовете Ананиев, Житомир и Тузла. След Окомврийската революция през 1917 г. се включва в белогвардейските части и се сражава под командването на ген. Пьотър Врангел. Жена му с 5-годишната им дъщеря остава в териториите, завзети от болшевиките. При евакуацията на врангеловата армия от Крим пристига в Цариград, където в 1921 г. организира пожарната команда в Боюкдере, издейства доставката на пожарни коли от Франция и дори поставянето на улични номера на къщите – нещо напълно непознато в Турция дотогава. Но всичките му усилия се сблъскват с тежкия ориенталски манталитет и щом посреща семейството си, успяло с помощта на еврейски търговец да напусне Русия през Крим, всички се преселват в София.

На 10 февруари 1923 г., по време на постановка в Народния театър избухва унищожителен пожар. Залата е препълнена, там е и кметът на София Крум Попов, а изходите са затворени заради скорошния атентат срещу Александър Стамболийски. Електричеството угасва, хората са в паника. За щастие в залата е и Юрий Захарчук. С гръмовния си глас той дава наставления на гражданите и предотвратява паниката. От двореца, който е само на крачка разстояние, дотичва и цар Борис Трети. Заповядва да донесат стълби, маркучи и дюшеци. Ситуацията е овладяна, публиката – евакуирана. Допуснати са само две жертви.

pojar naroden teatyr
Дописка за пожара в Народния театър през 1923 г. (снимка: bulgarianhistory.org)

Тази вечер е паметна за Юрий Захарчук. Същата година той е назначен за командир на столичната пожарна от министъра на вътрешните работи и народното здраве генерал Иван Русев. Службата не е лека: 3 – 4 денонощия дежурство и едно денонощие почивка. Белогвардейският офицер въвежда военен ред и дисциплина, както и постоянна бойна и строева подготовка на пожарникарския състав. Обзавежда на 2-рия етаж в казармата на пожарникарите на ул. Екзарх Йосиф № 46 (която и днес е централна пожарна служба) прилично жилище, в което живее със семейството си, за да е близо до подчинените и гражданите и да е в постоянна готовност при пожар. Отговорен гражданин и християнин, той редовно посещава руската църква „Св. Николай“ до Военния клуб и често патрулира из София – в началото на бял кон, а после в пожарната кола.

Поставя в пожарната изрично условие – никой да не членува в политически партии! Поощрява личната отговорност, оценява по достойнство уменията на подчинените си, осигурява отлично обмундироване и най-съвременна техника на състава. Всички пожарникари са снабдени с модерните газови маски, а командата разполага и с два пълни боекомплекта азбестови костюми за гасене вътре в пожарищата. Лично води хората си, многократно рискува живота си в гасенето на опасни пожари, разработва и оттренира предварителни технико-тактически планове на операциите по потушаването им, така че службата му става изключително ефективна и образцова.

Кап. Захарчук често повтаря, че пожарникарят не блести със своята каска, а със своя дух и професионализъм! Разяснява, че хуманността на професията пожарникар е не просто самопожертвователността, а умението да победиш огъня, за да спасиш ближния си. Знаейки, че в медицината и в пожарната най-важен е факторът време, още преди да се снабди с автомобили в службата, обучава конете ѝ при сигнал за тревога веднага да застават между тегличите на каруците, всеки до своето буре с вода. За да сведе до минимум времето за реакция, капитан Захарчук създава клонове на службите в по-отдалечените квартали на София. Издейства и организира закупуването на първите пожарни коли от заводите „Рено“, а след това и 26-метрова пожарникарска автостълба Magirus, като лично работи в „Рено“ цял месец като монтьор, за да опознае новата техника. Превъоръжаването на пожарните команди става възможно благодарение на основания през 1924 г. обществен фонд „Пожарно дело“.

Така в кратко време организира противопожарната служба в София като една от най-добрите в Европа. Възпитаните и обучени от него кадри правят същото в останалите български градове. В 1926 г. организира доброволните пожарникарски отряди в действена национална структура. Насърчава поставянето на автоматични електрически пожароизвестителни устройства. През 1927 г. е приет Правилник на столичната общинска пожарна команда, утвърден от тогавашния кмет генерал Владимир Вазов. Захарчук е обединителната фигура на професията и от момента на назначаването му подпомага дейността на останалите пожарни командири в страната. През 1929 г. британски кралски специалисти наблюдават действията на пожарникарите и впечатлени пишат: „Софийската пожарна команда под ръководството на г-н Захарчук е с великолепни качества и е може би най-добрата в света“. Софийската пожарна е включена и в дипломатическия протокол. През 1930 г. капитан Захарчук организира тържествен парад по посрещането избраницата на Борис Трети, българската царица Йоана.

parad joana boris
Влизането в София на новобрачната царска двойка: Йоана и Борис (снимка: исторически архив)

В 1931 г. в столичната пожарна команда създава първия екип за спешна помощ, като осигурява първата линейка със съдействието на Българския червен кръст. Създава „Спасителна станция“ – първообраз на „Бърза помощ“, с линейка лазарет, на която дежурят лекари доброволци. Създава и газово отделение с 14 маски за работа срещу задушване от пушек и газове. В 1932 г. за пожарникарите благодарение на усилията на кап. Захарчук за пожарникарите е осигурено правото на пенсия при 15 години трудов стаж и обезщетение в случай на смърт или злополука при изпълнение на служебните задължения. Същата 1932 г. Столичната пожарна команда печели състезанието по бързина и дееспособност в Европа, като побеждава дори немците, става първа и е призната за най-добра.

През 1934 г. Захарчук е назначен от ген. Петър Мидилев за Главен инструктор (инспектор) в Министерството на вътрешните работи и народното здраве, фактически пост на началник на Пожарната служба в Царство България, какъвто дотогава не е имало. Същата година той е движеща фигура за изработването на Правилник за устройството на противопожарната охрана. На огнеборците е възложено спасяването и подпомагането на населението при всички обществени бедствия – пожари, земетресения и наводнения, дори и при нападения от скакалци. От казармата на ул. Екзарх Йосиф № 46 кап. Захарчук ръководи организирането на пожарното дело в цялата страна, подчинени са му областните пожарни командири, а „Столичната пожарна команда“ е определена за главна база на инвентара на Отделението за Обществени грижи. Инвентарът се състои от санитарни коли, триосни товарни камиони, лодки, спасителни пояси, канджи, легла, дюшеци, палатки и други, които се разпращат, съответно нуждите на пострадалото население, при големи обществени бедствия и катастрофи. По покана на Пловдивската община Захарчук прави инспекция и изготвя доклад-анализ за необходимите действия, които залягат в общинския план, прави и всичко по възможностите си да съдейства на всички български градове.

В края на 1935 г. общо в страната пожарникарите достигат внушителния брой от 7638 шлема – колкото сухопътна армейска дивизия. За пръв път се провежда системно тактическо изучаване на обектите и се усъвършенства системата за подаване на команди със звукови сигнали. Сигналите, подавани от тръбач при пожар – най-полезното средство за командна комуникация, са регламентирани на около 200. В столицата и в големите градове започва монтирането към градската водопроводна мрежа на пожарни хидранти. Пресата сочи пожарната като един от най-добре организираните държавни ресори.

Цар Борис неведнъж споделя: „Дайте ми още 20-ина като Захарчук и аз ще преобразя България!“

Наричат го „Рицар на огнеборската чест“. Поканен е лично и присъства като почетен гост на коронацията в Лондон на английския крал и император на Британската империя Джордж VI, а кралят на Белгия Леополд III му връчва ордена на Белгийската корона.

Захарчук води и разяснителна и образователна дейност сред обществеността. Изнася сказки с противопожарна тематика и по Радио София. Захарчук оглавява и редакционните съвети на сп. „Пожарна охрана“ (излиза 1934 – 1940) и на в. „Противо аеропланна и газова защита“ (излиза 1943 и 1944 г. през бомбардировките за обучение на гражданското население). В годините на Втората световна войната службата става още по-напрегната, но началникът ѝ е все така неуморен, той спасява София от подпалени от бомбите ешелони на Военна рампа, пълни с експлозиви и муниции, за което незабавно пристигналият на място цар Борис, пренебрегвайки правилата, още там го награждава за втори път с орден „Св. Александър“. Царят отдавна и често му гостува, както и останалите от царския дом. За да се научат отрано на ред и дисциплина, престолонаследникът Симеон II и сестра му Мария-Луиза са чести гости на Захарчук. За тях столичните пожарникари измайсторяват работещ прототип на мотопомпа и умалени тренировъчни гимнастически уреди. За 21 години ръководство на пожарната служба над него се сменят много правителства, министри и кметове, но не и командирът на столичната и българската пожарна, неизменната респектираща фигура на бял унгарски жребец на парадите на пожарната и войската.

zaharchuk bjal kon 1
Юрий Захарчук неизменно язди бял кон (снимка: исторически архив)

На 8 септември 1944 г. съветски войски нахлуват в България и я окупират. Българското правителство, обявило същия ден война на Германия, е свалено с преврат от Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. На 10 септември Захарчук е предупреден от верен служител, че въоръжени паравоенни са изпратени да го арестуват като „буржоазен пожарникар на починалия български цар“. Той аристократично и мъжествено отвръща: „Спокойно! Докато пистолетът е с мен, няма страшно!“. Знаейки добре на какви издевателства са способни съветската власт и слугите ѝ, потресен от за втори път застигащия го комунистически терор, той хладнокръвно се застрелва. В предсмъртното си писмо пише: „20 години служих честно на България. В никакви политически работи не съм участвал. Обичам Русия и България. Поздрав на моите другари пожарникарите“. Погребан е с голямо преклонение в руския парцел № 91 на Софийските централни гробища в парадна униформа с всичките си ордени и отличия. Двамата му заместници по-късно са разстреляни от комунистите.

Статията е изготвена по материали от Уикипедия.

Споделете тази статия

Последвайте ни във Фейсбук:

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

Лого на кампанията „Дари за MEDIAPOOL.BG – защити свободното слово“

Вълна на съпричастност за Mediapool и свободата на словото

0
0
Калоян Константинов, главен редактор на сайта "КлинКлин" и председател на журито на класацията "Златен Шиши" (снкмка: КлинКлин)

Сдружение „Клин“ раздаде наградите за вредна журналистика „Златен Шиши”

0
0
Розов цвят (снимка: Емил Рашковски/Епок Таймс България)

Българското розово масло – опасен токсичен продукт?

0
0
(Снимка: james-a-molnar/ unsplash)

ВКС реши: Без юридическа смяна на пола в България

0
1
Изложбата „Васил Левски в София и Софийско. 150 години ПАМЕТ И БЕЗСМЪРТИЕ“ може да бъде разгледана до 21 май 2023 г. (снимка Епок Таймс България)

150 години ПАМЕТ И БЕЗСМЪРТИЕ – вдъхновяваща изложба за Васил Левски в София

0
0
снимка: Маркус Сpiske/unsplash

Нови санкции по „Магнитски“ за корумпирани лица в България

0
0
Сеизмичната опасност в България за период на повторяемост от 475 години (НИГГГ-БАН)

Опасността от земетресения в България

0
0
vision spring2002 a dark fellow from trier 1920x1080 1

Призракът на комунизма е все още жив

0
0
(снимка: "Фейсбук")

13 януари – ден на българското кино

0
0
Пресконференция на тема Преследването на Фалун Дафа в и извън Китай, Дома на Европа, 12 декември 2022 г. (снимка: Мартин Георгиев, Epoch Times Bulgaria)

Милиони преследвани заради вярата им, сред тях и българи

0
0
Проф. Емил Ботев в оперативна зала на Националната сеизмологична служба на БАН, част от департамента „Сеизмология и сеизмично инженерство“ от Национален институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) (снимка: личен архив)

Проф. Емил Ботев: Земетресението в Турция беше очаквано

0
0
Плакат на документалния филм за Кристиан Таков "Моралът е доброто"

„Моралът е доброто“ – филм за живота на Кристиан Таков

0
0
Следваща публикация
kak prizrakyt na komunizma upravlyava nashia svyat

Седма глава: Разрушаване на семейството - I част

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.