На 28 май г-н Кирил Петков, министър на икономиката от служебното правителство, избрано от българския президент г-н Румен Радев, бе поканил осемте големи получатели на кредити от Българската банка за развитие на разговор как са похарчили получените от ББР кредити. На срещата в министерството не дойде нито една от тях.
Седем от фирмите са изпратили писмен отговор до министъра, а един от тях е с копие до медиите. „Срещайте се, разговаряйте и се записвайте във вашите комедийни скечове с когото намерите за добре. Ние не сме вашите актьори“, заявява изпълнителният директор на дружество „Транспект“ Георги Атанасов. „Булгартабак БТ“ мълчи.
Подобна арогантност, когато става дума за изразходване на един милиард лева публичен ресурс, е скандална! Макар и безнадеждно похабена в българската журналистика, тази дума тук е изключително на място.
Според закона министърът на икономиката е принципалът на тези средства. Отказът да се обясни за какво са използвани те означава само и единствено, че за получателите им българските държавни институции не струват и пукната пара. Българският данъкоплатец не струва и пукната пара. Нито пък европейският (тъй като в банката постъпват средства и от Европейския съюз).
На какво се крепи подобна наглост? Само и единствено на безнаказаност.
На 26 май 2021 г. инициатива „Правосъдие за всеки“ поднови ежеседмичните си протести пред Съдебната палата. Датата е избрана символично: на 23 май 1992 г. с мощен взрив в колата си е убит италианският прокурор Джовани Фалконе. С него загиват съпругата и тримата му телохранители. Няколко месеца по-късно същата съдба сполита и Паоло Борселино – негов колега и приятел от детинство. Италианската мафия не може да прости на двамата, че успяват да ѝ нанесат сериозни поражения. И чрез жестоката им смърт иска да сплаши всички останали, за да не си помислят, че нещо може да се промени към по-добро. Към по-малко страх. И към повече справедливост.
„Предупреждавам Ви, след този разпит Вие ще станете звезда. Но ще се опитат да Ви унищожат физически и професионално. Не забравяйте, че сметката, която откривате с Коза Ностра никога няма да бъде закрита. Още ли искате да ме разпитвате?“ – казва Томазо Бушета Фалконе. И получава следния отговор: „Това не е толкова страшно. По-страшно е да бъдем страхливци и да забравим тези, които показват пътя. Кой е на доброто и кой – на злото. Забравим ли, ще загубим човешкия си облик.“
На 17 май 2018 г. в центъра на София, пред Спортната палата са арестувани Десислава Иванчева – демократично избран кмет на район „Младост“ – и заместничката ѝ Биляна Петрова. Двете са държани в горещия ден осем часа без храна и вода и дори без право да използват тоалетна, заради обвинение в подкуп в размер на 250 хиляди евро. Изведени са от колата, в която после са намерени парите. Двете нееднократно изтъкват, че в тази ситуация службите са имали възможност сами да подхвърлят парите там. Но никой в съда не обръща сериозно внимание на думите им.
Ръководител на операцията по този арест е настоящият главен прокурор на България Иван Гешев. Неговото име нашумява десет месеца по-рано, когато е водещ прокурор по делото за фалита на КТБ – дело, по което изобщо не се разследва финансирането на тръбопровода „Южен поток“, за който българският данъкоплатец дава 3 милиарда лева. В интервю за неправителствената организация „Антикорупционен фонд“ бившият собственик на банката Цветан Василев споменава, че банката му финансира проекта „Южен поток“ под контрола на Делян Пеевски. На въпрос защо името на Пеевски отсъства от делото КТБ Иван Гешев отговаря: „Няма ги също имената на г-н Путин и на г-н Обама“.
Делото на Деси Иванчева и Биляна Петрова се гледа от специализирания съд. На първа инстанция двете са осъдени съответно на 20 и 15 години затвор. На втора инстанция присъдите са намалени на 8 и 7 години затвор. Предстои делото да се гледа от Върховния касационен съд, чийто председател Лозан Панов подлага на сериозна критика работата на съдебната система в България. През октомври 2020 г. Иван Гешев внася в парламента законопроект за ограничаване правомощията на Върховния касационен съд (ВКС) и за занижаване стандарта на доказателствата, с които хора се пращат в затвора. Законопроектът не успява да мине, но главният прокурор има план Б – мандатът на критично настроеният към него Лозан Панов изтича на 10 февруари 2022 г. И висшите съдебни магистрати със сигурност ще се погрижат новият председател да бъде по-сговорчив.
Исканията на инициатива „Правосъдие за всеки“ са ясно формулирани: смяна на настоящия състав на Висшия съдебен съвет, избрал настоящия главен прокурор Иван Гешев; оттегляне или преждевременно прекратяване на мандата на главния прокурор Иван Гешев; избор на нов Висш съдебен съвет и на нов главен прокурор по различни правила; премахване на специализираните наказателни съдилища и прокуратури в България.
Те са създадени през 2010 г. с цел да водят дела за корупция по високите етажи на властта. Но десет години по-късно са подложени на сериозна критика и за краткия си живот новият парламент прие закриването им на първо четене.
„С риск да звуча цинично, в много случаи специализираните съдилища се държат не като независими правораздавателни органи, а като процесуални подлоги на прокуратурата. За десетте години от съществуването си те доказаха, че ако са независими от нещо, то е от законите, от Конституцията и от принципите на правото“, казва адвокат Михаил Екимджиев в интервю за в. „Сега“ от 10 май 2021 г. „Говоря с болка, защото искам да уважавам съдебната система и да уверявам клиентите си, че в съда ще получат справедливост. Когато обаче хора с магистратски тоги се държат като клоуни и бандити, няма как да се насилим да ги уважаваме. Това, което виждам в актовете на специализираните съдилища, с които „знакови“ обвиняеми месеци и години са държани под стража, ужасяващо напомня средновековни инквизиционни процеси и лов на вещици.“
Адвокат Екимджиев дава пример с Николай Банев, който е в ареста от октомври 2018 г. Заедно със съпругата му са арестувани на летището в Ница, пред очите на децата им, минути преди да хванат самолета си за София. Българската спецпрокуратура напълно ненужно издава европейска заповед за арест (ЕЗА) и заради това на Николай Банев се отказва правото на домашен арест, дори след прекаран тежък ковид в затвора.
„Няма осъден политик от тези съдилища. За сметка на това много хора са респектирани, демонизирани и разорени с показни арести, нарушена презумпция за невиновност и отнета собственост. Затова час по-скоро специализираните съдилища и прокуратури трябва да бъдат закрити. Те рушат крехката българска демокрация, без традиции в разделението на властите и защита на правата на човека. Нещо повече – някои особено старателни изпълнители на „специализираното“ поръчково правосъдие трябва да бъдат разследвани за злоупотреба с власт. Функционалният имунитет не брани магистратите, които умишлено нарушават закона, защото злонамереното „правораздаване“ не е съвместимо с длъжността и службата на истинските съдии и прокурори“, продължава критиката си основателят на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, една от водещите правозащитни организации в България.
Към края на интервюто адв. Екимджиев споменава и ключовата роля на прокуратурата: „Когато главният прокурор няма респект към закона и не носи никаква отговорност, дори Мата Хари да му отиде на крака да дава показания, той пак може да откаже да разследва. Всъщност едно разследване може да бъде проведено така, че да заличи следите от престъпление и да даде „сертификат за невинност“ на когото трябва. Всичко зависи от това кой и как разследва, какви въпроси се задават и пропускат, какво се записва в протоколите…“
И тук отново може да се върнем към безнаказаните фирми, които смеят да наричат поканата на български министър (бил той и служебен) „комедиен скеч“. Каквито и доказателства за престъпления да има, за да влязат те в съда, е нужно действие на прокуратурата. Тази, за която Делян Пеевски е толкова далеч от КТБ, колкото са Путин и Обама. Тази, за която не е проблем да организира унизителни арести на политици, при които е напълно възможно в колата им да бъдат подхвърлени „доказателства“. Тези и други юридически „подвизи“ са дело на сегашния главен прокурор, до края на чийто мандат има повече от пет години.
Той може да бъде прекратен предсрочно единствено от парламента, със събрани 2/3 от гласовете на народните представители.
Изказаните мнения в тази статия са на автора и не отразяват непременно гледната точка на „Епок Таймс“.