По повод Световния ден на водата – 22 март се срещнахме с бележития проф. Живко Желев, който ни разказа за важните български открития, свързани с психофизичните характеристики на водата, на които е посветил дълги години от живота си, и за ключовия български принос в световната наука.
Проф. Желев е завършил специалност „Високи технологии“ в Гданската политехника, Полша и вече 40 години работи в областта на нанотехнологиите. Той е откривател и изобретател, личност с многостранни интереси, преплитащи в едно древните познания и съвременната наука. Притежава 17 златни медала от международни изложения, множество патенти и отличия.
Част от патентите му са свързани със свойствата на водата като носител на енергоинформация.
Подземните води
Темата за чиста вода и устойчиво развитие на източниците на питейна вода е фундаментът на инициативата на ООН за честване на Световния ден на водата. Тази година фокусът е поставен в опазване на подпочвените води като източник на чиста вода. В тази връзка проф. Желев отправя едно изключително важно предупреждение, а именно за опасността от така нареченото „голямото подводно хълцане“. Пояснява, цитирайки публикация на The Economist от 2007 г., че тихомълком се правят големи усилия за овладяване на може би най-големия в света склад за фосилни горива – скривалищата на метан, първичния компонент на природния газ, съдържащ се в структури, известни като метанови хидрати, или клатрати (общ термин за газови молекули, уловени от молекулите на водата). Когато молекулите на метана са уловени в тънките решетки на водните молекули, съединението изглежда почти като лед. Формира се там, където температурите са ниски, а налягането високо, тоест на морското дъно на континенталния шелф, също във вечните ледове на земните полюси.
Оказва се, обяснява проф. Желев, че един литър клатрати може да съдържа повече от 150 литра метан, а запасите от клатрати на метана са два пъти повече от всички останали запаси на фосилни горива в света. Клатратите, смесени със седиментите от морското дъно, могат да доведат до огромни подводни свлачища, които от своя страна могат да причинят образуването на огромни вълни цунами, а изпуснат директно в атмосферата, метанът е „парников газ“, значително по-мощен от въглеродния диоксит. Много от находищата на метанови клатрати са разположени върху резервоари от свободен газ в земните недра, така че сондажите могат до доведат до метаново „оригване“ в огромни размери, със съдбовни последици за околната среда, предупреждава професор Желев.
Професорът и други учени от цял свят са категорични, че именно тези сондажи са причина за катастрофалното земетресение в Хаити през 2010 г., както и за земетресението през 2011 г., което причинява експлозия на нефтена платформа в Мексиканския залив и от там всеизвестната глобална екологична катастрофа. Спирането на нефтения разлив в Мексиканския залив е критично свързан с помощ от българска страна, а именно на инженера-изобретател Иван Шестаков и неговия метод, основан на постоянни неодимови магнити. Професор Желев разказа и за този малко известен факт, който наред с много други потвърждава, че българските открития със световно значение са проявление на уникалната българската следа в световната култура, наука и иновации.
Брауновия газ
Професор Желев припомня и делото на българския учен Илия Вълков, роден 1922 г. във Варна. Репресиран от комунистическия режим в България, той емигрира в Австралия и става известен с името Юл Браун (Yull Brown) – откривател на брауновия газ. През 1971 г. той добива браунов газ чрез електролиза, разделяйки водната молекула на кислород и водород в съотношение едно към две. При деленето, съединението, което се получава е известно в химията като „гърмящ газ“, който гори чрез експлозия. Българският учен успява да преобразува процеса в имплозия, която описва така: Вземам водата, преобразувам я на газ, използвам неговата енергия и го превръщам обратно във вода. Това е кръговрат и никога не свършва. Отделеният газ успява да оползотвори за задвижването на автомобил, с който изминава 1600 км, като вместо гориво използва вода и батерии, преобразуващи водата в браунов газ. Понастоящем в България се произвеждат генератори на газ на Браун за автомобили, с които се намалява количеството гориво, поддържайки световните усилия за чиста природа.
Браунов газ-гориво от вода
Усеща ли водата нашите мисли и чувства?
Темата, която вълнува целия свят, предизвиквайки противоречиви мнения, е дали наистина молекулите на водата се влияят от човешките мисли, чувства и думи.
Научаваме от проф. Желев, че още преди 150 години в българо-френски учебник по физика е поместено изображение на съвършени кристали на водата. Още тогава те илюстрират изследвания, с каквито днес се занимава японският учен д-р Масаро Емоту, описващи проявленията на т. нар. структурирана или „жива“ вода. По време на международната конференция „Химия, физика и биология на водата“ професор Желев запознава с тези отдавнашни открития проф. Люк Монтание, Нобелов лауреат и откривател на HIV вируса, защитил невинността на българските медици в Либия.
Проф. Желев потвърждава, че в човешкото тяло има паралелна нервна система, представляваща цялото водно наличие в организма ни. Заедно със съмишлениците му от българските научни среди изследват по какъв начин водата „чува“, „усеща“ и приема енергоинформация, а самият той притежава патенти, свързани със тези свойства на водата.
Проф. Желев цитира думите на своя учител Петър Дънов: „Водата символизира съединението между ума и сърцето“.
Той цитира още от беседата на учителя Дънов: „Казах ви да забележите, че в природата много неща са разпръснати външно и че трябва да ги съединим. Като имаме кислород и водород, не е достатъчно, за да имаме вода. Трябва да ги съединим. Кислородът е мъжкият принцип, а водородът – женският. Кислородът е нашият ум, а водородът – сърцето. Изучаваме много факти, всички науки, всички философии. Ние разбираме отлично тези факти, знаем всички морални предписания, всички истински пътища, но когато трябва да изпълним, да приложим това, значи да знаем, явява се у нас едно разтягане между ума и сърцето. Умът знае едно, но сърцето чувства друго. Тази двойственост съществува в нас, в обществото, в народите, навсякъде, където е човекът. Нашите сърца не са свързани с умовете ни. Водородът не е [в] съединение с кислорода у нас. Следователно, нямаме вода и сме сухи. Утрешните ученици ще разберат това и ще съединят ума и сърцето, за да образуват вода в човека. Защото без това ние сме сухи, т.е. лишени от любов.“
Както на запад, така и на изток водата е не само ключов символ в живота на човечеството. В китайската традиционна култура хората също са имали задълбочено разбиране за водата. Например при създаването на лекарства водата трябва да се подбира внимателно. За приготвянето на Aийao (китайско традиционно лекарство) трябва да се използва вода от село Aй в провинция Шандун. Водата за варене на чай също се подбира внимателно. Някои чайове трябва да се приготвят с определена изворна вода, други – с роса от лотосов цвят, трети – със сняг от сливови цветове, а някои дори с вода от определен участък на определена река.
Китайска поговорка гласи: „Водата е огледало на сърцето“.
Споделихме с проф. Желев разбирането си, основано на свойството на водата да „притежава памет“, която се повлиява от човешките мисли и чувства. Ако винаги поддържаме добри мисли, можем да пречистим собственото си тяло и така да бъдем красиви и здрави. Ако винаги поддържаме добри мисли, ще сме способни да пречистим и средата, и хората около нас, подобрявайки всичко в този свят. С други думи най-прекият начин да пречистим света е да поддържаме добри мисли и ако хората успеят да осъзнаят това и да го приложат в живота си – това би имало огромно съзидателно въздействие.
В тази връзка професор Желев изложи своето послание, че доброто е и неговата мисия, споделяна от членовете на неправителствената организация „Добруващо ЕДИНЕНИЕ за Народите (ДЕН)“, която той председателства.
„Силата на нашите общи действия и мисли са бронята за успешен преход към новото бъдеще на човечеството и вселената.“
Честит Световен ден на водата! Нека с добри мисли приветстваме съзидателната ѝ сила, всичките ѝ видими и невидими проявления и жизнеутвърждаващи свойства.
Прекрасна интерпретация на темата и резултатите от изследванията. Поздравления за Александра Ботева!