В тази статия става дума за основата на съвременната европейска цивилизация – гражданските свободи. И за най-главната: Свободата на словото – т.е. свободата безпрепятствено и безнаказано да споделяш в обществото своите възгледи, идеи и мнения. Това е Майката на всички свободи, алфата и омегата, началото и краят. Тя е основният стълб на автентичната демокрация и неин верификатор. Загубим ли я, губим всичко. И няма връщане назад. Без свободата на словото всякакви свободи и демокрации не струват и пукната пара.
Ние, бившите поданици на СоцКомунизма, прекрасно го знаем. Ние живяхме при Народната демокрация в Социалистическия Лагер. Сега чуваме и за Ислямска демокрация, въобще има всякакви „демокрации“ (просто думата има висок имидж). Всичките тези „демокрации“са ялови, защото им липсва свободата на словото. А тази свобода е много крехка, нея или я има цялата, или я няма. Не може да съществува частично! Извоювана е с цената на хилядолетни борби и за нея са се пролели океани от кръв на многострадалния ни континент. Пипнем ли я, ограничим ли я – с нея е свършено.
Левичарите обаче изобщо не са съгласни. Те смятат, че трябва да има забрана за публикуване на лъжи, реч на омразата и т.н., каквото и да значи това! Тук обаче опираме до фундаменталния въпрос: кой ще определя кое понятие е истина, лъжа, правилно и неправилно и т. н., дали той е способен на това и дали няма да злоупотребява с тези права. Единствен Херберт Маркузе отговаря (виж по-долу).
Разбира се, много лични мнения ни изглеждат лъжовни и конспиративни от наша и/или от научна гледна точка. Какво да правим тогава? Да ги забраним, или да ги оборвамe? В първия случай рискуваме да изпаднем в заблуда, защото лъжливото днес, може да се окаже истинно утре.
Ето пример от науката: в началото на века геологът Вегенер измисля теорията за движението на континенталните плочи. До смъртта си през 50-те години на 20-и век той е отричан, хулен и маргинализиран от цялата геоложка общност. В момента това е фундаменталната теория за строежа на Земята, единодушно призната от всички учени и стотици пъти експериментално доказана.
Е, ще кажат някои, а конспирациите за Плоската Земя?
Първо, може да се окаже (хипотетично), че някои твърдения в бъдеще може (евентуално) да се окажат верни (виж горния пример).
Второ (и най-важно) – тръгвайки по този път (на забраняване на очевидни според нас неистини), каква е гаранцията, че ще можем да спрем и да не продължим да забраняваме все по-спорни конспирации и неистини (пак според нас)? Такава гаранция не може да има. Следователно е по-добре да се споделят неистини и конспирации (според нас), отколкото да посегнем на Свободата на словото, защото връщане назад няма. Нека отново се вгледаме в проблема КОЙ ще е този върховен Арбитър/Цензор, който ще решава кое да се забрани и кое не… Явно не може да се намери такъв свръхчовек (само Х. Маркузе не е съгласен, виж по-долу)
А какво да правим с призиви за насилия, убийства, клевети и тем подобни? Много е просто. Свободата на словото се отнася само до споделяне на лични мнения, които подлежат на дискусии и оборване. Всичко останало: призиви, пропаганда, дори лични клевети, подлежат на съдебно преследване според известните закони.
А как са свързани демокрацията и Свободното слово? Можем да си представим истинската демокрация като гигантска пирамида, обърната наопаки. Върхът ѝ е здраво замонолитен в недрата на Свободното слово, а нагоре се издигат все по-нашироко гражданските свободи и техните институции…
Докато съществува Свободата на словото, пирамидата на демокрацията е непоклатима. Но и най-малкото ѝ увреждане довежда до опасни и разрушителни последици за цялото здание. Затова Свободата на словото трябва да бъде най-пазената и най-съкровената свобода. Затова тя се ползва със специална защита от Конституцията на САЩ, най-демократичната страна в света (Първата поправка от ЗП). А в някои европейски държави вече има закони, които ограничават Свободата на словото в определени области. Старият континент, където бeше прогласена основната свобода, отдавна вече не е неин пазител. И у нас вече си имаме прецедент. Ректорът на СУ наскоро забрани неправилните лекции на един професор, който беше засегнал левичарски НПО, издържани от външни неомарксистки донори. Този човек, ректорът, явно не усеща какво е извършил. Просто пусна Злия дух от бутилката и не е ясно как той ще бъде върнат обратно. В социалните мрежи един публицист написа: „Софийският университет падна“.
Още по-лошото е, че в по-далечно бъдеще може да предстои падането и на България в същия смисъл. Падането на Европа е въпрос на още по-малко време. Единствено падането на САЩ е под въпрос (зависи кога левичарите там ще отстранят новоизбрания Байдън и ще вземат властта чрез вицепрезидентката Харис и дали последователите на Тръмп ще им позволят това). Там ще се реши съдбата на Великата европейска цивилизация (т. нар. Западен свят).
Падне ли Западът под ударите на тоталитарната идеология на неомарксизма, неизбежно идват варварите. Неслучайно Свободата на словото е най-върлият враг на левичарите неомарксисти (лукаво наричащи себе си „либерали“). Те отдавна мечтаят да удушат Свободното слово. Щурмоваците на „Антифа“ щурмуваха „свободното слово“ в кампуса на Бъркли през 2017 г. Това е обявено за опасно още от основателя на неомарксизма Херберт Маркузе, през далечната 1965 г. в знаменитото му есе „Репресивна толерантност“.
В него той пише: „В тази ситуация [на демократичното западно общество, наречено от Маркузе „репресивно“, „репресивно благоденстващо“ или „тоталитарна демокрация“] свободата (на мнението, на събранията, на словото) става инструмент за опрощаване, за оправдаване на робството“.
В същото есе Маркузе отговаря и на фундаменталния въпрос КОЙ може да определи основните теоретични понятия: добро, зло, правилно, неправилно, полезно, безполезно, прогресивно, регресивно и т.н.
„Въпросът за това – кой има компетенцията да направи всичките тези разлики, определения, идентификации за обществото като цяло, има сега един логически отговор, а именно – всеки, който е в „зрелостта на способностите си“ като човешко същество, всеки, който се е научил да мисли рационално и самостоятелно [т. е. всеки високоерудиран идеологически активист на движението, което пък еднозначно определя разсредоточаването на теоретичната мисъл в новата идеология и липсата на единен Център/Партия]. Отговорът на просветената Платонова диктатура е демократичната просветена диктатура [както например диктатурата на пролетариата] на свободните хора.“ (Бел.ред. – забележките в курсив, поместени в квадратни скоби, са на автора.)
Тези идеи понастоящем са широко застъпени в хуманитарните дисциплини, изучавани в западните университети.
Именно затова е важно свободата на словото да бъде свещена и неприкосновена. Затова дори и маргинали като известното булевардно списание „Шарли Ебдо“ не бива да се забраняват (комуто не харесват и се счита обиден, да отива в съда). Защото винаги една забрана повлича след себе си други и накрая от свободите не остава нищо. Както отбелязахме и по-горе, Свободата на словото не може да бъде частична. Тя или съществува, или не. Средно положение просто няма.
ПП Погромът, който се извършва срещу Свободата на словото след 06 януари 2021 г. е показателен премер за изложеното по-горе. Той беше извършен от глобалните корпорации чрез собствените им социални медии и в услуга на левичарите неомарксисти. Те няма да спрат дотук и ще ожесточават атаките си, само и само да постигнат целта си – рухването на истинската демокрация в САЩ.
Александър Тацов е роден през 1950 г. в София. Работил в ТУ-София, катедра Съпромат, а от 1995 г. досега – предприемач в областта на технологиите. Има дългогодишни проучвания в областта на националната и световна военно-политическа и културна история.
Възгледите, изразени в тази статия, представляват мнението на автора и не отразяват непременно възгледите на “Епок Таймс”.
