|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
На 17 март руският президент Владимир Путин за пореден път спечели президентските избори, с което си завоюва нов шестгодишен мандат и се превърна в един от най-дългогодишните лидери на Русия.
Той е спечелил 87,8% от гласовете, опонентът му от Комунистическата партия Николай Харитонов е получил около 4,7%, кандидатът на Нова народна партия Владислав Даванков – 3,6%, а кандидатът на либералдемократите Леонид Слуцки – 2,5% от гласовете, съобщават държавните медии.
В понеделник западните правителства осъдиха преизбирането на руския президент Владимир Путин като несправедливо и недемократично, но Китай, Индия и Северна Корея поздравиха ветерана за удължаването на управлението му с още шест години, според репортаж на Ройтерс.
Противоположните реакции подчертаха геополитическите разломи, които се задълбочават, откакто Русия започна пълномащабна инвазия в Украйна преди две години.
Критики
Пристигайки в Брюксел в понеделник, външните министри на ЕС отхвърлиха резултатите от изборите като фалшиви, преди да се споразумеят за санкции срещу лица, свързани с малтретирането и смъртта на руския опозиционер Алексей Навални.
„Изборите в Русия бяха избори без избор“, заяви германският министър на външните работи Аналена Бербок в началото на срещата.
Заигравайки се с определяното от Москва като „специална военна операция“, френският външен министър Стефан Сежурн заяви, че Париж е взел под внимание „специалната изборна операция“. „Условията за свободни, плуралистични и демократични избори не бяха изпълнени“, заявиха от министерството.
Външният министър на Великобритания Дейвид Камерън също заяви, че резултатът от изборите е показал „дълбочината на репресиите“ в Русия. „Путин отстранява политическите си опоненти, контролира медиите, а след това се коронясва за победител. Това не е демокрация“, каза Камерън.
Франция, Великобритания и други страни осъдиха и факта, че Русия е провела избори и в окупираните региони на Украйна, които твърди, че е анексирала по време на войната.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че изборите в Русия не са легитимни. „За всички в света е ясно, че този човек (Путин)… просто е болен от власт и прави всичко, за да управлява вечно“, каза Зеленски.
Президентът на САЩ Джо Байдън все още не е коментирал, но говорител на Белия дом в неделя заяви, че изборите в Русия „очевидно не са били нито свободни, нито честни“.
Кремъл отхвърли тези критики, заявявайки, че 87% от гласовете, спечелени от Путин по време на тридневните избори, показват, че руският народ се е консолидирал около него.
Преди изборите Песков заяви, че демокрацията в страната е жива. „Повече няма да търпим критики към нашата демокрация. Нашата демокрация е най-добрата“, заяви той миналата седмица.
Обвинения срещу САЩ
По време на изборите Пексов заяви, че Съединените щати са се опитали да проведат операция за оказване на влияние върху Русия, но московската агенция за сигурност е успяла да я осуети. Той твърди, че Вашингтон е започнал тайна кампания в социалните медии в опит да повлияе на изборите.
„Едно нещо, което мога да кажа, е, че сме се сблъсквали с подобни дейности в продължение на много години. Съединените щати и съответните агенции и разузнавателни служби са правили това в нашата страна и все още се опитват да го правят“, заяви Песков пред репортери миналата седмица.
Миналата седмица Службата за външно разузнаване на Русия също обвини САЩ в опити за намеса в руските президентски избори и заяви, че Вашингтон дори има планове да извърши кибератака срещу системата за онлайн гласуване. Не бяха представени никакви доказателства.
В продължение на години американските разузнавателни служби обвиняват по подобен начин Русия в опити за намеса в американските избори, като кулминацията беше разпространението на необосновани съобщения, че Москва е заговорничела с тогавашния кандидат Доналд Тръмп, за да спечели президентския пост през 2016 г. Бившият президент отрече тези твърдения, а разследването на специалния съветник на Министерството на правосъдието не откри доказателства, потвърждаващи тези твърдения.
Подкрепа за Путин
Китайският президент Си Дзинпин поздрави Путин и заяви, че Пекин ще поддържа тясна комуникация с Москва, за да насърчи партньорството „без граници“, за което се договориха през 2022 г., точно преди Русия да нахлуе в Украйна.
„Вярвам, че под Вашето ръководство Русия със сигурност ще успее да постигне по-големи постижения в националното развитие“, казва Си на Путин в посланието си, според „Синхуа нюз“.
Саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман поднесе поздравленията си за „решителната“ победа на Путин, а Кремъл съобщи, че двамата мъже са изразили готовност в телефонен разговор да продължат своята „ефективна координация“ в групата на петролните производители ОПЕК+.
Индийският министър-председател Нарендра Моди повтори това послание, като заяви, че очаква с нетърпение да засили „изпитаното във времето специално и привилегировано стратегическо партньорство“ на Ню Делхи с Москва. Индия и Китай, заедно с Русия, са членове на групата БРИКС на нововъзникващите икономики, която има за цел да оспори господството на САЩ в световната икономика.
Севернокорейският лидер Ким Чен Ун и иранският президент Ебрахим Раиси, обвиняван от Запада, че доставя оръжия на Русия, също поздравиха Путин, като подчертаха желанието си за по-нататъшно разширяване на двустранните отношения с Москва.
В Африка, където Западът се бори да спечели подкрепа за усилията си да изолира Москва заради войната в Украйна, някои вестници видяха в преизбирането на Путин засилване на позицията на Буркина Фасо, Мали и Нигер.
Тези три държави в региона на Сахел засилиха връзките си с Русия след превратите през последните години за сметка на традиционните си съюзници Франция и САЩ.
