На територията на България има два института „Конфуций“, интегрирани в академичните системи на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. В края на 2021 г. стартира първата работилница „Лубан“ в България, а именно новия българо –китайски център в Аграрният университет в Пловдив, открит от посланика на Китайската народна република в София Дун Сяоддзюн и ректора на университета проф. Христина Янчева.
Коментар
Организацията Ханбан, която е тясно свързана с Китайската комунистическа партия (ККП), създава програмата Институт „Конфуций“ през 2004 г. Привидно програмата е създадена, за да помогне за популяризирането на китайския език и култура в световен мащаб. Но световната общност все повече изразява опасения, че Китай я използва за разпространение на политическа пропаганда.
Много вероятно е днес да съществуват 525 такива института в 146 различни държави и региони. Обвинени, че са нещо повече от троянски коне на ККП, тези институти са си спечелили лоша репутация. Това обяснява защо редица държави решиха да ги закрият. Дания, Финландия и Швеция, които са само три от тези държави, предприеха мерки за пълното им премахване.
Това може би обяснява защо ККП е създала нова инициатива – нека я наречем програма „Институт Конфуций 2.0“. Както показвам в този материал, има много причини да се смята, че новата програма ще бъде също толкова опасна, колкото и първоначалната.
Миналата година в статия за хонконгската медия South China Morning Post Конър Майкрофт обсъди нова поредица от семинари, финансирани от ККП, които се появиха (и продължават да се появяват) по целия свят. Интригуващият материал започва с разглеждане на професионално училище в индонезийската провинция Източна Ява, където се преподават уроци по автомобилно инженерство и поддръжка на превозни средства. В същото време в град Сетубал, Португалия, учениците могат да научат тънкостите на технологиите за автоматизация и промишлената роботика. А неотдавна професионално училище в централноазиатската държава Таджикистан започна да предлага дипломи в областта на градското топлоенергийно планиране.
Какво е общото между тези три места? Досещате се, че и трите са тясно свързани с китайски инвестиции. „Въпреки разнообразието от образователни дисциплини и огромните разстояния между локациите – отбелязва Майкрофт – всички тези обучителни центрове съществуват под един и същ образователен чадър, произхождащ от северния китайски пристанищен град Тиендзин.“
Преди да прочетете този материал, вероятно никога не сте чували за работилниците „Лубан“ (Luban Workshop). Ако е така, не се чувствайте неудобно – не сте сами. Извън Китай тези центрове за обучение са получили много малко информация. Защо това е така? В края на краищата, от 2016 г. насам са открити най-малко 25 работилници Luban Workshop в 23 различни държави. Наред с Индонезия и Португалия, сред другите държави домакини са Египет, Етиопия, Индия, Индонезия, Пакистан, Тайланд и дори Обединеното кралство.
През септември миналата година медията Eurasiannet публикува материал, в който се обсъжда възходът на Luban Workshops и защо тези центрове трябва да се разглеждат като „втория етап“ на инициативата „Един пояс – един път“ (Belt and Road Initiative). Създаден, за да институционализира присъствието на ККП в сферата на „меката сила“, „Един пояс – един път“ – обширен (и скъп) инфраструктурен проект, който обхваща целия свят – има 146 члена. Когато дадена държава подпише договор за членство в инициативата, Китай намира много начини да се намеси в политиката, културата и образователните институции на приемащата държава. Подписването на споразумение с Пекин, в много отношения, означава да се „предадат ключовете от къщата“.
Не е изненадващо, че институтите „Конфуций“ се намират предимно в страни, които са членове на „Един пояс – един път“. Същото може да се каже и за работилниците „Лубан“. Институтите „Конфуций“ са широко разглеждани като средства за различни форми на шпионаж. Защо да очакваме нещо различно от тези обучителни центрове? На тях трябва да се гледа като на ново допълнение към офанзивата на Пекин в областта на меката сила.
Меката сила е значително по-евтина – и вероятно далеч по-ефективна – в сравнение с твърдата като военната сила, да речем. Не бива да се подценява способността на ККП да поощрява, а не да принуждава. Когато се мисли за китайската „мека сила“, човек се сеща за пропагандата и цензурата. А когато се мисли за пропаганда и цензура, човек неизбежно се сеща за онлайн света, където профилите в социалните медии се следят отблизо и се популяризират фалшиви новини. Не е задължително обаче човек да се намира във виртуалния свят, за да се сблъска с китайската пропаганда и цензура от първа ръка.
Институтите „Конфуций“ са не само средства за шпионаж, но и служат за разпространение на фалшива информация и сплашване. Когато става въпрос за начинания, одобрявани от ККП, винаги трябва да се стремим да разберем какво наистина се случва зад кулисите и какви са истинските мотиви. Когато ККП казва: „Ние сме тук, за да помогнем“, трябва да се запитаме: „Кому точно да помогнем?“
ККП създава тези институти и центрове, за да разпространява фалшив образ на комунистически Китай. За да направи това, тя потиска гласовете на разума, сериозните разследванията и всеки политически коментар, които директно представят бруталността на китайския режим. Именно това прави работилниците „Лубан“ толкова опасни.
Според гореспоменатия материал на Eurasian, в сравнение с институтите „Конфуций“, които по очевидни причини са обект на голямо внимание, тези обучителни центрове „са по-практични“ и не са толкова сложни за създаване. С други думи, те изискват по-малко бюрокрация и предизвикват по-малко тревоги. Както е отбелязано в горецитираната статия, създаването на инициатива като институт „Конфуций“ „изисква много нива на одобрение“. „В сравнение с това“, се допълва в статията, „работилница „Лубан“ се изгражда по-лесно“. Изграждането на тези работилници е по-лесно най-вече поради факта, че са толкова нови. Светът просто не е имал достатъчно време или достатъчно информация, за да осъзнае напълно потенциалните заплахи, които те представляват.
Сега обаче, когато вече знаем, че те са просто още една част от вредната програма на ККП „Един пояс – един път“, още една струна в лъка на меката сила на Пекин, е време да кажем „не“ на тези рискови работилници.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
Джон Мак Глион е изследовател и публицист. Занимава се с психология и социални отношения и проявява голям интерес към социалната дисфункция и медийната манипулация. Негови трудове са публикувани в New York Post, The Sydney Morning Herald, Newsweek, National Review, The Spectator US и др.
