„Заклевам се да се присъединя към Китайската комунистическа партия (ККП) доброволно, да се придържам към наставленията на Партията, да се съобразявам с нейния устав, да изпълнявам задълженията си като член, да изпълнявам решенията на Партията, да спазвам стриктно партийната дисциплина, да пазя тайните на Партията, да бъда лоялен към Партията, да работя активно, да се стремя към комунизъм през целия си живот, да бъда готов да жертвам всичко за Партията и народа във всеки един момент и никога да не предам Партията.“
Това е клетвата, с която всеки китаец се врича във вярност към комунистическата партия още в детска възраст. В началните училища се провежда тържествена церемония – децата вдигат десния си юмрук към червеното знаме и се заклеват: „Аз съм член на „Младите пионери“ на Китай. Под знамето на „Младите пионери“ обещавам да обичам ККП, родината и народа; да уча добре, да спортувам добре и да съм готов във всеки един момент да допринеса с всички сили за каузата на комунизма.“
И тъй като участието в управляващата партия е свързано със значителни непосредствени облаги, броят на официалните членове не е голям. Но 95% от населението на Китай, или около 1,3 милиарда души, в някакъв момент от живота си са се присъединили към някоя от младежките организации на ККП – „Младите пионери“ и „Младежката лига“ – и са дали обет да посветят живота си на Партията, още преди да са осъзнавали какво означава това.
Управление на терор и лъжи
През 2004 г. китайският вестник „Дадзиюан“, сега по-известен като „Епок Таймс“, публикува поредицата от редакционни статии „Девет коментара за комунистическата партия“. Тя изчерпателно разкрива цензурираната история на ККП и прави задълбочен анализ на насилствената ѝ и престъпна природа.
Когато завзема властта, ККП налага безпрецедентна тирания в Китай, която води до смъртта на около 80 милиона души (повече от общия брой на загиналите в двете световни войни, взети заедно) чрез екзекуции, принудителен труд, физически и психически мъчения и масов глад. Религиите са изкоренени в полза на атеистичния марксизъм, а петхилядолетната цивилизация и култура са отхвърлени като „изостанали“.
Дори след смъртта на Мао Дзедун и началото на икономическите реформи ККП запазва абсолютната си власт. През 1989 г. партийните лидери изпращат войски да избият протестиращите за демокрация студенти на площад „Тиенанмън“; десет години по-късно ръководителят на ККП Дзян Дзъмин забранява духовната практика Фалун Гонг и започва общонационална кампания за преследване на десетките милиони нейни последователи.
В „Деветте коментара“ са изтъкнати и други примери за стремежа на ККП не просто да държи властта, но и да упражнява пълен култов контрол върху умовете и телата на хората, които са под нейно управление. Марксистко-ленинската философия на партията не освобождава Китай от изостаналостта, а налага култура на измама, терор и насилие.
И днес, въпреки огромния икономически напредък на Китай, голяма част от населението остава бедно. Режимът изразходва стотици милиарди от хазната за наблюдение и цензура, а корумпирани служители изнасят незаконно придобитите си печалби в чужбина. През 2020 г. партията погази политическите свободи в бившата британска колония Хонконг, а над 1 милион етнически малцинства понастоящем се намират в концентрационни лагери.
През 2004 г. авторите на поредицата „Девет коментара за комунистическата партия“ призовават: „Надяваме се, че онези, които все още са измамени от ККП, сега ще видят ясно нейната същност, ще изчистят отровата от духа си, ще освободят умовете си от злия ѝ контрол, ще се освободят от оковите на терора и ще се откажат окончателно от всички илюзии за нея.“
Китайският народ започва да се пробужда за престъпленията, които ККП е извършила през годините на управление и още в месеца на публикуване на статиите 900 000 човека се отказват от членството си в ККП и от обещанието си да дадат живота си за партията.
Глобален център за напускане на Партията
С вълната от желаещи да се разграничат от партията се надига и въпросът: как да го направят официално и същевременно да запазят сигурността си и да избегнат политическо преследване?
На 22 февруари 2005 г. повече от 10 организации обединяват усилията си, за да създадат Глобален център за подпомагане на китайците да се оттеглят от ККП. „Туейдан“ (退黨, оттегляне от партията) предлага на китайците официално признат начин за прекъсване на връзките им с ККП и свързаните с нея младежки организации. Излизането от ККП означава отделяне от партията чрез връщане на клетвите, които човек е дал да ѝ служи през целия си живот.
Забележителен брой от първоначалните оттегляния са на хора от висшите ешелони на ККП, включително служители от Държавния съвет, министерствата, Националния народен конгрес, Централната партийна школа и провинциални и общински кадри.
От съображения за сигурност много от тях избират псевдоним, за да публикуват изявлението си за оттегляне. Доброволците на „Туейдан“ изпращат името или псевдонима на човека в базата данни за отказване от ККП. Освен това човек може да се откаже и сам чрез формуляр на сайта на глобалния център.
Когато хората изпращат своите изявления, доброволците от Глобалният център проверяват изявленията, за да се уверят, че са автентични, преди да бъдат публикувани онлайн. На подателя се издава уникален номер и сертификат на английски и китайски език, който е официално признат извън Китай и удостоверява, че човек се е отделил от Комунистическата партия и се разграничава от нейните престъпления.
Например един от първите, който се оттегля на 27 декември 2004 г. – служител на Държавния съвет – използва името Хуа Тиенмин. Изявлението гласи: „Беше против волята ми да бъда подчинен служител. Искам да се извиня на китайския народ. Само се надявам, че ККП може да бъде прекратена по-скоро“.
400 милиона оттегляния
На 3 август 2022 г. Глобалният център „Туейдан“ обяви, че броят на оттеглилите се от ККП е достигнал 400 милиона.
„Трите оттегляния“ са най-мащабното народно движение в историята на Китай. Истината, която разкри, помогна за събуждането на стотици хиляди китайци – заяви председателят на Глобалния център Ронг И на пресконференция в Ню Йорк. – Най-важната мисия за човечеството е да дезинтегрира ККП. Чак когато сложи край на тиранията на ККП, китайският народ ще може да постигне свобода, мир и просперитет.“
Целта на Глобалния център е да даде възможност на повече хора по света да разберат престъпната същност на комунистическия режим и че той унищожава културата и подкопава морала на цялото човешко общество.
В книгата „Как призракът на комунизма управлява нашия свят“ е посочено: „Комунизмът е бич за човечеството. Неговата цел е унищожаване на човечеството, а подредбите му са прецизни и конкретни. Конспирацията му е толкова успешна, че почти е осъществена докрай, и сега дяволът управлява нашия свят.“
В „Туейдан“ вярват, че Бог вижда сърцата на хората и че всеки, който прекъсне обетите си към партията и връзките си с комунизма, може да има добра съдба. Те дават възможност и на всеки извън Китай чрез петицията „Край на злата ККП“ да вземе такова решение за себе си. До момента тя е подписана от 2,5 милиона души по света, 1200 от които в България.
