ККП на 100 години: Век на убийства и лъжи (I част)

От създаването си през месец юли 1921 г. Китайската комунистическа партия (ККП) сее смърт и разруха сред китайското население вече 100 години

Бел.ред.: Някои от данните в тази статия съдържат притеснителни детайли за мъчения и други форми на унизително отношение.

Въоръжена с марксистката идеология на „борбата“ като водещ принцип, ККП полага началото на редица инициативи, насочени към дълъг списък с „вражески“ групи: шпиони, земевладелци, интелектуалци, нелоялни служители, студенти с продемократични възгледи, религиозни вярващи и етнически малцинства.

С всяка следваща кампания партията обявява за своя цел да създаде „комунистически рай на земята“. Но всеки път резултатите са едни и същи: масови страдания и смърт. Междувременно шепа елитни кадри на ККП и техните семейства натрупват невероятна власт и богатство.

Продължилото повече от 70 години комунистическо управление е довело до смъртта на десетки милиони китайски граждани и разпадането на петхилядолетната китайска цивилизация.

Въпреки че през последните десетилетия Китай е напреднал икономически, ККП запазва марксистко-ленинската си природа, която целенасочено се стреми да затяга хватката върху Китай и останалия свят. И до днес милиони религиозни последователи, етнически малцинства и дисиденти все още са жестоко преследвани.

Ето някои от най-големите зверства на ККП по време на 100-годишната ѝ история.

Инцидентът с Антиболшевишката лига

По-малко от десетилетие след основаването на партията Мао Дзъдун, тогавашен ръководител на контролирана от комунистите територия в провинция Дзянси в югоизточен Китай, започва политическа чистка на своите съперници, известна като „Инцидента в Антиболшевишката лига“. Мао обвинява своите съперници, че работят за Антиболшевишката лига – разузнавателната агенция на Куоминтан, която по това време е управляваща партия в Китай.

В резултат на тази чистка са убити хиляди членове на Червената армия и на партията.

Едногодишната кампания, която започва през 1930 г. бележи първото от поредица начинания, дирижирани от параноичния лидер, който с течение на времето става все по-жесток и кръвожаден.

Масовото клане продължава до смъртта на Мао през 1976 г.

Въпреки че няма данни за точния брой членове н ККП, убити по време на кампанията, китайският историк Гао Хуа публикува през 1999 г. статия, в която пише, че в рамките на един месец 4400 от общо 40 000 членове на Червената армия са били избити, включително десетки висши военни кадри. Само за няколко месеца комитетът на ККП в югозападната провинция Дзянси убива над 10 000 цивилни членове на партията.

В края на инициативата комитетът на ККП в Дзянси докладва, че 80 до 90 процента от служителите на ККП в района са били обвинени в шпионство и екзекутирани.

Докладът разкрива и че близките на висшите партийни служители също са били репресирани и убити. Гуо описва, че методите за изтезания, приложени срещу членове на ККП включват изгаряне на кожата им, рязане гърдите на жените и забиване на бамбукови пръчици под ноктите им.

Чистката в Янан

След като става партиен лидер, Мао предприема кампанията за чистка в Янан. Това е първото масово идеологическо движение на ККП през 1942 г. От щабквартирата на ККП в уединения планински район Янан в северозападната провинция Шанси, Мао и неговите лоялни съратници прилагат познатата тактика да обвиняват своите съперници в шпионаж, за да проведат чистка на висши служители и други членове на партията.

Убити са около 10 000 партийни членове.

По време на кампанията хората са били измъчвани и принуждавани да се признаят за шпиони, пише в своята книга Уей Дзюни през 1998 г.

„Всеки в Янан стана шпионин – от ученици в прогимназията до ученици от началното училище.“ Уей, който по онова време е редактор на държавната медия „Синхуа“ пише: „Дванадесетгодишни, единадесетгодишни, десетгодишни, дори шестгодишни бяха набедени за шпиони!“.

Книгата на Уей описва тъжната история на местния художник Ши Бофу и семейството му. През 1942 г. властите неочаквано го обвиняват, че е шпионин и го арестуват. Същата вечер съпругата на Ши, която не може да понесе вероятността съпругът ѝ да бъде осъден на смърт, посяга на живота си и този на техните две деца. Часове по-късно, когато властите откриват тялото на жената и на децата и публично обявяват, че съпругата на Ши е изпитвала „дълбока омраза“ към партията и народа, поради което е заслужила смъртта си.

Поземлена реформа

През месец октомври 1949 г. ККП установява контрол върху Китай и Мао става първият лидер на режима. Месеци по-късно е сложено началото на първата кампания на режима, наречена Поземлена реформа. Мао мобилизира най-бедните селяни на държавата насила да изземат земята и останалата собственост на нарочени за земевладелци хора. Много от тях са просто малко по-заможни селяни. Умират милиони.

През 1949 г. към Мао са отправени обвинения, че е диктатор, което самият той признава.

„Драги ми господа, прави сте, точно това сме ние“, са думите му, цитирани от China File – списание, публикувано от Центъра за американско-китайско взаимоотношения към Азиатското общество. Според Мао комунистите на власт трябва да са диктатори срещу „лакеите на империализма (които Мао нарича „послушни кучета)“, „земевладелската класа и бюрократичната буржоазия“ и „реакционерите и техните съучастници“, свързани с опозицията Куоминтан.

Разбира се, само комунистите решават кой се квалифицира като „послушно куче“, „реакционер“ или дори „земевладелец“.

„Много от жертвите са били пребити до смърт или разстреляни. Но в много от случаите първо са били изтезавани, за да ги накарат да разкрият всичките си притежания, истински или въображаеми“, пише историкът Франк Дикотер, който прави старателна хроника на жестокостите на Мао.

Книгата „Кървавата червена земя“ от 2019 г. описва историята на Ли Ман – оцелял земевладелец от югозападния китайски град Чунцин. След като ККП идва на власт, управниците твърдят, че семейството на Ли укрива 1,5 тона злато. Това не отговаря на истината, тъй като семейството е било банкрутирало още преди години, заради наркозависимостта на Ли.

Тъй като няма никакво злато, което да даде на ККП, Ли е измъчван почти до смърт.

„Съблякоха дрехите ми и завързаха ръцете и краката ми за един кол. След това завързаха въже около гениталиите ми и камък за ходилата ми“, спомня си Ли. След това закачиха въжето за едно дърво. Моментално „от пъпа ми потече кръв“, продължава той.

В край сметка животът на Ли е пощаден от партиен служител, който го изпраща в дома на доктор по китайска медицина. Въпреки огромните поражения на вътрешните му органи и на гениталиите, той счита себе си за щастливец. Други 10 души умират от същите мъчения, на които е подложен Ли. През следващите няколко месеца, един по един, неговите близки и роднини са измъчвани до смърт.

В резултат на изтезанията Ли, който по онова време е бил 22 годишен, губи способността си да има деца. По време на следващите кампании на ККП той бива изтезаван още няколко пъти, вследствие на което губи зрението си.

Големият скок напред

Мао стартира Големия скок напред през 1958 г. Това е четиригодишна кампания, която има за цел да даде тласък на страната в производството на стомана, като същевременно колективизира земеделието. Девизът на Мао е: „Да надминем Великобритания и да настигнем Америка“.

На селяните е наредено да строят пещи за леене на стомана в дворовете си, което води до тотално занемаряване на обработваемите земи. Нещо повече, прекалено раболепните местни служители, които се страхуват да не бъдат набедени за „изоставащи“, определят нереално високи квоти за реколта. В резултат на това селяните не са имали почти нищо за ядене, тъй като са предавали по-голямата част от реколтата си като данъци.

Това води до най-голямото, причинено от човек бедствие в историята – Големия глад. От 1959 до 1961 г. десетки милиони китайци умират от глад.

Лишени от залък селяни ядат диви животни, трева, дървесна кора и дори каолин, което е вид мека глина. Озверели от глад, много от тях прибягват до канибализъм.

Има документирани случаи на хора, които ядат труповете на непознати, на приятели и членове на своите семейства; на родители, които убиват децата си, за да се нахранят и обратното.

Джаспър Бекър, автор на хрониката за Големия скок напред „Гладни духове“ пише, че поради крайното си отчаяние китайците са били принудени да продават човешка плът на пазара и да си разменят децата, за да не ядат своите собствени.

Документирани са между 3000 до 5000 случая на канибализъм в 13 провинции.

Бекър отбелязва, че канибализмът в Китай в края на 50-те и началото на 60-те години на минали век е бил в „безпрецедентен в историята на 20-и век мащаб.“

Китайският историк Ю Сигуан намира през 80-те години на миналия век архивна снимка от своя роден град в провинция Хънан. Предполага се, че на нея е мъж на име Лиу Дзяюен, който стои до главата и костите на своя едногодишен син. Лиу е бил екзекутиран за убийство.

В началото на 21-ви век Ю интервюира оцелелите близки на Лиу, за да провери историята. „Лиу Дзяюен е бил гладен до смърт. Той убил сина си и си приготвил солидно ястие [от месото му]. Преди да приключи с яденето, семейството му разбрало за престъплението и го докладвало на полицията. Той бил арестуван и екзекутиран.“

Според историка Дикьотер, автор на „Големия глад на Мао“, Големият скок напред е причинил смъртта на 45 милиона китайци.

Културната революция

След катастрофалния провал на Големия скок напред Мао усеща, че губи контрол върху властта. За да заздрави хватката върху ККП и върху държавата, през 1966 г. той стартира Културната революция. Според негова ранна директива той създава култ към личността, с която има за цел да „смаже онези хора на власт, които поемат по капиталистически път“ и да укрепи собствените си идеологии.

По време на 10-годишния принудителен хаос милиони са убити или доведени до самоубийство поради провежданото от държавата насилие. В същото време хунвейбините, или така наречените червеногвардейци, пътуват из страната, унищожавайки и опорочавайки китайските традиции и наследство.

Това е масова обществена кампания, в която партията насърчава хората от всички прослойки на обществото да докладват свои колеги, съседи, приятели и дори членове на семействата си, които са „контрареволюционери“ – а именно всеки с некоректни политически мисли или поведение.

Жертвите, между които са интелектуалци, артисти, ККП кадри и други биват обявени за „класови врагове“ и са подложени на ритуално унижение посредством „борбени сесии“. Това са публични събирания, на които потърпевшите са принудени да си признаят за предполагаемите престъпления и да изтърпят физическо или вербално малтретиране от тълпата, преди да бъдат арестувани, изтезавани или изпратени в провинцията за прнудителен труд.

Традиционните култура и традиции са под директния прицел на кампанията на Мао да изкорени „Старите четири“ – старите традиции, старата култура, старите привички и старите идеи. В резултат на това са унищожени безброй културни реликви, храмове, исторически сгради и статуи.

Джан Джъсин на 38 години, елитен член на ККП в правителството на провинция Ляонин, е една от жертвите на тази кампания. По свидетелски данни, публикувани от китайска медия след Културната революция, неин колега докладва за коментара ѝ, че не разбира някои от действията на ККП. Жената е задържана в местния център за обучение на партийни кадри, където са затворени над 30 000 членове на местните власти.

По време на ареста жената отказва да се признае за виновна и отстоява своите политически виждания. Тя е напълно лоялна към партията, но не е съгласна с някои от политиките на Мао. Поради това е вкарана в затвора.

Там, в опит да накарат Джан да се откаже от мнението си, я подлагат на зверски мъчения. Пазачите използват тел, за да държат устата ѝ отворена и да вкарат в нея мръсен парцал. Оковават ръцете зад гърба ѝ и закачат за веригите 20-килограмов камък. Провинциалните власти дори оскубват цялата ѝ коса, а пазачите в затвора често я правят жертва на групово изнасилване от мъже-затворници.

Джан прави неуспешен опит за самоубийство, което кара затворническата управа да засили контрола. Съпругът ѝ е принуден да се разведе с нея. До началото на 1975 г. Джан е докарана до лудост. През месец април същата година тя е екзекутирана чрез разстрел. Преди да я разстрелят, пазачите в затвора прерязват трахеята ѝ, за да отнемат гласа ѝ. Тя умира на 45 години.

Докато е в затвора, съпругът и двете малки деца на Джан са принудени да се отрекат от нея. Когато научават за смъртта ѝ, те дори не смеят да се разплачат от страх, че съседите може да ги чуят и да ги наклеветят, че таят омраза към партията.

Катастрофалната кампания приключва през месец октомври 1976 г., по-малко от месец след смъртта на Мао.

Според Дикьотер наследството на Културната революция се простира далеч отвъд погубените животи.

„Това, което характеризира Културната революция не е толкова много смърт, колкото травма“, сподели той през 2016 г. пред NPR.

„Това е начинът, по който хората се изправени един срещу друг, задължени да клеветят членове на семейството, колеги, приятели. Става дума за загуба, загуба на доверие, загуба на приятелство, загуба на вяра в други човешки същества, загуба на предвидимост в социалните отношения. И това наистина е белегът, който Културната революция оставя след себе си.“

Напред към II част

Статията е написана със съдействието на Ева Фу, Джак Филипс, Лео Тим и Кати Хъ.