Само три години след ядрената катастрофа във Фукушима Япония се завърна към атомната енергия и до днес пуска в експлоатация множество реактори.
Япония наскоро попадна в новините, след като даде зелена светлина за частично възстановяване на най-голямата атомна електроцентрала в света. Когато говорим за Япония и ядрена енергетика, веднага си спомняме за катастрофата в реактора във Фукушима през 2011 г. Това беше определящо събитие за цялата област на енергийното производство в световен мащаб. Оттогава много неща се промениха.
Ерата на японската ядрена енергетика започва в 70-те години на миналия век и до преди около 15 години тя беше неразделна част от електроснабдяването на страната. В началото на 2011 г. 54 реактора осигуряваха около 25% от електроенергията на островната държава. По този начин Япония стана третата по големина ядрена държава в света след САЩ и Франция.
През март 2011 г. земетресение с магнитуд 9,0 разтресе региона. Земетресението Тохоку близо до източното крайбрежие на страната предизвика цунами с височина почти 15 метра, което се насочи към разположената на брега АЕЦ „Фукушима-1“.
Поради недостатъчните мерки за защита от наводнения водните маси заляха охладителните системи на централата. Малко след това повреда в охлаждането на три от шестте реактора предизвика стопяване на ядреното гориво. Това беше най-тежката атомна авария след Чернобилската катастрофа от 1986 г.
Събитията във Фукушима разтресоха не в геоложки, а в политически план германското правителство. Още през 2002 г. червено-зеленото коалиционно правителство на Герхард Шрьодер (СДПГ) взе решение за отказ на Германия от ядрената енергетика. Непосредствено след Фукушима тогавашният канцлер Ангела Меркел (ХДС) ускори този процес.
В следващите три месеца тя обяви тримесечен мораториум за седемте най-стари АЕЦ и реактора в Крюмел. Това означаваше край за осем от тогавашните 17 германски АЕЦ. Останалите девет АЕЦ бяха затворени до април 2023 г., включително най-безопасните ядрени реактори в света, както отбелязаха експертите.
Отказът от ядрената енергия се дължи главно на „Зелените“. Още при основаването на партията движението срещу ядрената енергетика е неразделна част от нейните редици. „Министърът на околната среда Юрген Тритин успя да прокара отказа от атомната енергия въпреки ожесточената съпротива“, се казва в уебсайта на партията.
„Зелените“ многократно определят ядрената енергия като високорискова технология. До края се бориха за извеждането от експлоатация на всички ядрени реактори. Много хора разглеждат тяхната позиция като идеология. Сред тях е говорителят по енергийна политика на парламентарната група на Християндемократическия съюз на Германия Марк Хелферих в рамките на миналогодишната анкетна комисия за отказване от ядрената енергетика. За идеологическо поведение говори и бившият главен инженер на АЕЦ „Грайфсвалд“ Манфред Хафербург.
Освен Германия в момента само една друга европейска страна планира да се откаже от ядрената енергетика – Испания. Там работят седем реактора. Отказът трябва да завърши до 2035 г.
От друга страна, Полша, Турция и други държави извън Европа искат да строят в ядрени реактори. Италия планира след 40 години без атомна енергия да се върне към тази технология с така наречените мини-АЕЦ (Small Modular Reactors – SMR).
Предвид все по-високото търсене на електроенергия от изкуствения интелект, центровете за данни и електрификацията в различни области, множество държави планират да увеличат броя на своите реактори.
Сред тях в Европа са Франция, Украйна, Великобритания, Белгия, Швеция, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България. Извън Европа САЩ, Китай, Русия, Южна Корея, Индия, Канада, Бразилия и не на последно място Япония искат да построят допълнителни реактори.
Завръщането на Япония с допълнителна сигурност
Как обаче действа Страната на изгряващото слънце след Фукушима? Заради аварията в реактора Япония до 2014 г. напълно спря всички 33 все още работещи ядрени реактора. Без ядрена енергетика страната трябваше през 2014 г. да осигури около 87% от производството си на електроенергия чрез въглища, природен газ и нефт.
Това не само създаде лош въглероден баланс. Тъй като бедната на суровини островна държава трябва да внася тези изкопаеми горива, това означаваше високи разходи. Затова островната държава реши да се върне към ядрената енергетика и постави по-високи стандарти за сигурност на реакторите. Едва когато тези стандарти бяха напълно изпълнени в дадена инсталация, тя беше включвана в мрежата отново. Твърди се, че защитата срещу земетресения и приливни вълни също е била подобрена.
Така от 2015 г. Япония успя да пусне отново първите си два реактора – Сендай-1 и Сендай-2 в югозападната част на страната. Заедно те осигуриха мощност до 1,8 гигавата (GW). Година по-късно реакторът Такахама-3 отново заработи, а през 2017 г. последва реакторът Такахама-4.
Най-голямото възстановяване до момента се случи през 2018 г.: цели пет реактора възобновиха работа. От 2021 до 2024 г. още пет реактора получиха разрешение да заработят, така че ядрените електроцентрали отново осигуриха около 13 GW мощност за електроснабдяването на Япония.
Най-голямата АЕЦ в света се завръща
Понастоящем делът на ядрената енергетика в електроснабдяването е малко под десет процента от 14 реактора. До 2030 г. този дял трябва да нарасне до около 20-22%. За това ще трябва да работят общо почти 30 реактора.
Последно разрешение за възобновяване на работата получи на 21 ноември 2025 г. АЕЦ „Кашивазаки-Карива“ в западната префектура Ниигата. Това е най-мощната АЕЦ в света. Нейните седем реактора имат обща нетна мощност от почти 8 GW, което осигурява на инсталацията място сред десетте най-големи електроцентрали в света. Най-мощната електроцентрала е водноелектрическата централа при язовир „Три клисури“ в Китай с мощност 22,5 GW.
В АЕЦ „Кашивазаки-Карива“ първо трябва да заработят отново реактори 6 и 7 – двата най-големи с по 1,3 GW всеки. Реактор 6 трябва да заработи в началото на 2026 г. В момента се обсъжда и повторното пускане на реактор Томари-3, което има подкрепата на четири близки общини.
Само три японски реактора са в същия мощностен диапазон като Кашивазаки-Карива-6 и -7. Сред тях са спрелият реактор Хамаока-5 и строящите се реактори Ома и Шимане-3. Освен предстоящите повторни пускания на спрените работоспособни инсталации, островната държава строи общо три напълно нови реактора.
Същевременно Япония се стреми в рамките на пет години да увеличи производството си на електроенергия от „възобновяеми“ енергии до 36-38%. Това трябва допълнително да намали нуждата от изкопаеми горива и да подобри CO₂ баланса на производството на електроенергия. В момента делът на възобновяемите енергии е 25%.
Променящо се мнение на населението
Заради Фукушима японците внезапно възприеха ядрената енергетика по различен начин. В техните очи тя се превърна от източник на движеща сила в повод за страх. Така през 2012 г. според проучване 80% от японците отхвърляха ядрената енергетика.
Днес обаче това силно се промени. Най-новото проучване по въпроса е от октомври 2024 г. При дадените обстоятелства 58,1% от японците одобряваха ядрената енергетика като търговски енергиен източник. 33,1% не бяха сигурни дали ядрената енергетика трябва да нараства или не.
Причината за отново нарастващото одобрение на ядрената енергетика са високите цени на енергията и стремежът към по-добър CO₂ баланс на страната.
