Всяка година маршът, организиран в София от Български национален съюз, за убития от БКП на 13 февруари 1943 г. генерал Христо Луков поражда противоречиви реакции. Мнозина смятат генерала за нацист, хитлерист и антисемит, защото за такъв е обявен той от комунистическата пропаганда в България. Всъщност след като вземат властта на 9 септември 1944 г. (така нареченото Второто освобождение), комунистите наричат „фашист“ всеки, който не е съгласен с линията на партията. Понятието „фашист“ дотолкова се е просмукало в ежедневния език на българина, че Христо Петров, новоизбран народен представител от „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков го използва по адрес на протестиращите срещу зеления сертификат в България.
Политическата реакция срещу Луковмарш година след година става толкова силна, че организаторите му са на път да се превърнат в политически дисиденти. Тази година реакция срещу Луковмарш дойде от Министерството на външните работи, от опозиционната партия ГЕРБ, и от посолството на Израел в България.
Защо е толкова мразен генерал Христо Луков? Интересен факт е, че на 2 януари 1943 г. по съветската радиостанция „Христо Ботев“ Вълко Червенков обвинява Христо Луков и Никола Жеков, че подготвят присъединяване на България към Германия, подобно на австрийския Аншлус. Всъщност общото между Христо Луков и Никола Жеков е, че са свързани с Българските национални легиони – най-голямата патриотична младежка организация в България, наброявала в най-силните си години около 50 000 членове. Макар и забранена през 1939 г., тя продължава да функционира и представлява ядрото на хората, които могат да окажат съпротива при окупация от страна на Червената армия – която се и случва на 5 септември 1944 г. Легионерите са сред първите организации, подложени на репресии след завземането на властта от Българската комунистическа партия. Техен член е и Илия Минев – политзатворникът, прекарал зад решетките 33 години и починал в забвение през 2000 г.
Но да се върнем на генерал Христо Луков и неговите възгледи. Тук публикуваме една негова реч, която ясно показва, че генералът не е антисемит, нито нацист, а просто голям български патриот с високи идеали и нравственост.
„Трябва ли да се позоваваме на уроците на нашето историческо минало, за да се убедим в абсолютната необходимост да бъдем преди всичко силни, за да може да твори нацията ни в мир, трудолюбие и културен напредък? Кого още трябва да убеждаваме от нас, че извън българската държава няма сигурност нито за езика, нито за четмото на българина? Петстотин години робувахме, без да загубим език и съзнание народно, но стигаха 25 години на модерното варварство, за да похити девствеността на коравата инак българщина в доскоро поробените краища на българската земя. Този е горчивият опит от нашата близка орис. Той трябва да ни държи очите отворени и мишците корави и яки. Борба и сила, обкръжени от ореола на най-хубавото и почетно съдържание, което може да се вложи в тия две думи – ето опорите, върху които ще се изгражда сигурността и напредъка на нова, обединена България. Борба с всичко, което пречи за развитието на българщината: борба със себе си най-напред, за да превъзмогнем недостатъците, които ни съпътстват, борба със земята, за да сразим беднотията и тъй да станем по-годни да браним бащинията си. И сила всестранна на дух, държава, войска, стопанство. С борба и със сила ще градим държавата си, но не с насилие. Ние няма да повторим печалния опит на бивша Югославия. Като не можа да опре изграждането на своята скърпена империя върху плещите на едно здраво национално съзнание и като не можа да намери своята нова мисия в живота, Югославия възприе насилието, разврата и денационализацията, като единствени средства за притъпяване на националните различия и копнежи на народите, които я населяваха в името на една нескопосана идея за създаване чрез насилие унитарна държава с унитарен народ. И се провали. Ако трябва да подражаваме, ние имаме свой собствен обединителен поради своя исторически блясък пример от далечното ни минало. Примерите на първото ни царство. Исперих, Борис не покоряваха славянските племена от Мизия, Тракия и Македония с насилия и кърви, нито ги обайваха със своята висока и изтънчена култура, а ги приобщаваха към българската държава със силата на нейния авторитет, като организация за ред и грижи за народа и преди всичко с високия морал, с който еднакво се отличаваха цар и велможа, войник и поданик. Туй беше то новото, което в древността българите донесоха тук на Балканите и с което под носа на двете велики империи – Римска и Византийска и на могъщото влияние на техните стари цивилизации, създадоха нова държава, със самобитно устройство, и нова цивилизация, която наложиха на цялото славянство. Ето кое трябва да ни вдъхновява в новия ни национален и държавен живот. Ето на кое трябва да подражаваме. Една държава могъща, силна с правото и с морала, и един народ с борчески дух и със стремеж да твори история, ето новият идеал, за който всеки българин трябва да бъде готов да се жертвува.“
И понеже за човек се съди главно по делата, а не по думите, ще припомним също и най-големия подвиг на родения във Варна генерал. Πpeз ceптeмвpи 1918 г. зeмeдeлcĸитe лидepи Paйĸo Дacĸaлoв и Aлeĸcaндъp Cтaмбoлийcĸи oбявявaт Paдoмиpcĸa peпyблиĸa и пoвeждaт глaднитe и измъpшaвeли български вoйници ĸъм Coфия. Πpeз тoвa вpeмe мaйop Лyĸoв ce нaмиpa в Kюcтeндил, където е и глaвнaтa ĸвapтиpa нa Българската армия. Ha 24 и 28 ceптeмвpи 1918 г. тя e нaпaдната и paзбита oт мeтeжните вoйcĸи, което дава надежда на сърбите, че могат да превземат Кюстендил. Cpъбcĸaтa apтилepия зaпoчвa дa oбcтpeлвa изocтaвeнитe бългapcĸи пoзиции. За своя изненада обаче среща отпор. Xpиcтo Лyĸoв c 4 opъдия opгaнизиpa oтбpaнaтa нa гpaдa и успява да отблъсне и артилерията, и кавалерията на противника.
При сключването на примирието сpъбcĸият пoдпoлĸoвниĸ Toмич пoздpaвявa бългapитe зa ycпexa и ce интepecyвa ĸoи ca бойците, ycпели дa cпpaт нeгo и xopaтa мy. Посочват му Xpиcтo Лyĸoв, ĸoйтo вce oщe e c oбгopялo oт apтилepийcĸия oгън лице. Toмич питa зa ocтaнaлитe, a oтгoвopът е, че помощници на Луков са местни овчари и козари, които пълнят opъдиятa нa oфицepa. Toгава Томич cpaвнявa нaшия мaйop c френския мapшaл Heй, ĸойтo извършва подобен подвиг, оставайки сам да защитава изтеглянето на френските войски от Москва.
Сега всеки може да разбере защо Христо Луков става една от първите жертви на комунистическия лов на вещици. Въпросът е защо в тази пропаганда днес участват и хора, които само преди 12 дни положиха венци пред жертвите на комунизма.
Всъщност една от тези жертви е именно и генерал Христо Луков.