|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Древните архитекти са проектирали сгради, за да свържат хората с божествеността
„Доброто, разбира се, винаги е красиво, а на красивото никога не му липсват пропорции.“ Платон
Думите на Платон продължават да звучат актуално и днес. Архитектите например трябва внимателно да начертаят своите творения по подреден начин. Макар че има безкрайно много начини да се направи това, древните архитекти са знаели за един скрит код: Златното сечение, наричано още Златна среда или Божествена пропорция и е свързано със Златния правоъгълник, Златния триъгълник и други, подобни термини.
Архитектите са прилагали тази пропорция в историята, създавайки най-големите архитектурни постижения в света, като пирамидите в Египет и Партенона в Атина.
„Златното сечение преминава дълбоко през тъканта на сътворението, тъй като се проявява тук, в това физическо измерение“, казва архитектът и архитектурен фотограф Джеймс Х. Смит в интервю по телефона.
Златното сечение може да бъде разбрано визуално, ако се изучи един специален правоъгълник – златен правоъгълник. Златното сечение е съотношението между късата и дългата страна, или 1: 1,618.
Когато поставите квадрат в Златния правоъгълник, той образува нов по-малък златен правоъгълник (завъртян вертикално). Ако добавите квадрат в този нов Златен правоъгълник, той образува нов, още по-малък Златен правоъгълник. Този модел се повтаря безкрайно.
„Завладяващ аспект на Златния правоъгълник е фактът, че във вътрешността му може да се начертае спирала, като се свържат стратегически точки от всеки все по-голям квадрат. Спираловидната форма е идентична с тази, която се среща в природата“, казва Дъг Пат в „Златният правоъгълник“, част от неговия онлайн курс „Академия за архитекти“.
Можете да видите същата пропорционална спирала в Млечния път, урагана, черупката на наутилус, главата на слънчогледа и дори в нашата ДНК.
„Пропорцията продължава да е безкрайно по-малка (за микрокосмоса) и по-голяма (за макрокосмоса), както се вижда от правоъгълника, докато той се върти и спираловидно се смалява“, казва Смит. Платон би го описал, както го тълкува Смит, като „сянка на една по-висша истина“.
„Във висшите сфери – продължава Смит – всичко е много фино подредено в пропорции. Тази пропорция, или златното сечение, е в основата на това, което възприемаме като красиво… Ето защо класическите архитекти са го използвали в своите сгради (творения), за да бъдем в хармония с природата и божественото.“
Но това не е просто решетка, която може да се постави върху произволен дизайн. Това е свещено съотношение.
„Древните са знаели, че то е запазено за специални творения – казва Смит. – Като дизайнер и творец аз все още не съм го използвал, защото чувствам, че не съм достигнал необходимото ниво. Не чувствам, че съм заслужил тази сфера.“
Смит предполага, че класиците също може да не са оповестили, че са използвали златното сечение.
„Това е тайна, небесна тайна, вероятно позната и използвана само от онези, които са имали мъдростта да знаят къде и как да я използват“, казва той.
Но при наличието на улики за съществуването ѝ, отпечатани в тъканта на целия живот, златното сечение не би могло да остане тайна завинаги.
Древен Египет
Голямата пирамида в Гиза, построена около 2560 г. пр.н.е., е един от най-ранните примери за използване на златното сечение в архитектурата. Всъщност златната пропорция присъства в цялостната геометрия на постройката. Например площта на четирите стени, разделена на площта на основата, е 1,618.
Друг пример може да се види, ако се направи напречен разрез на пирамидата, който представлява два правоъгълни триъгълника. Хипотенузата на единия триъгълник, или правата, която минава нагоре по стената на пирамидата до нейния връх, е 186 м; разстоянието от средата на основата до стената (половината от основата) е 115 м. Ако разделите 186 м на 115 м, резултатът отново е 1,618.
„Срещаме [златното число] толкова често, че вероятността то да се дължи на случайност е нулева. За мен тя е безкрайно малка; честно казано, тя е като нула – казва математикът и архитект Клод Генцлинг в документалния филм „Откровението на пирамидите“. – Дори за един математик, тоест човек, който може да преценява вероятността, е логично, че обемът на тази пирамида с нейните многобройни възможности е бил избран, за да се разкрие чрез нея Златното число.“
Древна Гърция
Това свещено съотношение става известно като Phi (или Φи) наречено на древногръцкия скулптор, художник и архитект Фидий от V век пр.н.е. Фидий го използвал при създаването на Партенона, както и в статуята на богинята Атина.
В „Елементите на динамичната симетрия“ Джей Хамбридж подкрепя предположението, че Фидий е използвал златното сечение в своите проекти. Например Хамбридж обяснява, че височината на сградата на Партенона се основава на пропорциите на златния правоъгълник.
„Архитектурата е чудесно място за изследване на използването на златния правоъгълник, защото сградите са изградени от правоъгълни форми като прозорци, врати, стаи и фасади“, казва Пат в своя онлайн курс „Златният правоъгълник“.
За да заздрави вярата на поклонниците с божествеността, Фидий извайва и статуята „Атина Партенос“ вътре в храма в тези божествени пропорции. Например от главата до кръста е 1, а от кръста до краката – 1,618.
Векове по-късно Леонардо да Винчи също илюстрира връзката на човешката анатомия със златното сечение в своите скици, като например „Витрувианския човек“. Златната спирала може да се види например в ухото на човека; или пък ръката до предмишницата съответства на съотношението 1: 1,618. Дори пръстите на ръцете ви са разделени на намаляващи поредици от секции, като всяка пропорция съответства на Фи.
„Наблюдавайки златното сечение в собствения си строеж и в природата, архитектите от онова време разбирали същността на сътворението“, казва Смит.
„В онези времена те са изпитвали голямо благоговение и са осъзнавали божественото. Те използвали това съотношение в строителните системи и пропорции, така че също да проектират в хармония с природата на сътворението, запазвайки божествената пропорция за проектирането на значими сгради, като например храмове. Тези места се превръщали в свещени, в места за връзка с висшите сфери, с божествените сфери.“
„Тази пропорционална тъкан не е толкова разпространена в архитектурата днес; тези вечни истини липсват в застроената среда“, казва Смит, а след това задава въпрос:
„Възможно ли е завръщането на красивата класическа архитектура да е само един от отговорите за пренастройване към по-висши сфери, към по-висш ред? С това красотата ще разцъфне отново и ще ни свърже отново с една по-висша истина.“
Джей Ейч Уайт е журналист в областта на изкуството, културата и мъжката мода, живеещ в Ню Йорк.
