На 16-ти март 2025 г. се навършиха 11 години от провеждането на референдума в Крим за присъединяване към Руската федерация. И в Севастопол, и в цял Крим населението гласува „за“ с над 90%. Два дни по-късно решението е одобрено от Москва.
Причината за скоростните действия на Руската федерация става свалянето на украинския президент Виктор Янукович и заместването му с правителство, враждебно на Русия. Все пак в кримския Севастопол от 240 години се намира руският черноморски флот.
Как Крим от руски става украински?
След Болшевишката революция през 1917 г. Крим става последното убежище на Бялата императорска гвардия. Той е присъединен към комунистическия СССР през ноември 1920 година, а през 1921 г. е създадена Кримска автономна съветска социалистическа република, която съществува до лятото на 1945 година. През 1954 г. украинският лидер на СССР Никита Хрушчов прехвърля Крим от РСФСР на УССР. След обявяването на независимост от СССР през 1991 г. Кримският полуостров остава в състава на Украйна, а наличният съветски флот се превръща в обект на ожесточени спорове.
Пет години Русия и Украйна не могат да се разберат как да поделят корабите. В крайна сметка, през 1996 г. президентите Борис Елцин и Леонид Кучма подписват договор за срок от 20 години, през които руският военен флот остава в Крим. През 2017 г. договорът е подновен от Янукович за срок от още 25 години.
Средновековната история на полуострова и въжделенията на Турция
През 1441 г. на полуострова е формирано Кримско ханство, подчинено първо на династията на Чингис хан, а от 1475 г. – на Османската империя. През 1774 г. Руската и Османската империя подписват мирен договор, с който Кримското ханство получава независимост и на практика попада под руско влияние. През 1783 г. целият Крим е анексиран от Руската империя.
Реално през последните 550 години владеенето на Крим се поделя почти по равно между Османската империя, чийто наследник днес е Турция, и Руската империя, чийто наследник днес е Руската федерация. С лек превес в полза на турците, който обаче в днешно време от година на година намалява.
В този исторически контекст не е чудно поведението на Турция днес. Точно на 16-ти март – деня, когато е проведен референдумът – Турция за пореден път осъди анексирането на украинския полуостров, определяйки го като нарушение на международното право.
„Подчертаваме отново, че (Турция) не признава фактическата ситуация в Крим, която представлява нарушение на международното право и подкрепяме териториалната цялост и суверенитет на Украйна“, се казва в изявление на турското външно министерство.
Кримската война от 1854-1856 г. – най-голямото руско поражение
През 19-ти век Русия и Турция водят помежду си многобройни войни, в които важна роля играе и религията. Русия напразно се опитва да спечели за каузата на християнството държавите от Западна Европа. Кримската война от средата на 19-ти век е добър пример за това.
Непосредствен повод за войната е спорът за контрола над Светите места в Йерусалим. През май 1853 г. Османската империя отхвърля искането на руския посланик княз Александър Меншиков да се признаят правата на гръцката църква върху Светите места и да се облекчи положението на православните християни в Османската империя. В отговор руският мператор Николай I заповядва на руските войски (80 000 души) да завземат васалните на султана дунавски княжества Молдова и Влашко „като залог, докато Османската империя не удовлетвори справедливите искания на Русия“ и на 21-ви юни руските войски влизат в дунавските княжества. Англия отговаря с изпращане на военен флот в Дарданелите, където вече има френски кораби. Във Виена се провежда дипломатическа среща с цел предотвратяване на войната, но без успех. На 23 октомври 1853 г. султанът официално обявява война на Русия. В подкрепа на Османската империя през май 1854 г. във войната е включват Франция и Англия, а техни войски дебаркират във Варна.
През септември 1854 съюзническите войски дебаркират в Крим и обсаждат Севастопол, където се намира руският черноморски флот. Руснаците потапят корабите си, за да блокират пристанището и използват оръдията и екипажите им за усилване на отбраната на града. Обсадата на Севастопол продължава почти една година. Въпреки героичната отбрана, ръководена от адмиралите Нахимов и Корнилов, градът пада на 9 септември 1855 г. след тежки артилерийски бомбардировки.
Една война – двама руски императори
Кримската война е започната по време на император Николай I. Той умира през март 1855 г. и на трона се възкачва неговият син Александър II, когото българите наричаме Освободител. Той се съгласява да започне преговори за мир в началото на 1856 г., след като Австрия заплашва да се присъедини към коалицията срещу Русия. В Париж е свикан конгрес, който завършва с Парижкия мирен договор от 30 март 1856 г. Една от тежките клаузи за Русия е забраната за присъствие на военен флот в Черно море. Русия губи влияние и престиж, които успява да си върне 20 години по-късно, по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Тогава на европейската карта отново, след 500 години отсъствие, се появява българската държава.
Кримската война оказва пагубно влияние върху местната икономика и население. Множество кримски татари са принудени да напуснат домовете си и така се превръщат в малцинство в своите земи.
За статията се използвани исторически данни от Уикипедия на различни езици.
