„Върви, народе възродени… от длъжност неизменна воден, и Бог ще те благослови.“
Тези думи на Стоян Михайловски, написани преди 139 години, не са загубили своята сила. И е още по-нужно да ги помним днес, когато науката все повече бива противопоставяна на Бог. С което напомня на времето, когато комунистическото управление замени думите „и Бог ще те благослови“ с „напред и все напред върви“.
Прогресът на човечеството неизменно има два аспекта – материален и духовен. Когато наблягаме на материалното и загърбваме духовното, балансът е нарушен и в света се случват беди. Добрата новина е, че българското общество има силни духовни традиции, на които може да се опре. И датата 24 май е именно една от тези стабилни опори.
24 май е националният празник на България, преди тя да падне под комунистическа власт.
Не 3 март, не 6 май, 6 или 22 септември, а именно 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Празникът на Духа. Защото думата „просвета“ е свързана със „светлина“ и „проглеждане“, а думата „култура“ е свързана с „усъвършенстване“. А усъвършенстването неизменно се отнася най-вече за човешката нравственост.
В тази статия ще се спрем малко повече и на въпроса за славянската писменост. Както и защо Кирил и Методий се смятат за покровители на Европа и статуята им краси Карловия мост в чешката столица Прага.
(снимка: dir.bg)
Всъщност мисията на Кирил и Методий започва във Великоморавия – територията на днешните Чехия и Словакия, където славянското население живее в империята на Карл Велики. И трябва да слуша богослужения на един съвършено неразбираем за него език – латинския. Кирил и Методий искат да променят това. Те смятат, че такова многобройно население, каквото е славянското, има право да разбира Божието слово. И че това е много по-важно, отколкото да се спазва триезичието, прието в християнската църква по това време – службите да бъдат само на арамейски, гръцки и латински език.
Но тази промяна не се харесва на католическите свещеници, които гледат с лошо око на делото на Кирил и Методий. И Кирил отива да измоли лично от папата правото християнски служби да има и на черковнославянски (старобългарски) език. Преди това, във Венеция, той води диспут с триезичниците, от който са запазени следните думи: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена – да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога за безсилен ли смятате, та Той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае?“ В Рим папата дава благословия за воденето на черковните служби и на славянски език. И така, чехите успяват да запазят езика си благодарение на благородното дело на Кирил и Методий, и за благодарност в тяхна чест е издигната статуя в самото сърце на Прага.
А папа Йоан Павел Втори, поляк по произход, през 1980 г. ги обявява за покровители на Европа по същата причина – признаването на славянските народи за важна част от населението на Стария континент.
Днес глаголицата, създадена от двамата братя от Солун, не е действаща азбука. Затова пък кирилицата, пригодена от учениците на Кирил и Методий за старобългарския език, която те наричат на своя велик учител, се употребява не само в малка България, но и в огромна Русия (малко известен факт е, че руският език е най-близо до старобългарския от всички славянски езици). А празникът на българските букви се чества по всички краища на земята, където звучи българска реч и хората усещат българския дух.
Честит празник, българи!
