Когато днес се спори кой зодиак е „истинският“, аргументът за древност по подразбиране се присъжда на сидеричния. Тропическият зодиак минава за по-късно гръцко изобретение – Хипарх открива прецесията през II в. пр. н.е., Птолемей закотвя знаците за пролетното равноденствие 4 века по-късно, и оттам насетне Европа брои зодиака по Слънцето. В новото ми видео проследявам тази история по документи и извори: кога и защо двата зодиака поемат по различни пътища.
Тук искам да разкажа една глава, която стои преди всички тези дати. Тя се развива в Двуречието през III хилядолетие пр.н.е. и показва как дванадесетте знака на зодиака първо са живели като дванадесет месеца на една слънчева година, векове преди да се закрепят за звездите. Историята е събрана в едно строго академично изследване: „Нипурският календар и ранната история на зодиака“ от петербургския асириолог проф. д-р Владимир Емелянов (Санкт Петербург, 1999). Книгата израства от дисертация, защитена през 1997 г. под ръководството на проф. д-р Игор Дяконов, и стъпва върху клинописни текстове от III до I хилядолетие пр.н.е. Крайният ѝ извод е кратък: през I хилядолетие пр.н.е. нипурската календарна система „става система на слънчевия зодиак“.
Градът, където изгрява Слънцето
Нипур е свещеният град на Шумер, домът на бога Енлил. Късен клинописен коментар тълкува името му като „сам себе си създал“ – град, възникнал по волята на боговете, без човешка ръка. Традицията го помни като един от първите градове на човечеството и като „пъпа на Земята“. Храмовите химни го наричат „Планината, където изгрява Слънцето“, а мястото на изгрева за шумерите е мястото, където се решават съдбите. Никоя власт не се смятала за законна, докато не бъде призната там.
Календарът на този град е документиран необичайно рано. Американската експедиция на Хилпрехт изважда от Нипур през 1899-1900 г. глинени плочки от XXIV-XXIII в. пр.н.е.; днес те се пазят в Йена и Филаделфия, и в тях се четат имената на всичките дванадесет месеца. Имената описват обредна селска година: първият месец е „престолът на светилището“, вторият „насочването на воловете“, третият „тухлата, положена в калъпа“, четвъртият „сеитбата“. Формално календарът е лунно-слънчев и всеки месец започва с новолуние – съвпад на светилата. Гръбнакът му обаче е Слънцето. Началото на годината е закрепено за пролетното равноденствие Схемата на годината е 360 дни: дванадесет месеца по тридесет. А отклонението от 5,25 дни годишно се компенсира периодично, като се добавя тринадесети месец. Астрономическият сборник MUL.APIN поставя равноденствията и слънцестоенията на петнадесето число на I, IV, VII и X месец. Дванадесет по тридесет, разчетени от равноденствието: това е геометрията, която светът по-късно ще нарече зодиакален кръг от дванадесет знака по тридесет градуса. Кръгът наследява мярката на календара.
Фигура 1. Фрагмент от вавилонския слънчев календар. Източник: Уикипедия
Легендата: образи, начертани от бога
Вавилонците наричали зодиакалните съзвездия lumāšu – лумашу, дума със значение „подобие“, „образ“. В епоса „Енума елиш“ (Enuma eliš) богът Мардук, победителят над хаоса, издига „лумашу“, подобията на звездите. Текстът описва долното небе като плоча от яспис, върху която богът е начертал „лумашу“ на боговете, както писар чертае знаци върху глина. Друг фрагмент добавя, че Мардук ги поставил „при изгрева и залеза на Слънцето“ и им дарил път. В самата легенда зодиакът е слънчев: небесен чертеж, вързан за хода на Слънцето, изписан от божествена ръка.
Проф. Емелянов обръща внимание на една важна подробност – осемнадесетте съзвездия „по пътя на Луната“, изброени в MUL.APIN, не носят името „лумашу“. Изводът му: Двуречието е познавало две еклиптики, лунна от осемнадесет части и слънчева от дванадесет, и е оцеляла слънчевата, защото календарите, ориентирани по Слънцето, са по-удобни за практиката. Съзвездието, което открива кръга, се наричало „Наемният работник“. MUL.APIN го обявява за „звездата на Думузи“, небесния овчар, а късна астрологическа плочка от Британския музей направо поставя знак за равенство: Наемният работник = Думузи = Кингу, богът, пожертван при сътворението на човечеството. На четиринадесетия ден от първия месец се принасяли първите бели агнета. Пастир, агне, цар, наемник: цялата верига носи един смисъл, доброволната жертва в началото на годината. Късните тълкуватели избрали от веригата агнето. Така знакът станал „Овен“.
Как е работил слънчевият кръг?
Проф. Емелянов определя нипурския календар като „документ на обичайното право“: разписание, което предписва на съюза от шумерски градове задълженията им месец по месец. Кога се възцарява нов цар, кога воловете орат целината, кога се оплаква отвлеченият в Долния свят Думузи, кога се съдят двата свята. Седмият месец, „Светият хълм“ (дуку), носи есенното равноденствие: тогава в Нипур се провежда съд над живи и мъртви, и съдии са Слънцето и Сатурн. Този градски календар става единственият календар на Двуречието и проф. Емелянов приписва унификацията на цар Ишби-Ера (около 2017-1985 г. пр.н.е.).
През XVIII в. пр.н.е. знаците на нипурските месеци са приети за логограми на вавилонския календар, а в края на каситската епоха се съставят двуезични наименования, защото семитското население вече е забравило шумерските имена, но продължава да живее по шумерската година. Върху месеците стъпва и най-ранната астрология. В серията “Икур ипуш” (Iqqur ipuš), достигнала до нас в преписи от библиотеката на Ашурбанипал, предсказанията вървят по месеци, без нито едно съзвездие. Построи ли царят храм през първия месец, молбите на страната ще стигнат до божието сърце. Роди ли се дете през първия месец, то „ще разпилее с крака дома на баща си“.
Проф. Емелянов различава два етапа в развитието на астрологията: отначало качествата принадлежат на Луната, Венера и Слънцето според месеца, в който застават на небето, и едва по-късно същите качества преминават върху съзвездията от пътя на Луната. Астрологията на месеците предхожда астрологията на съзвездията. А месецът е сезонна, слънчева мярка. Таблицата на хелиакалните изгреви в MUL.APIN (първата поява на съзвездието в утринното небе) връзва съзвездие за месец: в месеца „Престол“ изгрява Наемният работник (Овен); в месеца „Бик“ – Плеядите, възприемани някога като едно със съзвездието на Бика; в месеца „Тухла“ – Великите близнаци; в месеца на сеитбата – Ракът; в месеца „Огън“ – Лъкът и Царят (Регулус, сърцето на съзвездието Лъв); в месеца „Работата на Инана“, когато изкласилият ечемик бива посрещан като възкръсналата богиня, изгрява Браздата, изобразявана като жена с житен клас (звездата Спика); в месеца „Светият хълм“ – Везните, наречени в асирийски коментар „звезда на истината и справедливостта“ и т.н.
Изводът на проф. Емелянов е, че смисълът на нипурските месеци е пренесен върху зодиакалните съзвездия, а по-късно, втори път, върху отрязъците от слънчевата еклиптика – знаците. Този двоен пренос, определя за хилядолетия апарата на близкоизточната и на европейската астрология.
Върху каситските камъни „кудуру“ скорпионът, стрелецът, козелът-риба и мъжът, изливащ вода от два съда, пазят границите на именията. А късновавилонски текст, свързван с урукския учен Икишу, разпределя човешкия живот по „териториите“ на знаците, местата, в които застава Слънцето: любовта на мъжа към жената е територия на Везните, омразата на Скорпиона, възвърнатата загуба на Регулус (в Лъв), доходът на кръчмаря на Рака или Водолея. Сменете думите и ще получите речника на всяка по-късна астрология.
По-старият близнак
Колко назад стига всичко това? Имената на месеците стоят в документи от 1400 г. Пр.н.е., докато кръгът от дванадесет знака по 30 градуса се появява в клинописните таблици чак през V в. пр.н.е. Съгласно хипотезата на проф. Исак Вайман, това са най-ранните образи на зодиакални съзвездия. Затова делението „древен сидеричен, късен тропически“ се оказва невярно. В Двуречието двете скали на зодиака растат заедно, връстници в изворите, и звездният кръг взима от слънчевия мярката си (дванадесет по тридесет), и имената, и смисъла на знаците, и началото при равноденствието. Слънчевата година е коренът. Звездите са адресът, на който този корен се заселва за дълго. Така излиза, че тропическият принцип е не по-малко древен от сидеричния. Като документирана рамка той се оказва дори малко по-ранният от двата. Когато Хипарх, а след него Птолемей, закотвят зодиака за точката на пролетното равноденствие, те връщат кръга при най-стария му ориентир. Наследството е живо и по друга линия: месеците нисан, ияр, сиван и тамуз, който пази самото име на Думузи, стоят в еврейския календар и до днес, приети по време на Вавилонския плен през VI в. пр.н.е. като преки потомци на нипурските месеци. Как после звездният и слънчевият зодиак се разминават и кой прърви измерва разликата между тях: това проследявам стъпка по стъпка, по документи и извори, в новото видео.
Линк към лекцията: „Историята на тропическия зодиак: Разказ по документи и извори“
Статии с допълнителна информация, свързващи астрологията и философията:
- Родословието на астрологията: Пътешествие през 700 години елинистична традиция
- Деканите – пътуване през времето и пространството
- Брошура за деканите – подарък за търсещите
- Неподвижните звезди: другият слой на рождената карта
За повече информация:
- Фейсбук-страница по традиционна астрология: Храмът на Урания
- Фейсбук-група за традиционни астролози: Приказки за астрологията
- Ютюб-канал за традиционна астрология: Храмът на Урания
- Уебсайт на автора: Храмът на Урания
Използвана литература:
Емелянов, В. В. „Ниппурский календарь и ранняя история Зодиака“. Санкт Петербург: Петербургское Востоковедение, 1999. (Серия Orientalia)
MUL.APIN (астрономически компендиум, таблица на хелиакалните изгреви, I ii-iii; равноденствия и слънцестояния, II 9-24)
Enuma eliš, таблица V, ред 2 (установяването на лумашу от Мардук)
KAR 307:33 (средновавилонски космологичен текст за долното небе)
AO 17, 89:5 (астрономически компендиум „Когато Ан и Елил“)
Esarhaddon 28:10 (надпис на Асархадон, VII в. пр.Хр.)
Iqqur ipuš (Labat, Cal.) серия предсказания, библиотека на Ашурбанипал, VII в. пр.Хр.
BRM IV 19 (текст с предсказания по зодиакалните съзвездия, транслитерация: Ungnad, 1944)
Вайман, А. А. Хипотеза за протошумерските печати с изображения на зодиакални съзвездия, 1998.
Ван дер Варден, Б. Л. (van der Waerden). Хипотеза за произхода на зодиака от 18-те лунни съзвездия; наблюдения за четирите сезона. 1991.
Унгнад, А. (Ungnad, 1944) – публикатор на BRM IV 19.
