Основната задача на съвременната астрология е да изучава личността на човека, особеностите на характера и поведението му, светлите и тъмните кътчета на душата му. Както всичко в съвремието ни, и тя е взряла поглед в отделния индивид, в Аз-а, и го е извисила на пиедестал, като най-интересния обект за изучаване.
Фокусът на традиционната астрология е бил по-различен. Тя също е изучавала индивида, без да се ограничава само до вътрешния му свят. Занимавала се е също с външния вид на тялото и лицето, специфични физически белези, характерни особености на стойката и изказа му. Но в много по-голяма степен, тя се е занимавала с развитието на човека – какви събития го чакат, кога ще му се случат и каква ще бъде житейската му съдба. В това традиционната астрология остава ненадмината и до днес.
Изследователят на традицията, Робърт Шмидт, изследва в дълбочина всички по-значими класически автори. Той установява, че в елинистичната астрология са прилагани 54 техники за прогнозиране на бъдещето и хода на събитията в живота. Шокиращо за модерния човек е твърдението на древните, че всички тези техники работят. Нима е възможно да прилагаме различни символични методи за анализ и да достигаме до верни резултати с всеки от тях?
За да разберем по-добре мисленето на древните, следва да си дадем сметка, че те са разглеждали понятията за време, промяна, бъдеще, съдба, късмет по-различно. Тъй като хората нямаме сетиво, с което да усещаме хода на времето, съдим за това как върви то като проследяваме промяната, измененията в материалния свят като следствие на времето. С други думи, ние се ориентираме във времето само по промяната на света около нас, която се случва в хода на времето. Древните отиват още по-напред и твърдят, че самото време не тече равномерно – понякога то тече бързо, когато се случват много неща наведнъж или в кратък интервал. За такива периоди казваме, че са интензивни, натоварени.
В други моменти, когато край нас не се случва нищо, то сякаш почти не помръдва, тече бавно и протяжно. Има нещо особено в думите, които използваме за различните периоди от време – натоварен период и лек период, напрегнат и спокоен. Самите думи указват как древните са разглеждали основните ефекти на времето – да стяга, интензифицира реалността, насищайки я с много събития, и да я отпуска, намалявайки динамиката и интензитета на това, което се случва.
Посредством това стягане и отпускане, времето влияе върху събитията и материята. И точно тази концепция е въплътена в традиционната астрология. Някои от прогностичните техники изучават този интензитет на времето или склонността му да насища живота със събития. Най-общо, това са прогностичните техниките, които разглеждат реалните положения на небесните тела. В тази груп попадат техниките Соларна революция, Примарни дирекции и Транзити. Всички те проследяват динамиката на звездите и показват по какъв начин времето ще затяга или отпуска съответния период от живота ни.
Другата голяма група от прогностични техники третира хода на съдбата – как отделните нишки или сценарии на живота ни се развиват, преплитат, срещат или отдалечават. Тези техники включват символичното, а не реалното движение на небесните тела. Такива техники са Епохи на човешкия живот, Фирдария, Десенарии, Зодиакално освобождаване (Афесис), Вторични прогресии и Годишни профекции. При тях основният обект на изучаване е съдбата и главната цел е да разберем в чии ръце попада властта над събитията в живота ни.
Главният принцип тук е, че всяка техника представя някаква поредност и йерархия на различните небесни влияния, които се променят в хода на живота ни. Затова имаме щастливи периоди, периоди на растеж, късмет, успехи, но и периоди с проблеми, трудности и провали. Тези периоди се преплитат в различни теми от живота – понякога ни върви любовта, но имаме проблеми с парите, или пък сме в пик на кариерата, но здравето ни страда и т.н. От гледна точка на астрологията, тази динамика се обяснява посредством смесеното влияние на звездите, които понякога работят в наша полза, а друг път – не.
Логиката на прогностичните техники се обяснява с понятието “времеви управител” (хронократор), или планетата, която в съответния период от живота отговаря за това какви събития ни очакват и коя тема е акцентирана. Ако имаме времеви управител Венера, то имаме основание да очакваме щастлив и успешен период, с много социална активност, радости, романтика и т.н. Ако управителят е Марс, ни чака период на усърдна работа, трудности, борби и много динамика.
Често пъти планетите не управляват периода самостоятелно, а по двойки – в комбина или раздор. Когато времевия управител споделя периода, за който отговаря, с друга планета, наричаме втората специфичен управител. Древните са използвали интересна лексика за това, като са казвали че основният управител разпределя управлението на специфични управител. Тази лексика указва, че основният управител задава темата и преобладаващия тон на събитията в периода, а специфичният символизира обстоятелствата и детайлите, които ще ги съпътстват.
Точно затова имаме на разположение всичките 54 прогностични техники – за да можем да проследим отделните нишки в шарката на човешката съдба, да идентифицираме важните сред маловажните. Именно такъв смисъл е заложен в астрологията – да изучава небето и да служи на човека за един по-добър живот.
Ако всичко казано по-горе предизвика интереса ви, във видеото по-долу можете да научите повече за това как астрологията на древните е разглеждала отделните видове съдба, какво са смятали за детерминизма и свободната воля, как са работели посочените техники, и интересната история на лирическия герой Мартин, който го чака една много натоварена лична година. Приятно гледане!
Видео с д-р Стоян Канатов
Повече информация за обучителни курсове и научни публикации на д-р Стоян Канатов можете да намерите тук.
