• За нас
  • Пишете ни!
събота, 25 март, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство

Персей и Горгоната на съвремието – трансформиране на страха в божествена мъдрост

отДжеймс Сейл
29 декември , 2020
Персей и Горгоната на съвремието – трансформиране на страха в божествена мъдрост

„Персей, яздещ Пегас, в устрема си за спасяването на Андромеда“, 1895-96, Фредерик Лейтън. Художествена галерия и музей New Walk, Великобритания. (публична фотография, САЩ)

Всички сме чували за седемте смъртни гряха: гняв, гордост, завист, алчност, лакомия, похот и леност. През 50-те години на миналия век обаче психолози, философи и гурута за личностно развитие дефинират съществуването на осми изначален порок. Хиляди книги вече са написани по темата, но проблемът, с който се борим и до днес, става все по-осезаем. Разноезичните издания на The Epoch Times също обръщат сериозно внимание на този грях като основен проблем на съвременното човечество.

Президентът Ф. Д. Рузвелт предвидливо го е идентифицирал и говори за него още в първото си обръщение като президент през 1933 г. Той казва: „И така, първо нека изложа твърдото си убеждение, че единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е… самият страх – неназованият, неразумен и неоправдан терор, който парализира усилията, необходими за трансформирането на отстъплението в движение напред.“ Това е той – страхът.

И все пак го направи

Може би книгата, която най-точно отразява обсебването ни от страха, е известният бестселър на Сюзън Джеферс „Почувствай страха, и все пак го направи“ („Feel the Fear, and Do It Anyway“). Книгата от 1987 г. е един от ключовите манифести на движението за личностно развитие, според което страхът ни спира и ни пречи да реализираме пълния си потенциал като личности. Подзаглавието ѝ „И все пак го направи“ и осъзнай кой си всъщност, въпреки страха, е инспирирало много лозунги и маректингови кампании (като например тази на Nike „Just Do It“, която ги прави един от най-продаваните спортни брандове).

2 Feel the Fear and Do It Anyway
Бестселърът на Сюзън Джеферс, който се счита за един от манифестите в превръщането на страха в осмия смъртен грях

Според психолози страхът е токсична емоция, защото е основополагаща за много други психологически проблеми като нерешителност, отлагане, безпокойство, гняв и най-общо казано дълбока форма на ирационалност. В състояние на страх човек е неразумен и прави погрешни, нелогични, посредствени или лоши избори.

От биографията на авторката научаваме, че „е помогнала на милиони хора по света да преодолеят страховете си“, но според Дейвид Брукс „Съществуването на все повече книги за самопомощ е доказателството, че от тях рядко има полза“. И ако книгите за самопомощ не са ефективни, нека потърсим какво ни казват древните митовете и легенди за този хроничен порок. Ще погледнем към историята на Персей и Горгона Медуза.

Вкаменяване от страх

Персей е един от най-значимите герои в гръцката митология. За разлика от повечето от тях, той е интригуващо приятен и мил герой. След малко проучване на вътрешния му емоционален свят с изненада откриваме, че за разлика от повечето други герои, след като се влюбва в красивата Андромеда и се жени за нея, той остава влюбен и верен.

3 Piero di Cosimo Liberazione di Andromeda 615x350 1
„Андромеда освободена от Персей“, около 1515 г., от Пиеро ди Козимо. Галерия Уфизи. (публична фотография)

Като стеснителен младеж, устремен да напредне в живота, Персей се опитвал да получи покана за най-голямото публичното събитие на царя за годината. Условието за участие в събитието било да се подари кон, но Персей импулсивно предложил да донесе главата на чудовището Медуза Горгона. Всъщност той изобщо нямал представа как да се сдобие с нея, къде се намира Медуза и как би преодолял страховитата ѝ съпротива на усилията му да я обезглави! Но царят приел предложението му, тъй като имал план за майката на Персей, а кой би искал наоколо да се мотае голям, предпазващ майка си тийнейджър?

Медуза (Владетелка) от друга страна, е една от трите Горгони. Нейните сестри, Стено (Сила) и Евриала (Далечен скок) са безсмъртни за разлика от нея. Ужасяващото при Медуза обаче не е само нейният страшен външен вид и косата ѝ от змии, а фактът, че един поглед към нея превръща органичната материя в камък. Етимологията на „вкаменяване“ тук, разбира се, е пряко съотнесена: когато сме изплашени, ужасени, до такава степен губим способността за действие, че замръзваме на място, т.е. се „вкаменяваме“.

Тук се докосваме до съвременната концепция за страха, който причинява една от трите реакции: битка, бягство или вцепенение (замръзване). Ясно е, че вцепенението е най-лошото състояние от всички, тъй като парализира всички действия, буквално вкаменявайки ни. Както Дж. Дж. Балард отбелязва в романа си „Потъналия свят“: „Нищо не издържа толкова дълго, колкото страхът“.

Поддържане на крехкия космос

На този етап трябва да имаме предвид няколко допълнителни факта за тази история. Първо, Персей е син на Зевс, роден от златен дъжд върху майка му Даная. По този начин той има родословие и съдба да продължи делото на Зевс (който става господар на всички, сваляйки от престола баща си Кронос). Той придовива отговорността за от поддържането на крехката стабилност на космоса, неговия ред, структура и предназначение. И ако се замислим, способността на Медуза да превръща цялата жива материя в нежива (в камък), би могла да разрущи космоса и той в крайна сметка би спрял да съществува, тъй като всички живи същества биха били превърнати в камък. По този начин за поддържане на божествения ред е било необходимо Медуза да бъде унищожена.

С Персей се сприятеляват двама от най-могъщите обитатели на Олимп, любимите деца на Зевс – богинята на мъдростта Атина и богът вестоносец – придружител на мъртвите – Хермес. Чрез тях на Персей се показва пътят към целта и в крайна сметка той е оборудван с пет необходими пособия: шапката невидимка на Хадес, крилатите сандали на Хермес, специална торба (кибис), в която може да пренесе отсечената глава (без самата торба да се превърне в камък), острие, което може да пререже всичко, и щит, който може да се трансформира в огледало.

4 Perseus Armed by Mercury and Minerva by Paris Bordone BMA 1200x804 1
„Персей, въоръжен от Меркурий (Хермес) и Минерва (Атина)” от Парис Бордоне. Подарък на фондация Самюел Х. Крес. Музей на изкуствата в Бирмингам, Бирмингам, Алабама (публична фотография, САЩ)

Така Персей успява да „подчини терора“. Но помислете за контекста – първото и най-важно условие е, че каузата е праведна и боговете са зад него. Само при това условие съмнението – една от главните причини за страха – не може да го превземе.

Той се движи със светкавична скорост (с крилати сандали) и може да става невидим (с шапката на Хадес), което прави движенията му незабележими. Той познава природата на своя враг, затова е подготвен с кибиса и разполага с достатъчно ефективно оръжие, с което да посече врага. А ето защо и присъствието на богинята Атина е толкова важно: тя е тази, която съветва Персей, защото тя е мъдрост, а част от мъдростта е предвидливостта.

Струва си да се спомене, че Троя пада, въпреки подкрепата на великите богове Арес, Аполон и Афродита, защото Атина е против тях. Тя дава на Одисей стратегическата идея за Троянския кон, която се оказва съдбоносна.

Сблъсък със страха

Медуза олицетворява ужаса, който замъглява не само съзнанието, но и зрението – ако я погледне, човек ще бъде победен.

От една страна митът за Персей е мит за съзряването. За да станем зрели, трябва да се изправим пред най-мрачните аспекти на нашето съществуване и да не позволим да станем жертва на техните вкаменяващи негативи. И за да направим това, трябва чрез последното оръжие – отразяващия щит – да ги погледнем, да ги видим, да осъзнаем действителността, но така, че да не станем част от тяхната реалност.

Ако си припомним ситуацията в райската градина: вкусването на плодовете на доброто и злото означава не просто, че Адам и Ева „познават“ доброто и злото, но че те стават лоши като пряк резултат от вкусването. Така че тук да погледнем директно към физическото проявление на заплахата – или самата Медуза – би означавало да приемем в собственото си същество това, което тя олицетворява – да се превърнем в ужас или в самия страх. В този момент сърцето спира и човек се превръща в камък.

Щитът обаче отразява изображение и чрез него може да се види проявената инверсия на реалността – като разглеждане на фотография с изобразена жестокост – знаейки, че не е реална, не сме напълно емоционално повлияни от нея. По този начин Персей може да се придвижи към страха и да го унищожи с един удар.

5 1
„Минерва (Атина) дава своя щит на Персей“, 1697 г., от Рене-Антоан Хуас. Дворецът Версай.

Следователно справянето със страха изисква предвидливост, подготовка и решителни действия. Последното действие, разбира се, е това, което сега бихме могли да наречем „преформулиране“ на страха. Щитът трансформира това, което виждаме, и по този начин ни дава възможност да се справим с него.

Укротяването на конете

От тази история се появяват два малки, но значителни допълнителни момента. Първият е, че смъртта на Медуза незабавно отприщва появата на два живи коня от нейната кръв – Хризаор (понякога изобразен като мъж) и Пегас – най-известният и крилат кон в историята. Това може да ни даде момент за размисъл.

6 The Birth of Pegasus and Chrysaor 1876 1885 Edward Burne Jones
„Раждането на Пегас и Хризаор“, между 1876 и 1885 г., от Едуард Бърн-Джоунс. Градска художествена галерия Саутхемптън, Великобритания (публична фотография, САЩ)

Кралят поискал кон като цена за допускане до неговото събитие, и в крайна сметка това бил конят, довел до унищожаването на Троя. Сега се появява крилат кон. Посейдон, богът на морето и земетресенията и всички бурни и обезпокоителни емоции (тъй като водата представлява емоция), също е бог на конете и бащата на Медуза.

Това, на което сме свидетели, е символиката на коня като трансцендентност за човека – чрез конете можем да надхвърлим собствените си граници на скорост и сила.

Посейдон дарява конете на хората, но Атина им дава юздата, за да им позволи да ги управляват подобаващо. Тук, с освобождаването на Пегас, ние получаваме всичко необходимо, за да достигнем отвъд. След като победим страха и ужаса си, ние също можем да летим – да станем герои и героини.

7 Athena receives the head of Medusa
Атина получава главата на Горгоната Медуза от Персей. Изображението се приписва се на художника Тарпорли, около 400–385 г. пр. н.е. Музей на изящните изкуства, Бостън. (публична фотография)

След победата Атина прикрепя главата на Медуза към собствения си боен щит, когато отива на война. Тя прави това, за да ужаси враговете си, демонстрирайки божествена интелигентност, използвана стратегически срещу онези, които ѝ се противопоставят.

С други думи, ако се опитаме да бъдем като Атина и насред война и хаос вместо да се страхуваме, успеем да трансформираме страха в наш съюзник, това би означавало, че сме способни да проявим сили и мъдрост, присъщи за боговете.

Джеймс Сейл е английски бизнесмен, чиято компания Motivational Maps Ltd. работи в 14 държави. Той е автор на над 40 книги за управление и образование от големи международни издателства, включително Macmillan, Pearson и Routledge. Като поет той печели първа награда в състезанието на „The Society of Classical Poets 2017“ (Обществото на класиците поети, 2017 г.) и е говорител на първия симпозиум на групата, проведен през юни 2019 г. в нюйоркския клуб „Princeton Club“.

Споделете тази статия

Последвайте ни във Фейсбук:

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

classical music2 1200x1482 1

Защо е важно децата да оценят класическата музика

0
0
Христо Грозев

Христо Грозев с Оскар за филма „Навални“

0
0
Малкото момче с бутилка

„Извинете, господине, продавате ли Бог?“ – приказка за момчето, което търси лек

0
0
Фото изложбата „ЗДРАВЕЙ ЛЯТО!“ на Емил Рашковски  в галерия „Синтезис“ (19 януари - 04 март, 2023 г.)

Фотографът Емил Рашковски представя втора самостоятелна изложба в галерия „Синтезис“

0
0
Стивън Спилбърг приема наградата за най-добър режисьор за "Семейство Фейбълман" по време на 80-ите годишни награди "Златен глобус" в Бевърли Хилс, Калифорния, на 10 януари 2023 г. (Rich Polk/NBC via AP)

Спилбърг и Макдона са големите победители в „Златния глобус“

0
0
Картина „Раходка с лодка“ на Елисавета Консулова-Вазова от изложбата „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни”, 2022 г.(https://sghg.bg/)

„Площад Славейков“ класира културните събития за 2022 година

0
0
Снимка: Forum Film

„Чуден свят“ на Disney отново провокира общественото мнение

0
1
Новогодишна картичка от началото на XX в. (royalbulgariaincolour.com/

Коледни празници и обичаи в Следосвобожденска България

0
0
Централен фрагмент от „Маеста“, 1308-1311 г., автор Дучо ди Буонинсеня. Музеят в Сиена - Museo dell'Opera metropolitana del Duomo, Италия (публичен архив)

Дучо ди Буонинсеня и емблематичните му картини с Мадона и Младенеца

0
0
„Музите Урания и Калиопа“, 1634 г., Симон Вуе (маслени бои върху дърво 80/125 см)

„Музите Урания и Калиопа“ на Симон Вуе – възхвала на небесното великолепие

0
0
Pixabay.com

Династия Амати – създателите на цигулката каквато я познаваме днес

0
0
Сградата на Община Шумен - Първата българска община (снимка: shumenstories.com)

140 години от приемане на закона за местното управление

0
0
Следваща публикация
Полицията опитва да спре журналисти да снимат на 28 декември 2020 г. пред съда в Шанхай, където тече процесът срещу Джан Джан - журналистката, задържана през май в Ухан заради критичните си репортажи за пандемията (снимка: Лео Рамирес / AFP чрез Getty Images)

ЕС и САЩ призоваха Китай да освободи журналистка, осъдена заради репортажи за COVID-19

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.