• За нас
  • Пишете ни!
събота, 25 март, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство Изящни изкуства

Любов към мъдростта: „Меркурий коронoва Философия, майка на Изкуството“

отЕрик Бес
12 юни , 2022
Любов към мъдростта: „Меркурий коронoва Философия, майка на Изкуството“

Детайл от "Меркурий, короноващ Философия, майка на Изкуството" (снимки: Владимир Теребенин / Държавен музей Ермитаж)

Преди двe хиляди и петстотин години Сократ не допуска поетите в своята утопична република. Според него те са твърде опасни, защото създават илюзии, които отклоняват гражданите от истината. Противоотровата, която Сократ предлага, е цар-философ – мъдър водач, който да може да цензурира поетите и да ги напътства в творчеството им.

Царят-философ не би позволил на поетите да разказват приказки за злонамерени богове – като тези в поемите на Омир. Вместо това царят-философ би насочвал поетите да показват боговете с достойнство и чест, така че действията им да бъдат пример за подражание.

Царят-философ обаче би цензурирал не само поезията. Всички изкуства биха били под контрола на философа. Например царят-философ би насочвал музикантите да композират бойни произведения, които да закаляват воините и да ги подготвят за война, вместо да композират сантиментални мелодии, които биха могли да ги размекнат и да възпрепятстват способността им да служат и защитават страната си.

През XIX в. Ницше критикува Сократ като човек, който цензурира идеите и емоциите и по този начин ограничава човешкия потенциал. Ницше прокарва идеята, че творецът е този, който, след като е понесъл трудностите на съдбата, може да създаде и да оформи себе си в собствено произведение на изкуството – собствено Аз, с което би могъл да се гордее след смъртта си.

Тези двама мислители имат два различни подхода към изкуството. Сократ говори за това, че истината, до която достига човекът на изкуството, е отвъд човешкия опит и съществува в света на божествено-рационалното. Ницше, от друга страна, излага разбирането си, че истината, до която достига творецът, е свързана с човешкия опит и с връзките, които в крайна сметка създаваме помежду си.

Тези различни гледни точки водят до въпроса дали красотата е обективна или субективна. Има ли истинска красота, която съществува отвъд сетивното възприятие и служи като стандарт, по който можем да съдим кое е красиво и кое не? Или красотата се основава на нашите субективни т.е. относителни преживявания на заобикалящия ни свят?

filosofia1
„Меркурий, короноващ Философия, майка на Изкуството“, 1747 г., автор Помпео Батони,, маслени бои върху платно (120 x 90 см), Държавен музей Ермитаж, Санкт Петербург

Короноването на Философия

Италианският художник Помпео Батони дава това, което според мен е художественият отговор на този въпрос. През 1747 г. Батони рисува „Меркурий, коронова Философия, майка на Изкуството“.

В крайната лява част на композицията бог Меркурий, облечен в жълто, с крилат шлем и държащ кадуцей (бел. ред. – вид жезъл), въвежда погледа ни в равнината на картината. Той сочи към ангел в крайната дясна част на композицията. Ангелът се подготвя да увенчае с лавров венец жена на име Философия.

Фокусната точка е Философия. Тя е скромно облечена, но златната корона, която вече е на главата ѝ, и скиптърът в ръката ѝ разкриват нейния царски сан. В ръката си държи една от книгите на Платон, а другата ѝ ръка е отворена, сякаш е готова да даде или да получи нещо. Ръката ѝ води погледа ни към малкото дете под нея, за което можем да предположим, че е детето на Философия.

izkustvo
Детайл, показващ малкото дете на Философия – Изкуството, в картината „Меркурий, короноващ Философия, майка на Изкуството“

Детето седи сред инструменти на различни изкуства: четки за рисуване, скулптуриран бюст, компас и лира. Детето държи факла в най-тъмната част на композицията, а позицията на факлата води погледа ни обратно нагоре към ангела зад Философия.

Отговорът на Батони на един вечен въпрос

И така, как картината на Батони дава отговор на философския въпрос, поставен по-рано? Нека първо да започнем с Меркурий.

Меркурий е гръко-римският бог вестител. Той предава съобщения между боговете. Жезълът, който държи, е кадуцей, който му е даден от Аполон – богът на слънцето, красотата и музиката, като признание, че е изобретил лирата. Вече виждаме връзката на Меркурий с божественото, с изкуството и с красотата.

Меркурий дава на ангела нареждане да сложи венец на главата на Философия – награда, която идва свише. Философия гледа към Меркурий, докато той инструктира ангела, като насоченият ѝ нагоре поглед ни уверява, че Философия се концентрира върху божествения пратеник и по този начин върху божественото послание.

Интересно е, че лавровият венец се поставя точно върху короната, която Философия вече носи, и можем да предположим, че той ще покрие, а няма да замени земната ѝ корона.

Философия държи книгата на Платон, който предава словото на Сократ. Батони ни съобщава коя философия смята за облагодетелстваща изкуствата: това е философията на Сократ, която е в най-добър интерес на изкуствата и на обществото.

Философия е позиционирала ръката си така, сякаш едновременно дава и получава нещо. Може би тя прави и двете: може би тя получава божествено послание от Меркурий и дава божествено послание чрез детето си, което представлява изкуството.

В този смисъл философията е средството, чрез което изкуството представя божественото послание. Дали затова детето държи факла в най-тъмната част на композицията, защото то представлява божественото послание, което може да изведе хората от тъмнината и да ги насочи към светлината на божествената истина?

Батони сякаш предполага, подобно на Сократ, че целта на изкуството е да показва божествени послания в полза на човешката цивилизация. Божественото, а не човешкият опит, се превръща в абсолютен стандарт, по който се оценява красотата, а пътят към божественото минава през философията, т.е. изучаването на мъдростта, която намира своя източник в божественото.

Сократ често е обвиняван, че цензурира изкуствата, защото той отхвърля поетите и илюзиите, които те създават. И все пак не можем да практикуваме мъдрост, без да практикуваме и проницателност. Това означава, че трябва да казваме „да“ на някои неща и „не“ на други. С други думи, мъдростта изисква известна степен на цензура.

И така, Сократ може да каже „не“ на поетите, които създават илюзии, но в десетата книга на Платоновата „Република“ Сократ насърчава поетите да изложат своите аргументи и да се защитят. Според моето тълкуване на картината на Батони, кои поети Сократ би могъл да допусне в републиката? На кои поети Сократ би казал „да“?

Дали това няма да са поетите, които мислено се занимават с търсене на истината за благото на обществото? Дали това няма да са поетите, които позволяват на любовта към мъдростта – философията – да роди тяхното изкуство? Дали това не са поетите, които търсят и изразяват това, което е добродетелно божествено?

Случвало ли ви се е да видите произведение на изкуството, което да ви се стори красиво, но да нямате представа какво означава то? С настоящия материал предлагаме тълкувание на класическо визуално изкуство по начин, който може да бъде морално проницателен за хората днес, за да се види как историческите творения могат да събудят собствената ни вродена доброта.

Споделете тази статия

Последвайте ни във Фейсбук:

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

Централен фрагмент от „Маеста“, 1308-1311 г., автор Дучо ди Буонинсеня. Музеят в Сиена - Museo dell'Opera metropolitana del Duomo, Италия (публичен архив)

Дучо ди Буонинсеня и емблематичните му картини с Мадона и Младенеца

0
0
„Музите Урания и Калиопа“, 1634 г., Симон Вуе (маслени бои върху дърво 80/125 см)

„Музите Урания и Калиопа“ на Симон Вуе – възхвала на небесното великолепие

0
0
На двете снимки са майката (вляво) и бабата на Мильо Балтов, нарисувани през 1910-те години (снимка: Делчо Кунчев)

През очите на духовността – картините на стрелчанина Мильо Балтов

0
0
(снимка: Рената Седмакова/Shutterstock)

Десет музикални инструментa, които ни свързват с Небето

0
0
1 7 14 Chapelle sistine chapel

Постоянството на Микеланджело: урок за постигане на величие

0
0
Декоративно дърво от малки оригами жерави (Снимка на Наоки Оногава)

Японeц създава декоративни бонсаи от хиляди малки жерави оригами

0
0
На количката, освен бюстовете на Славка и Борис Деневи, е качен и радиоапарат "МИнерва", подарък за семейството от оперния певец Борис Христов (снимки: СБХ)

Славка и Борис Деневи: Oтвъд забравата на комунизма

0
0
Детайл от "Храстовидни божури" от Таки Катей

Какво знаем за Таки Катей – знаменития японски художник, застъпник на традициите

0
0
Детайл от „Мадона Алба“, около 1510 г., от Рафаело. Масло върху дърво, прехвърлено на платно. Колекция на Национална художествена галерия Андрю У. Мелън, Вашингтон. (Национална художествена галерия, Вашингтон)

Как Рафаело, „виртуозът на Ренесанса“, улaвя цялостно човешката природа

0
0
leonardo da vinci 1128923 1280

„Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи

0
14
Следваща публикация
Работник поглежда през ограда в жилищен комплекс, по време на локдаун в квартал Дзин'ан в Шанхай, Китай, на 25 май 2022 г. (снимка: Хектор Ретамал/AFP чрез Getty Images)

ККП доведе до дехуманизация на младото поколение в Китай

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.