Германският маестро създава тиха творба за един шумен свят
Когато го молят да оркестрира своите „Шестнадесет валса“ за пиано, Йоханес Брамс се засмива на тази идея. В отговора си до издателя Ритер-Бидерман той се шегува: „Нима малките валсове трябва да бъдат [изпълнявани] в Двореца на изложбите с много големи барабани и тромбони?“
Неговият сборник от кратки музикални миниатюриза пиано на четири ръце, публикуван през 1866 г., става изненадващо популярен. Самият Брамс не очаква музиката да има голям успех, но до януари 1867 г. четири тиража от нотите вече са достигнали 1200 екземпляра. Ритер-Бидерман, разбираемо впечатлен, вижда възможност да вземе тези старомодни и домашни пиеси за пиано и да ги предложи на публиката в концертните зали.
Ритер-Бидерман има чудесен бизнес план и напълно готова публика. Това е Виена през 60-те години на XIX век, а виенският валс процъфтява. Показателен пример: семейство Щраус е взело родния танц на своя град и го превърнало в музика за бляскаво развлечение. По времето, когато Брамс прави опит в този жанр, валсът вече е неразривно свързан с просторната бална зала.
Защо Брамс се засмива на идеята скромната му пианова творба да се превърне в оркестрова фанфара? Макар че уважавал музиката на композитори като Йохан Щраус, Брамс намирал вдъхновение за своите валсове в „непознатия Шуберт“. По онова време музиката на Шуберт била преоткривана и влиза в репертоара. Брамс се увлича по нея и според историка Дейвид Бродбек особено по неговите „12 лендлера“ (D. 790). За разлика от популярните тогава бални „валсове“, Брамс пишел пестеливо. Докато мащабните валсове на епохата се отличават с буквални повторения на пищни мелодии, подредени в сложни тематични взаимоотношения, Брамс възприема старомоден подход. Неговият отличителен похват бил използването на „развиваща се вариация“. Характерно за голяма част от музиката му, Брамс освежавал мелодиите си чрез фини промени в хармонията, регистъра, ритъма и съпровода.
Така, насред обществената тенденция към голяма и помпозна развлекателна музика, Брамс създава произведение на интимност и изтънчена красота. Музикалното списание Leipziger allgemeine musikalische Zeitung пише през август 1866 г., че „различните валсове имат различен характер – ту бляскав и пламенен, ту меко полюшващ се, ту нежен, ту див като циганска музика – но винаги оригинален“. В ръцете на Брамс човек „забравя ниския ранг на жанра“.
Днешният запис на Валса в ламажор № 15 от Йоханес Брамс е аранжимент за цигулка и пиано, изпълнен от Кая Данчовска и Януш Олейничак. (Слушайте) Петнадесетият от 16-те валса, Валс № 15 в ла мажор, става любим заради своето носталгично настроение. Както и в по-късните си приспивни песни, Брамс използва люлееща се, поклащаща се мелодия, която докосва сърцето. Отдолу се намира определящата характеристика на валса – ритъмът „ум-па-па“ в 3/4, който предизвиква усещане за нежен танц.
