Протестиращи щурмуваха кметствата в Марсилия и Лил, подпалиха туристическото бюро в Лион и разграбиха магазини в Париж, докато 550 000 души участваха в шествия, а полицията извърши 400 ареста
Камъни и фойерверки започнаха да летят над площад „Репюблик“ още преди в събота да започне демонстрацията в Париж срещу поскъпването на живота. Към 13:00 ч. стотици облечени в черно активисти, много от които бяха скрили лицата си с маски, се изправиха срещу полицията за борба с безредиците на площада. Това бе началото на следобед на насилие, което се разпространи из френската столица.
Протестиращи хвърляха камъни и фойерверки по полицаите, които отвърнаха със сълзотворен газ и водни оръдия. Малко след 14:00 ч. автомобил пламна в средата на площада. Бяха подпалени и велосипеди, улично обзавеждане и павилион за вестници, а мародери нахлуха в близък супермаркет Monoprix и го разграбиха.
Стотици демонстранти скандираха „Всички мразят полицията“, „Революция“ и „Всички сме антифашисти“. Друг лозунг бе насочен към самия президент: „Луи XVI: обезглавихме го. Макрон: можем да го направим отново!“
Безредиците скоро излязоха извън района на „Репюблик“. През следобеда във вчерашния ден групи се отделиха от разрешените маршрути на шествията и се насочиха към площад „Мадлен“, площад „Вандом“ и булевард „Шанз-Елизе“, където демонстрациите бяха забранени.
Според AFP полицията е спряла една група на кратко разстояние от Елисейския дворец, официалната резиденция на френския президент Еманюел Макрон. На булевард „Осман“ протестиращи нахлуха в универсалния магазин Galeries Lafayette, в един от най-оживените търговски райони на града.
В близост до Парижката опера туристи попаднаха в облаци сълзотворен газ, докато полицията и протестиращите се сблъскваха. Купувачите бързо напускаха района, търговците спускаха металните си щори, а някои от главните търговски улици в центъра на Париж бяха блокирани.
В социалните мрежи съботните протести срещу нарастващите разходи за живот бяха представяни като завръщане на „жълтите жилетки“ – движението, започнало през 2018 г. като бунт срещу данъците върху горивата и прераснало в по-широко въстание срещу правителството на Макрон.
Няколко от най-известните фигури на движението обаче запазиха дистанция. Те обвиниха крайнолеви групи, че използват името „жълти жилетки“ за собствените си политически цели.
Бенжамен Коши, едно от най-разпознаваемите лица на протестите през 2018 г., заяви пред радиостанция Europe 1, че крайнолявата партия „Непокорна Франция“ (LFI) използва „жълтите жилетки“ „като троянски кон“, за да прокарва собствения си дневен ред.
Друг ветеран на движението заяви пред France 24, че вижда „завземане от всички страни от крайната левица – от Комунистическата партия до „Непокорна Франция““.
Предвестник на президентските избори
Насилието предизвика остро осъждане от политическото ръководство на Франция, като премиерът Себастиен Льокорню обвини радикални леви групи, че са организирали нападения в цялата страна.
„Ултралеви групи организираха насилието в няколко града“, написа Льокорню в X. Той предупреди онези, които разглеждат безредиците като репетиция за президентските избори през април 2027 г., че правителството няма да отстъпи.
„На онези, които очевидно искат да използват това насилие като „загрявка“ преди президентските избори, казвам ясно: няма да се оставим да бъдем сплашени“, заяви той и обеща да придвижи законодателство, което да принуди участниците в безредици да плащат за причинените щети.
Макрон също обеща последствия за отговорните за нападенията срещу държавни сгради, като заяви, че протестиращите, които са атакували префектури и са разграбвали кметства, ще бъдат „подведени под отговорност и наказани“.
На вечерна пресконференция Нунес заяви, че приблизително 550 000 души са участвали в 110 демонстрации в цяла Франция, включително 110 000 в Париж. Организаторите, начело със синдиката CGT и студентски групи, оцениха броя на участниците в страната на около 800 000.
По думите на Нунес властите са арестували приблизително 400 души в цялата страна, като „огромното мнозинство“ от тях са пълнолетни.
„Не става дума за движение на гимназисти“, заяви той, обвинявайки „ултралевицата и радикалната крайна левица“, че използват демонстрациите, за да нападат полицаи, предприятия и обществени сгради.
Най-малко 60 полицаи и жандармеристи бяха ранени по време на безредиците, включително двама, които бяха откарани в болница в безсъзнание. Преди демонстрациите в страната бяха разположени над 10 000 служители на реда.
Нунес заяви, че властите ще „направят всичко възможно, за да открият“ отговорните за грабежите.
Нападнати кметства, разграбени магазини
Сцените от Париж се повториха в градове из цялата страна, където групи бунтовници нападаха общински сгради, предприятия и полицаи.
В Марсилия няколко десетки протестиращи щурмуваха кметството малко след 13:00 ч., разбивайки вратите на сградата с изглед към Старото пристанище и нахлувайки във входното ѝ фоайе.
„Това е Революцията, превземаме Бастилията“, крещели те, докато влизали в сградата, съобщи AFP. По-рано бунтовници бяха нападнали общински полицейски участък с димни бомби, според местната префектура.
Насилието се разпространи по централните търговски улици на Марсилия, където бяха разграбени десетки обекти. Сред набелязаните цели имаше пекарни, магазини за бижута и луксозни магазини, включително бутик на Hermès.
В Лион маскирани бунтовници изстрелваха фойерверки по полицията, преди да разграбят и подпалят филиал на туристическото бюро на площад „Белкур“. Префектурата на Рона съобщи, че насилието е попречило на пожарникарите да достигнат горящата сграда.
В Бордо бунтовници нападнаха няколко обществени сгради, нахлуха в търговската палата и разграбиха официалната резиденция на префекта на Жиронда. Магазини в центъра на града също бяха разграбени, което накара властите да разположат елитно тактическо полицейско подразделение с разпространяването на насилието.
В Лил протестиращи разбиха стъклените врати на кметството и нанесоха щети във вътрешността на сградата. Бяха разграбени и няколко търговски обекта, включително градският Apple Store, според кмета.
В Лимож нападение срещу кметството доведе до голям пожар, който обхвана едно от крилата на сградата и достигна покрива. Съобщения за нови случаи на грабежи постъпиха от Нант, Кан и Валенс, което подчерта мащаба на безредиците в цялата страна.
Отдясно лидерите на „Национален сбор“ изразиха подкрепа за полицията и обвиниха крайната левица, че е завладяла демонстрациите.
Марин льо Пен, кандидатът на партията за президент, заяви, че основателните социални недоволства „за пореден път са взети за заложник от крайната левица“. Тя обвини и депутатите от LFI, че се опитват да „тласнат страната към хаос“.
Председателят на „Национален сбор“ Жордан Бардела определи съботните безредици като „сливане на ултралевия тероризъм и престъпни групи от банлиетата“, визирайки кварталите с голям брой имигранти около много френски градове.
Жан-Люк Меланшон, лидерът на LFI и претендент за президентския пост, обвини реакцията на полицията за хаоса, като заяви, че командващите са позволили ситуацията да излезе извън контрол.
„В Париж абсурдното командване отвори вратата за хаоса“, написа той в X. Той също така заяви пред привържениците си, че „нямат работа“ в грабежите.
Демонстрациите на 17 октомври белязаха нова ескалация на протестното движение, започнало почти месец по-рано в гимназии в предградията на Париж.
Протестите, започнали в няколко училища, се разпространиха в цялата страна, подхранвани от крайнолеви активисти.
Още преди съботните безредици щетите за силите за сигурност и цивилните бяха значителни.
Към 15 октомври Льокорню заяви, че от началото на движението са ранени 937 полицаи и жандармеристи, както и 248 ученици и 149 служители на училища.
