Премиерът изпрати обръщение до европейските политически групи, в което представи предприетите дипломатически и военни мерки след нападенията с дронове срещу търговски кораби
Българското правителство възрази срещу критики, включени в резолюция на Европейския парламент за сигурността на корабоплаването в Черно море. На 22 октомври 2026 г. министър-председателят Румен Радев отправи открито обръщение до политическите групи в европейската институция чрез нейния председател Роберта Мецола.
Причина за реакцията стана текст, в който според премиера се пренебрегват действията на страната след нападенията с безпилотни летателни апарати срещу търговски кораби. Радев изложи позицията на кабинета и представи предприетите мерки за защита на морските пространства, подпомагане на пострадалите екипажи и установяване на извършителите.
Противоречия около съдържанието на европейската резолюция
Документът на Европейския парламент изразява солидарност с България и подкрепа за действията по разследване на инцидентите и спасяване на моряците от атакуваните плавателни съдове.
В същото време приетата резолюция съдържа критики към дипломатическата реакция на българското правителство спрямо Русия и предприетите от него действия.
Именно тези оценки, включени в точка 6, предизвикаха възраженията на премиера. Според Радев те противоречат на положителното отношение към спасителните операции, изразено в останалите части на документа, и поставят под съмнение последователността на неговите послания.
Министър-председателят обърна внимание, че спорният текст е внесен в последния момент като формално предложение от партията на Зелените. Той определи отправените критики като неоснователни, посочвайки, че в тях не са отчетени редица вече предприети от България действия.
Радев подчерта и необвързващия правен характер на резолюцията, като изрази несъгласие с начина, по който европейски депутати отправят препоръки относно решения от компетентността на националното правителство.
Дипломатически действия след нападенията срещу корабите
В писмото си премиерът припомни последователността на българските реакции след атаките в Черно море.
Още след първите инциденти правителството е потърсило съдействие от генералния секретар на НАТО Марк Рюте, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща.
Отправеният към тях призив е бил за координирани международни усилия, насочени към прекратяване на нападенията срещу гражданското търговско корабоплаване.
На 13 октомври 2026 г., след нови атаки срещу два търговски кораба в близост до българските териториални води, Радев е извикал руския посланик в София.
По време на разговора министър-председателят е определил нападенията като недопустими и е заявил, че обстоятелствата около тях насочват подозренията към руската страна.
Дипломатическите действия са продължили и на европейско равнище.
По време на Европейския съвет на 15 и 16 октомври Радев е провел тристранна среща с Марк Рюте и румънския президент Никушор Дан. Пред участниците в заседанието на Европейския съвет българският премиер е предложил мораториум върху нападенията срещу търговските кораби в Черно море.
Българските ВВС засилват наблюдението над морските пространства
Сред посочените в обръщението мерки са и действията за увеличаване на военното присъствие и контрола в районите, засегнати от нападенията.
Българските военновъздушни сили са включили допълнителни средства за въздушно патрулиране и разузнаване. Екипажи на самолети F-16, МиГ-29, Су-25 и L-39 изпълняват задачи по наблюдение на обстановката над териториалните води на страната.
Разположени са и три системи с безпилотни летателни апарати, предназначени за наблюдение и събиране на разузнавателна информация.
Според представената от правителството информация мерките обхващат както въздушното пространство, така и морската среда, като целта е засилване на контрола и превантивната защита на суверенните морски пространства.
НАТО изпраща допълнителни средства за разузнаване
На 20 октомври 2026 г. Северноатлантическият съвет е провел извънредно заседание, посветено на обстановката в Черно море.
По информация на българското правителство всички съюзници са изразили солидарност с България и Румъния и готовност да съдействат за укрепване на сигурността.
В резултат на това в региона са изпратени допълнителни морски патрулни самолети, радарни системи и безпилотни летателни апарати.
Сред предоставените средства е разузнавателен самолет Boeing P-8A „Посейдон“, пристигнал в България в първите часове след взетото решение. Според съобщената информация машината вече извършва патрулни полети над западната част на Черно море.
В обръщението си Радев разглежда и въпроса за участието на България в противодроновата инициатива на НАТО.
Той възразява срещу отправените от евродепутати призиви страната да се присъедини към нея, тъй като според премиера министърът на отбраната вече е обявил подобно решение.
Радев припомня, че инициативата е представена през февруари 2025 г., и отправя критика към предходните български правителства за липсата на действия по включването на страната.
Министър-председателят посочва и друг ангажимент в областта на противовъздушната отбрана: присъединяването на България през 2022 г. към многонационалната инициатива „Европейски небесен щит“. Това е станало по време на служебното правителство, назначено от него в качеството му на президент.
Разследването продължава с участието на международни експерти
Паралелно с военните и дипломатическите мерки България продължава действията по установяване на обстоятелствата около нападенията.
Един от поразените с дронове търговски кораби е бил изтеглен до пристанището в Бургас въпреки неблагоприятните метеорологични условия.
Плавателният съд е предназначен за подробно разследване, което трябва да подпомогне изясняването на използваните средства при атаката.
По покана на българското правителство в страната е пристигнал международен експертен екип, разполагащ със специализирана високотехнологична апаратура. Неговата задача е да установи типа на дроновете, използвани при нападенията.
Кабинетът подчертава необходимостта заключенията за отговорността за инцидентите в българската изключителна икономическа зона да се основават на категорични доказателства, а не на предположения.
България, Румъния и Турция продължават общата противоминна мисия
Отделно от мерките срещу безпилотните апарати продължава работата на съвместната Противоминна група на България, Румъния и Турция.
Мисията е първата по рода си обща инициатива на трите черноморски държави от НАТО и има за задача да подпомага безопасното корабоплаване чрез обследване на морските маршрути за плаващи мини.
Дейността ѝ е част от усилията за ограничаване на рисковете пред търговските плавателни съдове в Черно море.
Радев отправя критики към български евродепутати
В заключителната част на своята позиция министър-председателят поставя въпроса за начина, по който български представители използват трибуната на Европейския парламент.
Той критикува участието на български евродепутати в подготовката на резолюцията и заявява, че европейската институция не бива да бъде използвана за вътрешнополитически кампании.
Сред посочените от премиера имена са Андрей Новаков, Андрей Ковачев, Ева Майдел, Емил Радев, Илия Лазаров, Радан Кънев и Илхан Кючук.
Според Радев някои представители на България в Европейския парламент пренасят националното политическо противопоставяне на европейско равнище. Той поставя под съмнение политическата им легитимност в страната и определя действията им като част от предизборна кампания.
Тези оценки представляват политическата позиция на министър-председателя, изразена в неговото обръщение.
Радев настоява Европейският парламент да изпълнява ролята си на институция, която насърчава европейското единство, вместо да задълбочава политическите разделения.
„Не приемаме и евродепутати да ни налагат с назидателен тон, какви суверенни решения трябва да вземе българското правителство“, заявява премиерът.
В писмото си той обръща внимание и на значението на обективната информация за българските граждани, включително за действията на техните представители в европейските институции.
Основното разногласие остава оценката за реакцията на България след нападенията срещу търговски кораби. Докато Европейският парламент отправя критики към действията на кабинета, премиерът посочва дипломатическите инициативи, разследванията, военните мерки и съюзническата подкрепа като основания тези оценки да бъдат преразгледани.
