Роман за любовта, човешкото достойнство и нравствения избор в годините на комунистическия режим
Трябва да отдадем необходимото уважение към труда на критика и преводача Огнян Стамболиев, който от години наред ни запознава с най-значителните явления в съвременната румънска литература. През последните години той преведе на български редица емблематични произведения на Лучиан Блага, Никита Станеску, Мирча Елиаде, Марин Сореску, Ана Бландиана, Октавиан Палер, Мирча Динеску, Матей Вишниек и други значими автори. Благодарение на неговия точен литературен нюх българският читател има възможност да се запознае и с белетристичния дар на Йон Байешу – изтъкнат съвременен драматург, считан от румънската критика за един от най-добрите наследници в комедийния жанр на класика Йон Лука Караджале. И ето през 1984 г. той написва своя роман ”Равновесие”, който изненадващо показва друга негова дарба – способността да пише честна и проникновена проза.
За съжаление на наша сцена не са представяни драматични творби на Байешу, но затова пък българският читател сега има възможност чрез отличния, майсторски превод на Огнян Стамболиев да се срещне с романа на румънския писател-дисидент, който е проникновен разрез на социалната действителност в Румъния от ”Златната епоха Чаушеску”. Но тази действителност е досущ като нашата, затова и романът може да се приеме и като характеристика на балканските ни измерения, на балканския ни манталитет от соц-времената..
Двама души – учителката по психология Нела и хирургът-уролог Думитру Митика се срещат в малък провинциален град в Източна Румъния (Молдова). Съдбата ги сближава и те заедно започват да преодоляват препятствията по пътя си към овладяване на професията, по пътя към любовта си, по пътя към опознаване на живота.
Изпадат в критични ситуации, в нелепи положения, разбират колко далече са въжделенията, мечтите на обикновените хора от тези на партийни величия – големи и малки, колко е голяма пропастта между провинция и столица, колко забравени от Бога са тези отрудени, обикновени личности. Сякаш в страната протича един живот ”долу” и един ”горе” – живот, в който е нарушено равновесието в духовността на хората, нарушено е равновесието в общуването, в искреността, в показване на истинската си същност пред обществото. Затова двамата герои търсят именно възвръщането на онази духовна хармония, при която хората са еднакво значими, еднакво любими на Бога, еднакво достойни за уважение.
Тази философия Йон Байешу прокарва със средствата на сюжет, в който следим с неотслабващ интерес не само преживяванията на двата основни образа, но и срещите им с различни хора от най-различни слоеве на обществото. И тук е оригиналността и майсторството на романиста, че е съумял да опише живи, реални и интересни герои.
Романът блика от сатирико-гротескни фигури на соцуправленци (Главният лекар д-р Бутушина), от поетико-философски настроени чудаци (Тити, Г-н Неделку и съпругата му, синът им Дуду), от смирени обикновени люде и още много други типажи, които в своята цялостност образуват атмосферата на живота в Румъния от средата на ХХ век. И сред тях нежната и чувствителна Нела и свободолюбивият и непримирим д-р Думитру Бостан, които внасят някакъв морален коректив в тази застояла нравствена атмосфера.
Те жадуват за равновесие на вътрешните морални устои спрямо околните, за отварянето на човек към човека, за принципност и честност – желания, трудно постижими в онова мрачно време. Но поезията на романа се ражда в тяхното прозрение за живота, когато те опознават и себе си, и така възниква тяхната голяма и истинска любов.
В крайна сметка те постигат равновесие в духовността по между си, открили опорните си нравствени точки, за да продължат да се борят за достойнството си като личности и граждани.
Романът на Йон Байешу е написан със завидна лекота. Съчетава в наратива си яркия психологически рисунък, умението да се придаде характера на изживяванията на различните герои. Тук, без съмнение, присъства и опитното комедийно перо на драматурга.
Ценното в разказа за Байешу е умението му да изведе най-съкровеното от изповедността на героите и тя да се превърне в метафора на цял един живот. Наскоро този единствен роман на Йон Байешу (преведен отлично от Огнян Стамболиев) беше филмиран от Франция и Румъния, при това много успешно и беше награден на някои фестивали (режисьор Лучиан Пинтилие, в ролята на Нела – известната и у нас звезда на румънското и европейското кино Мая Моргенщерн).
