Бенжамен Коши, един от лидерите на движението на „жълтите жилетки“ през 2018 г., заяви пред The Epoch Times, че то е „напълно отвлечено от крайната левица“
Изминаха пет седмици, откакто ученици в предградията на Париж блокираха гимназия в знак на протест срещу пренаселеността и недостига на персонал. В рамките на месец те обединиха сили с „жълтите жилетки“, а безредиците доведоха до близо 8000 ареста.
На 17 октомври най-малко 3000 магазина бяха разграбени или повредени, съобщи френският министър на търговията Серж Папен. Следващата вълна от протести се проведе на 24 октомври, когато в цялата страна бяха разположени 70 000 полицаи.
Изявления на профсъюзи, публикации в социалните мрежи и представители на крайната левица, както и чуждестранни знамена и лозунги, видени и чути по време на протестите, показват, че движението е било подкрепяно и насърчавано от редица леви и крайнолеви среди, включително депутати от „Непокорна Франция“ (LFI), троцкистки групи и активисти, свързани с политическия ислям.
От 1 октомври френското правителство обвинява „Непокорна Франция“ (LFI) – крайнолява партия, ръководена от Жан-Люк Меланшон – за безредиците, като ги определя като „маневра, организирана от LFI и нейните крайнолеви посредници“. Меланшон, кандидатът на LFI за президент и бивш депутат в Националното събрание, някога е бил член на Международната комунистическа организация (OCI) и е изразявал подкрепа за социалистически режими, включително в Китай, Куба и Венецуела.
LFI отхвърля това обвинение. Националният координатор на партията Манюел Бомпар призова правителството „да не изпада в конспиративни теории“.
„Движение, създадено от нулата“
Първата ученическа блокада, смятана за началото на гимназиалното движение, се проведе на 17 септември в лицея „Сент-Екзюпери“ в Кретей, югоизточно от Париж, след като учители протестираха срещу недостига на персонал.
Предишния ден местната структура на LFI обяви подкрепата си за протеста.
Депутатите от LFI Луи Буаяр и Клеманс Гете присъстваха на блокадата още в първия ден. Седмица по-късно, на 28 септември, Бали Багаьоко, кметът на Сен Дени от LFI, се присъедини към протестиращи ученици в лицея „Пол Елюар“, превърнал се в друг център на движението в населено предимно с имигранти предградие северно от Париж.
Попитан на следващия ден за сблъсъците пред училищата, Багаьоко заяви, че насилието може да бъде „легитимно“, но „когато може да се избегне, е по-добре“. Впоследствие полицейският префект на Париж сезира прокуратурата за думите му заради възможно подбуждане към извършване на престъпление.
Меланшон също се намеси на 28 септември, като обвини правителството в социалната мрежа X, че е „наредило репресии“ срещу „безобидни“ ученици с „очевиден расистки привкус“. Той призова активистите на LFI да застанат между учениците и полицията.
Председателят на Union Syndicale Lycéenne (USL), ляв ученически синдикат, призова за мобилизация в цяла Франция на 26 септември. На 1 октомври френското Министерство на вътрешните работи съобщи за нарушения на учебния процес в 1027 от приблизително 3700 гимназии в страната.
Председателят на USL, 19-годишният Риад Рани, има отдавнашни връзки с LFI. На 14-годишна възраст той е бил стажант при депутата от LFI Давид Гиро, който сега е кмет на Рубе. По-късно Рани се кандидатира в листа, подкрепена от LFI, на общинските избори през март и участва заедно с Буаяр в панелна дискусия на последната лятна конференция на партията.
USL и университетският ѝ партньор Union Etudiante („Студентски съюз“) отправиха съвместен призив за блокада на гимназии и университети на 1 октомври и за участие в национална младежка демонстрация на 6 октомври.
„Това движение започна от края“, заяви пред The Epoch Times Оливие Виал, директор на Центъра за университетски изследвания и проучвания – мозъчен тръст, който изучава нововъзникващи форми на радикализъм.
Според него при типично френско ученическо движение насилието от страна на радикално ядро е последният етап, до който се стига, след като мнозинството ученици са постигнали удовлетворяване на исканията си и са се прибрали у дома.
„Освен при „Пол Елюар“, първо се появиха крайната левица и насилието, а едва след това синдикатите дойдоха със своите искания. Имаме работа с движение, създадено от нулата“, каза Виал.
21-годишният Ноа, студент по кино, който се определя като част от антифашисткото движение, заяви пред The Epoch Times по време на протест на 13 октомври, че излиза на улицата заради гнева си от растящите разходи за висше образование и липсата на държавна подкрепа за студентите – недостиг, който според него не му оставя друг избор, освен да работи, докато следва.
Той също така посочи, че приема идеите на хората от център-дясно, стига те да не подкрепят „Национален сбор“.
Няколко проблема доведоха 21-годишния студент Жан на протеста, каза той пред The Epoch Times на 24 октомври. Посочвайки липсата на финансиране за държавното образование, той обвини френския президент Еманюел Макрон, че облагодетелства свръхбогатите, като отказва да ги облага с данъци. Според него по-голямото преразпределение на богатството би помогнало на нуждаещите се, особено в предградията с голямо имигрантско население, чиито жители по думите му са в по-непривилегировано положение.
Най-добрият начин това да се постигне е с глас за LFI, заяви той.
Радикалният тил на LFI
Сред групите, активни при блокадите, беше „Перманентна революция“ – троцкистка организация, възникнала след разцепление през 2021 г. в Новата антикапиталистическа партия.
Нейното студентско крило Le Poing Levé („Вдигнатият юмрук“) призова за „черна седмица“ на училищни блокади, започваща на 5 октомври. На 11 октомври говорителят на групата Анас Казиб започна президентската си кампания за 2027 г. в Сен Дени – събитие, което организацията определи като провеждащо се „под знака на гимназиалния бунт“.
„Тежестта им е значителна, защото вероятно именно те имат най-голям устрем в момента“, каза Виал за радикалните групи. „В действителност LFI е умереният център на тази радикална галактика, заобиколен от движения с още по-крайни позиции.“
Френският министър на вътрешните работи Лоран Нюнес каза пред депутати на 20 октомври, че действително съществува „свързващо звено“ между LFI и определени радикални организации. Без да го назовава, Нюнес се позова на депутата от LFI Рафаел Арно – съосновател на „Младата гвардия“, антифашистка група, разпусната от правителството през 2025 г. заради участието ѝ в насилие.
„Жълти жилетки“ без „жълтите жилетки“
Призивът за национални демонстрации на 17 октомври възникна извън ученическото движение и се опря на наследството на протестите на „жълтите жилетки“ от 2018 г. Анонимен млад създател на съдържание в TikTok, известен като „v2.95“, пръв предложи датата във видео, публикувано на 7 септември, съобщи TF1.
Левите партии бързо застанаха зад призива. На 11 септември лидерът на Комунистическата партия Фабиен Русел призова за мобилизация в мащабите на протестите от 2018 г. Матилд Пано, лидерът на парламентарната група на LFI, също подкрепи инициативата, а профсъюзите CGT и Solidaires, заедно с ученически синдикати, впоследствие се присъединиха към призива.
„Не само че „жълтите жилетки“, или по-точно онова, което е останало от тях, бяха приобщени и погълнати от крайната левица, но и демонстрациите на 17 октомври бяха организирани и подстрекавани от същата тази крайна левица от начало до край“, заяви пред The Epoch Times Бенжамен Коши, водеща фигура в първите дни на движението на „жълтите жилетки“ през 2018 г.
Коши посочи, че френската левица първоначално е била враждебна към „жълтите жилетки“ – спонтанно движение, състоящо се от предприемачи, собственици на магазини и служители от частния сектор.
„Но след няколко седмици, виждайки, че движението се задържа, опортюнистичната крайна левица проникна в него и след това го овладя от края на декември 2018 г. нататък“, каза Коши и отбеляза, че това е довело до демобилизация.
„Ние искахме по-ниски данъци, за да можем да живеем от труда си; крайната левица настояваше за повече социални помощи.“
Ислямистите и външните усилватели
Друга група, участвала в онлайн популяризирането на протестите, е крайнолявата RED Youth.
През 2025 г. групата беше сред учредителните сдружения на Generation EDR заедно с USL, „Младата гвардия“ и „Мюсюлмански студенти на Франция“. В доклад на френското правителство за „Мюсюлманските братя“ от май 2025 г. „Мюсюлмански студенти на Франция“ беше посочена сред организациите, които са част от федерацията, определена в доклада като клон на организацията във Франция.
Сред онлайн публикациите, насърчаващи протестите, публикация на френско-иранския инфлуенсър Шахин Хазами събра милиони гледания в Instagram.
По време на безредиците външните участници се умножиха.
На 7 октомври френският външен министър Жан-Ноел Баро привика иранския посланик във Франция, за да осъди това, което определи като „кампания за дезинформация“ от иранските власти във връзка с ученическите протести.
Al Jazeera France, френскоезичното подразделение на финансираната от Катар новинарска мрежа, също подкрепи протестите, като заяви, че френската полиция е използвала насилие срещу ученици и че гимназистите са подложени на „репресии“.
В САЩ BreakThrough News също приветства безредиците и заяви пред стотиците си хиляди последователи, че гимназисти са пострадали от полицейско насилие.
Конгресменът републиканец от Мисури Джейсън Смит, председател на Комисията по начини и средства към Камарата на представителите, заяви през май, че BreakThrough News принадлежи към базирана в САЩ мрежа от организации с нестопанска цел, финансирани от Невил Рой Сингам и свързани с Китайската комунистическа партия (ККП). Комисията на Смит разследва медията за финансовите ѝ връзки със Сингам.
От своя страна BreakThrough News осъди това, което нарича „преследване“, като заяви, че проверката е „подхранвана от противопоставянето срещу редакционните позиции и възгледи на BreakThrough, които той нарича „антиамерикански“.“
Ролята на медиите и образованието
Нито една отделна организация не стои зад безредиците тази есен, но много групи имат интерес да подклаждат и поддържат протестите, каза Виал.
„Хората, които искат да манипулират и мобилизират, дори вече не трябва да си цапат обувките“, заяви Виал. „Достатъчно е да подхранват напрежението в социалните мрежи и да посочват мишените.“
Според Виал много демонстранти вече са възприели идеята, че крайнолевите прояви на насилие могат да бъдат оправдани.
„Години наред цяла политическа култура, произхождаща от радикалната левица, пуска корени в университетите, медиите и онлайн пространството. Тази култура вече е толкова дълбоко вкоренена, че дори не е нужно да им се дават инструкции“, каза той.
На 6 и 7 октомври социологическият институт Ifop проведе проучване за медията LCI и установи, че 47% от хората под 35 години са съгласни, че „понякога е необходимо да се прибегне до известна степен на насилие, за да се отстояват идеите на човек в обществото“. Сред поддръжниците на крайнолявата партия LFI този дял достигна 64%.
Ifop също така установи, че 40% от анкетираните с висше образование приемат използването на насилие, в сравнение с 25% сред хората без диплома.
„Много дълго време ни казваха, че насилието е езикът на онези, които нямат думите да се изразят. Сега установяваме, че това е невярно. Колкото по-високо е образованието, толкова по-голямо е приемането на политическото насилие“, заяви Виал.
В проучването на Ifop приемането на политическото насилие остана на равнище 33% сред респондентите с професионален сертификат, диплома за средно образование или бакалавърска степен.
„Следователно въпросът не е дали хората са образовани, а в какво са били образовани“, каза Виал.
