Бенжамен Коши, един от лидерите на „жълтите жилетки“ през 2018 г., заяви пред The Epoch Times, че движението е „напълно превзето от крайната левица“
ПАРИЖ – Изминаха пет седмици, откакто ученици в парижките предградия блокираха гимназия в знак на протест срещу пренаселените класове и недостига на персонал. В рамките на месец те обединиха сили с „жълтите жилетки“, а безредиците доведоха до близо 8000 ареста.
На 17 октомври най-малко 3000 магазина бяха разграбени или повредени, съобщи френският министър на търговията Серж Папен. Следващата вълна от протести на движението се проведе на 24 октомври, когато в цялата страна бяха разположени 70 000 полицаи.
Изявления на синдикати, публикации в социалните мрежи и позиции на крайната левица, както и чуждестранните знамена и лозунги, видени и чути по време на протестите, показват, че движението е било подкрепяно и насърчавано от различни леви и крайнолеви сили, включително депутати от „Непокорна Франция“ (LFI), троцкистки групи и активисти, свързани с политическия ислям.
От 1 октомври френското правителство обвинява „Непокорна Франция“ (LFI) – твърдолявата партия, оглавявана от Жан-Люк Меланшон – за безредиците, като ги нарече „маневра, организирана от LFI и нейните ултралеви проксита“. Меланшон, кандидатът на LFI за президент и бивш депутат в Националното събрание, някога е членувал в Международната комунистическа организация (OCI) и е изразявал подкрепа за социалистически режими, включително тези в Китай, Куба и Венецуела.
LFI отрича обвинението. Националният координатор на партията Манюел Бомпар призова правителството „да не изпада в конспиративни теории“.
„Движение, създадено от нищото“
Първата ученическа блокада, смятана за началото на движението сред гимназистите, се проведе на 17 септември в гимназия „Сен Екзюпери“ в Кретей, югоизточно от Париж, след като учители протестираха срещу недостига на персонал.
Предишния ден местната структура на LFI беше обявила подкрепата си за протеста.
Депутатите от LFI Луи Бояр и Клеманс Гете присъстваха на блокадата още в първия ден. Седмица по-късно, на 28 септември, Бали Багаьоко, кметът от LFI на Сен Дени, се присъедини към протестиращи ученици в гимназия „Пол Елюар“, превърнала се в друг център на движението в предградието с многобройно имигрантско население северно от Париж.
Попитан на следващия ден за сблъсъците пред училищата, Багаьоко заяви, че насилието може да бъде „легитимно“, но че „когато може да бъде избегнато, това е по-добре“. Впоследствие парижкият полицейски префект сезира прокуратурата за думите му заради възможно подбуждане към извършване на престъпление.
Меланшон също се намеси на 28 септември, като обвини правителството в социалната мрежа X, че е „наредило репресии“ срещу „безобидни“ ученици, с „очевиден расистки привкус“. Той призова активистите на LFI да застанат между учениците и полицията.
Председателят на Синдикалния съюз на гимназистите (USL), ляв синдикат на гимназисти, призова за мобилизация в цяла Франция на 26 септември. На 1 октомври френското Министерство на вътрешните работи съобщи за смущения в 1027 от приблизително 3700 гимназии във Франция.
Председателят на USL, 19-годишният Рияд Рани, има дългогодишни връзки с LFI. На 14-годишна възраст той стажува при депутата от LFI Давид Гиро, който сега е кмет на Рубе. По-късно се кандидатира в подкрепена от LFI листа на общинските избори през март и участва заедно с Бояр в дискусия по време на последната лятна конференция на партията.
USL и университетският му еквивалент – Студентският съюз (Union Etudiante) – съвместно отправиха призивите за блокиране на гимназии и университети на 1 октомври и за участие в общонационална младежка демонстрация на 6 октомври.
„Това движение започна от края“, заяви пред The Epoch Times Оливие Виал, директор на Центъра за университетски изследвания и проучвания – мозъчен тръст, който изследва нововъзникващите форми на радикализъм.
Според него при типично френско ученическо движение насилието от радикално твърдо ядро е последният етап, до който се стига, след като мнозинството ученици са получили удовлетворение на исканията си и са се прибрали у дома.
„С изключение на „Пол Елюар“, първо бяха крайната левица и насилието, а едва след това синдикатите дойдоха с исканията си. Става дума за движение, създадено от нищото“, посочи Виал.
21-годишният Ноа, студент по кино, който се определя като част от антифашисткото движение, заяви пред The Epoch Times по време на протест на 13 октомври, че излиза на улицата заради гнева си от поскъпването на висшето образование и липсата на държавна подкрепа за студентите. По думите му този недостиг не му оставя друг избор, освен да работи, докато следва.
Той добави, че приема идеите на хората от център-дясното, стига те да не подкрепят „Национален сбор“.
Няколко причини са довели 21-годишния студент Жан на протеста, каза той пред The Epoch Times на 24 октомври. Посочвайки липсата на финансиране за държавното образование, той обвини френския президент Еманюел Макрон, че облагодетелства свръхбогатите, отказвайки да ги облага с данъци. Според него по-голямото преразпределение на богатството би помогнало на нуждаещите се, особено в предградията с голямо имигрантско население, което според него е в по-непривилегировано положение.
Най-добрият начин това да се постигне бил чрез гласуване за LFI, каза той.
Радикалната периферия на LFI
Сред групите, активни при блокадите, беше „Перманентна революция“ – троцкистка организация, възникнала след разцепление в Новата антикапиталистическа партия през 2021 г.
Нейното студентско крило Le Poing Levé („Вдигнатият юмрук“) призова за „черна седмица“ на училищни блокади, започваща на 5 октомври. На 11 октомври говорителят на групата Анас Казиб започна президентската си кампания за 2027 г. в Сен Дени – събитие, което организацията описа като провеждащо се „под знака на гимназиалния бунт“.
„Тежестта им е значителна, защото вероятно именно те днес имат най-голям устрем“, каза Виал за радикалните групи. „В действителност LFI е умереният център на тази радикална галактика, обграден от движения с още по-крайни позиции.“
На 20 октомври френският министър на вътрешните работи Лоран Нюнез заяви пред депутати, че действително съществува „свързващо звено“ между LFI и определени радикални организации. Без да го назовава, Нюнез се позова на депутата от LFI Рафаел Арно, съосновател на „Младата гвардия“ – антифашистка група, разпусната от правителството през 2025 г. заради участието ѝ в насилие.
„Жълти жилетки“ без жълтите жилетки
Призивът за демонстрации в цяла Франция на 17 октомври възникна извън ученическото движение и се опря на наследството на протестите на „жълтите жилетки“ от 2018 г. Анонимен млад създател на съдържание в TikTok, известен като „v2.95“, пръв предложи датата във видеоклип, публикуван на 7 септември, съобщи TF1.
Левите партии бързо застанаха зад призива. На 11 септември лидерът на Комунистическата партия Фабиен Русел призова за мобилизация в мащаба на протестите от 2018 г. Матилд Пано, парламентарният лидер на LFI, също подкрепи инициативата, а по-късно към призива се присъединиха синдикатите CGT и Solidaires, както и студентски организации.
„Не само че „жълтите жилетки“ – или по-точно това, което е останало от тях – бяха приобщени и погълнати от крайната левица, но демонстрациите на 17 октомври бяха организирани и подстрекавани от същата тази крайна левица от начало до край“, заяви пред The Epoch Times Бенжамен Коши, водеща фигура в първите дни на движението на „жълтите жилетки“ през 2018 г.
Коши посочи, че френската левица първоначално е била враждебна към „жълтите жилетки“ – спонтанно движение, съставено от предприемачи, собственици на магазини и служители от частния сектор.
„Но след няколко седмици, виждайки, че движението се задържа, опортюнистичната крайна левица проникна в него и после го пое от края на декември 2018 г. нататък“, заяви Коши и отбеляза, че това е довело до демобилизация.
„Ние искахме по-ниски данъци, за да можем да живеем от труда си; крайната левица настояваше за повече социални помощи.“
Ислямистите и външните усилватели
Друга група, участвала в онлайн популяризирането на протестите, е крайнолявата RED Youth.
През 2025 г. групата беше сред учредителните сдружения на Generation EDR заедно с USL, „Младата гвардия“ и „Мюсюлмански студенти на Франция“. В доклад на френското правителство за „Мюсюлманските братя“ от май 2025 г. „Мюсюлмански студенти на Франция“ беше посочена сред организациите в тази федерация, която докладът описа като подразделение на организацията във Франция.
Сред онлайн публикациите, популяризиращи протестите, една на френско-иранския инфлуенсър Шахин Хазами събра милиони гледания в Instagram.
По време на безредиците външните участници се увеличиха.
На 7 октомври френският външен министър Жан-Ноел Баро привика иранския посланик във Франция, за да осъди това, което определи като „кампания за дезинформация“ от иранските власти около ученическите протести.
Al Jazeera France, френскоезичното подразделение на финансираната от Катар новинарска мрежа, също подкрепи протестите, като заяви, че френската полиция е употребила насилие срещу ученици и че гимназистите са подложени на „репресии“.
В САЩ BreakThrough News също приветства безредиците и съобщи на своите стотици хиляди последователи, че гимназистите са били подложени на полицейско насилие.
Републиканският конгресмен от Мисури Джейсън Смит, председател на Комисията по начини и средства към Камарата на представителите, заяви през май, че BreakThrough News е част от мрежа от американски неправителствени организации, финансирани от Невил Рой Сингам и свързани с Китайската комунистическа партия (ККП). Комисията на Смит разследва медията заради финансовите ѝ връзки със Сингам.
От своя страна BreakThrough News осъди това, което нарича „преследване“, като заяви, че проверката е „подхранвана от несъгласие с редакционните позиции и гледните точки на BreakThrough, които той нарича „антиамерикански““.
Ролята на медиите и образованието
Нито една организация не стои зад безредиците тази есен, но много групи имат интерес да подхранват и поддържат протестите, каза Виал.
„Хората, които искат да манипулират и мобилизират, вече дори не трябва да излизат на улицата“, заяви Виал. „Достатъчно е да подхранват напрежението в социалните мрежи и да посочват целите.“
Виал посочи, че много демонстранти вече са възприели идеята, че крайнолевите прояви на насилие могат да бъдат оправдани.
„Години наред цяла политическа култура, произхождаща от радикалната левица, се вкореняваше в университетите, медиите и онлайн пространството. Тази култура сега е толкова дълбоко залегнала, че дори вече не е нужно да им давате указания“, каза той.
На 6 и 7 октомври социологическият институт Ifop проведе проучване за новинарската медия LCI и установи, че 47% от хората под 35 години са съгласни, че „понякога е необходимо да се прибегне до известна степен на насилие, за да се наложат идеите на човек в обществото“. Сред привържениците на радикалнолявата партия LFI този дял достигна 64%.
Ifop също установи, че 40% от анкетираните с висше образование приемат употребата на насилие, спрямо 25% от хората без диплома.
„Много дълго време ни казваха, че насилието е езикът на онези, които нямат думи, за да се изразят. Сега установяваме, че това е невярно. Колкото по-високо е образователното равнище, толкова по-голямо е приемането на политическото насилие“, каза Виал.
В проучването на Ifop приемането на политическото насилие беше еднакво – 33% – сред анкетираните с професионален сертификат, диплома за средно образование или бакалавърска степен.
„Следователно въпросът не е дали хората са образовани, а в какво са били образовани“, заяви Виал.
