Светът си отдъхна, защото никой друг не заслужаваше толкова много „Златната топка“
Тежката въздишка на Хари Кейн, след като спечели Златната топка, ме върна с над 30 години назад, когато най-успешният български футболист Христо Стоичков също записа името си редом до най-великите футболисти на планетата. След Камата и други велики играчи се вълнуваха, когато им връчваха най-ценния индивидуален приз, но у никого не видях този пламък, тази любов към трофея, това огромно облекчение и краткото, но ясно послание в погледа: „Най-после си моя, защото те заслужавам, защото ми принадлежиш“. До снощи (б.р. на 26 октомври)…
Едва ли има любител на футбола, който да не се радва за Хари Кейн. Винаги усмихнат, любезен, ведър, излъчващ оптимизъм, този изцяло отборен играч преобърна представите ми за таран, за класическия централен нападател.
Преди това нека накратко припомним фактите, които натежаха за избора на Кейн: 73 гола в едва 65 участия за Байерн Мюнхен и Англия през изминалия сезон. Тридесет и шест от тези попадения – реализирани средно по веднъж на всеки 66 минути престой на терена, извеждат Байерн до титлата в първенството. Той се разписа и във всеки кръг от турнира за Купата на Германия, като отбеляза 10 гола в шест мача, включително хеттрик във финала, който носи победата. В Шампионската лига записва 14 гола в 13 срещи, като се разписа във всеки от петте мача от елиминационната фаза, в които участва, помагайки на отбора си да достигне до полуфиналите.
На Световното първенство той изведе Англия до третото място – най-доброто им класиране на чужд терен в историята, като отбеляза шест гола (постижение, надминато само от четирима други играчи), включително решителни попадения в два от мачовете на директни елиминации.
През XXI век само един футболист – Меси през сезон 2011/12 – е отбелязвал повече голове в рамките на един сезон, отколкото Кейн през изминалата кампания.
Стилът на игра на Кейн е самобитен, невиждан, уникален. Неговата готовност да се връща по-назад на терена и да допринася за атаките чрез пасовете и движението си е извън рамките. Само си припомнете головия му пас за Алфонсо Дейвис срещу Арсенал преди дни. Подаване от центъра, при което топката минава от външната страна на защитника на Арсенал, прави парабола, минава зад съперника и стига до Дейвис. Ако пасът беше малко по-силен или малко по-слаб, тази гениална асистенция нямаше да я има. Но тук идва майсторството на Хари и неговият невероятен усет за време и пространство. При това на голямо, много голямо пространство. Взимайки важни решения за части от секундата.
Някои от споменатите 73 гола бяха фамозни, наистина красиви и важни, но лично мен Кейн ме спечели най-вече с отборния си дух. Той е истински лидер, милее за отбора си, влиза в битка за съотборниците си и се радва не само на своите голове, но и на техните. Не съм очаквал, че един англичанин ще играе като германец и ще носи баварския дух в себе си, защитавайки честта на Байерн. За 8 години в Мюнхен Роберт Левандовски строши много рекорди, но така и не излезе от ролята си на наемник. И си тръгна като такъв. Докато Хари се внедри в сърцата на всички фенове на Байерн само за три сезона. Баварците го обичат и той обича тях.
Статистиката от едва осем асистенции през миналия сезон не отразява напълно творческия потенциал, който Кейн разви, след като прехвърли 30-те години. Само с екипа на Байерн той създаде 26 чисти голови положения във всички турнири. Ако съотборниците му бяха толкова безпощадни пред вратата, колкото е капитанът на Англия, то Кейн вероятно щеше да бъде и сред лидерите в Европа по брой асистенции.
Кейн отдавна се превърна в нещо много повече от типичен нападател, чиято роля се ограничава до наказателното поле. Той действа като плеймейкър, разпределител на топката, а понякога дори и като защитник, помагайки на останалите си съотборници. А 95-те милиона евро, които Байерн плати на Тотнъм преди повече от три години отдавна са се възвърнали. Нещо повече – на фона на безумните трансферни суми за последните 10 години, похарчените за Хари милиони изглеждат смешни. Всъщност Тотнъм е много, много прецакан, че получи само толкова за този футболен гений.
На 26 октомври историята беше пренаписана. Кейн стана първият англичанин от 25 години насам, който печели „Златната топка“ и първият играч на Байерн от 45 години насам с приза. И тази въздишка на облекчение олицетворява падналия от плещите товар на всички англичани и баварци. Защото те обичат Хари и Хари обича тях. Но на церемонията в Лондон стана ясно и друго – целият свят обича Хари Кейн.
Източник : Друми Георгиев, Gol.bg
