Как легендарното приятелство между Моцарт и любимия му валдхорнист вдъхновява шедьовър, изпълнен с вътрешни шеги
В горната част на оригиналната партитура на втория концерт за валдхорна на Моцарт има ръкописен надпис: „Волфганг Амадеус Моцарт се смили над Лойтгуб, магаре, вол и глупак, във Виена, 27 май.“ Адресиран до валдхорниста Йозеф Лойтгеб, той улавя закачливата динамика между Моцарт и един от най-близките му приятели.
Лойтгеб е с 24 години по-възрастен от Моцарт и се запознава с композитора, когато Моцарт е едва на 7 години.
По онова време Лойтгеб е валдхорнист в придворния оркестър в Залцбург, където работи и бащата на Моцарт, Леополд. Лойтгеб бързо се превръща в чест гост в дома на семейство Моцарт.
За нещастие на Лойтгеб той се превръща и в мишена на многобройните прищевки на Моцарт. Дори като възрастен Моцарт сякаш отново се превръща в 7-годишното си аз, щом Лойтгеб е наблизо.
Веднъж композиторът разпръсва ръкописите си по пода и отказва да продължи да композира, докато Лойтгеб не ги подреди в правилния ред. Друг път Моцарт кара Лойтгеб да се скрие зад печка, преди да се съгласи да изпълни една проста молба. И все пак под постоянните закачки Лойтгеб се превръща в един от най-близките довереници на Моцарт.
Когато съпругата на Моцарт Констанце напуска Виена за лечение в Баден, самотният композитор търси компанията на Лойтгеб. Моцарт прекарва няколко нощи в дома на приятеля си, като по-късно пише колко спокойно е спал в малката спалня до градината. Но тъй като това е Моцарт, той не пропуска да се оплаче, че съпругата на Лойтгеб не умее да завързва добре вратовръзката му.
През 1777 г. Лойтгеб иска от Моцарт концерт за валдхорна. В годините след тази молба обаче Лойтгеб се сблъсква с финансови затруднения: той натрупва дългове, след като е взел пари назаем от Леополд, за да купи малка къща. Когато Лойтгеб не успява да върне сумата, все по-раздразненият Леополд иска парите обратно. През 1782 г. Моцарт се намесва с писмо до баща си. Той защитава приятеля си, като моли Леополд за търпение и предлага на Лойтгеб да бъде позволено да изплати дълга на вноски. На 27 май следващата година, вероятно като утеха за Лойтгеб, Моцарт най-сетне предава обещания концерт за валдхорна. Както се оказва обаче, Лойтгеб така и не успява да върне парите на Леополд.
Игриво изпълнение и несигурно пенсиониране
Макар да носи заглавието Концерт за валдхорна № 2, K 417, тази творба всъщност е първият завършен концерт за валдхорна на Моцарт. След първоначалния надпис, в който Лойтгеб е наречен магаре и глупак, Моцарт продължава подигравките си чак в третата част, рондото.
В днешния запис рондото звучи от 09:46 до 13:36 и се изпълнява и дирижира от Радек Баборак с Чешката синфониета.
Частта започва с безгрижна мелодия, но скоро започват и лудориите. В средата на рондото цигулките сякаш се подсмихват злорадо (11:21), тъй като Моцарт е възложил на соловата валдхорна два изключително трудни трилера. След всеки трилер (11:31, 11:36) струнните инструменти сякаш се присмиват на затруднението на солиста.
Към края на частта Моцарт принуждава валдхорната да свири необичайно тихо срещу оркестъра (12:56), сякаш валдхорнистът е изгубил смелостта си. След това валдхорната започва последното повторение на главната тема, но Моцарт умишлено поставя паузи в средата на фразата. Тези кратки, неловки прекъсвания създават впечатлението, че солистът внезапно е забравил музиката.
Накрая валдхорнистът си спомня мелодията и завършва с възторжено повторение (13:10). Моцарт отбелязва края с „più allegro“ (по-бързо и по-живо), сякаш валдхорнистът с облекчение вижда финиша и бърза да стигне до него.
Легендата гласи, че след успешна кариера като музикант Лойтгеб се пенсионира и става търговец на сирене в селско селище. Макар днес учените да се съмняват в истинността на тази история, тя остава подходящ завършек за дългогодишния спътник на един чудат, ексцентричен композитор.
Човек почти може да си представи Лойтгеб в магазина му как прави сирене, най-сетне свободен от шегите на най-близкия си приятел.
