Съоснователите на „Оптимистас“ за архитектурата, гражданското участие и необходимостта от дългосрочна визия за българските градове
Как изглежда градът, създаден с мисъл за хората? И защо добрите архитектурни идеи невинаги достигат до реализация?
Архитектът Явор Панев и адвокатът Цвета Йоцова, съоснователи на „Оптимистас“, работят за подобряването на българската градска среда чрез международни архитектурни конкурси, обществени проучвания и гражданско участие.
Сред проектите, в които организацията има принос, е новата сграда на „Карин дом“ във Варна, изградена след международен конкурс със 174 предложения от 48 държави. Днес екипът работи и по инициативи, свързани с централната градска част на Радомир, столичния парк „Кукуряк“ и нов учебен корпус на 18. СУ „Уилям Гладстон“ в София.
В това интервю двамата говорят за липсата на последователност в градското планиране, за културната стойност на архитектурата и за отговорността към обществените пространства. Според тях истинската мярка за качеството на един град е ежедневието на хората, които живеят в него.
Как се роди идеята за създаването на „Оптимистас“ и каква промяна в българската градска среда си поставихте за цел?
Явор Панев: „Оптимистас“ се роди от желанието да превърнем недоволството от средата около нас в конкретна работа за нейното подобряване. Много лесно е да кажем, че нещо е грозно, неудобно или направено без мисъл. По-трудно е да съберем хората, знанията и институциите, които могат да го променят.
За нас архитектурните конкурси са един от начините това да се случи — чрез състезание на идеи, ясни правила и възможност да избираме между различни решения. Още от началото ни интересуваше и как се стига до самото задание: кой определя проблема, чие мнение се чува и какви цели поставяме. Искаме градската среда да се създава с повече мисъл за хората, които ще живеят в нея.
Вие сте архитект и адвокат — две на пръв поглед различни професии. Как се допълват творческата визия и правната експертиза в работата ви?
Цвета Йоцова: В нашата работа двете професии се срещат постоянно. Всяка архитектурна идея има нужда от условия, в които да бъде осъществена: ясна собственост, добре подготвена процедура, разпределени отговорности, договори и защита на авторството. Тези въпроси влияят пряко върху крайния резултат.
Явор Панев: Архитектът вижда възможностите на едно място, а юристът помага да намерим работещия път към тях. Това е полезен разговор и в двете посоки. Понякога творческата идея изисква да потърсим различен организационен подход, а понякога правната рамка ни кара да формулираме задачата по-точно. Така още в началото мислим едновременно за качеството и за изпълнимостта.
Какво според вас най-много липсва на съвременните български градове — добра архитектура, дългосрочна визия, обществен диалог или нещо друго?
Явор Панев: Най-много липсва последователност. Имаме добри архитекти, активни граждани и отделни качествени проекти. Трудността е да свържем тези усилия в дългосрочна посока, която да се следва и след смяната на един административен екип.
Улица, площад, училище и парк са части от един град и решенията за тях трябва да се подкрепят взаимно. Няма голяма полза от красив площад, до който се стига трудно, или от нова детска площадка без сянка. Дългосрочната визия има смисъл, когато се превръща в конкретни приоритети, бюджети и грижа за вече направеното.
Организирали сте международни архитектурни конкурси за различни градове и обществени пространства. Как избирате местата, които се нуждаят от промяна, и как успявате да привлечете участници от цял свят?
Цвета Йоцова: Обикновено работата започва с конкретна потребност и с партньор – община, културна или обществена организация, която търси решение. За нас е важно освен нужда от промяна да има и готовност за следващите стъпки. Конкурсът изисква сериозен труд от много хора и трябва да има ясна цел.
Международният интерес се изгражда с доверие. Архитектите трябва да получат разбираемо задание, качествени материали, разумни срокове, справедливи условия и убедителен състав на журито. Комуникацията през професионални платформи и мрежи също е важна. Но в основата е самата задача – смисленият обществен проблем може да привлече интерес и към малък български град.
Какво отличава предложенията на чуждестранните архитекти от тези на българските им колеги? Забелязвате ли различия в подхода към градската среда?
Явор Панев: Бих бил внимателен с разделението по националност. Много екипи са международни, а български архитекти учат и работят в различни страни. По-съществена е разликата в опита, професионалната култура и начина, по който се прочита задачата.
Външният поглед може да постави под въпрос неща, които тук приемаме за даденост. Познаването на местния контекст пък помага да бъдат разбрани навици и ограничения, които трудно се виждат от разстояние. Най-добрите предложения съчетават любопитство към мястото с внимателно проучване. Международният конкурс дава възможност тези различни гледни точки да се срещнат при еднакви условия.
Кои от организираните от вас конкурси бихте определили като най-успешни и какви реални резултати са постигнати до момента?
Цвета Йоцова: Ако поставим като основен критерий реализирания обществен резултат, бихме откроили конкурса за новата сграда на „Карин дом“ във Варна. Той привлече 174 проекта от 48 държави. Победи UNAS Studio — екипът на Биляна Асенова и Саша Чабати, а новият комплекс отвори врати през септември 2022 г.
Зад тази реализация стоят усилията на възложителя, проектантите, дарителите, общината, строителите и специалистите, които работят с децата и семействата. Нашият принос е в организирането на конкурса. За нас именно това е най-смисленият резултат: избраната идея да се превърне в работеща среда, която подобрява нечие ежедневие.
При останалите конкурси също трябва ясно да разграничаваме приключилата процедура, последващото проектиране и завършеното строителство. Това са различни етапи и всеки изисква отделна работа.
В България нерядко се провеждат архитектурни конкурси, чиито отличени проекти остават нереализирани. Къде според вас се прекъсва връзката между добрата идея и нейното осъществяване?
Цвета Йоцова: Връзката може да се прекъсне още преди обявяването на конкурса, ако не е изяснено какво ще последва след него. Има ли готовност за възлагане на проектирането? Проучени ли са собствеността и устройствените ограничения? Реалистичен ли е бюджетът? Кой ще движи проекта през следващите години?
Друг уязвим момент е загубата на приемственост. Обществените проекти често надхвърлят един управленски мандат. Затова са необходими ясни ангажименти, документация и публичност на напредъка. Конкурсът е важен избор, но след него започва дълга работа, за която трябва да сме подготвени предварително.
В инициативите ви за Радомир и столичния парк „Кукуряк“ търсите мнението на гражданите още преди обявяването на архитектурния конкурс. Защо този подход е важен и как отговорите на хората се превръщат в конкретни изисквания към проектантите?
Цвета Йоцова: Защото именно тогава гражданите могат да повлияят върху самата задача. Хората, които използват едно място ежедневно, имат знание, което не се съдържа изцяло в картите и техническите документи: откъде минават, къде се чувстват несигурни, какво ги задържа и какво им пречи.
Явор Панев: Отговорите трябва да бъдат анализирани и преведени на езика на проектирането. Например „няма къде да се разходим спокойно с детска количка“ поставя въпроси за достъпността, настилките, пресичанията и местата за почивка. Желанието за прохлада насочва към дървесната растителност и засенчването. Това са примери как една потребност става изискване. Заданието трябва да остави на архитектите свободата да намерят най-доброто пространствено решение.
Случвало ли се е желанията на гражданите да противоречат на професионалната преценка на архитектите? Как се намира балансът между обществените очаквания и добрите архитектурни решения?
Явор Панев: Подобни разминавания са естествена част от планирането. Самите граждани също имат различни очаквания: едни търсят тишина, други спорт и събития; едни искат повече паркиране, други — повече зеленина.
Полезно е да разберем потребността зад конкретното искане. Желанието за паркоместа например може да изразява реален проблем с достъпа, който има повече от едно решение. Професионалната отговорност е да предложим варианти и ясно да обясним последиците им. Балансът изисква аргументиран разговор, включително за това как едно решение засяга хората, чиито гласове се чуват по-слабо — деца, възрастни или хора с увреждания.
Кои са най-честите грешки при обновяването на обществените пространства в България? Има ли примери, от които според вас трябва да се поучим?
Явор Панев: Една от основните грешки е обновяването да се сведе до подмяна на настилки и обзавеждане. Преди избора на материали трябва да сме отговорили как работи пространството: удобно ли се преминава, има ли сянка, как се оттича водата, достъпно ли е за всички, как ще се поддържа?
Друга грешка е да се заличават ценни качества на мястото само за да изглежда всичко ново. Голямото дърво, характерен детайл или познат маршрут могат да имат по-голяма стойност от нов декоративен елемент.
От „Карин дом“ можем да вземем положителен урок: внимателното формулиране на нуждите и сътрудничеството между участниците създават основа за качествена реализация. При оценката на всяко обновяване трябва да гледаме и как пространството се използва години след откриването.
Архитектурата съчетава изкуство, наука и обществена отговорност. Смятате ли, че днес в България се обръща достатъчно внимание на нейната художествена и културна стойност?
Цвета Йоцова: Смятам, че тази стойност твърде често остава на заден план в решенията за инвестиции и строителство. Обсъждаме срокове, площи и разходи, но по-трудно говорим за характера на едно място и за културата, която то създава.
Архитектурата присъства в живота ни ежедневно и формира представите ни за красота, общност и отношение към другия. Художествената ѝ стойност може да бъде в пропорциите, светлината, материалите и вниманието към контекста. Затова качеството на обществените сгради и пространства заслужава широк обществен разговор, а архитектурните конкурси могат да го направят по-конкретен чрез сравняването на различни възможности.
Международните ви конкурси привличат много млади архитекти и урбанисти. Какви възможности им дават те и доколко младите български специалисти успяват да реализират идеите си в собствената си страна?
Явор Панев: Добре организираният анонимен конкурс дава шанс на млад екип да бъде оценен чрез предложението си. Това е ценен достъп до значими обществени задачи, до които иначе трудно би достигнал.
Но след наградата трябва да има възможност за професионално развитие и реализация. Младите архитекти имат нужда от възложители, които умеят да работят с тях, от справедливи условия и от среда, в която качеството се защитава и по време на строителството.
Българските специалисти имат идеи и способности. Въпросът е доколко създаваме достатъчно открити възможности те да поемат отговорност тук и да изградят практика чрез смислени проекти.
Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате при организирането на международни архитектурни конкурси и при работата с местните власти?
Цвета Йоцова: Голямото предизвикателство е съгласуването на различните отговорности и очаквания. Един конкурс изисква едновременно архитектурна подготовка, административна точност, добра комуникация и организация. Пропуск в началните данни може да създаде затруднения за всички участници.
При международното участие трябва да направим местните условия достатъчно разбираеми за колеги, които не познават българската административна среда.
В работата с общините решаващи са ясният ангажимент и постоянният екип. Администрацията има много задачи и ограничен ресурс, затова е важно още в началото да уточним кой взема решенията, кой предоставя информацията и какви срокове са реалистични. Доверието се изгражда чрез тази ежедневна работа.
Какви са следващите инициативи на „Оптимистас“ и какво бихте искали да промените в българската градска среда през следващите години?
Явор Панев: Вече обявихме международния архитектурен конкурс за нов учебен корпус на 18. СУ „Уилям Гладстон“ в София. За нас това е възможност да поставим важния въпрос как архитектурата може да подкрепи съвременното образование и да създаде по-добра среда за учениците и учителите. Паралелно работим по подготовката на конкурсите за централната градска част на Радомир и парк „Кукуряк“. Задачите са различни, но във всяка от тях търсим решения, които отговарят на реалните потребности на хората и имат дългосрочна стойност.
Цвета Йоцова: През следващите години бихме искали гражданското участие и откритият избор между идеи да станат обичайна част от подготовката на обществените проекти. Искаме и повече внимание към пътя след конкурса — към проектирането, реализацията и поддръжката. Именно там вложеният в началото труд придобива трайна стойност за хората.
Ако можехте да промените само едно нещо в начина, по който се планират и развиват българските градове, кое би било то?
Явор Панев: Бих поставил ежедневието на човека като основен критерий за всяко решение. Може ли едно дете да стигне безопасно до училище? Може ли възрастен човек да излезе, да си почине и да срещне други хора? Има ли сянка през лятото? Такива въпроси ни дават много точна мярка за качеството на града.
Цвета Йоцова: Бих настояла за приемственост. Добре подготвените и обществено обсъдени решения трябва да имат устойчив път до реализацията си. Градът се развива десетилетия и има нужда от отговорност, която продължава отвъд срока на отделния мандат.
