Основателят на международния форум разказва за неговото развитие, срещите с големите музиканти и възможностите пред младите изпълнители
От 25 до 30 ноември Плевен ще бъде домакин на 11-ото издание на Международния фестивал на китарата – музикален форум, който събира млади изпълнители, утвърдени артисти и преподаватели от различни страни. Концерти, конкурси, майсторски класове и образователни срещи изграждат програма, в която сценичната изява и обучението се допълват.
В основата на фестивала стои убеждението, че младите музиканти се нуждаят не само от знания и признание, но и от реални възможности да развиват таланта си. За началото на тази идея, пътя към международното признание и бъдещето на фестивала пред „Епок Таймс България“ разказва неговият основател и артистичен директор Николай Михайлов.
Г-н Михайлов, как се роди идеята за фестивала и каква беше първоначалната Ви мечта?
Идеята се роди от работата ми с младите китаристи и от желанието в Плевен да има среда, в която обучението да води към истинска сцена. Исках учениците да могат да чуят големи музиканти отблизо, да работят с тях и после сами да излязат пред публика. Още в началото за мен бяха важни професионалните условия и уважението към труда на всяко дете. Не съм започнал с готова представа за днешния мащаб. Започнах с убеждението, че такава възможност трябва да съществува, и постепенно около нея се събраха хора, които повярваха в същото.
Кои са най-важните етапи в развитието му като международен форум?
Най-важните стъпки бяха разширяването на концертната и образователната програма и изграждането на трайни отношения с музиканти, преподаватели и партньорски фестивали. Конкурсът събра участниците, но срещите и общата работа дадоха причина те да се връщат. Камерната музика, ансамблите, майсторските класове и Лятната китарна академия постепенно свързаха различните етапи от развитието на един млад изпълнител. Международният облик се изгражда и чрез доверието: когато артист или преподавател препоръча фестивала на свои ученици и колеги, зад това стои личната му преценка за качеството на организацията.
Каква е основната мисия на фестивала днес?
Мисията ни е да създаваме възможности за развитие чрез среща с високо изпълнителско и преподавателско майсторство. За младия музикант е важно да чуе отличен концерт, но и да разбере как се стига до такова изпълнение. Затова гостите ни присъстват в различни роли – на сцената, в класната стая, в журито и в разговорите с участниците. Стремим се децата да получават ясна и справедлива оценка, полезна насока и смелост да продължат да работят. Наградата има значение, но срещата с правилния човек в правилния момент понякога дава още по-силна посока.
Откриването на Фестивала поставя акцент върху младите български изпълнители и българските композитори. Защо?
За мен е важно младите български музиканти и българската музика да присъстват естествено на международната сцена. Тео Николов и Яна Лолова представят произведения на Росен Балкански – автор, който е и значима фигура в нашата китарна педагогика. Така публиката чува жива връзка между композитор, изпълнители и школа. Българската китарна общност има талантливи музиканти и преподаватели с високи изисквания към работата си. Нужно е да създаваме повече условия този труд да бъде видим, да се среща с различни музикални традиции и да намира продължение пред нова публика.
Каква е ролята на концертната сцена в развитието на младите камерни изпълнители?
По време на академията младите музиканти работят заедно, слушат се и поемат отговорност за общото изпълнение. Участието на квартета в откриването дава следваща цел на тази работа. Същото важи и за дуото на Тео и Яна: камерното музициране изисква постоянство, общ език и доверие, а концертът позволява тези качества да бъдат споделени с публиката. За мен най-смислената подкрепа е да дадем на младия изпълнител реална възможност да приложи наученото и да се подготви за нея професионално.
Каква художествена концепция обединява петте концертни вечери?
Обединява ги желанието да покажем китарата в различните ѝ музикални отношения. В соловия рецитал се чува личният почерк на изпълнителя; в дуото и камерната музика – диалогът; в концерта с оркестър – друг мащаб на звучене и отговорност. В това издание публиката ще срещне Ровшан Мамедкулиев, Duo Petricor, Balkan Moods и Плевенската филхармония със солистите Танапот Лертам, Емануил Макридис и Андреа Куриале. Откриването с млади изпълнители и галата на лауреатите свързват тези концертни срещи с образователния смисъл на фестивала.
С какво тазгодишното издание се отличава от предишните?
Бих откроил усилието да свържем различните дейности в пълноценно преживяване за участника. Young Masters съчетава обучение, групова работа, творчески срещи и възможности за сценична изява. Сутрешните занимания, индивидуалните уроци и следобедните сесии имат различни задачи и могат да се допълват с конкурсното участие. Важни са и форумът за китарно образование, срещите между преподавателите и съпътстващите събития в града. За нас стойността на изданието е и в това как един млад човек ще премине през всички тези срещи и какво ще отнесе в ежедневната си работа след тях.
Как избирате международните гости и какво дават срещите с тях?
Търся високо музикално ниво, но също отношение към преподаването и желание за общуване. Един гост може да бъде изключителен изпълнител, а най-полезната среща за учениците да се окаже самият урок или разговорът след концерта. Важно е поканените музиканти да носят различен опит и да могат да го споделят с уважение към младия човек. За българските участници това е възможност да сравнят подходи, да зададат въпроси и да изградят професионални контакти. За публиката е шанс да чуе различни интерпретации и музикални характери в рамките на няколко дни.
Как се развива образователната дейност и каква е стойността на майсторските класове?
Образователната дейност е една от опорите на фестивала. Стремим се индивидуалният урок да бъде част от по-широка работа – с възможност участникът да чуе преподавателя на концерт, да присъства на други уроци и да обсъди наученото със свои връстници. Най-ценното в непосредствения контакт е конкретността: как да изградиш фраза, да чуеш друг тембър, да решиш техническа трудност или да разбереш характера на произведението. Понякога една точна забележка променя начина, по който ученикът слуша собственото си свирене. Важно е след това да има търпението да развие тази идея.
Каква е философията на различните конкурсни формати?
Различните формати дават възможност да отчитаме различни етапи и условия на обучение. Международният конкурс създава среща между музиканти от различни школи, „Живи струни“ има собствен образователен контекст и регламент, а конкурсът за развитие „Любомир Анов“ поставя акцент и върху насърчаването на участието. За мен е важно всяко дете да бъде посрещнато с уважение и да усети, че трудът му има стойност. Едно класиране показва представянето в конкретен ден. След него трябва да останат ясни задачи, мотивация, нови познанства и желание за следваща сценична среща.
Проследявате ли развитието на участниците и кои примери за следващи стъпки бихте посочили?
Интересувам се как продължават участниците и се радвам, когато отново ги срещаме в нова роля. Много ясен пример за това тази година е участието на лауреатите от изданието през 2024 г. Танапот Лертам, Емануил Макридис и Андреа Куриале се завръщат като солисти с Плевенската филхармония. Това дава сценично продължение на конкурсния им успех. Професионалната кариера се изгражда с дълга работа и с подкрепата на много хора. Нашата отговорност е възможностите, които обещаваме чрез фестивала, да водят до следващи реални стъпки.
Как фестивалът се вписва в културния живот на Плевен и достига до нова публика?
Плевен има музикални институции, преподаватели и публика, върху чиято работа можем да стъпим. За нас сътрудничеството с Плевенската филхармония, НУИ „Панайот Пипков“ и читалище „ЛИК-1959“ е съществена част от средата на фестивала. Различните локации и формати помагат да поканим и хора, които не биха избрали веднага класически китарен рецитал. Някои ще дойдат за камерната музика, други за оркестъра или за съпътстващ концерт. Желанието ни е да им дадем добра първа среща с инструмента и причина да се върнат.
Кои са най-големите предизвикателства и какво Ви носи удовлетворение?
Голямото предизвикателство е да съчетаем художествените цели с финансовата и организационната реалност. Зад всеки концерт стоят много конкретни решения: зали, транспорт, инструменти, настаняване, графици и хора, които трябва да работят спокойно. Най-трудно е да осигурим устойчивост на тази работа и да запазим качеството при ограничени ресурси. Удовлетворението идва, когато видя резултата за участниците – ученик, който е преодолял притеснението си, добро общо изпълнение или преподавател, който си тръгва с нова идея за класа си. Тогава организационният труд има съвсем видим смисъл.
Как си представяте бъдещето на фестивала?
Бих искал фестивалът да има по-устойчива основа и работата с младите музиканти да продължава между изданията. Виждам голяма стойност в партньорствата между училища, академии, фестивали и преподаватели от различни страни, които могат да доведат до обмен, обучение и нови сценични възможности. Иска ми се участниците да идват с доверие, че ще намерят добра организация, честно отношение и смислена програма. За мен бъдещето на фестивала се измерва и с това колко от тези срещи ще продължат като съвместна работа след последния концерт.
Николай Михайлов е български китарист и педагог, основател и артистичен директор на Международния фестивал на китарата – Плевен. Завършва магистратура по класическа китара в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в класа на Росен Балкански. Преподава китара и камерна музика в НУИ „Панайот Пипков“ – Плевен. Съосновател е на LikGuitarSchool. Работи за развитието на млади китаристи чрез обучение, ансамблово музициране, майсторски класове и сценични изяви. Участва като изпълнител, преподавател и член на жури в музикални форуми в България и чужбина.
