Леви синдикати прекратиха работа заради цените на жилищата 18 дни преди предсрочните избори. Консервативната опозиция нарече стачката „предизборна“.
Първата обща стачка в Испания от 14 години насам, свикана от леви синдикати с подкрепата на социалистическото правителство на премиера Педро Санчес, завърши на 11 ноември с безредици в Мадрид и Барселона.
Протестиращи блокираха магистрали и индустриални зони в цяла Испания още от ранната сутрин, а общественият транспорт се движеше по разредено разписание. Хиляди участваха в шествия в Мадрид, Барселона, Билбао, Валенсия, Сарагоса и други градове.
Двата най-големи синдиката в Испания – CCOO и UGT – се присъединиха към организации на наемателите в призива за 24-часова стачка заради заплатите и растящите разходи за жилища. Това предизвика критики от консервативни политици, които я определиха като опит за повлияване на вота 18 дни преди предсрочните парламентарни избори.
Блокади и сблъсъци в Мадрид и Барселона
Денят започна рано на „Меркамадрид“ – главния пазар за хранителни стоки на едро в Мадрид, където се събраха около 1000 стачкуващи. Други протестиращи блокираха или възпрепятстваха движението по входните пътища към града в сутрешния час пик, а подобни действия имаше и в автобусни депа.
Около обяд протестиращи нарушиха движението по булевард „Гран Виа“, принуждавайки магазини като Primark и H&M да спуснат щорите си под натиска на демонстрантите, които скандираха „обща стачка“, „борбата е единственият път“ и „всички сме антифашисти“. По-късно полицията за борба с безредиците атакува протестиращите.
В 18:00 ч. основното шествие тръгна от „Аточа“ – централната жп гара на Мадрид – към площад „Испания“ под проливен дъжд. Протестиращите носеха леви знамена и скандираха антикапиталистически лозунги, а някои скандираха и пропалестински лозунги. Представителството на централното правителство в Мадрид оцени броя на участниците на 120 000, а Синдикатът на наемателите – на 600 000.
Малко преди 21:00 ч., когато шествието приключи близо до площад „Испания“, десетки млади протестиращи хвърляха предмети по полицията за борба с безредиците, която атакува и използва сълзотворен газ. След това протестиращите хвърляха сигнални ракети и изградиха барикади по близките улици.
В Барселона полицията преброи 55 000 протестиращи, докато организаторите заявиха, че са били 400 000. Шествието завърши със сблъсъци и грабежи, съобщи El País. Протестиращи с качулки хвърляха фойерверки по каталунската полиция, чупеха витрини и ограбваха магазини по търговската улица „Пасео де Грасия“, както и подпалваха контейнери за боклук и барикади.
До 22:00 ч. испанските власти отчетоха 74 ареста в цялата страна.
Протестиращите насочиха недоволството си срещу десницата
В Мадрид Хуан, активист на крайнолявата партия Podemos, каза пред The Epoch Times, че е дошъл по две причини.
„Смятаме, че огромна демонстрация на работници и граждани може да отслаби десницата и крайната десница“, заяви той и добави, че е там и защото „хората трудно свързват двата края“.
Давид, служител в офис, който държеше плакат с надпис „Расизмът и рентиерството убиват“, каза пред The Epoch Times, че протестира „за да може да свързва двата края и да живее достойно“, както и срещу десницата, „защото тя е изцяло срещу работническата класа“.
26-годишният Алехандро, който се определи като комунистически активист, каза пред The Epoch Times, че протестиращите се надигат и срещу това, което той критикува като милитаризъм, „защото има милиарди за военно оборудване, но само трохи за образование и жилища“.
„Младите хора и работническата класа маршируваха заедно, независимо от това капиталистическо правителство“, заяви той. „Бъдещето ще бъде комунистическо и то се изгражда точно сега – тук и с нашите другари във Франция, Италия, Германия и другаде.“
Правителството подкрепи стачката
Последната обща стачка в Испания, през ноември 2012 г., беше насочена срещу мерките за икономии на консервативното правителство на Мариано Рахой.
Социалистическата партия на Санчес заяви, че подкрепя стачката на 11 ноември. В официалната програма на правителството за деня не бяха посочени публични прояви на Санчес или на министрите му, с изключение на двама, които пътуваха в чужбина.
Вицепремиерът и министър на труда Йоланда Диас от по-малкия коалиционен партньор Sumar призова работниците на 6 ноември да се присъединят към стачката.
„Какво е стачка, ако не е политическа?“, каза тя на събитие на UGT.
Санчес заяви пред барселонския всекидневник La Vanguardia, че това „не е стачка срещу когото и да било“, а стачка „в подкрепа на общ отговор от всички равнища на управление“ по въпроса с жилищата. Заместник-лидерът на социалистите Мария Хесус Монтеро каза през октомври, че тя се свиква „срещу опозицията“.
В интервю за вестник El Debate от 8 ноември генералният секретар на UGT Пепе Алварес заяви: „Не, разбира се, че няма да бъде насочена срещу правителството.“
Синдикатите съобщиха, че в нея са участвали 4 милиона от приблизително 23-те милиона работници в Испания. Конфедерацията на работодателите CEOE оцени средното участие на под 5%, нарече стачката „провал“ и заяви, че не разбира защо правителството е насърчило хората да се присъединят към нея.
Опозицията осъди „предизборната стачка“
Консервативната Народна партия (PP) и дясната партия Vox обвиняват синдикатите, че преследват предизборни цели в полза на правителството.
„Не сме изправени пред обща стачка, а пред предизборна – превантивна стачка срещу следващото правителство“, заяви генералният секретар на PP Мигел Теяду на 11 ноември.
В интервю за Cadena Cope лидерът на Vox Сантяго Абаскал я нарече „политическа стачка, която не би трябвало да е законна“ и заяви, че синдикатите действат „единствено в услуга на правителството“.
Синдикатите твърдят, че стачката не е насочена срещу десницата. В интервю за Onda Cero от 11 ноември Алварес отрече стачката да е насочена срещу опозицията или да има за цел да помогне на правителството.
Жилищата излязоха на преден план преди вота на 29 ноември
Санчес насрочи изборите за 29 ноември в началото на октомври, след като парламентът отхвърли указите му за изселванията и наемите и след седмици на протести заради изселването на 87-годишна жена от Мадрид, която по-късно почина.
Междувременно средният наем в Испания е 1176 евро – около 98,7% от средната месечна заплата на млад човек, според Младежкия съвет на Испания.
Предсрочните избори бяха насрочени и на фона на засиленото внимание към правителството на Санчес заради мигрантска криза в Сеута – испанския анклав в Северна Африка, корупционни скандали, свързани с неговата партия, семейството му и най-близкото му обкръжение, както и смъртоносна влакова катастрофа през октомври.
Председателят на PP Алберто Нунес Фейхоо заяви пред медийното издание Cuatro на 9 ноември, че предсрочните избори са насрочени, за да „прекъснат съдебните разследвания“, които „засягат пряко Социалистическата партия“.
Социалистите изостават в социологическите проучвания, а средна стойност на проучванията, изчислена от агрегатора Electocracia, прогнозира общо 195 от 350-те места в долната камара за PP и Vox – с 19 повече от необходимите за мнозинство. Официалната предизборна кампания започва на 13 ноември.
