От редакционния екип на “Девет коментара за комунистическата партия” – книгата, вдъхновила над 300 милиона души да напуснат Китайската комунистическа партия.
Влиянието на медиите в съвременното общество е огромно и продължава да нараства. То прониква в общности с всевъзможен обхват – от местни до глобални. С възхода на социалните медии и създаваното от потребителите съдържание интернет значително засили скоростта и обхвата на аудиовизуалната комуникация.
Хората разчитат на медиите, за да получат последните новини и анализи. В океана от информация медиите – от вестниците и списанията, през радиото, филмите и телевизията, до уебсайтовете и социалните медии – влияят върху това каква информация виждат хората и как я интерпретират. Медиите са в състояние да повлияят на първите впечатления на хората по дадена тема и по този начин носят значителните сили на психологическото насочване. За обществените елити, особено за политиците, медиите могат да се използват за определяне фокуса на общественото мнение и да служат за сплотяване на обществото. Темите, които медиите отразяват, се превръщат във въпроси от сериозен обществен интерес. Въпросите, които не се отразяват, се пренебрегват и забравят.
На запад по традиция медиите се смятат за пазители на истината и на основните ценности на обществото. Журналистите са уважавани заради своя опит и саможертва. Тяхно задължение е да отразяват истината за важните събития в света по честен, точен и навременен начин. Те трябва да подкрепят справедливостта и да осъждат неправомерните действия, като същевременно насърчават доброто. Тяхната мисия надхвърля частните интереси на който и да е човек, компания или политическа партия. Томас Джеферсън, баща на Декларацията за независимостта и трети президент на Съединените щати, веднъж казва: „Ако трябваше да решавам дали да имаме правителство без вестници или вестници без правителство, не бих се поколебал нито за миг да предпочета второто.“ [1]
Като глас на обществото медиите могат да защитават морала или да се превърнат в инструмент на злото. В разгара на моралния упадък на човечеството за медиите е трудно да защитят добродетелта си и да изпълнят задълженията си под натиска на властта и изкушението на парите.
Издателят на вестници Джоузеф Пулицър, на когото е кръстена наградата „Пулицър“, казва: „Нашата република и нейната преса ще се издигнат или ще паднат заедно. Способната, неподкупна, служеща на обществото преса, обучена да разпознава кое е правилно и имаща смелост да го следва, може да запази тази обществена добродетел, без която общественото управление е измама и подигравка. Циничната, меркантилна, демагогска преса след време ще създаде народ, който ще бъде толкова низък, колкото и тя самата. Силата да се формира бъдещето на Републиката ще бъде в ръцете на журналистите от бъдещите поколения.“ [2]
В комунистическите страни медиите се контролират от държавата. Тези рупори на режима промиват мозъците на масите и действат като съучастници в комунистическата политика на терор и убийства. В западните общества медиите са силно инфилтрирани от комунистическата мисъл, превръщайки се в основни проводници на антитрадиционните, антиморалните и демоничните тенденции на комунизма. Те разпространяват лъжи и омраза, като наливат масло в огъня на моралната дегенерация. Много медийни структури са изоставили дълга си да отразяват истината и да пазят моралното съзнание на обществото. Изключително важно е да се събудим за състоянието, в което се намират медиите днес, и в тази сфера отново да има морална отговорност.
1. Масова индоктринация в комунистическите страни
От самото начало комунистите разглеждат медиите като инструмент за промиване на мозъци. В документа от 1847 г. „Правилник на комунистическата лига“, за чието написване помагат Карл Маркс и Фридрих Енгелс, се изисква от членовете да имат „революционна енергия и усърдие в пропагандата“. [3] Маркс и Енгелс често използват в статиите си термини като „партийно бойно поле“, „партиен рупор“, „политически център“ или „инструмент за формиране на обществено мнение“, за да опишат същността и функцията, които желаят от медиите.
Владимир Ленин използва медиите като инструмент за популяризиране, подстрекаване и организиране на руската революция. Той помага за издаването на официалните комунистически вестници „Искра“ и „Правда“, за да популяризира революционната пропаганда и дейност. Скоро след като комунистическата партия на Съветския съюз завзема властта, тя използва медиите за вътрешни политически внушения и за разпространение на пропаганда в чужбина, за да подобри имиджа си и да изнася революция.
Китайската комунистическа партия (ККП) също разглежда медиите като инструмент за контрол на общественото мнение и като говорител на партията. ККП е абсолютно наясно с факта, че „оръжието и перото са онова, на което тя разчита за да завземе и укрепи властта си“. [4] Още в периода Ян’ан (1935-1947 г.) секретарят на Мао Дзедун Ху Цяому издига принципа „първо линията на партията“, като казва, че партийният вестник „трябва да отразява гледните точки и разбиранията на Партията във всички статии, всяко есе, всеки новинарски репортаж и всеки бюлетин“. [5]
След като установява диктатурата си, ККП налага строг контрол върху медиите, а по-късно и върху интернет. Тя ги използва като инструменти за индоктриниране на китайците с комунистическа идеология, за потискане на дисидентите, за сплашване на обществеността и за прикриване или изопачаване на истината. Работещите в медиите са експерти в автоцензурата, като постоянно осъзнават, че една-единствена грешка може да доведе до печален резултат. Цензурата прониква не само в официалните новинарски канали, но и в личните блогове и онлайн общностите, които се наблюдават и контролират от широка мрежа на полицията в интернет.
Има една съвременна китайска фраза, която ярко описва ролята на медиите под управлението на ККП: „Аз съм кучето на Партията, седя до портата на Партията. Ще ухапя когото Партията ми каже да ухапя и колкото пъти ми се каже“. Това не е преувеличение. Всяко комунистическо политическо движение започва с манипулиране на общественото мнение: медиите разпространяват лъжи, за да подбудят омраза, която се превръща във вълна от насилие и убийства. Медиите играят решаваща роля в този смъртоносен механизъм.
По време на масовото убийство на площад „Тиенанмън“ през 1989 г. ККП твърди, че студентите са агресивни бандити и затова използва армията, за да потуши т.нар. „бунт“. След клането тя твърди, че армията не е стреляла по никого и че на площада няма жертви. [6] През 2001 г., в началото на преследването на Фалун Гонг, режимът инсценира фалшиво самозапалване на площад „Тиенанмън“, за да злепостави духовната практика и да разпали омраза към практикуващите Фалун Гонг в Китай и по света. [7]
Ръководните кадри в комитетите на всички равнища на ККП отдават голямо значение на пропагандната дейност и отделят значителен персонал за тази задача. Към края на 2010 г. в Китай в националния пропаганден апарат работят над 1,3 милиона души, от които около 56 000 души в пропагандни отдели на провинциално и окръжно равнище, 1,2 милиона души в общински пропагандни звена и 52 000 души в централните пропагандни работни звена. [8] Тази цифра не включва големия брой служители, които отговарят за наблюдението и манипулирането на мнения в интернет: интернет полиция, модератори, контролирани от Партията коментатори и други, заети в различни форми на връзки с обществеността.
Страните, управлявани от комунистически партии, без изключение използват огромни средства за манипулиране на медиите. Години работа са усъвършенствали комунистическите държавни медии в ефективни рупори на своите тоталитарни господари. Те използват всички средства, за да заблудят и отровят съзнанието на хората.
2. Проникване на комунизма в западните медии и Холивуд
Миналият век беше време на големи конфликти между свободния свят и комунистическия лагер. През цялото време комунизмът успешно проникваше и подкопаваше медиите в западните страни. Тази глава е посветена на Съединените щати с оглед на изключителното влияние на американските медии върху целия свят.
След като съветският режим завзема властта в Русия, той се опитва да установи контрол над общественото слово на Запад, като изпраща свои агенти да се промъкнат в западните медии и да привличат местни симпатизанти на комунизма. Той използва тези хора с голям успех да възхваляват Съветския съюз и да прикриват бруталността на комунистическото управление. Усилията на съветската пропаганда са обърнали мнението на голям брой западни граждани и са повлияли дори на правителствената политика в полза на Съветския съюз.
Съветското КГБ използва своите агенти в САЩ, за да работи директно с престижни американски медийни организации. Сред тези агенти са Джон Скот, Ричард Лаутербах и Стивън Лърд от списание „Тайм“, които използват позициите си, за да общуват с политици, известни личности и държавни глави. Освен че събирали широк спектър от разузнавателни данни, те оказвали влияние и върху решения на високо равнище, свързани с въпроси от политиката, икономиката, дипломацията, войната и др. Друг редактор на „Time“ и съветски шпионин, Уитакър Чембърс, по-късно дезертира и написва книгата „Свидетел“, в която подробно описва комунистическата подривна дейност в САЩ. [9]
Уолтър Дюранти, кореспондент в Москва на вестник „Ню Йорк Таймс“, печели наградата „Пулицър“ през 1932 г. за поредица от статии за Съветския съюз. Бившият американски комунист Джей Ловстоун и известният журналист Джоузеф Алсоп смятат, че Дюранти е действал като съветски агент. [10] По време на глада през 1932-1933 г., който опустошава Украйна и други региони на Съветския съюз, Дюранти отрича, че гладът изобщо съществува, да не говорим, че милиони хора умират от глад. Той твърди, че „всяко съобщение за глад в Русия днес е преувеличение или злонамерена пропаганда“. [11] Описвайки последиците от лъжливите репортажи на Дюранти, Робърт Конкуест, известен британски историк и авторитетен познавач на историята на Съветския съюз, пише в книгата си „Жътва на скръбта: съветската колективизация и гладът на терора“: „Като един от най-известните кореспондети в света за един от най-известните вестници, отричането на глада от г-н Дюранти се приема като неоспорима истина. По този начин г-н Дюранти заблуди не само читателите на „Ню Йорк Таймс“, но поради престижа на вестника повлия на мисленето на безброй хиляди други читатели относно същността на Йосиф Сталин и съветския режим. И със сигурност е повлиял на новоизбрания президент [Франклин Д.] Рузвелт да признае Съветския съюз.“ [12]
В същото време комунистическите и леви идеи се промъкват в Холивуд. Вили Мюнценберг, германски комунист и член на Третия интернационал, пътува до Съединените щати и разбира, че американската филмова индустрия може да се използва като инструмент за пропаганда, като се приложат концепциите на Ленин за разработване и производство на филми. Той изпраща своя доверен помощник Ото Кац и сътрудника си Луис Гибарти да се вмъкнат в индустрията. Кац постига голям успех при проникването в социалните кръгове на холивудския елит и скоро създава клон на комунистическата партия – Холивудската антинацистка лига.
Стъпка по стъпка влиянието на Съветския съюз започва да се засилва. Много режисьори от епохата боготворят Съветския съюз и тези чувства се засилват още повече по време на Втората световна война, когато Съединените щати и Съветският съюз за кратко са съюзници срещу нацистка Германия. Известен драматург твърди, че германското нахлуване в Съветския съюз е „нападение срещу нашата родина“. [13] В една реплика от филма „Мисия в Москва“ от 1943 г., предназначен да подсили подкрепата за съветско-американския съюз, Съветският съюз е представен като страна, основана на същите фундаментални принципи като Съединените щати. [14]
Китайският комунистически режим също има голяма полза от левите медии и журналисти в свободния свят. Сред тях се открояват левите американски журналисти Едгар Сноу, Агнес Смедли и Анна Луиз Стронг. Книгата на Сноу „Червена звезда над Китай“ обрисува блестяща картина на Мао и други висши ръководители на Китайската комунистическа партия, като същевременно скрива от западните читатели техните престъпления и злата природа на комунизма. Мао казва: „Сноу е първият човек, който разчиства пътя за приятелските отношения, необходими за създаването на единен фронт“. [15] Смедли пише много статии и книги, в които ласкае ККП и нейното ръководство. Съществуват сериозни доказателства от съветските архиви, които сочат, че тя е била агент на Коминтерна, който е работил за насърчаване на въоръжената революция в Индия и е събирал разузнавателни данни за Съветския съюз. [16] Стронг също така е била почитателка на китайското комунистическо движение. ККП признава тези трима американци, като издава пощенски марки в чест на тяхната „достойна служба“.
3. Пристрастията към лявото сред професионалистите в медиите
Мнозинството от американците смятат, че медиите имат партийни пристрастия. Проучване на „Галъп“ от 2017 г. показва, че според 64% от хората медиите фаворизират демократите. За сравнение, 22% смятат, че медиите облагодетелстват републиканците. [17] Тогава възниква въпросът: При положение, че в новинарската индустрия има силна конкуренция, как е възможно да съществуват такива крайни пристрастия?
Въпреки че репортерите и редакторите имат свои собствени политически и социални възгледи, техните репортажи не трябва да бъдат оцветени от лично мнение – обективността и неутралността са ключови принципи на журналистическата етика. Съгласно нормалните пазарни принципи всяка съществуваща пристрастност следва да бъде компенсирана от появата на нови, по-неутрални конкуренти.
Реалността обаче е по-сложна. Американският политолог Тим Гросклоуз в книгата си от 2011 г. „Ляв завой: как либералните медийни пристрастия изкривяват съзнанието на американците“ използва строги научни методи, за да анализира политическите пристрастия на основните американски медии. Резултатите му разкриват, че политическите пристрастия на американските медии обикновено драстично клонят към либерализъм и прогресивизъм – много по-вляво от средния избирател. А най-четените медии са още по-наляво от това средно ниво. [18] В книгата се обяснява, че по-голямата част от професионалните журналисти, независимо дали става дума за собствениците на медии, или за репортерите и коментаторите, са либерали, което, обективно погледнато, оказва натиск върху традиционалистите в тази област; малкият брой консерватори, работещи в либерални медийни компании, могат да бъдат разглеждани като „малко зло или хора втора ръка“, според Гросклоуз. Дори и тези журналисти да не бъдат избутани от работата си, те не смеят да изразяват публично политическите си възгледи, а още по-малко да популяризират консервативни гледни точки в печата или по телевизията. [19] Според проучване на ABC News и Washington Post от 2013 г. около 28% от журналистите в САЩ се самоопределят като демократи в сравнение със само 7,1%, които се определят като републиканци. [20]
Общността на професионалните журналисти изключва мненията, които не съвпадата с либралните им предразсъдъци, като по този начин формират изкривено политическо ехо. Отделни личности в тази област виждат себе си като състрадателен интелектуален елит на първа линия на общественото развитие и гледат отвисоко на обикновените граждани като на твърдоглави анти-медернисти. Левите предразсъдъци обезкуражават студенти с консервативни възгледи да не избират журналистиката като своя основна специалност или да търсят работа в медиите след завършване.
По време на президентските избори в САЩ през 2016 г. петдесет и седем от стоте най-големи вестника в страната – с общ тираж от тринадесет милиона екземпляра – подкрепиха кандидата на демократите. Само два от стоте най-големи вестника – с общ тираж от триста хиляди – подкрепиха кандидата на републиканците. [21] Но основните медии не представят непременно преобладаващото обществено мнение. Проучване, проведено от „Галъп“ през 2016 г. установи, че 36% от американските граждани се определят като консервативни, докато либералите са 25%. [22] Тоест, ако медиите отразяваха точно възгледите на мнозинството от гражданите, те не би следвало да клонят наляво като цяло.
Лявата ориентация на медиите очевидно не е резултат от народната воля. По-скоро тя е резултат от задкулисното прокарване на политически дневен ред, целящ да измести цялата нация вляво. През 1996 г. разликата между консерваторите и либералите е 22%, през 2014 г. – 14%, а през 2016 г. – 11%. Делът на консерваторите е останал стабилен, но много хора от средата са били обърнати към левицата. Основните медии безспорно играят роля в тази демографска трансформация, която от своя страна поддържа идеологическите пристрастия на медиите.
Защо медиите клонят толкова наляво? През 60-те години на миналия век страната е силно повлияна от комунистическата идеология, а радикалните леви социални движения завладяват САЩ. Радикалните студенти от този период по-късно навлизат в медиите, академичната общност, правителствените агенции и на сцената на изкуството, където установяват контрол върху обществения дискурс. Днес огромното мнозинство от университетските преподаватели са левичари, а в катедрите по журналистика и литература поколения студенти са възпитани в ляво мислене. На работещите в медиите не се дават големи заплати; вместо това се разчита на идеалистичното им целеустременост, за да се задържат в тази област. Този идеализъм се е превърнал в инструмент за трансформирането на медиите в база за действия на лявото крило.
Наред с новинарските медии, филмовата индустрия също е под обсада. Холивуд се е превърнал в бастион на лявата пропаганда. Използвайки сложни продуцентски и повествователни техники, левите продуценти популяризират леви идеологии, които стигат до целия свят. Основната тема на холивудските филми обикновено се оказва очернянето на капитализма и подчертаването на класовия конфликт, като същевременно се възхваляват неморално поведение или антиамерикански настроения.
Авторът Бен Шапиро интервюира филмови звезди и продуценти в Холивуд за книгата си „Пропаганда в праймтайма: истинската холивудска история как левицата превзема телевизора ви“. Според Шапиро един известен продуцент казва, че в неговата професия либерализмът е „стопроцентово доминиращ“ и че „всеки, който отрича това, се шегува или не казва истината“. На въпроса дали наличието на различна политическа позиция може да попречи на способността на човек да си осигури работа във филмовата индустрия, продуцентът отговорил: „Абсолютно“. Друг известен продуцент открито заяви, че Холивуд продава либерални политически възгледи чрез своите произведения: „В момента има само една гледна точка. И това е една много прогресивна гледна точка.“ [23] Продуцентът на телевизионен сериал за полицията заяви, че умишлено представя повече бели като престъпници, защото „не иска да допринася за негативните стереотипи“. [24]
Шапиро твърди, че покровителството в Холивуд е по-скоро идеологическo, отколкото семейно: приятели наемат приятели със същите идеологически възгледи. Откритостта, с която холивудското съсловие признава антиконсервативната си дискриминация вътре в индустрията, е шокираща. Тези, които говорят за толерантност и разнообразие, нямат никаква толерантност, когато става дума за зачитане на разнообразието от идеологии. [25]
4. Завладяването на медиите от либерализма и прогресивизма
Уолтър Уилямс, основателят на журналистическото образование и на първото в света училище по журналистика в Университета на Мисури, създава „Журналистическото верую“ през 1914 г. То определя журналистиката като независима професия, която уважава Бога и почита човечеството. Журналистите трябва да бъдат „неподвластни на гордостта на мнението или на алчността за власт“. Те трябва да проявяват самоконтрол, търпение, безстрашие и постоянно уважение към своите читатели. [26] След 60-те години на ХХ век обаче, с разпространението на прогресивизма, пропагандата заменя обективността, а либерализмът и прогресивизмът – безпристрастността.
В книгата си „Медийният елит“ от 1986 г. Самюъл Робърт Лихтер пише, че репортерите са склонни да добавят към репортажите си по спорни въпроси собственото си мнение и получено в образованието си познание. Тъй като мнозинството от хората в редакциите са либерали, новинарските репортажи са се променили в полза на либералната политика. [27] В изследването си върху еволюцията на американската журналистика през последните двеста години Джим А. Куйпърс стига до заключението, че днешните водещи медии са либерални и прогресивни както в кадровия си състав, така и в репортажите си. Той цитира думите на либерален редактор на голям вестник: „Твърде често ние носим либерализма на ръкава си и сме нетолерантни към различни мнения и стил на живот. … В този вестник не сме много изтънчени в това отношение: ако работиш тук, трябва да си един от нас. Трябва да си либерален, прогресивен, демократ.“ [28] В коментар, публикуван от The Wall Street Journal през 2001 г., бившият репортер на CBS Бърнард Голдбърг пише, че водещите на централните новини са толкова предубедени, че „дори не знаят какво е либерално предубеждение“. [29]
Въпреки че социологическите проучвания показват, че американците са наясно с пристрастието на медиите, много хора все още приемат за даденост, че репортажите се пишат обективно и изчерпателно и че това, което се цитира, е сериозен експертен анализ, основан на информация от надеждни източници. Левите медии се възползват от доверието на потребителите си, за да им внушат своя идеологически мироглед. Тъй като свободните общества на Запад традиционно наблягат на необходимостта от правдиви, обективни и справедливи медии, левите медии невинаги разпространяват фалшиви новини, за да заблудят открито обществото. Техните методи, описани по-долу, са по-изтънчени и сложни.
Селективно отразяване
Всеки ден по света се случват хиляди събития, които заслужават внимание. Но това кои събития получават внимание или тихо изчезват от полезрението, зависи почти изцяло от това какво медиите избират да отразяват.
Селективното покритие може да се раздели на три категории. Първо, събитията се подбират само или предимно заради тяхната полезност да помогнат на читателите да приемат идеологическата позиция на левицата. Второ, вместо да отразяват изчерпателно контекста на дадено събитие, медиите съобщават само аспектите, които подкрепят лявата гледна точка. И накрая, медиите са склонни да дават повече гласност на онези, които клонят наляво или чиито изявления са съгласни с левите, докато други организации и лица остават настрана. В статията си от 2005 г. „Мярка за медийно пристрастие“ Гросклоуз и Джефри Милио пишат, че „освен всеки грях заради стореното… ние вярваме, че има стотици, а може би и хиляди грехове заради пропуснатото – случаи, в които журналистът е избрал факти или истории, които е вероятно да бъдат споменати само от едната страна на политическия спектър“. [30]
Един от най-ярките примери за избирателно отразяване може би е липсата на репортажи за най-голямото преследване на вяра в съвременната история. От 1999 г. насам ККП преследва членовете на духовната практика Фалун Гонг в Китай, която поддържа универсалните принципи истинност, състрадание и толерантност. Това преследване засяга пряко стотици милиони хора в най-многолюдната страна в света в продължение на повече от две десетилетия и се извършва със степен на жестокост, която е трудно да се проумее. Но отразяването му от западните медии е непропорционално слабо в сравнение с мащаба и тежестта на действително случващите се събития. Повечето от водещите медии, повлияни от политическото влияние на ККП, упражняват автоцензура или мълчат по време на чудовищното посегателство на ККП срещу свободата на убежденията и основните ценности на човешката цивилизация. Някои от тях дори са съучастници в подпомагането на ККП да разпространява своите измами.
В същото време се появява тенденция, която се противопоставя на комунизма и се застъпва за връщане към традициите. До месец май 2020 г. повече от 350 милиона души са се оттеглили от ККП и свързаните с нея организации в движението Tuidang („Напускане на партията“). И все пак такова голямо явление, от огромно значение за бъдещето на Китай и света, се споменава рядко в западните медии, ако изобщо се споменава някога.
Определяне на дневния ред
През 60-те години на миналия век медийните анализатори излязоха с убедителната теория, че медиите определят темите, които хората смятат за подходящи за обсъждане. Американският политолог Бърнард Коен формулира добре тази теза, като казва, че пресата „може и да не успява през повечето време да каже на хората какво да мислят, но тя е зашеметяващо успешна в това да каже на читателите си за какво да мислят“. [31] Това означава, че пресата може да определи важността на събитията по броя на репортажите и последващите съобщения, които събитието получава, докато също толкова или по-важни въпроси могат да бъдат разгледани по-повърхностно или изобщо да не бъдат разглеждани. Например, въпреки че въпросът за правата на транссексуалните засяга само много малка част от населението, той се превърна в централна точка на дискусия и пример за успешно определяне на дневния ред от страна на медиите. Освен това въпросът за глобалното затопляне стана значим в обществения дискурс в резултат на дългосрочен заговор между медиите и други политически сили.
Много прогресивни идеи – като т.нар. социална справедливост, равенство и феминизъм – се превърнаха в обществено значими, докато престъпленията на комунизма бяха игнорирани. Бившият председател на Камарата на представителите Нют Гингрич през 2018 г. написа: „Академичната левица и нейните новинарски медии и последователи от Холивуд отказват да се изправят срещу ужасяващите свидетелства за безкрайната античовечност на марксизма“. [32]
Рамкиране
Много проблеми са твърде големи, за да бъдат пренебрегнати, и в тези случаи медиите използват метода „поставяне в рамки“, за да повлияят на информационната среда. Движението за сексуална свобода и държавните политики за социално подпомагане през 60-те години на ХХ век доведоха до разпадане на семейството, задълбочаване на бедността и увеличаване на престъпността. Левичарите обаче използват медиите и Холивуд, за да представят образа на силната и независима самотна майка, скривайки истинските социални проблеми, които стоят зад това явление. Те използват експерти, за да хвърлят вината за лошото финансово и социално положение на малцинствените групи върху системната дискриминация, като по този начин прикриват истинските причини – много от които се коренят в комунизма. Че тези разкази преобладават до голяма степен се дължи на единомислие между медиите и политическите сили.
Методът „Поставяне в рамки“ се проявява най-вече във феномена „историите, предшестващи фактите“. При обективното отразяване авторът обобщава фактите, за да формира разказ. Но репортерите и редакторите, които имат предубедени възгледи по даден въпрос, оформят фактите така, че да отговарят на разказа, който потвърждава техните пристрастия.
Използване на политическата коректност за налагане на автоцензура
Медиите са пълни с политическа коректност – много мощен комунистически инструмент. Независимо дали са записани в наръчника за стил или са останали скрити, много медийни издателства имат правила за политическа коректност, определящи какво може и какво не може да бъде отразено, и начина, по който то трябва да бъде представено. Заради законодателство за „престъпленията от омраза“ в някои европейски страни много местни медии не смеят да съобщават за престъпления, извършени от имигранти, въпреки че тези престъпления са се превърнали в сериозен социален проблем и застрашават вътрешната сигурност в тези страни. Американските медийни организации също се самоцензурират, когато става дума за съобщаване на престъпления, като често пропускат имиграционния статут на извършителите.
Западните медии, заедно с левите политически групи и академичните среди, са създали речник на политически коректния език. Медиите го прилагат толкова често, че този език се е вкоренил дълбоко в общественото съзнание и влияе на обществото на подсъзнателно ниво.
Етикетиране на консервативни източници с цел неутрализиране на тяхното влияние
За да създадат впечатление за балансирано отразяване, либералните медии нямат друг избор, освен да отразяват мненията на консерваторите или на консервативните мозъчни тръстове. Но медиите обикновено използват етикети като „крайно десни“, „десни“ или „религиозно десни“, когато цитират тези източници, с което деликатно намекват, че мненията им са предубедени или не заслужават доверие. За разлика от тях, когато цитират либерали или либерални мозъчни тръстове, медиите обикновено използват неутрални наименования като „учен“ или „експерт“, с което внушават, че тези мнения са безпристрастни, обективни, рационални и заслужаващи доверие.
След като медиите утвърдят едно ляво мнение, то се проявява във всички аспекти на обществото. През октомври 2008 г. в статия на „Ню Йорк Таймс“, озаглавена „Либералните възгледи доминират на сцената“, се казва: „През този изборен сезон любителите на театъра в Ню Йорк могат да гледат около дузина откровено политически пиеси за Ирак, корупцията във Вашингтон, феминизма или имиграцията; това, което няма да видят обаче, е дори една с консервативна гледна точка.“ [33]
Политическият цвят на медиите се проявява и в отразяването на демократичния процес. Либералните кандидати се изобразяват положително, докато кандидатите, които изповядват традиционни възгледи, получават повече критики. Подобни репортажи и „експертни“ анализи имат голямо влияние върху гласуващите.
Гросклуз открива, че над 90% от репортерите във Вашингтон гласуват за демократите. Според изчисленията му при нормално проведени избори медийните пристрастия подпомагат кандидатите на демократите с около 8 до 10 процентни пункта. Например, ако не беше медийната пристрастност, Джон Маккейн щеше да победи Барак Обама с 56% на 42%, вместо да загуби с 46% на 53%. [34]
5. Филмовата индустрия: преден пост срещу традициите
Холивуд, като международен символ на американската култура, служи за излъчване и усилване на американските ценности по целия свят. Но също така се е превърнал в инструмент за излагане на цялото човечество на изкривени, антитрадиционни ценности.
Днес за повечето американци е трудно да си представят, че през 30-те и 40-те години на миналия век семействата не са имали нужда да се притесняват за негативното влияние на филмите върху децата, тъй като филмовата индустрия по онова време е следвала строги морални правила. През 1930 г., със силна подкрепа от църквите, филмовата индустрия въвежда Кодекса за производство на филми, по-известен като Кодекса на Хейс. Първият му принцип е, че не трябва да се произвеждат филми, които биха снижили моралните стандарти на зрителите. Зрителите никога не бива да бъдат карани да съчувстват на престъпления и злодеяния, на злото или на греха. Принципът на кодекса на Хейс по отношение на секса се състои в това да се поддържа неприкосновеността на брака; филмите не трябва да внушават, че низките форми на сексуални отношения са приемливи норми. Прелюбодейството, макар понякога да е необходимо като сюжетен материал, не бива да се оправдава, нито да се изобразява по привлекателен или явен начин.
След 50-те години на ХХ век обаче сексуалната свобода предизвиква културни и морални шокови вълни. Навлизането на телевизията в американските домакинства засилва огромния пазарен натиск и съперничеството между филмовите продуценти. Холивуд все по-често пренебрегва Кодекса на Хейс. Например номинираният за Оскар през 1962 г. филм „Лолита“, адаптиран по едноименния роман, представя прелюбодейна и педофилна връзка между мъж и неговата непълнолетна доведена дъщеря. Въпреки че след излизането си на екран филмът получава както отрицателни, така и положителни отзиви, днес той има 91% рейтинг в „Rotten Tomatoes“, където се събират много филмови и телевизионни рецензии. Това отразява голямата промяна в социалния морал, настъпила през последните десетилетия.
Движението на контракултурата в края на 60-те години на миналия век бележи краха на традиционния морал и на реда в холивудските продукции. Няколко емблематични филма, изобразяващи теми на бунтарство, отразяват дегенерацията, която се разраства в американската филмова индустрия. Както беше обсъдено в предишните глави, ключова тактика на комунизма е да представя престъпното поведение в благородна или праведна светлина. „Бони и Клайд“ е криминален филм от 1967 г., базиран на истинската история на разбойници от епохата на Голямата депресия. По време на Голямата депресия много семейства остават без дом, след като банките отнемат жилищата им. Героите във филма са представени като изразяващи справедлив гняв към това явление и като борещи се с несправедливостта, като извършват банков обир и убийство. Филмът, в който за първи път в Холивуд е представено графично насилие, има сюжет, подобен на този за Робин Худ. Престъпната двойка, изиграна от красив актьор и красива актриса, е представена като имаща вродено чувство за справедливост. Полицията пък е представена като некомпетентна глутница, а не като защитници на закона и реда. Смъртта на Бони и Клайд, които на финала на филма попадат в полицейски капан, оказва силно въздействие върху подрастващите зрители. Двамата биват възприемани като мъченици, сякаш са се пожертвали в името на някаква велика кауза.
Темите за престъпленията и насилието, представени във филма, шокират американското общество, но намират голям отзвук сред бунтарски настроените ученици. Младежите започват да копират речта, стила на обличане и презрението към традициите и обичаите на главните герои. Някои от тях дори се опитват да копират начина на смъртта, по който двойката е загинала. [35] Въпреки че първоначалната рецензия за филма в списание „Тайм“ го оценява като пошъл и пълен със сюжетни дупки, няколко месеца по-късно главният актьор и актрисата се появяват на корицата на списанието, а заглавието на корицата обявява: „Бони и Клайд е не само спящият филм на десетилетието, но и според все по-широкия консенсус на публиката и критиците – най-добрият филм на годината“. [36] Един от филмовите рецензенти на лявоориентирано издание пише статия, в която сравнява Бони и Клайд с кубинския партизански лидер Ернесто „Че“ Гевара и терориста от Виетконг Нгуйон Ван Трỗи. [37] Една радикално настроена група младежи заявява: „Ние не сме потенциални Бони и Клайд, ние сме Бони и Клайд“. [38] В допълнение към възхваляването на престъпността, „Бони и Клайд“ се отличава с безпрецедентно ниво на сексуалност. Въпреки това филмът все пак получава одобрението на критиката, като получава десет номинации за „Оскар“ и печели две. Холивуд се отклонява от традиционните си принципи.
Филмът „Дипломантът“, излязъл в края на 1967 г., отразява вътрешната тревога и конфликти на студентите от този период. Филмът представя новозавършил студент, който се намира на кръстопът в живота си, а традиционните ценности на поколението на баща му са представени като скучни и лицемерни. Вместо да се впише в масовото американско общество, дипломираният студент приема ухажванията на по-възрастна омъжена жена, само за да се влюби в дъщеря ѝ, която разкрива връзката им. В края на филма главният герой нахлува в църквата, където дъщерята току-що се е омъжила за друг, и двамата с младата жена избягват заедно. Филмът „Дипломантът“ включва смесица от юношески бунт, неконтролирано либидо и други теми, отразяващи обърканата, антитрадиционна среда на бунтарската младеж. Филмът е феноменално успешен, генерира високи боксофис продажби, има седем номинации за Оскар, от които печели една.
Филми като „Бони и Клайд“ и „Дипломантът“ поставят началото на ерата на Новия Холивуд. В края на 1968 г. Кодексът на Хейс е заменен със съвременната система за оценяване на филми. Това означава, че филми с всякакво съдържание могат да бъдат прожектирани, стига да се отличават с рейтинг. Това разхлабва значително моралната самодисциплина на развлекателната индустрия и размива стандартите за добро и зло. По този начин хората от развлекателната индустрия и медиите не спазват морални норми в своите творби, което им дава свободно пространство да разпространяват аморално и зло съдържание. Дегенеративните развлечения привличат аудиторията с евтини, вълнуващи и леснодостъпни стимулации. В същото време продуцентите се поддават на алчността и реализират огромни търговски печалби.
Филмът е специална медия, която може да пресъздаде завладяваща атмосфера и реалистични личности. Умелата режисура може да промени гледната точка на зрителите, особено на младите и тези, които лесно се впечатляват на различни нива, като формира техните чувства и светоглед. Един известен филмов продуцент веднъж каза: „Документалните филми убеждават вече убедените. Художествените филми убеждават неубедените.“ [39] С други думи, документалните филми укрепват ценностите, които зрителите вече притежават, докато игралните филми използват увлекателни истории, за да внушат на несъзнателната си аудитория нов набор от ценности.
Продуцентът и изпълнител на главната роля в „Бони и Клайд“ е привърженик на социализма. Историческата драма „Червените“ от 1981 г. му носи награди „Оскар“ и „Златен глобус“. В разгара на Студената война филмът променя стереотипа за радикалния комунист в такъв за спокоен и симпатичен идеалист. [40] В друг свой филм, номиниран за „Оскар“ – „Булуърт“, той играе либерален кандидат за сенатор, който взема наркотици, недоволства заради социалното здравеопазване и класовото неравенство, гневи се на корпоративна Америка и поръчва убийството си на наемник, за да може дъщеря му да осребри застрахователната му полица. [41] Филмът има такъв успех, че някои го призовават да се кандидатира за президент на САЩ.
След въвеждането на новата система за оценяване на филмите Холивуд започва масово да произвежда филми, които дават положителен оттенък на дегенеративно поведение като сексуална разпуснатост, насилие, незаконни наркотици и организирана престъпност. Проучване установява, че до 58% от холивудските филми, произведени между 1968 и 2005 г., са с рейтинг R. [42] Един от първите филми с рейтинг R, „Волният ездач“ (Easy Rider) от 1969 г., става незабавен хит и допринася за популяризирането на злоупотребата с наркотици. Филмът проследява приключенията на двама хипи мотоциклетисти, които търгуват с кокаин, докато практикуват „свободна любов“ в комуна, посещават публичен дом и се отдават на халюциногенни наркотици по пътя си към Марди Гра. При създаването на филма са използвани истински наркотици. Начинът на живот на героите – антисоциална разкрепостеност, свободна от общоприетите ценности – се превръща в мечта на много младежи. Режисьорът казва: „Проблемът с кокаина в Съединените щати наистина е заради мен… Преди „Волният ездач“ на улицата не е имало кокаин. След „Волният ездач“ той беше навсякъде.“ [43]
През 70-те години на ХХ век американският учен Виктор Б. Клайн прави анализ на тридесет и седем филма, прожектирани в района на Солт Лейк Сити. Той установява, че 57% от филмите представят нечестността като героична или оправдана заради обстоятелствата, а 38% представят престъплението като нещо заслужено, или като вълнуващо занимание без негативни последици. В 59% от филмите героите са убили поне един човек. Той установява също така, че 72% от героините са показани в някаква степен като жени с леко поведение и че само един от филмите предполага нормални сексуални отношения между семейна двойка. Само в 22% от филмите някои от главните герои са представени като хора със здрав и щастлив брак. [44]
Често срещан аргумент срещу критиката на насилието и сексуалността във филмите е, че такива неща съществуват и в реалния живот и че филмите само отразяват естеството на действителността, а не оказват отрицателно въздействие. Но от горните и други данни се вижда, че това очевидно не е вярно. Нещо повече, многобройните филми, създадени от холивудските левичари, естествено отразяват техните ценности и на свой ред са променили ценностите на обществото. Според филмовия критик и бивш холивудски сценарист Майкъл Медвед либерално мислещите социални революционери в Холивуд атакуват ценностите на обществото, като посягат на законността на семейството, насърчават сексуалните извращения и възхваляват грозотата. [45]
Други твърдят, че изобилието на морално деградирало съдържание във филмовата индустрия се дължи единствено на пазарните закони. Но каквито и да са средствата, дяволските цели са постигнати с плашещ ефект. Бързината и силата, с които филмовата индустрия се използва за унищожаване на обществения морал, са поразителни. Някои филми възхваляват зверове или чудовища. Филмите, в които човек се превръща в звяр или дори се занимава със зоофилия, са одобрявани и възхвалявани от холивудския мейнстрийм. В духовен смисъл това може да се разбира като проява на контрола на призрака в нашия свят, тъй като човечеството е започнало да фетишизира демоничното и чудовищното.
Въпреки че тези антитрадиционни филми изследват социални проблеми с известна изтънченост, критиките им към обществото са в най-добрия случай повърхностни. Уродливите постъпки, които традиционното общество не одобрява, са рационализирани, третирани със съчувствие или дори направени да изглеждат положителни. Зрителите, потопени в такива филми, са склонни да смятат моралните норми за маловажни. Крайното послание, което се насажда в съзнанието на зрителите, е, че няма ясно разделение между правилно и неправилно или добро и зло, че традициите са скучни и потискащи и че моралът е относителен.
6. Телевизията: поквара във всяко домакинство
Телевизията се е превърнала в повсеместна част от ежедневието и честото ѝ гледане може да промени светогледа на хората, без те да го забележат. Изследвания, проведени от Центъра за медийни изследвания, са установили, че колкото повече хората гледат телевизия, толкова по-малко са привързани към традиционните ценности като честност, надеждност и справедливост и толкова по-снизходително е отношението им към въпроси, свързани със сексуалния морал, като извънбрачния секс, абортите и хомосексуализма. [46]
Изследването сравнява две групи хора: нередовни телевизионни зрители, 85% от които се определят като вярващи, и редовни телевизионни зрители, 88% от които се определят като вярващи. Проучването установява, че колкото повече човек гледа телевизия, толкова по-малко вероятно е да цени религиозните принципи. Например при отговор на въпроса дали хората трябва винаги да живеят според Божиите учения и принципи, или може да комбинират личния си морал и ценности с Божиите учения, тези, които гледат повече телевизия, са склонни да изберат второто. От подобни данни може да се направи общо заключение, че телевизията предразполага хората към морален релативизъм.
Телевизията е неразделна част от ежедневието още от 50-те години на миналия век. Не само телевизионните сериали и филми постигат подобен ефект при формирането на ценностите на хората – токшоутата, ситкомите и документалните филми също тихо внушават на аудиторията си всякакви изкривени идеи.
Вземете например токшоутата. Телевизионните студия с особена охота канят гости, чието мнение или поведение противоречи на традиционните ценности или чийто живот е изпълнен с конфликти, или канят „експерти“, които да обсъдят някои спорни въпроси на морала. Гостите се насърчават да разкриват „дълбоките“ или „сложните“ проблеми в личния си живот. След това водещият, експертите или дори членовете на публиката предлагат решения на проблемите. За да се осигури популярността на такива предавания, обикновено изборите на гостите не подлежат на морална преценка. По този начин много програми се превръщат в място за показване на безнравствено и изкривено поведение и перспективи. Хората постепенно започват да вярват, че ценностите, които са отстоявали, не трябва да се прилагат при някои специални обстоятелства. Тази перспектива отрича съществуването на универсални принципи.
Много телевизионни предавания са изпълнени с отвратително и противно съдържание, което е трудно за гледане. Някои водещи на предавания се гордеят с това, че непрекъснато псуват. Доста програми внушават на хората вулгарен вкус и антикултурно или антитрадиционно съдържание чрез забавление – докато зрителите са в състояние на релаксация и по този начин са по-уязвими за внушения. С течение на времето хората изобщо не се чувстват притеснени и дори приемат и ценят това съдържание, като по този начин подкопават морала си.
Особено ситкомите служат за нормализиране на отблъскващи ценности и поведение, които рядко се срещат в ежедневието на хората, като излъчват такова съдържание многократно и насърчават аудиторията да се забавлява с него. Шапиро дава пример със сцена от епизода „Предстоящото раждане“ от популярния американски ситком „Приятели“. Лесбийката Керъл, бившата съпруга на Рос, ражда неговото дете. Рос е разтревожен, че лесбийката любовница на Керъл ще играе по-голяма роля в живота на детето му, отколкото той. Фийби му казва: „Знаеш ли, като бях дете, баща ми ни изостави, майка ми почина, а доведеният ми баща отиде в затвора, така че не съм имала достатъчно парчета от родител, за да направя един цял. И ето това малко бебе, което има цели трима родители, които се грижат за него толкова много, че се карат за това кой ще го обича най-много. А то дори още не е родено. То просто е най-щастливото бебе на целия свят.“ [47] Както пише Шапиро, епизодът представя „бременните лесбийки и домакинствата с трима родители не само като нормални, но и като достойни за възхищение“.
Съвременната медицина е открила, че в човешкия мозък се наблюдават пет различни вида електрически модели, или мозъчни вълни. Двете, които се появяват най-често, когато човек е в будно съзнание, са алфа и бета вълни. Когато хората са заети с работа, доминиращите им мозъчни вълни са бета вълните. Те проявяват повишена способност за анализ и са склонни да използват логическо мислене. При човек, който води дебат, преобладават бета мозъчните вълни. С други думи, хората, при които доминират бета вълните, са по-бдителни и по-малко доверчиви. Когато хората си почиват и преобладават алфа вълните – какъвто е случаят, докато гледат телевизия – емоциите им вземат връх и аналитичните им способности отслабват. При такива обстоятелства хората се поддават на подсъзнателно убеждаване от темите и възгледите, представени в телевизионните програми.
Телевизионните програми започват да замърсяват хората още от най-ранна възраст. Изследванията показват, че близо две трети от телевизионните програми, включително детските, съдържат сцени на насилие. Допълнителни изследвания показват, че гледането на такова съдържание намалява чувствителността на младите хора и увеличава шансовете да извършат насилствени действия на по-късен етап от живота си. Някои детски програми са натоварени със скрити теми на прогресивизъм и либерализъм, като например преподаване на хомосексуализъм под името „културно разнообразие“. В тях се използват поговорки като „в целия свят има само един човек като теб“, за да се възпитат незаслужено самочувствие и концепция за приемане на всички хора, независимо от тяхното неморално поведение.
Телевизията и филмите оказват много негативно влияние върху младежите, като увеличават склонността към насилие, сексуални действия на непълнолетни и бременност при тийнейджъри. Младите хора посочват медиите като втория по важност източник за запознаване със сексуалната активност след часовете по сексуално образование. Две проучвания установяват, че при тийнейджърките, които често гледат програми, съдържащи изображения на сексуална активност, вероятността да забременеят в рамките на три години е два пъти по-голяма в сравнение с момичетата, които по-рядко гледат такива програми. Такива медийни програми също така увеличават риска от сексуално насилие и участие в опасни действия. [48] Както посочва един от учените: „Медиите са толкова завладяващи и толкова пълни със секс, че е трудно за всяко дете, дори за критик, да устои. … Мисля, че медиите са нашите истински сексуални възпитатели“. [49] Благодарение на медийното влияние сексът извън брака, изневярата и други подобни действия се смятат за нормален избор в живота; стига всички страни да желаят, подобно поведение се смята за приемливо.
В книгата си „Пропаганда в най-гледаното време“ Шапиро изследва близо сто влиятелни американски телевизионни сериала. Той установява, че с течение на времето тези предавания все повече насърчават либерализма и левите възгледи, включително атеизма, презрението към вярата, отхвърлянето на морала, възхищението от безразборния секс, насилието, феминизма, хомосексуалността и транссексуалността, както и отхвърлянето на традиционните отношения между съпруг и съпруга, родител и дете. Тези програми също така представят в главните роли безмилостни антигерои, лишени от съчувствие. Еволюцията на този вид програми е процес на непрекъснат морален упадък. Популяризирането на тези антитрадиционни начини на живот е оказало голямо влияние върху начина на мислене на широката общественост и по-специално на младите хора. [50] Например едно предаване по пет вечери на седмица по канала MTV около 2000 г. безрезервно пропагандира сред младата аудитория перверзно сексуално поведение и съдържание, подобно на софтпорно. [51]
След въвеждането на системата за оценяване на филмите много порнографски филми могат да се продават, стига да са обозначени с рейтинг X или NC-17. С развитието на технологиите тези неприлични програми преминават от ъндърграунда към масовото потребление и до тях има лесен достъп в магазините за филми под наем, по платените телевизионни канали и в хотелите. Със сигурност малцина холивудски продуценти са имали официална програма да внушават на аудиторията си развращаващи идеологии. Но когато самите продуценти са съгласни с програсивните и либерални концепции, тогава тези покварени идеологии неизбежно ще се появят на екрана. Истинският план е подриване на морала, а продуцентите, които се отклоняват твърде много от божественото, се превръщат в пионки на злото.
7. Медиите: ключов фронт в тотална война
Комунистическата философия на борба не жали средства и не зачита морални граници при постигането на политическите си цели. По време на президентската кампания в САЩ през 2016 г. кандидатът Доналд Тръмп се противопостави на „политическата коректност“ и подкрепи мерки за изместване на Америка от крайно лявото, за да се върне към традиционните ценности и върховенството на закона, да се обнови духовната вяра на нацията, да се намалят данъците, за да се съживи икономиката, да се защитят границите и да се коригират изкривените търговски отношения с комунистически Китай. Откритостта на Тръмп разяри либералите. Въоръжени с основните медии, те се впуснаха в тотална атака срещу него, изоставяйки почти всички претенции за балансирана журналистика.
По време на кампанията левите медии използваха различни методи за умишлено демонизиране и очерняне на Тръмп, като същевременно изолираха поддръжниците му, които бяха описвани като расисти, сексисти, антиимигрантски настроени ксенофоби и необразовани бели. Тоест медиите се опитаха да повлияят на резултатите от изборите, като манипулираха общественото мнение. Почти 95% от медиите многократно прогнозираха, че Тръмп ще загуби изборите със съкрушителен резултат. Противно на всички очаквания Тръмп беше избран.
При нормални обстоятелства, независимо колко ожесточена е реториката по време на кампанията, след края на изборите различните партии и техните поддръжници трябва да се върнат към обичайния си начин на живот. Още по-важно е медиите да спазват принципа на справедливост, да поставят националните интереси на първо място и да запазят неутралитет. Но след президентските избори в САЩ през 2016 г. медиите продължиха да вилнеят по предизборните теми, дори с риск за публичния си образ. Оттогава насам повечето медии умишлено игнорират постиженията на администрацията на Тръмп, като например рекордно ниските нива на безработица, покачването на фондовия пазар до рекордни стойности, американските дипломатически успехи и почти пълното изкореняване на терористичната групировка ИДИЛ.
През 2017 г. 90% от медийните публикации за Тръмп са отрицателни, твърди проучване на Newsbusters, аналитичното звено на Центъра за изследване на медиите. В началото на 2018 г. отрицателното отразяване достига 91%. Рич Нойес, старши редактор от Newsbusters, стига до извода: „Без съмнение нито един президент не е бил обект на толкова враждебно отразяване за такъв продължителен период от време, както Тръмп“. Освен това медиите правят всичко възможно да саботират администрацията на Тръмп чрез неоснователни обвинения. Например медиите раздухаха конспиративна теория за съюз между Тръмп и Русия, като два известни вестника дори спечелиха престижната награда „Пулицър“ за отразяването на тази тема. Според проучването разследването на руското взаиморазбирателство е било основният фокус на вечерните новинарски емисии, свързани с Тръмп, на трите основни американски медийни мрежи през предходните два месеца, като е заемало почти една четвърт от ефирното време на тези мрежи. [52] Въпреки това двугодишното разследване на специалния съветник не откри доказателства в подкрепа на твърденията. [53]
Известно е, че медиите измислят някои новини. През 2017 г. един телевизионен гигант отстрани свой старши журналист за четири седмици без заплащане и издаде корекция на работата му, защото е създал фалшив репортаж, че Тръмп е наредил на генерал-лейтенант Майкъл Флин да установи контакт с Русия, когато Тръмп е бил кандидат за президент. [54] Репортерът и продуцентът, които са работили с журналиста, в крайна сметка напускат телевизията. Този конкретен екип преди това се е радвал на изключителен успех, с четири спечелени награди „Пийбоди“ и седемнадесет награди „Еми“.
Когато Тръмп осъди насилствената банда MS-13, особено онези нейни членове, които са извършили жестоки убийства, след като са влезли незаконно в САЩ, той каза: „Те не са хора. Това са животни и ние трябва да бъдем много, много строги.“ Медиите обаче веднага извадиха изказването му от контекста, твърдейки, че Тръмп е казал, че незаконните имигранти са животни.
През юни 2018 г. снимка на плачещо хондураско момиче беше широко разпространена в медиите и интернет. Това момиченце и майка му са били спрени от граничен патрул, докато се опитвали да се промъкнат в Съединените щати. Медиите твърдяха, че момиченцето е било насилствено отделено от майка си, и използваха тази възможност, за да критикуват граничната политика на Тръмп и позицията му за нулева толерантност към незаконната имиграция. По-късно Time комбинира снимката на момиченцето със снимка на Тръмп на корицата на списанието, като добави надписа „Добре дошли в Америка“, за да осмее Тръмп. По-късно обаче бащата на момиченцето заяви пред медиите, че граничните служители не са го разделяли от майка му и че майката е взела дъщеря му против волята му. [55]
За щастие американската общественост все повече осъзнава фалшивите новини. Според проучване, проведено от университета Монмаут през март 2018 г., процентът на американците, които смятат, че големите медии поне от време на време съобщават фалшиви новини, се е увеличил от 63% през предходната година до 77%. [56] През 2016 г. проучване на Галъп установява, че доверието на американците в медиите е паднало до ново дъно, като само 32% от хората имат „голямо“ или „доста голямо“ доверие в медиите, което е с 8 процентни пункта по-малко в сравнение с предходната година. [57] Не е изненадващо, че собственик на голяма медийна компания изрази съжаление, че „фалшивите новини са ракът на нашето време“. [58]
Съдейки по резултатите от изборите в САЩ, половината американци подкрепят Тръмп, но отношението на медиите е едностранчиво. При тези необичайни обстоятелства Тръмп е атакуван и демонизиран, защото заема консервативна политическа позиция и подкрепя традиционните американски ценности – идеали, които не могат да съжителстват с антитрадиционната идеология на левицата. Ако медийните атаки срещу Тръмп успеят да накарат обществото да загуби доверието си в него, атаките ще постигнат основната си цел: да попречат на обществото да се върне към традициите.
Още по-тревожно е обаче, че много медии се превърнаха в катализатори за засилване на радикалната реторика, провокиране на враждебност и омраза и поляризиране на населението, като по този начин още повече разширяват пукнатините в обществото. Основните етични норми са захвърлени, а последствията се пренебрегват до степен, в която разрушението на нечия личност като оправдание да се причини унищожението на противника, е станало приемливо. Страната е доведена до опасно състояние на изключителен хаос.
8. Възстановяване на истинската същност на „четвъртата власт“
Заради ролята, която играят във формирането и направляването на общественото мнение, медиите често биват наричани „четвъртата власт“ – наред с изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Под влиянието на комунистическия призрак медиите биват използвани ефективно, за да влияят на милиарди хора и да ги заблуждават, като опорочават техните традиции и морал.
В западните страни много либерални медии са се превърнали в инструменти за прикриване на истината и заблуждаване на хората. Много от тях са изоставили елементарната професионална етика и сега прибягват до всякакви безскрупулни нападки, злоупотреби и клевети, независимо от въздействието върху репутацията им или върху обществото.
Комунизмът е успешен, защото се възползва от човешките недостатъци: стремеж към слава и печалба, невежество, мързел, егоизъм, неправилно проявено съчувствие, съревнование и други подобни. Някои журналисти самоволно се бунтуват срещу традиционните ценности под претекст, че знаят истината. Някои се съобразяват с и без това морално изхабеното „обществено търсене“, за да реализират гледаемост. Някои се съобразяват с понижените стандарти в името на кариерата си. Някои фабрикуват фалшиви новини от завист и враждебност. Някои вярват на фалшиви новини поради своето невежество и мързел. Някои се възползват от добротата и съчувствието на другите, като се застъпват за социална справедливост и по този начин накланят цялото общество към левицата, прибягвайки до безскрупулни тактики, за да постигнат политическите и икономическите си цели.
Мисията на медиите е от огромно значение. Те са призвани да бъдат спасителната линия, чрез която хората получават информация за обществените събития, и също така са важна сила в поддържането на здравословното развитие на обществото. Обективността и безпристрастността са основните етични изисквания към медиите и това е ключът към доверието, което хората им оказват. Днес обаче в медиите цари хаос, който сериозно засяга доверието на хората в тях. Възвръщането на мисията на медиите и възстановяването на славата на новинарската професия е благородна отговорност на хората, заети в тази сфера.
Възстановяването на мисията на медиите означава, че те трябва да се стремят към истината. Отразяването на истината от медиите трябва да бъде изчерпателно и да идва изцяло от искреността им. Когато отразяват социални явления, много медии представят само част от действителността по начин, който често е подвеждащ и може да причини повече вреда, отколкото откровените лъжи.
Медиите ще бъдат полезни, ако помагат на обществото да цени и поддържа морала, тъй като в човешкото общество присъстват и доброто, и злото. Отговорност на медиите е да разпространяват истината, да възхваляват добродетелите и да разобличават и ограничават злото.
Връщайки се към тази мисия, медиите трябва да обръщат повече внимание на важните събития, които засягат бъдещето на човечеството. През миналия век се водиха много битки между свободния свят и комунизма. Макар да изглежда, че става дума за идеологическа конфронтация, в действителност това е борба на живот и смърт между правдата и злото, защото комунизмът разрушава морала, който поддържа цивилизацията. Дори след рухването на комунистическите режими в Източна Европа призракът на комунизма продължава да съществува.
Тъй като светът претърпява големи промени, истината и традиционните ценности са по-важни от всякога. Светът се нуждае от медии, които могат да разграничават доброто от злото, да вършат добри дела и да поддържат обществения морал. Преодоляването на интересите на отделни лица, компании и политически партии, за да се представи реалността на хората, е задължение на всеки професионален журналист.
Днес, когато се сблъскваме с моралния упадък в медийната професия, е наложително читателите и аудиторията да правят съзнателно разграничение между добро и зло и да преценяват рационално информацията, която медиите произвеждат. Хората трябва да преценяват въпросите в съответствие с моралната традиция, да разглеждат социалните явления през призмата на универсалните ценности и по този начин да подтикват медиите да изпълняват своята историческа мисия. Това е и начинът човечеството да се предпази от влиянието на комунистическия призрак и да намери пътя към едно по-добро бъдеще.
Препратки
1. Thomas Jefferson, The Works, vol. 5 (Correspondence 1786–1789), as quoted in Online Library of Liberty, accessed on April 24, 2020, http://oll.libertyfund.org/quote/302
2. Joseph Pulitzer, as quoted in Michael Lewis, “J-School Confidential,” The New Republic, April 18, 1993, https://newrepublic.com/article/72485/j-school-confidential
3. Karl Marx and Friedrich Engels, “Rules of the Communist League,” in The Communist League (1847), Marx/Engels Internet Archive, accessed April 26, 2020, https://www.marxists.org/archive/marx/works/1847/communist-league/index.htm
4. Lin Biao 林彪, “Zai Zhongyangzhengzhiju kuodahuiyi shang de jianghua” 在中央政治局擴大會議上的講話 [“Speech at the Enlarged Meeting of the Politburo”], in Zhongguo Wenhuadageming wenku 中國文化大革命文庫 [Collection of Documents From China’s Cultural Revolution], May 18, 1966 [In Chinese]
5. Hu Qiaomu 胡喬木, “Baozhi shi jiaokeshu” 報紙是教科書 [“Newspapers Are Textbooks”], in Hu Qiaomu wenku 胡喬木文集 [The Collected Works of Hu Qiaomu], (Beijing: People’s Daily Publishing House, 1994), 3:303 [In Chinese]
6. Han Mei 韩梅, “Ying jiemi dang’an baoguang ‘liu si’ siwang renshu: shiti duiji zai dixiatongdao 英解密档案曝光“六四”死亡人数：尸体堆积在地下通道 [“UK Declassifies Files on Casualties at Tiananmen; Bodies Stored Underground in Heaps”], Sound of Hope Radio, December 20, 2017, http://www.soundofhope.org/gb/2017/12/20/n1378413.html [In Chinese]
7. “Self-Immolation Hoax on Tiananmen Square,” Minghui.org, http://en.minghui.org/cc/88/
8. “Zongshu: Chuangxinjizhi qianghua peiyang – goujian gaosuzhi xuanchuanwenhuaduiwu” 综述:创新机制强化培养 构建高素质宣传文化队伍 [“General Overview: Intensify the Fostering of a Mechanism for Innovation, Construct a High-Grade Propaganda Cultural Team”], Xinhua News Network, September 28, 2011, http://www.gov.cn/jrzg/2011-09/28/content_1958774.htm [In Chinese]
9. Matthew Vadum, “Journalistic Treachery,” Canada Free Press, July 1, 2015, https://canadafreepress.com/article/journalistic-treachery
10. Marco Carynnyk, “The New York Times and the Great Famine,” Ukrainian Weekly, vol. LI, no. 37, published September 11, 1983, accessed April 26, 2020, http://www.ukrweekly.com/old/archive/1983/378320.shtml
11. Walter Duranty, as quoted in Robert Conquest, The Harvest of Sorrow: Soviet Collectivization and the Terror-Famine (New York: Oxford University Press, 1986), 319
12. Robert Conquest, as quoted in Arnold Beichman, “Pulitzer-Winning Lies,” The Weekly Standard, June 12, 2003, https://www.washingtonexaminer.com/weekly-standard/pulitzer-winning-lies
13. Ronald Radosh and Allis Radosh, Red Star Over Hollywood: The Film Colony’s Long Romance With the Left (San Francisco: Encounter Books, 2005), 80
14. Ibid., 105
15. Mao Zedong, as quoted in Edgar Snow, Random Notes on Red China, 1936–1945 (Montana: Literary Licensing, LLC, 2011)
16. Ruth Price, The Lives of Agnes Smedley (New York: Oxford University Press, 2004), 5–9
17. Art Swift, “Six in 10 in US See Partisan Bias in News Media,” Gallup, April 5, 2017, https://news.gallup.com/poll/207794/six-partisan-bias-news-media.aspx
18. Tim Groseclose, Left Turn: How Liberal Media Bias Distorts the American Mind (New York: St. Martin’s Press, 2011)
19. Ibid., 111–122
20. Chris Cillizza, “Just 7 Percent of Journalists Are Republicans. That’s Far Fewer than Even a Decade Ago,” The Washington Post, May 6, 2014, https://www.washingtonpost.com/news/the-fix/wp/2014/05/06/just-7-percent-of-journalists-are-republicans-thats-far-less-than-even-a-decade-ago/?noredirect=on&utm_term=.3d0109901e1e
21. “2016 General Election Editorial Endorsements by Major Newspapers,” The American Presidency Project, last updated November 8, 2016, http://www.presidency.ucsb.edu/data/2016_newspaper_endorsements.php.
22. Lydia Saad, “US Conservatives Outnumber Liberals by Narrowing Margin,” Gallup, January 3, 2017, https://news.gallup.com/poll/201152/conservative-liberal-gap-continues-narrow-tuesday.aspx
23. Ben Shapiro, Primetime Propaganda: The True Hollywood Story of How the Left Took Over Your TV (New York: Broadside Books, 2012), 55–85
24. Ibid., 161–223
25. Ibid., 55–85
26. Ronald Farrar, A Creed for My Profession: Walter Williams, Journalist to the World (Missouri: University of Missouri, 1999)
27. S. Robert Lichter et. al., The Media Elite: America’s New Powerbrokers (Castle Rock, CO: Adler Publishing Co., 1986)
28. Jim Kuypers, Partisan Journalism: A History of Media Bias in the United States (Lanham, MD: Rowman & Littlefield, 2013)
29. Bernard Goldberg, “On Media Bias, Network Stars Are Rather Clueless,” The Wall Street Journal, May 24, 2001, https://www.wsj.com/articles/SB990662606943995140
30. Tim Groseclose and Jeff Milyo, “A Measure of Media Bias,” The Quarterly Journal of Economics 120, no. 4 (November 2005), 1205
31. Bernard Cohen, as quoted in Maxwell E. McCombs and Donald L. Shaw, “The Agenda-Setting Function of Mass Media,” The Public Opinion Quarterly 36, no. 2 (Summer 1972): 177
32. Newt Gingrich, “China’s Embrace of Marxism Is Bad News for Its People,” Fox News, June 2, 2018, http://www.foxnews.com/opinion/2018/06/02/newt-gingrich-chinas-embrace-marxism-is-bad-news-for-its-people.html
33. Patricia Cohen, “Liberal Views Dominate Footlights,” The New York Times, October 14, 2008, https://www.nytimes.com/2008/10/15/theater/15thea.html
34. Groseclose, Left Turn, ix
35. John Belton, American Cinema/American Culture, 2nd Edition (New York: McGraw-Hill Publishing Company, 2004), chap. 14
36. “Hollywood: The Shock of Freedom in Films,” Time, Dec. 8, 1967, http://content.time.com/time/magazine/article/0,9171,844256,00.html
37. Todd Gitlin, The Whole World Is Watching: Mass Media in the Making and Unmaking of the New Left (Berkeley, CA: University of California Press, 2003), 199
38. Steven Ross, Hollywood Left and Right: How Movie Stars Shaped American Politics (New York: Oxford University Press, 2011), 322
39. Ibid., 338
40. Ibid., 338–39
41. Ibid., 352
42. Ashley Haygood, “The Climb of Controversial Film Content,” (master’s thesis, Liberty University, May 2007), accessed October 5, 2018, https://digitalcommons.liberty.edu/cgi/viewcontent.cgi?&httpsredir=1&article=1007&context=masters&sei-re
43. Dennis Hopper, as quoted in Peter Biskind, Easy Riders, Raging Bulls: How the Sex-Drugs-and-Rock ‘n’ Roll Generation Saved Hollywood (New York: Simon and Schuster, 1999), 74
44. Victor Cline, “How the Mass Media Affects Our Values and Behavior,” Issues in Religion and Psychotherapy 1, no. 1 (October 1, 1975), https://scholarsarchive.byu.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1004&context=irp
45. Michael Medved, Hollywood vs. America (New York: Harper Perennial, 1993), 4
46. “The Media Assault on American Values,” Media Research Center, accessed April 26, 2020, https://www.mrc.org/special-reports/media-assault-american-values
47. Shapiro, Primetime Propaganda
48. Jane Anderson, “The Impact of Media Use and Screen Time on Children, Adolescents, and Families,” American College of Pediatricians, November 2016, https://www.acpeds.org/wordpress/wp-content/uploads/11.9.16-The-Impact-of-Media-Use-and-Screen-Time-on-Children-updated-with-ref-64.pdf
49. Jane Brown, as quoted in Marc Silver, “Sex and Violence on TV,” Congressional Record Online 141, no. 146 (September 19, 1995): S 13810-13812, https://www.gpo.gov/fdsys/pkg/CREC-1995-09-19/html/CREC-1995-09-19-pt1-PgS13810.htm
50. Shapiro, Primetime Propaganda
51. Libby Copeland, “MTV’s Provocative ‘Undressed’: Is It Rotten to the (Soft) Core?” Los Angeles Times, February 12, 2001, http://articles.latimes.com/2001/feb/12/entertainment/ca-24264
52. Rich Noyes, “TV vs. Trump in 2018: Lots of Russia, and 91% Negative Coverage (Again!),” NewsBusters, March 6, 2018, https://www.newsbusters.org/blogs/nb/rich-noyes/2018/03/06/tv-vs-trump-2018-lots-russia-and-91-negative-coverage
53. Robert Mueller III, “Report on the Investigation Into Russian Interference in the 2016 Presidential Election,” Department of Justice, March 2019, https://www.justice.gov/storage/report.pdf
54. Julia Manchester, “Trump: ABC Should Have Fired ‘Fraudster’ Brian Ross,” The Hill, December 8, 2017, http://thehill.com/homenews/administration/364061-trump-abc-should-have-fired-fraudster-brian-ross
55. Samantha Schmidt and Kristine Phillips, “The Crying Honduran Girl on the Cover of Time Was Not Separated From Her Mother,” The Washington Post, June 22, 2018, https://www.washingtonpost.com/news/morning-mix/wp/2018/06/22/the-crying-honduran-girl-on-the-cover-of-time-was-not-separated-from-her-mother-father-says/?noredirect=on&utm_term=.bd08dbdaf5bc
56. “‘Fake News’ Threat to Media; Editorial Decisions, Outside Actors at Fault,” Monmouth University Polling Institute, April 2, 2018, https://www.monmouth.edu/polling-institute/reports/monmouthpoll_us_040218/
57. Art Swift, “Americans’ Trust in Mass Media Sinks to New Low,” Gallup, September 14, 2016, https://news.gallup.com/poll/195542/americans-trust-mass-media-sinks-new-low.aspx
58. Polina Marinova, “New LA Times Owner Tells Readers: ‘Fake News Is the Cancer of Our Times,’” Fortune, June 18, 2018, https://fortune.com/2018/06/18/los-angeles-times-owner
