Моменти като този дават възможност да събудим в детето чувство на състрадание и съпричастност
Новината за война в съседна държава ни връхлетя изневиделица. В 21-ви век, когато всички си мислим, че светът е по-цивилизован и всичко това е останало зад гърба на нашите баби и дядовци, е трудно да си подготвен за открити и реални военни действия. Войната в 21-ви век има и други недостатъци, освен непридвидимостта – заради напредналите технологии тя се движи по много фронтове, развива се много по-бързо, може да донесе много по-големи физически и икономически щети, както и повече жертви.
Освен всичко това, с непрестанния информационен поток, в който живеем, тя поразява хората на ментално ниво – ние научаваме в реално време за всяка избухнала бомба, за всеки обстрел и за всеки човек, който се е скрил в метрото или е убит в опит да се евакуира. Каквото и да се случва на хиляди километри от нас – ние го знаем в същата минута.
От две години сме в постоянния информационен поток на заразените и жертвите на COVID-19, обстрелвани сме с числа и черни статистики. Сега навлизаме в етап на информация за военното положение в Украйна и статистиката на убитите цивилни и нищо неподозиращи мирни граждани.
И освен че самите ние – няколко поколения, които не сме виждали война – трябва да се спрaвим с психическото натоварване, трябва да се справим и с още едно предизвикателство – да подготвим децата си, да отговорим на техните въпроси, свързани с войната и да ги предпазим от последиците. Но как да започнем разговора за войната?
Да сте отработили собствените емоции
Диалогът с детето, независимо на каква тема е, не е място за преработване на собствените ни емоции. Независимо дали някой от семейството ви е пряко засегнат от войната или само я наблюдавате отстрани, тя винаги е тема, която буди широк спектър от емоции – гняв, мъка, тъга, страх, тревожност, и т.н. Уверете се, че преди да започнете този разговор, вие самите сте преработили емоциите, които войната е предизвикала във вас.
Децата ни не са буферна зона. Тоест когато разговаряте с тях трябва да сте сигурни, че сте се справили със собствените си страхове и тревоги и да сте сигурни, че не насочвате неправилно гнева си към тях. Децата усещат нашите емоции и често са повлияни от тях. Ако вие се страхувате, много е вероятно да предадете страха си и на тях.
Да отворим пространството – чуйте мислите и опасенията на детето
Когато откриете темата за войната, добре е да се чувствате спокойни, да излъчвате увереност и чувство на защитеност и сигурност.
Отворете пространството и въведете темата за войната плавно и на подходящ за възрастта на детето език. В най-добрия случай го направете вкъщи, където детето има усещането, че е на своя територия, чувства се защитено и спокойно.
Попитайте го дали е чуло нещо необичайно по телевизията, дали някой в детската градина или училище говори за това. Проверете мислите и нагласите, които има или концепциите, които е възприело от другите. Ако откриете нефункционални убеждения – като например „всички ще умрем“ – коригирайте ги. Уверете го, че войната е далече, че тя има конкретни цели, че вие и то не сте част от тези цели и сте в безопасност.
Бъдете наясно със себе си и с посланията, които искате да изпратите на детето си. Вдъхнете му увереност, че вие сте правилният човек, с когото то може да сподели емоциите си на тази тема и ако не е готово сега, вие ще бъдете на разположение за да го чуете, когато е готово.
Наблюдавайте за промени в поведението, които може да са знак за повишена тревога или страх. Позволете му и го окуражете да сподели емоциите си, като го уверите, че няма правилно и грешно в това, което изпитва.
Вашата цел е да го уверите, че е в безопасност, че е на сигурно и защитено място.
Да знаем какво послание искаме да отправим
Когато детето само повдига темата, вероятно най-честият му въпрос ще е „защо“. Защо се случва войната, защо едни убиват, а други умират, защо се позволява това, каква е целта? Понякога дори и на самите нас ни е трудно да си отговорим на тези въпроси. Ако е така, дайте си време и пространство, докато станете наясно със себе си, след което се върнете на темата.
В най-честия случай обаче вие знаете отговорите, които търси вашето дете. Просто му ги дайте и му изпратете ясни послания.
Можем да въведем в разговора понятия като алчност, гняв, свободи, права, религии и да обясним на детето, че често войната се случва, когато някой иска нещо, което принадлежи на друга държава или когато отнема основни човешки свободи.
Понякога войната се води и за да се предотврати нещо по-лошо в бъдеще и може това да е посланието, което искате да изпратите на своето дете. Ако е така – уверете го, че агресията и убийствата никога не са добър начин за решаване на конфликти, но понякога държавите прибягват до тях, когато трябва да защитят населението или територията си.
Независимо как точно ще го кажете, вашите послания трябва да са ясни и трябва често да ги изказвате по време на разговора: „Войната е много далече от нас и ние сме предпазени“, „Ти си на сигурно място“, „Хората на власт правят всичко по силите си, за да прекратят войната възможно най-скоро“.
Да бъдем честни
Да, важно е да бъдем максимално честни в този разговор, но правете разлика между честност и претоварване с информация. Диалогът трябва да се поддържа на границата между принципните концепции и конкретната информация и да се води според възрастта и способността на детето да разбира. Спестете му ненужните подробности.
Избягвайте да давате обяснения за мащабите и измеренията на последиците от войната или да прогнозирате кога и къде в бъдещето могат отново да се случат такива неща.
На децата в юношеска възраст може да позволите да гледат отразяването на войната в медиите, но само във ваше присъствие. След края на новините изгасете телевизора и обсъдете видяното. Важното тук е да осигурите пространство на детето, в което то да може да обсъди чутото и видяното и емоциите, които това е събудило в него.
Не позволявайте на децата в предучилищна възраст да гледат новините по телевизията (същото важи и за филми с насилие). Ако са покрай телевизора, те го чуват и виждат, дори ако си мислите, че са ангажирани в някоя игра. Това може да бъде травмиращо за тяхната незряла психика. Затова по-добре го изключете.
Урок по състрадание
Когато децата са по-големи и могат да го разберат, моментът е удобен да събудите в тях чувството на състрадание. Дали ще е към семейството на техни приятели, чиито баща или брат е в армията и е в центъра на събитията, или към бежанците, които са напуснали домовете си и са останали без нищо, ако усетите, че моментът е подходящ, посочете тези примери на детето си. Обсъдете живота на тези хора и пробудете в него състрадание и емпатия.
Дайте на детето си практическата възможност да помогне на попадналите в беда. Това ще му даде усещането за принадлежност, съпричастност, че не е безсилно, че има смисъл от усилията му и че може да допринесе за подобряването на ситуацията в по-глобален мащаб. Ще му даде усещането, че то е от значение и е ценно.
Научете го да мисли за другите, да е готово да помага на попадналите в беда и да знае, че колкото и лоши хора да има по света, онези, които са добри, жертвоготовни, родолюбиви и състрадателни, винаги ще са повече, и благодарение на тях доброто винаги ще побеждава.
И ако все пак въпреки изложените тук съвети, разговорът не тръгне в желаната посока и стане труден, ако нямате отговорите на всички въпроси и се окажете в задънена улица, бъдете честни с детето. Няма нищо лошо в това да му признаете, че и вие не сте наясно. Да помислите върху проблема заедно ще даде възможност на детето да се справи с двойствените чувства и емоции и да се упражнява да мисли върху по-мащабни и трудни проблеми. А и когато го правите заедно, това би било още една крачка към сплотяване на семейството.
Калина Иванова е холистичен консултативен психолог, сертифициран фасилитатор по енергийна психология, с дългогодишен опит в консултирането на деца и семейства.
