Денят на българската просвета и култура и на славянската книжовност е не просто празник. Той е нишката, която свързва младата българска държава, създадена в края на 19-ти век след 500 години под османска власт, с духа на древната българска империя – една от най-старите, могъщи и културни европейски държави.
Най-яркият пример за това свързване са текстът и музиката на химна, създаден в чест на празника.
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог“ – Евангелие от Йоан
На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски пише „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“. По това време празнуването на двамата равноапостоли вече е с над 40-годишна традиция (за негово първо честване се приема датата 11 май 1851 г., когато по инициатива на Найден Геров в Пловдивското епархийско училище „Св. св. Кирил и Методий“ се организира официално тържество). Стихотворението се състои от 14 куплета, в които се възхвалява не просто делото на двамата братя от Солун, но и ролята, която то изиграва в запазването на българския дух през петте века под чужда вяра. Публикуваме пет от по-малко познатите куплети на стихотворението.
„Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир.“
Любопитен факт е, че за Стоян Михайловски Русе е убежище, където се прислонява след бурните води на софийския обществен живот. През 1887 г. той е уволнен от Апелативния съд в София заради критика към правителството на Стефан Стамболов и става член на Апелативния съд в Русе; година по-късно се и задомява в дунавския град. След две години в Народното събрание се завръща като учител по френски език в Мъжката гимназия в Русе. Запазени са спомени на ученика му Спас Ганев, според които Стоян Михайловски е започвал работа винаги след 10 часа, често е идвал в училището с файтон и е преподавал винаги по своя собствена програма, без да се съобразява с изискванията на ръководството. Но то пък го е търпяло, защото е говорел отличен френски (Михайловски завършва първо Френския лицей в Истанбул, а после и право в Екс ан Прованс във Франция) и е бил много обичан от учениците си.
Стоян Михайловски пише стиховете с идеята те веднага да бъдат претворени в музика, но… минават девет години, преди това да се случи
През 1901 г. учителят по музика Панайот Пипков слуша свой ученик да рецитира стихотворението и музиката просто зазвучава в главата му, сякаш спусаната свише. Композиторът начертава петолиние на черната дъска и започва да пише ноти, чупейки в бързината тебеширите един след друг. По-късно той споделя: „Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути; обаче за първи път в живота си почувствах нужда от повече ръце“. Песента е запята още в междучасието от третокласниците и цялото училище се струпва – първо да слуша, а после и да подеме новата мелодия. Директорът на училището Христо Бръмбаров поздравява своя учител: „Г-н Пипков, никога не съм се надявал, че в това скромно наше петокласно училище ще се пеят такива хубави песни, каквито слушаме от началото на учебната година, и никога не съм слушал нещо по-тържествено и в духа на училищната песен от това, което пяхте преди малко в ІІІ-а клас“. Взема се решение на другата година химнът да бъде изпят на празника от цялото училище, инициативата е подета от училища в цялата страна и ето как 24 май се превръща в национален празник на България.
По време на комунистическото управление на България 24 май продължава да бъде честван, но текстът на стихотворението е променен така, че да пасва на новата идеология. В куплета „Върви към мощната Просвета! В световните борби върви, от длъжност неизменно воден – и Бог ще те благослови!“ последният ред е заменен с „напред и все напред върви“. А от „Безвестен беше ти, безславен! О, влез в Историята веч, духовно покори страните, които завладя със меч!…“ вторите два реда са променени на „в едно със другите славяни кръстосвай дух със огнен меч“.
От 1991 г. 24 май се отбелязва тържествено и в Руската федерация като Ден на славянската писменост и култура. Ето какво казва през 2015 г. Галина Боголюбова, президент на руския Славянски фонд, пред Българското национално радио: „Русия е наследила този празник от България. Ние сме благодарни на българския народ, че е успял през вековете да съхрани и пренесе паметта за Кирил и Методий и да ни научи и нас, останалите славяни, да почитаме тяхното дело, защото именно светите равноапостоли са приобщили многомилионните славянски народи към световната цивилизация и култура”. През 2017 г. детски хор пее на Червения площад българския химн с оригиналния му текст. През 2021 г. руският президент Владимир Путин предизвика бурна реакция в българското общество с думите си, че „писмеността е дошла в Русия от македонските земи“.
Какво предстои на 24 май 2022 г.?
В 10.30 часа от площад „Независимост“ в София започва шествието до Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, където се организира общонационално пеене на химна под егидата на Столична община. От 23 до сутринта на 25 май в църквата „Света Неделя“ в София за всенародно поклонение ще бъдат изложени донесените от Атон мощи на двамата равноапостоли.
(снимка: Пресцентър на президентството)
Българският премиер Кирил Петков ще излъчи видеоклип от гостуването си в столичното училище „Свети Седмочисленици“, където той е учил от 1-ви до 7-ми клас. В непринуден разговор с учениците Кирил Петков отговаря на въпросите им за спомените си като ученик и си признава откровено, че училищната атмосфера му е доста по-приятна от тази в Народното събрание.
Българският президент Румен Радев ще бъде в Пловдив. Той ще произнесе слово на общоградското тържество на площад „11 май“ пред Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, обявено за 9.20. В 10 часа ще започне общоградското шествие до сградата на община Пловдив, а час по-късно президентът ще участва и в тържественото отбелязване на 60 години от създаването на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Вечерта в София Румен Радев и съпругата му ще бъдат домакини на традиционния прием в Националния исторически музей.
