На 23 септември президентът Румен Радев организира консултативна среща за последиците за сигурността, икономиката и социалната сфера от ескалацията на войната в Украйна. В нея взеха участие служебният премиер Гълъб Донев, членове на кабинета и ръководители на службите.
„Референдуми в зона на бойни действия, където до урните падат снаряди, са правен абсурд и България няма да ги признае„
Това бяха думите на президента Румен Радев в изявление след проведената консултативна среща. В изявлението, държавният глава припомни, че от началото на бойните действия той призовава за „мирно уреждане на конфликта“ чрез дипломация и осъжда руската агресия срещу Украйна, наричайки я „недопустима“.
Според президента, решението на Руската федерация за частична мобилизация ще ескалира конфликта, което ще доведе до трудно предвидими последици. „Недопустимо е три десетилетия след края на Студената война отново да се разиграва „ядрената карта“, казва Радев.
По негова оценка, наред с ескалацията на конфликта ще растат и рисковете за нашия регион, Европа и света. Въпреки, че България работи усилено, за да гарантира своята военна сигурност, президентът напомня, че рисковете от тази война не свършват само там. Като член на ЕС, България присъства и в общата външна политика и подкрепя санкционния режим на съюза. Според Радев, наред с налагането на санкции, Европа е длъжна да търси и механизми за намаляване риска от тях, защото по този начин застрашава индустриалния си капацитет и конкурентоспособност.
Цената за политическата и икономическа нестабилност ще бъде платена от гражданите, които стават все по-обезпокоени и недоволни от непосилните разходи, коментира Радев. България е сред най-засегнатите държави, като ескалацията на конфликта засяга не само доставките на газ, но и тези на петрол, производството на горива, работата на големите електроцентрали и доставките по море в страната. Президентът определя това като „следващо задълбочаване на икономическата и социална криза“.
Румен Радев припомни, че служебното правителство полага всички усилия, за да смекчи поледиците от тези кризи, макар резултатите да изостават, поради динамиката на процесите и липсата на работещ парламент. Президентът определи като изключително важни предстоящите избори и призова хората да гласуват, за да има нужната избирателна активност, даваща необходимата легитимност на следващия парламент и правителство да взима тежките и важни стратегически решения с дългосрочни последствия.
Като важни въпроси, за които трябва да се взимат решения, президентът посочи проблемите с газа, необходимите помени, които да дадат свобода и сигурност на българския бизнес и инвестиции, функционална енергийна стратегия, въпросите по строителството на автомагистралите „Хемус“ и „Струма“ и други главни пътни артерии, въпросите по превръщането на образованието в национален приоритет, превъзмогването на демографската криза, въпроси свързани с проекти за модернизация на Българската армия за укрепване на националния отбранителен капацитет, въпроси по опазването на българската граница – външна и на ЕС, както и приемането ни в Шенген, въпроси свързани с правосъдната реформа и други.
Президентът призова за яснота по тези въпроси преди гражданите да дадат своя глас.
„Очаквам политическите партии да имат ясна позиция по тези и други съществено важни за бъдещето на България въпроси. Очаквам да имат реална мотивация за работа за сигурна, просперираща България с модерно и европейско бъдеще.“