|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Освобождението на България е значима хронологична граница, но и условна разделителна линия в нашата история. Срещата със западната култура, така жадувана след дългата принадлежност към ориенталското, става факт. Българите нямат търпение да прекратят османското политическо и културно влияние и да го заменят възможно най-бързо с европейския прогрес. Възстановяването на българската държава в края на XX век съвпада по време с „триумфа на запада“, когато страните от Западна Европа постигат невиждана дотогава глобализация, а културата им утвърждава господството си над останалия свят.
България в този период на модернизация, наричан „епоха на подражание“ или „поевропейчване“, и в пресечната точка между двете култури, представлява интересен обект на изследване.
Затова ви предлагаме да повдигнем завесата и да надникнем столетие назад, за да си представим как са празнували предстоящите празници нашите предци.
Модерната държава от самото начало оценява ролята на празника като сплотяващ фактор за нацията. В десетилетията след Освобождението тя предприема опити да придаде нов смисъл на съществуващите от столетия празници чрез сътворяване на съвсем нови церемонии, които да внушат на поданиците, независимо от това къде живеят, че са членове на една общност, споена от общо минало и общо бъдеще.
Към традиционните християнски празници, чествани от векове, се прибавят Освобождението на България и възкачването на княз Александър I на престола. Свои празници, официално утвърдени от властите, започват да празнуват редица градове и села. Чества се денят на влизането на руските войски през Освободителната война и избухването на Априлското въстание. Издигат се паметници на национални герои, като един от най-внушителните е този на Апостола в София.
На село
В новите празнични традиции съзнателно се акцентира на традиционните елементи, като допълнително средство за утвърждаване на все още колебливата ни национална идентичност. Особено в градове и села със смесено население – такъв тип български елементи имат етноразграничителни и етноопределящи функции.
Това е особено осезаемо в селата, където традициите се запазват и полъхът на модерната европейска култура навлиза по-бавно. Коледните и новогодишни празници са едни от най-тачените и се отбелязват по народному, в познатия етнографски стил.
По традиция те започват от Игнажден. Според поверието на този ден е важно кой пръв ще ти влезе в къщата. Ако сполазникът е добър, в къщата през цялата година ще върви на добре, ще има късмет и берекет във всичко, а ако не е – в нищо няма да има сполука. Ако за някой в селото се знаело, че е добър сполазник, стопаните отивали от предишния ден да го калесват с вино да ги споходи. Ставали рано, наклаждали огън и приготвяли вкусни гозби, за да посрещнат сполазника подобаващо. А като дойдел, той благославял дома и отправял благопожелания.
На този ден се месят обредни хлябове и краваи и от него нататък започват да се пеят колени песни.
На Малка коледа (24 декември) Богородица ражда младенеца, ето защо този ден се празнува като Коледа, но специално за децата и булките. На този ден коледарчетата започват от ранни зори коледуването – обикалят къщите на роднини, съседи и др. Те не пеят коледни песни, а само прославят раждането на младенеца. Славите ли Млада Бога? – питат те домакините, т.е. „вярвате ли, че се е родил младият Бог?“. Славиме Млада Бога – отговарят домакините и даряват коледарчетата с колачета, които домакинята е приготвила рано сутринта.
На Бъдни вечер се поднасят жертвопринушения в чест на свръхестественото същество, което се е родило. Месят се обредни хлябове, които се пишат и шарят. Слага се тържествена и обредна трапеза, която се застиля с вълнени месали, в различни цветове. На трапезата се нареждат жертвопринушенията, които включват обредните хлябове, вино, коледни ястия и сушени плодове.
Каденето е един от най-важните ритуали в дните преди и след Коледа. То придава обредност, осветява сложеното на трапезата, дава му силата на цяр – сила срещу лошите духове и срещу болестите. Домовладиката или най-старият в семейството извършва обреда. Докато кади, той благославя:
Да се ражда пшеница
под път и над път,
И на сух бял камък.
Класовете да станат като лъжици
Семената да са като дренки…
Докато домовладиката кади и благославя, най-старата жена ще скрие малко от тамяна за цяр през годината. С тоя тамян се кади при уплах, парализа и други душевни проблеми.
След вечерята коледарците започват да обикалят из селото – млади момчета, неженени, избелени и спретнати в празнична премяна. Стане ли посред нощ, с пушечен гръм и песни, те тръгват от дома на станеника – техния предводител. Всеки коледар носи голяма тояга, наречена кривак, а капата му е обнизана с мъниста и венци. Коледарците обикалят къщите из селото, за да пеят и благославят всеки дом, в замяна на което получават дарове. Ако селото е много голямо, коледарците се разделят на чети. Всеки гледа да е в такава чета, че да посети къщата на либето си.
След като коледарците си тръгнат, се счита, че бъдната вечер е свършила и всички могат да си лягат. Един обаче трябва да остане да следи огъня. Огнището през тази нощ не бива да угасва.
Същинската Коледа или Голяма Коледа настъпва на 25 декември. Обичайно на този ден се коли прасе и коледната трапеза се отрупва с мазни месни ястия, с които християните се възнаграждават за въздържанието си по време на поста.
Един от любимите празници на всяко дете е суроваки (Василовден). Като пропеят първи петли започва сурвакането. Всеки носи суровакница – украсена сурова дрянова пръчка с пъпки. Като влязат в къщата сурвакарите шибат стопаните със суровакницата и благославят:
Сурва, сурва година,
Весела година,
Голям клас на нива,
Червена ябълка в градина!
Жълт мамул на леса,
Голям грозд на лоза,
Пълна къща със пари!
Живо, здраво до година!
До година до амина!
Момчетата на 10-12 години, освен суровакницата носят в джобовете си малки речни камъчета. Щом приключат със сурвакането, те хвърлят едно камъче в огнището, наричайки:
Както тече реката през тези камъчета, тъй да потекат парите в кесията. Както си тежат тези камъчета в реката, тъй да ти тежат парите в кесията.
Накрая стопаните даряват сурвакарите с месо, сланина, краваи, орехи, пък и някоя паричка.
В града
В градовете модернизацията започва още по време на Възраждането, но след 1878 г. се засилва с по-прекия и непосредствен досег с европейската модерност. Започват промени и реформи, които да правят облика на градовете у нас по-близък до големите западноевропейски центрове. Появата на новата буржоазна прослойка в градовете създава нова култура на публично показване и прекарване на свободното време.
Подаръците
В края на XIX век в градовете се появява европейската коледна традиция на размяна на подаръци. Заслугата за въвеждането на тази традиция се приписва на княз Александър Батемберг.
В банкетната зала по стар немски обичай бе поставена голяма коледна елха със запалени свещи, а под нея – чинии със сладкиши и подаръци. Князът ме помоли да кажа нещо за значението на този ден, а после раздаде подаръци на всички – разказва личния пастор на княза А. Кох.
Постепенно навлиза и обичаят на децата да се правят коледни и новогодишни подаръци. Играчки купуват само най-имотните. А сред върховете на обществото се появяват и куклите. Табели на витрините гласят:
…Играчки от най-богат избор…
Българска азбука с картини от дърво, кубически игри с българска азбука, зоологическо картинно лото, разни дружествени детски игри, които действа умозрително и поучително…
Разни физически и оптически играчки…
Разни подаръци в голям избор.
От тогавашната преса става ясно, че книгите са най-предпочитаният подарък. Почти е задължително децата да получат книжка за празника – красиво издание с твърди корици и ръчно украсено.
Интересен факт е, че през 1939 г. ученикът Христо Попов от мъжката гимназия „Свети Кирил“ подарява на малката княгиня Мария Луиза книжка със стихове и илюстрации, създадена от него. В двореца остават възхитени от оригиналния дар. В знак на благодарност изпращат на младежа 2000 лв. и портрет на Мария Луиза и Симеон.
Коледната елха
В градовете се появяват и коледни елхи, накичени с украшения. Обичаят е привнесен от руските офицери по време на Освободителната война. Според различни източници първото коледно дърво е украсено в София от руските офицери на ген. Гурко.
През 1887 г., когато на престола идва княз Фердинанд, той пристига с майка си княгиня Клементина. На пищно дворцово тържество за учениците от столицата, организирано от нея във Военния клуб, грейва възхитителна коледна елха.
Благодарение на нея коледното дръвче се утвърждава в празничната атмосфера на страната, но все още е твърде нов обичай за повечето българи и дълго остава прищявка за заможните градски слоеве.
Първоначално елхите се украсяват с плодове и подръчни материали, а по-късно започва вносът на стъклени играчки, които варират от 4 лв. за комплект от 50 украшения до 10 лв. за 100 броя.
Първата частна голяма коледна елха в София е на Стефан Стамболов. След края на личния му прием, гостите му получават възможността да си отнесат по една играчка от елхата.
Картички
Изпращането на честитки и картички по повод Рождество и Нова година също започва по време на руско-турската освободителна война. Както много от западните практики, картичките навлизат у нас през крайдунавските градове – Русе, Лом, Видин. По данни на „Български пощи“ първата новогодишна картичка е изпратена през 1882 г., а първата коледна – три години по-късно, през 1885 г.
В началото картичките са вносни и илюстрациите се печатат в Германия, като им се добавя поздравителен текст на български. Впоследствие в русенската печатница „Модерно изкуство“ започва производството на картички и в България. Родните картички започват да се рисуват едва през 20-те и 30-те години на XX век.
Традицията е въведена от княз Фердинанд I, който е и притежател на първата илюстрована картичка в България по случай покръстването на престолонаследника княз Борис III в православната вяра. Става ясно, че е коледна само от посланието, изписано на гърба ѝ. На картичката е изобразен юношата Борис. След 1898 г. картичката с лика на Борис започва да се издава почти всяка година и хората я приемат като коледна.
Наред с класическите религиозни сюжети, на картичките в началото на XX век са изобразявани и новогодишни елхи, но и сюжети, които нямат нищо общо с темата: пейзажи, семейства, приказни герои и красиви девойки.
Само по сбито изписаните пожелания и съкратеното Ч.В.Н.Г. става ясно, че картичката е коледна или новогодишна, а на гърба задължително присъства името на получателя, професията му и градът, в който картичката трябва да пристигне. На марките е изобразен Фердинанд.
Фердинанд полага началото и на фамилната колекция от поздравителни картички, допълвана след абдикацията му от цар Борис III, а по-късно и от Негово Величество цар Симеон II. Дело на три поколения, тази колекция е една от най-богатите в света, печелила е редица международни награди и продължава да се поддържа от Симеон II.
Във фонда на Историческия музей в Горна Оряховица се съхраняват 1589 коледни картички.
Празненствата
За кратко време традициите в празничното отбелязване на Рождество до такава степен навлизат в България, че става трудно София да бъде различена от другите европейски столици. В столицата се предлагат привнесени от Европа фини пасти и кексове, млечни и плодови сладоледи. За празничното настроение допринася стилната украса и радиомузика.
Салонът във Военния клуб се украсява с гирлянди, портрети на монарха и семейството му, лампи и знамена. Започва провеждането на балове.
Зимните офицерски балове били най-бляскави и най-продължителни – до 6 часа сутринта, но организацията им също не била лека и отнемала седмици. Месец преди да започне организацията на бала, офицерите преминавали танцувален курс, ръководен от специален хореограф. Жените също били развълнувани – много преди бала подготвяли дълги, красиви рокли и изящни бижута.
Неомъжените госпожици идвали, придружени от родителите си, а офицерите предварително си запазвали правото да танцуват с някоя от дамите. Не било прието една жена да танцува само с един военен, това било позволено само на сгодените. За да приемат покана за танц, омъжените жени трябвало да вземат разрешение от съпруга си.
Имало специален дрескод. Менюто и музиката също били предварително подбрани, а събраните средства от билетите отивали за благотворителност.
Върховете на обществото се придържат към модата, и по-специално френската мода. Жените обличат цяла рокля с висока яка и с много басти, набори, дантели и ширити. Полата е дълга до земята – глезените не трябва да се виждат.
От мъжете се очаква да носят яки, ръкави и нагръдници от много здрави германски платове, от най-елегантните и модерни фасони. В ръката джентълмените въртят бастон или омбрела. Шапката също става важен елемент от мъжкия външен вид. Обичайната мъжка шапка е бомбето, но по-изтъкнатите личности носят халбцилиндър – нещо между цилиндър и бомбе.
В първите десетилетия на XX век в градовете, където има гарнизони е въведена традицията да се правят илюминации в празничната нощ. За първи път това се прави от Софийският гарнизон, а на следващата година зрелището се повтаря и в Търново.
В Пловдив също се организира традиционен новогодишен бал във Военния клуб. В Града под тепетата от началото на ХХ век се въвежда традицията посрещането на новата година да става с 21 топовни салюта.
След смъртта на Цар Борис III през 1943 г., България е в траур. За коледа няма нито празненства, нито балове: 31 декември – петък. Довечера е Нова година, обаче няма да има нито бал, нито забави, поради траура за Н.В. Царя и войната. Всеки ще посреща новата година вкъщи – свидетелстват извадки от дневника на търновския генерал-лейтенант Атанас Стефанов. Настъпването на 1944 г. се отбелязва само с изявления по радиото от регента Богдан Филов, мин.-председателя Добри Божилов и видинския митрополит Неофит.
Именно през 1944 г. празнуването на Коледа у нас е преустановено.
На власт идва Отечественият фронт начело с Кимон Георгиев и България попада под силно съветско влияние. По времето на социализма в обществото настъпва мащабна социална, икономическа и политическа промяна на потискане на религиозните и християнски празници.
По съветска традиция и у нас се празнува само Нова година, за която се купуват и украсяват елхи. 24 и 25 декември са обикновени работни дни.
Това продължава в десетилетията, докато България е под влиянието на комунистическата идеология.
Празнуването на Рождество Христово е подновено с решение на Деветото Народно събрание от 28 март 1990 г.
Източници:
„Народна вяра и религиозни народни обичаи“, Д. Маринов, 1911 г.
Как празнували Коледа в стара София, Иван Петров, в. Труд
Розата на Балканите, Иван Илчев, 2019 г.
