Съществува пряка връзка между консумацията на захар и повишения риск от ракови заболявания
Хората имат нужда от храна, за да оцелеят. По същия начин раковите клетки имат нужда от захар, за да могат да живеят.
Преди около век известният немски физиолог Ото Варбург открива, че раковите клетки са пристрастени към захарта.
Растежът на нормалните клетки зависи от кислорода. За разлика от тях раковите клетки растат, поглъщайки огромни количества глюкоза, дори и в среда, богата на кислород. Този феномен се забелязва при около 80 процента от раковите заболявания.
Метаболитният процес, при който раковите клетки използват захарта като източник на енергия, се нарича гликолитичен метаболизъм. Това явление е известно като ефекта на Варбург.
Раковите клетки консумират 100 пъти повече захар от нормалните тъканни клетки
Метаболизмът и темпото на растеж на раковите клетки са много по-бързи от тези на нормалните клетки и консумират захар много по-бързо, отколкото можем да си представим. Може да се каже, че раковите клетки изпитват непрестанна нужда от захар.
В статия от 2014 г., публикувана в BMC Biology, американски учени отбелязват, че много ракови клетки специално избират глюкозата за своя храна и я консумират от 50 до 100 пъти по-бързо от нормалните тъкани.
Раковите клетки агресивно абсорбират захарта. Те я консумират бързо, за да растат, да се размножават и да се разпространяват скоростно.
Захарта може да произвежда въглехидрати, протеини и мазнини, които за клетките са като тухли, цимент и изолационни материали, с които строят жилища. Освен това, захарта произвежда ДНК и РНК за клетките като техни генетични планове.
Ентусиазирани от ефекта на Варбург, учените разработват нов начин за диагностициране на рак – позитронно-емисионна томография (ПЕТ, PET сканиране).
Той се прилага, като пациента се инжектира с контрастно вещество (обикновено флуорирана дезоксиглюкоза). То навлиза за около час в метаболитната система на организма, при което се прави скенер. Когато глюкозата се концентрира в определена част на тялото, изображението на това място става по-ярко.
Например, когато пациентът се изследва за рак на панкреаса, нормалният панкреас не се осветява при ПЕТ сканиране. Когато обаче части от панкреаса станат по-ярки, това означава, че има рак.
Диета с висок прием на захар увеличава риска от рак
Ракът не е само един вид заболяване. Това са поредица от генетични или метаболитни заболявания, причинени от митохондриална дисфункция на клетките. Нещо повече, органите или областта, където се появява ракът, често са места, където метаболизмът на организмите е сравнително интензивен.
Тъй като раковите клетки предпочитат гликолитичния метаболизъм като източник на енергия, високата консумация на захар може да доведе до по-бърз растеж и разпространение на рака. Това обяснява защо има много епидемиологични доказателства, че хората с диабет са по-склонни да развият рак, особено рак на гърдата, дебелото черво, простатата, черния дроб и панкреаса.
Все по-голям брой проучвания са установили пряка връзка между консумацията на захар и повишения риск от рак.
Изследователи в Съединените щати са наблюдавали 3184 американци на възраст от 26 до 84 години през периода от 1991 до 2013 г. и са установили, че по-високият прием на сокове увеличава риска от рак на простатата с 58 процента, а по-високият прием на сладки напитки увеличава с 59 процента риска от рак, свързан със затлъстяването при хора с централно затлъстяване.
Шведско епидемиологично проучване на над 60 000 жени е установило, че при онези от тях, които приемат храни с висок гликемичен индекс, високо гликемично натоварване и висок прием на въглехидрати – вероятността да развият рак на гърдата е по-голяма. Освен това, жените от групата с най-висок прием на захар (над 35 г захароза на ден плюс консумация на сладък хляб и бисквити повече от три пъти седмично) са били изложени на значително по-висок риск от рак на ендометриума.
В САЩ е проведен съвместен систематичен анализ на 37 проучвания за захарта и риска от рак, публикувани в авторитетни списания през периода от 1990 до 2017 г. Според резултатите, високият прием на захар може да повиши риска от рак, като стимулира дисрегулацията на инсулин и глюкоза, оксидативния стрес, възпалението и затлъстяването. Сред тях две проучвания на добавени захари са показали, че високият прием на захар увеличава риска от рак с 60 до 95 процента. От 15 проучвания на сладки храни и напитки, осем са установили, че колкото е по-висок приемът на сладки напитки, толкова е по-висок рискът от рак, като увеличението е от 23 до 200 процента.
Също така приемът на прекалено много захар увеличава смъртността от ракови заболявания.
В проучване, публикувано в списание Clinical Nutrition, изследователите са проследили 7447 лица в продължение на много години, за да проучат връзката между приема на захар и честотата на раковите заболявания, смъртността от рак и общата смъртност. Те са установили, че при всяко увеличение на приема на течна захар с 5 грама на ден, честотата на раковите заболявания се увеличава с 8 процента. Освен това приемът на проста захар от напитки и плодови сокове е свързан с повишен риск от смъртност от рак и обща смъртност.
Нещо повече от спиране на захарта
Естествено възниква въпросът: след като раковите клетки са пристрастени към захарта – ако спрем изцяло приема на въглехидрати и захари, няма ли тези клетки да умрат от глад?
За съжаление, нещата не стоят по този начин.
Причината е, че функциите на нашето тяло са изключително сложни и комплексни. Ако просто изключим захарта и въглехидратите, организмът бързо ще се обърне към други субстанции, за да поддържа метаболизма и оцеляването. Това важи особено за „умните“ ракови клетки. Също така пациенти, които са лекувани от специфични ракови заболявания, трябва да консумират адекватни количества хранителни съставки, включително въглехидрати, за да подпомогнат възстановяването на своя организъм.
Въпреки това чрез различни процедури е възможно раковите клетки да бъдат ограничени от приема на захар и разхода на енергия.
Д-р София Лънт, доцент по биохимия и молекулярна биология в Мичиганския щатски университет, изнесе лекция в медията Tedx, за да запознае обществеността с обещаваща нова насока в терапията на рака. Тя се концентрира върху неговото лечение чрез въздействие върху метаболизма на раковите клетки.
Чрез блокиране на множество гени, участващи в метаболизма на раковите клетки, д-р Лънт се опитва да прекъсне множество пътища, които поддържат растежа и метаболизма на раковите клетки, за да се спре техния растеж. За щастие, нормалните клетки могат да продължат да се развиват по време на този процес.
Процесът обаче е много сложен. По време на лекцията си д-р Лънт представя на аудиторията подобна на лабиринт картина на метаболитния механизъм на раковите клетки, като пояснява, че схемата вече е опростена.
Според д-р Лънт е необходимо да се идентифицират основните метаболитни пътища на раковите клетки, след което да се разбере специфичната роля на всеки метаболитен път и накрая да се разработи персонализирано лечение, основано на гените, диетата и жизнената среда на конкретния пациент.
Може да се каже, че контролирането на метаболизма на раковите клетки е обещаващо ново направление в бъдещото лечение на рака.
Д-р Лънт уточнява в лекцията, че съществуват много видове рак, но всички те имат нещо общо: нуждаят се от храна. Нейната идея е раковите клетки да бъдат уморени от глад.
По-малко захар в менюто
Въпреки че не можем напълно да изключим захарта и въглехидратите от нашето меню, можем да предотвратим рака, като консумираме захарта по правилния начин:
Като контролираме количеството въглехидрати в храната. Въглехидратите са общ термин за монозахариди, дизахариди и полизахариди (като нишесте). След като се консумира, нишестето се разгражда до глюкоза.
Тялото ни се нуждае от въглехидрати, но диета с високо съдържание на захар и въглехидрати е опасна както за здрави хора, така и за пациенти с рак.
За да намалим честотата на раковите заболявания, можем да използваме „метода на чинията“, за да контролираме количеството въглехидрати във всяко хранене.
Методът на чинията представлява количеството храна в една чиния. Една четвърт от чинията трябва да запълним с въглехидратни храни, друга четвърт – с протеини, а оставащата половина – със зеленчуци (с възможно най-нисък гликемичен индекс). В средата на чинията може да има храни, богати на здравословни мазнини, като авокадо.
Като изберем сложните въглехидрати. Сложни въглехидрати са фибрите и нишестето. Нишестето, което не се усвоява лесно и бързо от организма, включва боб, пълнозърнести храни и сладки картофи. Те не се превръщат бързо в захар в организма и са изключително богати на разнообразни хранителни вещества.
Поради процеса на обработка, съотношението на фибрите, витамините, минералите и протеините в рафинираните въглехидрати намалява. Веднъж попаднали в организма, те бързо се разграждат до големи количества глюкоза. Типичните рафинирани въглехидрати включват макаронени изделия и хляб с фино брашно, както и печива, като торти и бисквити.
Като консумираме по-малко рафинирани въглехидрати. Може да заменим половината от белия ориз с кафяв или смесен ориз, да заменим белия хляб с пълнозърнест. Може от време на време като основни храни да консумираме царевица на пара, сладки картофи, тиква или тарос.
Като ограничим приема на захар, особено на рафинираната захар. По-добре е да ядем плодове с нисък гликемичен индекс, вместо да пием плодови сокове. Също така трябва да избягваме консумацията на храни с високо съдържание на добавена захар. Ако искаме да добавим захар към храната си, можем да заменим бялата гранулирана захар с натурални заместители на захарта, като например подсладители от стевия и плод монк. Не трябва обаче да използваме синтетични подсладители като заместители на захарта, защото те могат да увредят пробиотиците в червата ни и да навредят на здравето ни.
Когато готвим е препоръчително да използваме билки и подправки, които имат хипогликемичен ефект, като сминдух, лук, чесън, шалот, лук, канела, дафинов лист и карамфил.
