Мнозина възприемат колоноскопията като неприятна или дори страшна процедура. Въпреки това само в САЩ ежегодно се извършват 15 милиона такива изследвания. През последните 10 години 60,6% от хората на възраст между 50 и 75 години, без лична анамнеза за колоректален рак, са се подложили на тази процедура.
Смята се, че колоноскопията не само помага да се открие рак, но и предотвратява развитието на рак от полипи. Поради високото ниво на чувствителност и специфичност колоноскопията отдавна се счита за златен стандарт за скрининг за рак на дебелото черво.
Неочакван резултат от мащабно проучване за колоноскопията
Скорошно мащабно клинично проучване NordICC (Nordic-European Initiative on Colorectal Cancer), публикувано през октомври 2022 г., повдига въпроси относно ефикасността на колоноскопиите.
Проучването показва, че колоноскопиите не спасяват толкова много животи, колкото се е смятало досега.
То включва 84 585 участници от Полша, Норвегия, Швеция и Нидерландия; 28 220 от тях са в групата с покана (поканени да си направят колоноскопия), а 56 365 – в групата, която полага обичайни грижи за здравето си. (Терминът „обичайна грижа“ се използва за описание на пълния спектър от практики за грижа за пациентите, при които докторите имат възможност да индивидуализират тези грижи – бел. прев.)
В края на 10-годишното проследяване рискът от смърт, свързан с колоректален рак е бил 0,28% сред участниците в групата с покана и 0,31% в групата с обичайни грижи. Рискът от смърт по каквато и да е причина е бил 11,03% в групата на поканените и 11,04% в групата на обичайните грижи.
Що се отнася до нежеланите събития, 15 души са имали силно кървене след отстраняването на полипи. Според проучването, в рамките на 30 дни след колоноскопията няма смъртни случаи, свързани с прегледа.
Заболеваемостта от рак на дебелото черво в САЩ е намаляла значително от 1975 г. насам. Повечето хора смятат, че това се дължи на засиления скрининг и подобреното лечение.
Тъй като досега нямаше данни от рандомизирани клинични тестове на колоноскопии за колоректален рак, изследването NordICC предизвиква разгорещена дискусия: Могат ли колоноскопите наистина да предотвратят рак на дебелото черво?
Ако ползата не е такава, каквато хората са очаквали, картината на скрининга за рак на дебелото черво може да се промени изцяло.
Проучването предизвиква ожесточени дебати
Мнозина лекари твърдят, че изследователите на NordICC трябва да продължат да следят своето проучване, а оценките на други текущи проучвания могат да хвърлят светлина върху предимствата на скрининговите колоноскопии след 10 години. Времето за проследяване е много важно, тъй като мнозина смятат, че ползата от колоноскопията е в лечението на предраковите полипи. Може да минат десетилетия, преди да видим дългосрочната полза от скрининговите колоноскопии.
Лекарите възприемат резултатите от проучването NordICC по различен начин поради следните причини.
На първо място, участието в проучването е било по-ниско от очакваното – само 42% са били подложени на колоноскопия – и това не предоставя информация за спазването на насоките за наблюдение на полипите.
Повечето от тях са на мнение, че проучването не променя важността на колоноскопиите. Според резултатите от изследването, ако спазването на изискванията е било 100%, тестът е щял да намали риска от рак с 31% и да намали вероятността от смърт от колоректален рак с 50%.
Освен това, в проучваните държави смъртността и заболеваемостта са по-високи в сравнение с тези в САЩ. Американските лекари предпочитат колоноскопиите, докато европейските здравни системи разчитат много повече на гъвкавата сигмоидоскопия, която изследва само долната част на дебелото черво.
Въпреки това в страните, в които няма програми за скрининг, се наблюдава намаляване на смъртността от колоректален рак. В коментар на резултатите, публикувани в The Lancet Oncology, се посочва, че все още не могат да се направят категорични заключения относно причинно-следствената връзка между смъртността от рак на дебелото черво и националните скринингови програми.
На второ място, извършващият колоноскопията специалист влияе върху нейната ефективност. Степента на откриване на аденоми е % от скрининговите колоноскопии, при които се откриват един или повече аденоми.
Пациентите имат по-голяма сигурност срещу развитието на аденоми, когато процедурата е извършена от ендоскописти с по-голям брой открити аденоми.
На трето място, проучването е проведено сред европейско население и може да не е представително за различните демографски групи в Съединените щати.
Рискове при колоноскопия
Ползите и рисковете зависят от спазването на протокола за скрининг, от вероятността да бъде направен от опитен ендоскопист и от индивидуалния риск от развитие на рак на дебелото черво.
За човек със семейна история на колоректален рак е препоръчително внимателно да следи състоянието си и да се храни здравословно.
От друга страна, здравословният начин на живот не е гаранция, че човек няма да се разболее от колоректален рак. При роднините от първа линия на хора с рак на дебелото черво, рискът от рак на дебелото черво преди 50-годишна възраст се увеличава шест пъти. На роднини от втора и трета линия съответно, рискът е 1,5 до три пъти по-висок, а на роднини от трета линия – от два до три пъти по-висок.
Лекарят може да прецени, дали съществува висок риск, ако е налице фамилна обремененост с рак на дебелото черво, наличие на полипи на дебелото черво или възпалителни заболявания на червата.
Колоноскопията все още е златен стандарт при съмнение за рак при даден пациент. А най-голяма полза за пациентите ще има, ако ракът се открие и отстрани в последователността аденом-карцином (развитие на раково изменение в диспластична полипоидна лезия).
Прогнозата на пациентите с колоректален рак варира в зависимост от мястото на рака, като десностранните тумори са с най-тежка прогноза, което прави ранната диагностика при тази група пациенти особено важна.
При колоноскопията обаче има много рискове – освен риска от седиране.
Те включват силно кървене (14,6 случая на 10 000 извършени операции), перфорация (3,1 случая на 10 000) или инфекция. Тези проценти са по-високи, отколкото при сигмоидоскопията – по-евтин и по-малко инвазивен метод, който може да се извършва без седация.
Колоноскопията е по-инвазивна и по-обременяваща от други изследвания за рак на дебелото черво, като например изследване на изпражненията и сигмоидоскопия, и изисква повече клинични ресурси.
Няколко медицински организации са намалили препоръчителната възраст за започване на скрининг за колоректален рак от 50 на 45 години. Това е така, защото учените искат да научат повече за причините, биологията и как да предотвратят развитието на заболяването в по-ранна възраст. През последните 45 години голяма роля играят рискови фактори, като затлъстяването, заседналия начин на живот и тютюнопушенето. Те могат да доведат до повишаване случаите на ранен рак. Неправилното хранене, особено такова с високо съдържание на преработено месо и мазнини и с ниско съдържание на плодове и зеленчуци, все повече се свързва с ранното развитие на колоректалния рак. Няколко проучвания показват, че наднорменото тегло или затлъстяването могат да увеличат риска от ранно развитие на колоректален рак.
Тъй като колоректалният рак все още се среща сравнително рядко и засяга по-малко от 1,8 на 100 000 от възрастните под 40-годишна възраст, намаляването на възрастта за скрининг може да не е икономически ефективно.
На фигурата по-долу е показан дългият процес на развитие на рак на дебелото черво. Ако ракът in situ (на място, локално – бел. прев.) се установи много рано, петгодишната преживяемост може да се подобри. Но никой не може да предвиди колко време е необходимо на една ракова клетка, за да се превърне в нещо смъртоносно. Съществуват и други рискове, които трябва да се вземат предвид и които могат да повлияят на резултатите.
За и против колоноскопията
Решението да се направи тест за колоноскопия трябва да е базирано на индивидуалния риск от развитие на колоректален рак, в зависимост от семейната медицинска история и други рискови фактори.
Ако получите тежко кървене вследствие на ендоскопията, вероятността за увреждане е 100 %. За да избегнете вероятността от увреждане или ако не можете да понесете колоноскопията, някои проучвания са доказали, че фекалният имунохимичен тест за скрининг на пациенти с повишен риск от колоректален рак има висока обща диагностична точност. Важни са също неговата безопасност, простота, ниска цена, точност и минимален дискомфорт.
Все още се нуждаем от по-добри данни за ползите и рисковете от колоноскопията. За да се вземат предвид съпътстващите заболявания, онкологичното лечение, разликите в стадия на диагностициране, семейната история и други рискови фактори – са необходими допълнителни задълбочени данни на ниво пациент.
Лекарят може ви да даде персонализиран съвет, като например процентната вероятност от развитие от колоректален рак, въз основа на цялата предоставена от вас информация.
В живота обаче има много условности. Трудно е да се представят в цифри фактори, като начина, по който готвите, какви съставки използвате и как са били обработени – тъй като не съществува единен модел за прогнозиране на риска за даден човек. Приспособяването на подходите за скрининг на колоректален рак към всеки човек, въз основа на неговите рискови фактори и прецизното изследване, могат да подобрят ефективността и рентабилността на колоноскопския скрининг.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
Д-р Юуей Джан – Доктор на медицинските науки, Магистър по обществено здраве и Магистър по Бизнес Администрация – има 20-годишен опит в областта на онкологията и здравеопазването, включително работа за фармацевтични компании. Редовно изнася лекции в университети, канена е да рецензира ръкописи за медицински списания от най-висок клас и е подпомагала успешното пускане на пазара на лекарства с най-високи резултати с експертни познания в областта на управлението на жизнения цикъл, стратегията за данните и цифровите иновации.
