„Мила моя мамо, сладка и добричка…“ гласи незабравимият куплет на Иван Генов, неотменимо свързан с 8 март. И със заслужената почит към българските жени: майки, съпруги, дъщери, колежки и всички други дами.
Въпреки че у нас не е официален празник, 8 март се е превърнал в специална част от българската култура и традиция, и отдавна е изгубил политическото си значение, с каквото е бил създаден в началото на миналия век. Той се отбелязва и в много други държави по света.
Но почти столетие по-късно Международният ден на жената е застрашен да бъде отнет от потомките на Ева, както и много други неща. Защото ширещият се днес на Запад неомарксизъм и съпътстващите го либерал-прогресистки политики, целят да девалвират женския пол. Техните достолепни пропагандатори – woke-изирани политици, партии, социални платформи и масмедии натрапчиво се опитват да ни убедят, че всеки може да бъде жена.
Подробности като брада, подскачаща адамова ябълка или функционираща простата и мъжки възпроизводствен атрибут не са никаква пречка за един биологичен мъж да се идентифицира като жена. Той дори няма нужда от операция за смяна на пола, телесни модификации или рокля, за да покаже, че принадлежи към нежните създания. Просто трябва да се обяви за едно от тях, т.е. да се идентифицира като жена, което автоматично му дава достъп до женски тоалетни, бани, съблекални, затвори и дори спортни състезания, включително и на Олимпийски игри. Което в момента се случва в САЩ, Канада или Западна Европа, но подмолно се приближава и към нас.
Всичко започва с изопачаването на понятието „жена“, което вече е кенсилирано и подменено с нова – woke версия. Например ако напишем в Google ‘woman’ (жена), още в началото на първата страница излиза дефиницията на Cambridge Dictionary „пълнолетно женско същество“.
Под нея обаче следва още една дефиниция, а именно – жена е „възрастен [човек], който живее и се идентифицира като жена, въпреки че може да му е отреден различен пол при раждането“. Т.е. според второто определение, всеки зрял биологичен мъж може да се самоопредели като жена.
Но това безумие не свършва с дефицинията. Жената, в свещената ѝ роля на майка, е напълно анатемосана, заедно с присъщите единствено на нея функции – да ражда или да кърми.
Това е наратив, който упорито прокарват либералните медии, политици, знаменитости, активисти и организации. Примерите са много:
Реномираният Washington Post накара своите журналисти да употребяват термина „бременни хора“ или „бременни пациенти“ вместо „бременни жени“, тъй като „трансджендър и небинарните също могат да забременеят“.
Американският президент Джо Байдън нарече през 2021 г. жените „раждащи хора“.
Центърът за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC) публикува изявление през месец август 2021 г., че „COVID-19 ваксината е безопасна за бременни хора“.
Конгресменът и член на партията на американските Демократични социалисти Александрия Окасио-Кортес нарече жените „хора, които раждат“ и „менструиращи хора“ по време на интервю за CNN през септември 2021 г.
Британският медицински журнал Lancet даде още по-голяма свобода на речта и също през септември 2021 г. дефинира жените, като „тела с вагини“.
Въведоха се и други неутрални термини, като „гръдно хранене“, вместо кърмене; „раждащ родител“, вместо майка и „първи и втори биологичен родител“, вместо баща и майка.
Тези дни ако някой дръзне да се позове на науката и каже, че само биологичните жени са жени, моментално ще бъде обявен за трансфоб (злонамерен към трансджендърни и транссексуални хора) и ще бъде публично линчуван.
Такъв е случаят с авторката на „Хари Потър“ Джоан Роулинг, която беше жестоко критикувана и кенсилирана, след като се застъпи за жена, уволнена заради мнението, че има само два биологични пола, независимо от половата идентичност.
Атака предизвика и неин туит, в който иронично осъди употребата на термина „хора, които менструират“, вместо „жени“.
Стигна се дотам, че хората вече се страхуват да коментират публично що е то жена. Номинираният от Джо Байдън съдия във Върховния съд на САЩ Кетанджи Браун Джаксън, завършила с почести Харвард, не посмя да отговори на въпроса „Можете ли да дадете дефиниция на думата „жена“?“. Нейната реплика беше: „Мога ли да дам дефиниция? Не, не мога. Не и в този контекст. Аз не съм биолог“.
Интересно как Том Джоунс изпя песента “She is a Lady” („Тя е лейди“) през 1971 г., без да е биолог.
Това обаче не е шега. Песента на великата Арета Франклин „You Make Me Feel Like a Natural Woman” (“Караш ме да се чувствам като истинска жена”) беше заклеймена в Twitter от норвежката трансактивистка група The Trans-Cultural Mindfulness Alliance, която оскърбена настоя класиката да бъде премахната от Apple Music и от Spotify. „Няма такова нещо като истинска жена“, гласи туита и допълва, че песента налага „вредни анти-транс стереотипи.“
Може би най-добра представа за трагичната действителност дава документалният филм от 2022 г. “What is a Woman?” (“Какво е жена?”) на консервативния политически коментатор Мат Уолш.
В него Уолш задава въпроса „Какво е жена?“ на хора от различни сфери на обществото, включително политици; случайни минувачи; педиатър; професор по джендър изследвания; психиатър; брачен терапевт – привърженик на смяната на пола; опонент на смяната на пола за непълнолетни; хирург, който специализира в смяна на пола; баща на 14-годишно транссексуално момче и други. Авторът дори отива в Кения, за да попита племето масаи „Какво е жена?“ и да обсъди термините „небинарен“ и „трансджендър“ с тях.
В лентата се дискутират теми като операции за смяна на пола, блокери на пубертета, транссексуални младежи и транссексуални спортисти в женския спорт. Тя също така разкрива шокиращи истини за джендър идеологията и как точно нейните агитатори и поддръжници се опитват да индоктринират подрастващото поколение.
В крайна сметка никой от интервюираните лекари, терапевти, психиатри, политици, транссексуални или педиатри, доста от които са обидени от въпроса на Мат Уолш, не може да даде дефиниция на понятието „жена“.
В такъв случай, кой празнува 8 март? Защото ако образовани експерти не знаят какво е жена и наричат жените „менструиращи хора“ и „тела с вагини“ – как биха могли на 8 март да почетат икономическите, политическите и обществените постижения на женския пол?
За щастие, ние в България все още знаем какво е жена. И какво е майка. Това доказва и решението на българския Висш касационен съд (ВКС), от февруари 2023 г., с което премахва възможността за юридическа смяна на пола.
Затова празнуваме 8 март и се радваме на подаръци, цветя и мили жестове от страна на нашите кавалери. Но не бива нито за миг да забравяме, че това може да се промени в обозримото бъдеще. Ако позволим на прокажените пипала на неомарксизма да изтрият от нашия речник думата жена и „мила моя мамо“.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
