С неотдавнашното хоспитализиране на главата на Римокатолическата църква папа Франциск спекулациите отново се насочиха към въпроса колко дълго ще продължи папството му, като се има предвид, че той е на 86 години и е с влошено здраве.
Всъщност преди 10 години Хорхе Берголио беше избран за папа. Но тук няма повод за празнуване.
В анонимно изявление за състоянието на Църквата, приписвано на покойния австралийски кардинал Джордж Пел, папството на Франциск e определено като „катастрофално“. Малко преди смъртта си Пел описва ситуацията в Рим като „Дивия Запад“.
Широко уважаваният германски кардинал Герхард Мюлер наскоро даде интервю, в което заяви, че Франциск уж „се обгражда с магически кръг от хора, които не са теоложки подготвени“. Той също така твърди, че неотдавнашните реформи на папския двор във Ватикана са катастрофални, свеждайки го до „бизнес, който работи, за да оказва помощ на „клиенти“, сякаш е мултинационално предприятие и вече не е църковен орган“.
В горепосоченото анонимно изявление се заявява, че при Франциск е имало сериозни пропуски в подкрепата на човешките права във Венецуела, Никарагуа, Хонконг, континентален Китай и руската инвазия в Украйна.
По силата на тайния пакт между Ватикана и Китай от 2018 г. не е имало „никаква публична подкрепа за лоялните католици в Китай, които с прекъсвания са преследвани заради лоялността си към папството повече от 70 години“.
Когато бившият епископ на Хонконг, кардинал Джоузеф Дзен, отлетя за Рим, за да обсъди въпроса с Ватикана, папа Франциск отказа да се срещне с него. Той е отказал да се срещне с Далай Лама или да се изкаже срещу преследването на уйгурите, което включва и принуждаване на жените им да правят аборти.
Забравената главна мисия
В язвителната статия на кардинал Пел в изданието Spectator, публикувана ден след кончината му, се говори за „токсичния кошмар“ на предстоящата през октомври среща на Синода за синодалността.
В синодалните документи, които според Пел са „издържани в неомарксистки жаргон“, не се споменава фундаменталната мисия на Църквата: „Идете, прочее, научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал“ (Св. Матей 28: 19-20).
Нещо повече, в лекцията си в австралийския колеж Campion College през август миналата година, Пел заяви, че Църквата „до голяма степен няма отношение към проповядването на Евангелието и заплахата от упадък, като е по-загрижена за преразпределението на властта“.
Синодът удвоява неуспешния експеримент на „обновяване“ (от итал. aggiornamento), който се провежда в Църквата от края на 60-те години на миналия век и който доведе до намаляване на конгрегациите (обединение на католически общини в рамките на един орден), освен в енориите и ордените, които са верни на традицията и доктрината.
Тези части на Църквата обаче са подложени на постоянни атаки от страна на Франциск, особено по отношение на репресиите срещу отслужването на традиционната латинска литургия.
Традиционната латинска литургия или меса (Traditional Latin Mass) е термин, който обикновено се използва за обозначаване на древната литургия на папа Свети Пий V, обнародвана през 1570 г., която е била начинът, по който литургията на католическата църква се е отслужвала по целия свят в продължение на векове до въвеждането на новата литургия от папа Павел VI в края на 1960 г.
Вместо да бъде източник на „разединение“ в Църквата, както твърди Франциск, нейното по-широко използване позволява да се намери място в Църквата за онези, които намират в традиционната литургия усещане за свещеното, което често не присъства в посредствените литургии на народен език, отслужвани в повечето енории.
Това е довело до вдъхване на живот в иначе умиращата Църква, тъй като повечето присъстващи са млади семейства.
Франциск обаче буквално ги прогонва под земята.
Ще се разедини ли Църквата?
Но това не е най-лошото. Журналистът Деймиан Томпсън посочва, че самият Франциск, както преди, така и след избирането си, е овластявал и защитавал предполагаеми хищни духовници и техните съучастници.
Най-големият аржентински всекидневник La Nación съобщи през 2019 г., че когато Берголио, понастоящем папа Франциск, е бил архиепископ на Буенос Айрес, има твърдения, че е бил активен в насърчаването на онези, които са прикривали злоупотреби на духовници в миналото.
Сред тях е епископ Густаво Занчета, който през 2017 г. е назначен за оценител на активите на Светия престол, въпреки че седем свещеници – включително трима от генералните викарии на Занчета – официално го обвиняват в лошо финансово управление, авторитаризъм и сексуални нарушения.
Миналата година Занчета беше признат за виновен в сексуално насилие над двама ученици от духовна семинария и Франциск беше принуден да го свали от поста.
След това идва случаят с Теодор Маккарик, пенсионираният архиепископ на Вашингтон. Изгонен от Бенедикт XVI, който разкрива, че Маккарик е съблазнявал ученици от духовна семинария, пенсионираният архиепископ отново се оказа в услуга на Франциск, веднага след като той беше избран. Маккарик започва да пътува по света като неофициален представител на папата и изпълняващ задачата да събира финансови средства за благотворителност.
В крайна сметка Ню Йорк Таймс разкри, че Маккарик е обвинен в злоупотреба с деца, при което Франциск нямаше друг избор, освен да го лиши от титлата кардинал.
Следва отношението на Франциск към неговия приятел йезуит отец Марк Рупник, който е известен автор на мозайки.
По-рано този месец му беше позволено да служи на публична литургия. Междувременно твърденията, че е упражнявал насилие над монахини, не са напълно разследвани, защото Франциск отказва да отмени поставените ограничения спрямо разследването.
Междувременно йезуитите потвърдиха, че Рупник е бил отлъчен от църквата през 2019 г., като това отлъчване е отменено през 2021 г. Съществуват сведения, че Франциск е участвал в отмяната на отлъчването.
При това положение Синодът на Франциск тласка Църквата към разкол. На 10 март ултралибералните германски епископи гласуваха да разрешат гей благословии в църквата, в пълно противоречие с папата.
Ако Римокатолическата църква наистина се разпадне, както се случи с Англиканската църква, то вината за това трябва да е изцяло на папа Франциск Ужасния (oт англ. Pope Francis the Terrible).
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
Роко Лояконо е преподавател по право от Пърт, Австралия, и преводач от италиански на английски език. Работите му в областта на превода, лингвистиката и правото са широко публикувани в рецензирани списания.
