Скандалът в Народния театър „Иван Вазов“ се оказа бомба със закъснител за редица проблеми, съществуващи в българския театрален и културен живот. „Кутията на Пандора бе отворена с маркер за 0,50 лв.“, охарактеризира ситуацията актьорът Васил Асенов.
Напрежението във взаимоотношенията между директора на театъра Васил Василев, пиара Велислава Кръстева и режисьора Александър Морфов хвърлиха светлина върху огромните дефицити на цялата система. Те започнаха да се проявяват малко по малко и ставаха все по-големи, докато не заприличаха на нарастваща снежна топка, търкаляща се лавинообразно по наклона.
Началото на скандала започна през месец октомври 2022 г., когато режисьорът Александър Морфов написа на вратата на кабинета на Велислава Кръстева: „ДПС“, „Връзки с обществеността на Ахмед Доган“ и други подобни. Това става след неколкократните му безуспешни опити за разговор с директора на театъра. Морфов е подразнен от факта, че госпожа Кръстева малко по-рано е заснета да придружава почетния лидер на ДПС Ахмед Доган по време на неговото гласуване на предсрочните избори на 2 октомври 2022 г. Самата Кръстева е бивш депутат от ДПС и дългогодишен пиар на движението и на г-н Доган. Тя е назначена за пиар на Народния театър през месец май 2022 г. от Васил Василев, който по това време е новият директор на театъра. Един от основните и най-силни аргументи за назначаването му се счита връщането на Морфов като главен режисьор в театъра.
След демонстративния акт на Морфов, директорът Васил Василев вика полиция, за да открие „неизвестния” извършител. Морфов веднага е признал, че е той и не крие постъпката си.
Обругаващият акт на Морфов несъмнено компрометира моралната и ценностна система на изкуството, които режисьорът утвърждава в работата си. Но в същото време постъпката му отвори вратата за поглед върху множеството проблеми в българския театър, за които широката общественост може би изобщо не беше подозирала.
Още на другия ден група артисти направиха подписка в подкрепа на Морфов, между които актьорът и режисьор Валери Йорданов и актрисата Албена Колева. В подписката са учствали и други служители на театъра. Според Валери Йорданов хората, които са се обявили в защита на Морфов са били заплашвани с уволнение, ако не оттеглят подписите си.
Друга любопитна и същевременно плашеща подробност сподели Валери Йорданов при гостуването си в предаването „Честно казано “ на Люба Кулезич. Той разказа, че преди време група студенти от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ са създали подписка да бъдат върнати представленията на Александър Морфов, но след това им е било казано, че ако не оттеглят подписката, няма да получат заверка на семестъра.
Казусът придобива политически нюанс
Директорът на Народния театър беше изслушан пред Комисията по културата и медиите на Народното събрание, където е заявил, че в театъра не е имало и няма да има политически назначения. На събитието не са присъствали актьори от театъра, защото председателят на парламентарната комисия Иван Ченчев (БСП) изрично обещал, че на заседанието няма да се обсъжда този въпрос. Там обаче е присъствал Валери Йорданов, който през цялото време безуспешно е искал да вземе думата. И когато все пак е успял да го направи – записът прекъсва. Дълго време записът от изслушването не беше качен на страницата на Народното събрание.
Има и изтекъл запис (изрязан на подходящите места) от кабинета на директора на Народния театър, от който стана ясно, че Александър Морфов не е искал в представлението му „Хъшове” да играе актьора – депутат от ГЕРБ Евгени Будинов. От разговора се разбира, че въпросът не е кой от коя партия е, а че бунтът от страна на Морфов е срещу партийното функционерство в театъра.
Въпреки случката, Морфов е подал ръка на Будинов, като последният е заявил, че не може да се откаже от партийното си членство. Това разкри Валери Йорданов пред телевизия „Евроком“. Той припомни, че Будинов многократно е пропускал представления на Народния театър в последния момент, с извинението, че е на партийно събрание. Според Йорданов такова поведение на друг актьор не би било толерирано и ако това се случи – го грози уволнение.
Министърът на културата Найден Тодоров в програмата на БНР „12+3“ на 21.03.2023 г. заяви: „Аз не смятам, че трябва да се търсят политически мотиви, там където има битов скандал”.
Част от актьорите на Народния театър поискаха подкрепа от президента Румен Радев. Това са 47 артисти, обявили се в защита на директора Васил Василев. В отворено писмо до медиите те посочват, че Васил Василев е успял да създаде здрава и щедра на творчески възможности среда. Междувременно, заради скандала в театъра напуснаха драматургът Захари Карабашлиев и режисьорът Явор Гърдев.
В защита на Морфов
Александър Морфов беше уволнен на 28 февруари 2023 г. Същия ден Велислава Кръстева обяви във Facebook, че напуска поста на пиар на Народния театър „Иван Вазов“ и че от 1 март 2023 г. не е част от него.
Александър Морфов е един от най-известните и признати съвременни режисьори, с най-мащабни постановки, представени на сцената на Народния театър. В негова подкрепа се проведоха спонтанни протести пред Народен театър „Иван Вазов“ и пред Министерството на културата.
„Когато защитавам Александър Морфов, аз защитавам човека, който е създал „Дон Кихот“, „Дон Жуан“, „Хъшове“. Това са спектакли, отличени с „Аскеер” за принос към развитието на театралното изкуство. Сашо е име и има толкова неща, с които ще остане в историята на българския театър!”, сподели актьорът от трупата на Театър „Българска армия“ Милен Миланов.
Последваха още реакции в защита на режисьора, като една от най-разгорещените бе на актьора Павел Поппандов. Той сравни директора на театъра Васил Василев със съвременен Киряк Стефчов. Поппандов оспори достойното му попадане в театъра, като даде няколко примера за това и използването на „мурафети“.
На първо място той посочи, че Василев е използвал името на Морфов като „ракета носител“, а след това се е освободил от талантливите и непокорни актьори, взел е страха на податливите и ги е купил. След което е привикал на помощ платените „прислужници“, които са създали в директора убеждението, че театърът му принадлежи и може еднолично да командва. Поппандов посочи, че ако има актьори, които не желаят да се подчинят на тези изисквания, се прилага старото правило, а именно „поставяне актьора на трупчета“, тоест лишаването му от роли – от игра. Знаменитият артист призова любителите на театралното изкуство да не посещават Народния театър, докато Василев е директор.
Още разкрития
Реакции имаше и от други театри и лица, свързани с театралното изкуство, които алармираха за притеснително и нездраво отношение в тази културна среда.
Велислав Енчев, дългогодишен директор по постановъчната дейност в Народния театър „Иван Вазов“, сподели интересни факти около своята дейност и освобождаване от длъжност. Той разказа колко нови хора са били назначени в театъра, без работата и ангажиментите да изискват това. Според него назначаването на прекалено много нов персонал не облекчава обичайния работен процес. Той сподели, че директорът Василев не бил доволен от него, тъй като не бил готов с даден декор два месеца преди представлението, при положение, че по стандарт такава работа изисква 10 дни.
За над две десетилетия в театъра инж. Велислав Енчев не е имал нито един неспазен срок. След неговото освобождаване, задълженията му са били поети от шест души. Той съобщи и обезпокоителния факт, че всички ръководители на технически отдели в Народния театър са напуснали, което е разпадане на театъра отвътре. Всички тези подробности инж. Енчев разкри в предаването „Честно казано “ на Люба Кулезич по телевизия „Евроком“.
Катаклизмите в Народния театър родиха идеята част от гилдията да подеме инициатива под надслов „Движение за култура”. Нейната цел е да се бори с нередностите в бранша и да инициира ново законодателство в сферата на сценичните изкуства, което да предпазва от саморазправа с хора, които са смятани за неудобни, както и да предотвратява бюрократични нарушения.
Пробойни в системата
Представителят на националната федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа” Кирил Бинев сподели също по телевизия „Евроком“ обезпокоителни факти около провеждането на конкурси за директори на театри. По-конкретно, че при провеждането на такива конкурси само „правилните“ кандидати се придвижват напред, а останалите отпадат заради ниски оценки от журито. Г-н Бинев разкри как в Драматичен театър Ловеч се използват стари методи и похвати от миналото и че сегашната директорка на театъра Биляна Петрова е подменила почти целия дългогодишен колектив.
Още обезпокояващи факти за лошо работещата и манипулирана театрална система разкри Орлин Дяков – бивш директор на Драматичен театър Русе. Той сподели за опорочаването на методите за провеждане на конкурсите за директори и липсата на всякаква прозрачност. Дяков говори и за прекомерното назначаване на персонал, подобно на Народния театър, без това да е необходимо. За пиар на театъра в Русе са били назначени трима души, при положение, че в миналото само един човек е изпълнявал тази длъжност.
Той също посочи факта, че под неговото ръководство за четири години Драматичен театър Русе се издига от предпоследно място в България – в топ пет на театрите в страната, съгласно класация на Министерството на културата. Това обаче не му дава никакво предимство по време на конкурса за директор на театъра. Печелившият кандидат за една година не е изпълнил нищо от програмата, с която е кандидатствал. Новият директор е започнал да реализира програмата на стария директор (тази която е загубила конкурса), а новата програма така и не стартира. Според бившия директор това е невиждан парадокс и сериозно компрометира конкурсите и тяхната прозрачност.
Храм на свободата
И така, в какво се превръща една институция като театралната, която има за цел да извисява духовно нацията, а не да я занимава с ежедневно „дребнотемие“ от финансово-конюнктурен порядък? Системата изобилства от дефекти, които застрашават високото качество на крайния продукт, като се опитва да го превърне в бързооборотна, лесно смилаема стока. Зад бляскавата фасада на театрите зреят не толкова бляскави проблеми и взаимоотношения. Отношенията са изпълнени със заплахи, страх и подчинение. Абсурдното в случая е, че това се случва в театъра, който е храм на свободния дух и на висшите ценности, призван да обогати културата на нацията и нейния морален стандарт.
