Коментар
Трябваше ми малко време, за да осмисля какво да напиша относно този филм. Най-вече защото, за разлика от голяма част от публиката, съм добре запознат с проекта „Манхатън“ и физиците-легенди, поставили основите на ядрената физика, и, бидейки голям почитател на Кристофър Нолан, влязох в IMAX киносалона с огромни очаквания.
Филмът не оправда очакванията ми. Той ги унищожи със силата на 30-килотонната атомна бомба, спусната над Хирошима. Мислех, че съм подготвен за него. Грешах. Много грешах.
Повечето исторически филми, които съм гледал, в един или друг смисъл се опитват да идеализират главния персонаж и да го покажат в по-добра светлина. Такъв е случаят с Бенджамин Мартин в „Патриота“, както и с Уилям Уолъс в „Смело сърце“. Тук нещата не са така. Макар Опенхаймер да е човек с правилно настроен морален компас, неговите действия невинаги са почтени. Действително се опитва да отрови своя преподавател с ябълка. Действително изневерява на жена си. И действително постоянно се опитват всячески да го вербуват в Комунистическото движение, но, макар и да има връзки с негови отявлени членове, той самият не се включва официално в него. И действително именно тези връзки с комунисти водят до омаскаряването му от институциите и последвалото отнемане на достъпа му до секретна информация в годините на Маккартизма.
Филмът показва по брилянтен начин как великите дела водят до велики последствия. Опенхаймер действително променя начина, по който се водят войни. Ако Втората Световна война е Войната на Танковете и Линейните крайцери като „Бисмарк“ и „Ямато“, то днес за световна сила се счита всяка една страна с поне един самолетоносач и поне една ядрена бойна глава в арсенала си. Втората Световна война е също така и последната тотална война, в която се използват всички възможни оръжия в арсенала на една страна. Днес подобна война би била немислима, понеже ще доведе до избиването на милиарди. Именно затова Студената война се нарича Студена – през периода ѝ директните военни действия между САЩ и СССР са замразени.
Понеже „Опенхаймер“ е филм на Кристофър Нолан, очаквах да бъде заснет с изцяло практически ефекти, и не останах разочарован. Редакцията на филма е прекрасна. Част от него е цветен, друга – чернобял. Интересен факт е, че Кодак разработва първата чернобяла 70-милиметрова IMAX лента. Трите часа, в които се развива сюжетът, минаха по-бързо, отколкото очаквах. Останах прикован до последно. Моментът, в който избухна бомбата Тринити, цитата „Аз се превърнах в Смъртта – Унищожителят на световете“ и ударната вълна от взрива, ме оставиха без дъх. Все едно бях там, в Лос Аламос, на 16 юли 1945 година.
Актьорският състав е меко казано брилянтен. Десетки от най-големите звезди се включват. Имена легенди на американските и британските филмови, телевизионни и театрални сцени играят второстепенни и дори епизодични сцени, но ги изиграват до съвършенство: Робърт Дауни Младши в ролята на Люис Щраус, Емили Блънт в ролята на Кити Опенхаймер, Мат Деймън в ролята на ген. Гроувс, Гари Олдман в ролята на президента Хари Труман, Том Конти в ролята на Алберт Айнщайн, Кенет Брана в ролята на Нилс Бор, Рами Малек, Джейсън Кларк, Кейси Афлек, Джеймс Ремар, дори позабравени напоследък имена като Джош Хартнет и Матю Модийн са част от този грандиозен ансамбъл, и всеки получава своето време пред камерата, и всеки изиграва ролята си брилянтно. И, над всички тях, грее звездата на Килиан Мърфи, който изцяло се изгубва в ролята на Дж. Робърт Опенхаймер – един несъвършен човек с афинитет към ориенталската литература (цитатът идва точно от Индуската Бхагавад гита), който, въпреки недостатъците си и грозотата на лицемерния политически свят, в който се намира, ще бъде запомнен като един от най-великите учени в историята – основоположника на Квантовата физика в САЩ (наука, с която се занимава и Джон Атанасов, създателят на първия компютър) и Бащата на атомната бомба.
Както вече казах, мислех си, че съм подготвен за този филм. Но не бях. Никой не беше. И, когато приключи, се изправих, отдадох заслужените нему овации и мълчаливо напуснах киносалона. Тялото ми трепереше от вълнение. Този филм е истински шедьовър, и вероятно ще стане най-добрият филм на десетилетието.
Американският филмов регистър запазва филми с важно историческо, техническо и културно значение за САЩ. Някои от най-добрите филми, излизали някога, са запазени в този Регистър. Днешните медии сравняват „Опенхаймер“ с „Барби“, защото вторият е икона на модерния прогресивен феминизъм (жените заемат всички важни длъжности, а мъжете са само за ескорт и затова трябва да са глуповати и с Аполонови тела), т.е. медиите са задължени да го харесват.
Но, докато „Барби“ ще бъде запомнен като комерсиално отражение на своето политическо съвремие, „Опенхаймер“ ще бъде съхранен в Регистъра като един от най-великите филми правени някога и неговият създател Кристофър Нолан ще се нареди сред най-великите филмови режисьори в историята, редом с легенди като Стивън Спилбърг, Алфред Хичкок, Стенли Кубрик, Мартин Скорсезе и Франсис Форд Копола.
Стефан Царев определя себе си като инженер по професия и киноман по призвание. Почитател е на „умните филми, които те карат да се замислиш“.
Възгледите, изразени в статията, са на автора и не отразяват непременно тези на „Епок Таймс България“.