|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Кръгла маса на тема „Консервативни решения в ерата на глобализацията“ се проведе на 25 ноември в хотел „София Балкан Палас“ в София. Представените теми бяха в отзвук на учредителната конференция на международната организация ARC – Alliance for Responsible Citizenship („Алианс за отговорно гражданство“), проведена в Лондон в началото на месеца. Организаторът на кръглата маса Кристиян Шкварек сподели, че е бил поканен да представлява България и нейните консервативни организации на учредителното събитие на движението ARC, чиито структури тепърва ще се учредяват в отделните страни по света.
В началото на българската конференция гостите на събитието имаха възможност чрез видео представяне да се запознаят с мисията и целите на новото международно движение Alliance for Responsible Citizenship, които някои наричат противостоящата на Световния икономически форум алтернатива. То се оглавява от проф. Джордан Питърсън и събира с една основна цел консервативни лидери, политици, предприемачи и артисти от над 70 държави включително над 100 парламентаристи от Европа, Обединеното кралство, Австралия, САЩ. Целта на ARC е да създаде мрежа от консервативни, християнски и национални сили, която да противодейства на далеч по-организираните и овластени неолиберали, прокарващи анти-демократичен по своята същност либерален ред, покваряващ традиционните морал и ценности на съвременните общества.
Организираната от фондация „Консервативно общество“ кръгла маса е именно реакцията на България в желанието и демонстрация на потенциала й да бъде значима сила в световното ARC движение. Участниците в кръглата маса – нейният организатор Кристиян Шкварек, проф. Даниел Вълчев, Евелина Славкова от агенция „Тренд“, д-р Здравко Петров и Боян Стефанов обсъдиха предизвикателствата пред западната цивилизация в контекста на въпроса „Възможни ли са консервативни решения на проблемите, възникващи от глобализацията, индустриализацията и урбанизацията: демография, семейство, право, общество.“
Кристиян Шкварек, в своето изявление, фокусира вниманието на публиката върху ключов постулат от руския писател и историк Александър Солженицин:
„Силата или слабостта на едно общество зависят повече от степента на духовния му живот, отколкото от степента му на индустриализация. Нито развитият пазар, нито дори всеобщото изобилие могат да представляват върховното достижение на човешкия живот. Ако духовните сили на една нация са изтощени, то тя няма да бъде избавена и от най-безупречното държавно устройство, нито от каквото и да било ниво на индустриално развитие. Дърво със загнила вътрешност няма как да остане изправено.“
Според Шкварек, ако духовните сили и корени на една общност биват отрязани, то цялата структура ще загние и в случая с днешна Европа – тя ще позволи на други структури и цивилизации да я превземат. Това се случва именно, защото Европа позволява на прогресивистки, либерални и леви екстремисти, вътре в себе си, постепенно да изопачат, осмеят и профанизират нейната вяра, духовност и корени. В продължение на близо два века тези сили работят упорито вътре в континента за това да превърнат европейците не просто в атеисти, а в антихристияни. Шкварек посочи, че историята на християнска Европа бива упорито преиначавана като история на зло, експлоатация и жестокост, доктрините й – като суеверие и невежество, а на църквите й биват зачислявани безброй преувеличени или неслучили се грехове. За целта, продължи той, бяха и продължават да бъдат създавани стотици филми, хиляди книги и учебници, творби на многобройни карикатуристи и комици, както и разбира се политически движения, всичките „деконструиращи“ било то през философски трактати или вулгарни подигравки самата душа на Европа. Понастоящем обаче в Европа постепенно се осъзнават все повече хора в т.ч. политици и дори корпорации. Те се събират с ясната цел да сложат край на разложението и цивилизационното самоубийство на общия ни дом, като се водят дискусии как да бъдат развивани спасителните консервативни каузи в рамките на сегашната система.
В тази връзка проф. д-р Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, въведе публиката в контекста на темата като проследи основните напрежения и перспективи пред либерално-демократичната държава в началото на 21 в. Той направи това няколко часа след като бе изнесъл академично слово на тема „Правото между сакралното и профанното“, отбелязвайки патронния празник на Софийския университет. Проф. Вълчев засегна тезата, че правото има по-дълбоки основания, които трябва да бъдат търсени в самото него, като частично разгърнато на плоскостта на морала. Той описа безплодността на опитите за концептуализиране на морала, а оттам и на правото, като посочи, че ако тези опити не се опират на вярата в Бог и в безсмъртието на човешката душа, човекът остава изключен от една по-мащабна система от етически плюсове и минуси, надхвърлящи физическото съществуване на Аза. В тази връзка проф. Вълчев изрази идеята, че „консуматорът“ е насочван в своите вкусове и решения, нежелаещ да бъде сам – сраснал се с това, което консумира. Той лесно преминава от консумирането на вещи към консумирането на образи и в крайна сметка към консумирането на илюзии вкл. илюзиите за либерализма. В този момент медиите, разбирани в широк смисъл, стабилно застават между масовия човек и реалността и когато те му я разказват по един опростен и подходящ за възприемане без подготовка и без специално усилие начин – този човек няма причини да избере свободата пред сигурността.
Именно темата за свободата и нейното разбиране в рамките на консервативното мислене открои д-р Здравко Петров, наред с дефинирането на пряката връзка между консерватизма и демокрацията.
Той посочи, че при създаването на модерните държави демокрацията се е родила от две начала – едно вертикално начало, което се е наричало консервативно, и друго хоризонтално начало, което се е наричало либерално. Тази геометрия на модерната държава е направила възможна демокрация и е родила модерната цивилизация. Именно заради неправилното отъждествяване на демокрацията и либерализма, след като е „отстранен“ единия опорен „крак“ на демокрацията и произлизащите от това инвалидизиращи обществото мисловни и управленски модели, е необходимо спешно да бъде върнато на понятието демокрация нейното реалистично съдържание, а именно консервативното. То е неотменна и органична част на самата демокрация, без която демокрацията не е възможна. Д-р Здравко Петров обясни, че думата консерватор се среща като длъжност в някои средновековни британски градове, като в средновековния английски език консерватор означава пазител на законите на града. Употребата на думата се разширява до значението на пазител на мира и на реда като цяло.
Във връзка с това д-р Здравко Петров говори за консервативната идея за свобода, като изтъкна, че консерваторите са обвинявани, че са привърженици на анти-свободата, на авторитаризма и робството. Оборвайки това изцяло погрешно възприятие, той отново посочи, че именно консерватизмът участва в правенето на понятието свобода в епохата на създаването на модерните държави. Исторически погледнато свободата е категория на консерватизма, не на либерализма, като либерализмът все повече разбира като свобода – произвола. Развита бе тезата, че за консерватора, това което няма граници – няма смисъл и още повече, когато нещо няма граници, човек е безотговорен спрямо него. В този смисъл, обясни д-р Петров, ако свободата е без граници, тя се трансформира в произвол, а произволът е заплаха за пазителите на реда, на мира, на смисъла тоест за консервативното. Още повече, когато произволът стане норма и разруши тези постоянни, естествени граници, в които смисълът и светът съществуват – рискът за съществуването става грандиозен.
В заключение д-р Петров посочи, че консерватизмът е организиран около етика, в която водещи понятия са съвест, дълг, достойнство, чест. Тази етика, свързана с изброените и още много понятия от голяма важност за консервативния човек, бавно е изтласквана извън нашия съвременен свят, като тези понятия все по-малко функционират в него практически.
В продължение на темата за етиката и ценностите, Евелина Славкова от агенция за социологически проучвания „Тренд“ посочи избрани резултати от проведено през 2017 г. изследване на ценностните нагласи на българите, като открои следните изводи.
В първата част на изследването тя посочи извода, че най-важните ценности за българина са семейството и мира. Във втората част на изследването 62% от всички респонденти заявяват, че вярват в Бог. 53% от всички анкетирани смятат, че хората в България трябва да сключват брак, а не да живеят на семейни начала, докато 37% са на обратното мнение. Евелина Славкова отбеляза, че по определени теми се формират големи мнозинства на единомислие в българското общество, като силно консервативно е отношението към еднополовите бракове, както и спрямо възможността хора от един пол да осиновяват деца. И в двата случая около две трети от всички анкетирани не са съгласни това да бъде разрешено в България. В заключение експертът посочи, че в българското общество не преобладава тежко ценностно разделение.
Последният участник в кръглата маса, Боян Стефанов от сдружение „Младежки консервативен клуб“, неколкократно е споделял убеждението, че либералният ред провокира индивидуалистични и егоистични нагласи у човека. В своето изказване той посочи, че смисълът, ценността и правотата на консервативната идея е необходимо да бъдат във фокуса най-вече на младото поколение. За съжаление прогресивната, либералната линия е спечелила вниманието му, като нейните лидери са успели да „продадат“ своите идеи на младите. Представяйки ги авангардно, те са успели да поддържат пламъка на недоволството. Боян Стефанов поясни, че обединеният свят от двете страни на Атлантика преживява десетилетия на икономически подем и на растящо материално доволство, в което обаче растат поколения, които са все по-недоволни. Младите хора са недоволни от икономическата среда, от обществената среда – от парите, които получават, от правата, които имат.
Посочвайки това, от другата страна Боян Стефанов постави консерватизмът с неговата вековна история, с неговите теория и практика, както и с неговия верен и здрав фундамент. В тази връзка той посочи, че консерватизмът има нужда от тези говорители, които да успеят на разбираем език, особено за най-младите, да ги убедят, да им разкажат, за да прозрат истините и градивния смисъл в него. Методите, сподели той, могат да бъдат убеждаването, разясняването, споделянето и разпространението на информацията, като това е най-честният път. За съжаление прогресивните са добили това самочувствие да твърдят, че имат моралното право да отидат при младите и да им преподават. Тенденцията обаче е необходимо спешно да бъде обърната, защото е време да бъдат извикани лидерите, които да представят разказа за християнските ценности, традиции, представата за семейството, моралните стандарти и да се изгради живот със съзидателната консервативна чувствителност. Това е чувствителността за нещо постоянно, въпреки промените, революциите, и трансформациите; това е чувствителността, че всяко нещо има граници; както и чувствителността, че има йерархия.
Тъй като консервативното е вертикалното измерение на човешкия живот, както посочиха участниците в кръглата маса, йерархията е противопоставена на мрежата, с която трансформация на обществото либералният свят се гордее. Посланието обаче остава, а именно: за да просъществува съвременният свят консервативната идея е необходимо да бъде мрежово ретранслирана с постоянни инициативи, така че да бъде естествено осъзната като негова градивна, спасителна част – чието възраждане ще утвърди надеждата за бъдещето ни.
Конференцията „Консервативни решения в ерата на глобализацията“ бе своеобразен призив за колективно, доброволно и интелигентно установяване на алтернативен път напред – както Кристиян Шкварек посочва – не посредством демагогия и популизъм, преврати и война или връщане на отминали политически системи, а посредством духовното възраждане. Това е основата, на която да се търсят практически решения за справяне с предизвикателства в области като бъдещето на семейството, свободното предприемачество, морално управление и много други аспекти, осигуряващи човешкото съществуване, благоденствие и просперитет.
Ева Иванова допринесе за този материал.
