|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Интервю с Елена Каравелова, старша операционна сестра в Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия (КОЧПХ) към УМБАЛ „Александровска“
12 май е Световен ден на медицинските сестри. Чества се официално от 1974 година по инициатива на Международния съвет на медицинските сестри.
На 12 май 1820 година в семейство с високо социално положение в Англия се ражда Флорънс Найтингейл.
На 17 години тя пише в дневника си: „Чух Божия глас, които ме призова да Му служа“.
Години по-късно биографът й Сесил Удъм-Смит пише: „По време на Кримската война се родиха два образа – на войника и на медицинската сестра. И в двата случая стана промяна в общественото мнение, и в двата случая промяната се дължи на мис Найтингейл…“.
Флорънс Найтингейл оказва дълбоко влияние върху болничното обслужване и обучението по болнични грижи. Придавайки благородство на сестринската професия, тя е призната за национален герой на Англия и за една от 100-те най-влиятелни жени за всички времена.
Променяща ролята и функциите си през различните епохи и в различните общества, днес професията на медицинската сестра е модерна, социално значима и изключително отговорна. Авторитетът й непрестанно нараства, защото в условията на нравствен дефицит човечеството все по-високо цени милосърдието – висшата добродетел, която професията на медицинската сестра въплъщава.
Идеалистична ли е сестринската професия? Как грижите и оптимизмът, правещи болния човек щастлив, се превръщат в професионално задължение и по какви критерии съпричастността и всеотдайността могат да бъдат оценени? Как състраданието съжителства с технологичните изисквания на съвременния свят, навлизащи и в медицината?
Разговорът ни с Елена Каравелова, една съвременна медицинска сестра, е опит да вникнем в същността на нейната професия и да си отговорим на тези и на някои други въпроси.
Тя е родена в София, където завършва 7 СОУ „Св. Седмочисленици“. В МУ (Медицински университет) – София, придобива специалността Медицинска сестра и се дипломира като бакалавър по специалността Управление на здравните грижи (УЗГ) към Факултета по обществено здраве (ФОЗ). От 2008 година работи като операционна сестра в КОЧПХ към УМБАЛ „Александровска“, а от 2018 година – като старша медицинска сестра на Операционния блок на клиниката.
Г-жо Каравелова, как избрахте професията на медицинска сестра?
Елена Каравелова (ЕК): Бих разделила живота си на два етапа: преди да попадна в операционната, когато се колебаех какво искам да работя, и след това, когато вече знаех…. и оттогава 21 години съм операционна сестра. Изпитвам огромна любов към професията си и никога не съм съжалявала за избора си.
Какво е нивото на българското обучение на медицински сестри и какви възможности за развитие стоят пред тях в България?
ЕК: МУ – София има една от най-добрите образователни системи в България. Освен че натрупват знания, студентите провеждат стажове в различни клиники в университетските болници и по този начин могат да преценят какво им харесва в медицината, каква е тяхната роля и къде е мястото им. Що се отнася до възможностите, които самата професия предоставя, тя има широка приложимост – от детска сестра в детска ясла или градина, в училище, сестра в поликлиника, секторна сестра в клиника, операционна или анестезиологична сестра до главна сестра в болница и не на последно място – възможно е академично професионално развитие като преподавател в медицински университет.
Как гледате на навлизането на мъже в сестринската професия?
ЕК: Както в днешно време има жени-хирурзи, така защо да няма и мъже-медицински сестри? Медицинска сестра е достойна професия и дали я упражнява мъж или е жена е въпрос на предразсъдъци.
Какви качества трябва да притежава една медицинска сестра в наши дни, в частност – една операционна сестра, и какви умения?
ЕК: Тя трябва да има високо ниво на професионална компетентност, умения за работа в екип, да бъде отговорна, да проявява емпатия към пациента и към близките му. Операционната сестра трябва да бъде организирана, да може да запазва самообладание, независимо от ситуацията, да е аналитична и експедитивна.
С какви мисли влизате в операционната зала?
ЕК: Подготовката за една операция започва много преди самата интервенция. В зависимост от вида на операцията и от пациента подготвям необходимия инструментариум, консумативите и апаратурата. Влизам в състояние на висока концентрация, задължително мисля за хода на операцията с желанието да осигуря на хирурзите всичко необходимо за преминаването на работния процес гладко и своевременно.
Кой е най-яркият Ви спомен за Вашата навременна намеса по време на операция?
ЕК: Задължение на операционната сестра е да следи за това, марленият материал, използван от хирурзите по време на отворените коремни операции, да не остане в коремната кухина. Веднъж хирурзите бяха сигурни че са извадили всички компреси и бяха готови да затворят корема на пациента. Аз настоявах, че в него е останал един и въпреки че той не се видя на интраоперативната рентгенова снимка, те ми се довериха и продължиха да го търсят. Накрая го извадиха.
Кое в професията на медицинска сестра Ви носи най-голямо удовлетворение? И кое – неудовлетворение?
Изпитвам удовлетворение от работния алгоритъм в ежедневието си: от суматохата, създаваща се при вкарването на пациентите в операционния блок, започването на операциите, протичането им и най-вече – от техния изход. Работя в една от големите коремни хирургии, където се извършат сложни хирургични интервенции в мултидисциплинарни екипи, използвам високотехнологична апаратура пред погледите на студенти. Шегуваме се помежду си, че един ден без кръв не е ползотворен.
Не харесвам навлизането на икономическите правила в системата на здравеопазването.
Кои са най-големите предизвикателства, пред които се изправя една медицинска сестра ?
ЕК: В забързаното ежедневие да не се поддаваш на умората и на емоциите си. Да не станеш циник, да не се оставяш на рутината, да не забравяш, че пациентът е болен човек.
Каква част от успешното лечение на един пациент заема сестринската грижа?
ЕК: Медицинският персонал е незаменим за лекарите и за пациентите. Той е връзката между тях и е основната опора на болния човек. Медицинските сестри са тези, които всъщност преобразяват болниците и допринасят за иновативната реорганизация на моделите на грижи, за да се използват най-ефективно съвременните технологии.
Те са тези, които въпреки всички сериозни недостатъци на здравната система – липсата на достатъчно кадри, големия брой дежурства и невинаги адекватното заплащане – дават на пациентите всекидневна грижа, топлина, проявяват емпатия към тях и организират лечението им в клиниките.
Голяма част от медицинските сестри, обучени в България, я напускат. В много случаи извън страната ни те се деквалифицират. Същевременно нашите здравни заведения изпитват дефицит от медицински сестри…
ЕК: Живеем във време, в което всеки има право сам да избере къде да живее и какво да работи. Това е личен избор. Колкото до дефицита на медицински персонал, проблемът се корени в здравната, икономическата и социалната система в България.
Какво послание бихте отправили към младите хора, които искат да се занимават с Вашата професия?
Моето дълбоко убеждение е, че да си медицинска сестра, а в миналото са я наричали милосърдна, да носиш тази огромна отговорност – грижата за болния – и да си част от лекуващия екип, е една от най-достойните професии и нещо много повече от призвание.
А ето и споделянията на трима колеги на Елена Каравелова, лекари от КОЧПХ към УМБАЛ „Александровска“, за професията медицинска сестра:
Защо се твърди, че добрият лекар има добра медицинска сестра?
Доц. д-р Евгени Живков – началник на КОЧПХ към УМБАЛ „Александровска“ (Доц. ЕЖ): Когато не съм имал достатъчно опит, съм черпил от опита и съветите на медицинските сестри със стаж. Когато натрупах достатъчно опит, започнах да се занимавам с повече и по-тежко болни пациенти и да разчитам за предписаната терапия на медицинската сестра на стаята. Когато има неразбирателство, работата страда.
Гл. ас. д-р Елена Арабаджиева (Д-р ЕА): Правилните и навременни диагностика и лечение често не са едномоментно действие, а процес. Затова екипната работа, особено в хирургията, добрата комуникация и сътрудничеството между лекар и медицинска сестра са от съществено значение за успешното лечение на пациентите. Медицинските сестри ежедневно отговарят за много аспекти от лечението на пациентите, включително приема на лекарства по лекарско назначение, хигиена и комфорт. Техните усилия помагат на лекарите да се концентрират върху медицинските процедури, операции и диагностика. Понякога медицинските сестри са първите, които забелязват промени в състоянието на пациентите и предават тази информация на лекарите. Техният опит и внимание към детайлите са от голяма полза. Поради естеството на работа, медицинските сестри често са по-близо до пациентите в хода на грижите. Техните усилия да се грижат за болните, да ги утешават и да им предоставят необходимата подкрепа влияят съществено на общата грижа за здравето им.
Д-р Илия Башлиев, специализант (Д-р ИБ): Доказателство за това са възникващите, свързани с недостига на медицински сестри, трудности при лечението на пациентите. Това е екипна работа, изискваща съвкупност от разнообразни познания и умения, както и професионализъм и милосърдие.
За какво сте признателни на Вашите колежки медицински сестри?
Доц. ЕЖ: Признателен съм, че на фона на икономическата реалност и липсата на достатъчно персонал, намират сили да се справят с поне двойно повече работа, която трябва да се свърши качествено.
Д-р ЕА: Признателна съм им за тяхната подкрепа, неуморна работа, сътрудничество и професионализъм. Ежедневно работим ръка за ръка. Техните усилия и добра работа ми помагат да изпълня задачите си по-ефективно.
Д-р ИБ: Благодарен съм за тяхната отдаденост и умелост в грижите, които полагат за пациентите.
Какво бихте искали да им пожелаете по повод професионалния им празник?
Доц. ЕЖ: Пожелавам здраве и лично се стремя да допринеса за по-добро материално изражение на положения труд.
Д-р ЕА: Желая им успех в тази трудна и отговорна професия, удовлетворение от професионалния им избор и нестихващо вдъхновение да продължават да помагат на пациентите с грижа, емпатия и професионализъм. Нека техният труд да бъде ценен и признат, а техните усилия да бъдат винаги възнаграждавани със здраве и благополучие за тях и техните пациенти!
Д-р ИБ: Желая им крепко здраве и достолепно дълголетие!
