|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Основателят на „Уикилийкс“ Джулиан Асанж излезе на свобода, след като съдът одобри споразумението по делото сключено между него и американската прокуратура. Това е и краят на 14-годишния процес на противоречивата личност.
Асанж попадна зад решетките, след като създадената от него организация „Уикилийкс” публикува значително количество класифицирана информация, отнасящи се до националната сигурност на САЩ. Това е най-голямото изтичане на информация, познато на човешката история, което разбуни духовете на най-голямата световна суперсила (САЩ), хвърли в смут британското кралско семейство и даде силен тласък за избухването на революция в Африка.
Вашингтон обяви Асанж, че е присвоил и публикувал секретни документи от военните операции в Ирак и Афганистан, като по този начин е застрашил живота на множество хора, някои от които са от американското разузнаване.
След укриването си в Лондон, в посолството на Еквадор, в продължение на 7 г. и отмяна от страна на местните власти за политическото убежище, той бе предаден на САЩ. Австралиецът излежава 5 години в затвора, чакайки британския съд да реши дали да го екстрадира в САЩ.
Какво донесе аферата „Уикилийкс” на света
Няма еднозначен отговор на този въпрос. От една страна тя освети лицемерното отношение между държави, граждани и преса, от друга – отвори път за дълбоки промени на международно ниво, водещи незнайно накъде. „Уикилийкс“ даде да се разбере за тясната връзка между службите на една страна и нейните медии, и остава отворен въпроса кои са по-информирани? Съвременните технологии убиват всякаква надежда за конфиденциалност и „Уикилийкс” го доказаха. Нищо вече не е както преди, но информацията си остава най-скъпо струващата стока. Но кой и по какъв начин ще се добира до тази стока – предстои да узнаем или както е казал Умберто Еко по темата:
„Някога пресата се опитваше да разбере какво кроят посолствата с тайните си. Днес пък посолствата са тези, които искат от пресата поверителната информация.”
Ще ви запознаем с коментара на автора и журналист Владислав Апостолов по случая „Уикилийкс” и Джулиан Асанж, а вие сами ще прецените дали отношенията между държавите, гражданите и пресата ще останат същите, както преди този случай.
Коментар на Владислав Апостолов
Основателят на „Уикилийкс” Джулиан Асанж вече е на свобода, а журналистиката е официално криминализирана. Вече на практика всяко публикуване на класифицирана информация или на такава, която просто поставя хора от американската демократическа партия в неудобна ситуация – може да доведе до присъда. Представете си един колективен „кафкиански” процес срещу всеки гражданин, навсякъде по света, наранил геополитическите интереси на най-могъщия режим, или просто хипертрофиралото его на неговите функционери. И това като санитарен минимум на една самозабравила се секта, стигнала до гениалния извод, че всеки неин критик или враг следва да бъде извън закона.
Една световна по своя обхват структура на власт, захранена с безгранично количество напечатани банкноти, и разполагаща с монументална мрежа за шпионаж, саботаж и натиск, може да подслушва граждани и държавни лидери, фриволно да сваля правителства през континенти разстояние. Също така да организира преврати и цветни революции, да избива цивилни и невинни, да пали и подклажда войни и да дестабилизира цели региони – и всичко това да е приемливо – като ябълков пай или разходка в парка. Но когато някой разкрие най-грозните измерения на това пълно незачитане на човешки животи, национални суверенитети и минимална истина, тогава той се превръща във враг на демокрацията с главно „Д“. Той получава подобаващо демократично, либерално, прогресивно отношение – тоест терор и тормоз. Но по правилата. А какви са правилата? Такива каквито са изгодни на тези, които са ги написали и прокарали. И после редактирали.
По думите на Граучо – не Карл а Граучо Маркс (американски комик) ние имаме принципи и ако те не ви харесват – е, тогава имаме и други. Джулиан Асанж беше мишена на едно юридически заплетено и загрижено артикулирано от официалните лица смазване. Това, все пак, не е някаква треторазрядна пещерна диктатура без конституция и прайд парад, нали така? Побоят е по протокол, а обвинението е от минимум 1200 страници, с малко правописни грешки.
Всичко изглежда така сякаш е минало на подкомисия и заверено от поне трима институционални секретари и техните лични асистенти, бюрократизиран брутализъм, защото днес Асанж е свободен, но осъден и със съсипано здраве. Той вече нямаше избор и след 14 години на тежка юридическа битка, последните няколко прекарани в лондонски затвор, прие сделка с Департамента по правосъдие на САЩ и се призна за виновен в заговора за придобиване и разкриване на информация, свързана с националната сигурност. Мина набързо през далечна американска островна територия в Тихия океан, за да пледира по параметрите на уговорката в замяна на обещание за излежана вече присъда, и веднага тръгна към Канбера в родината си Австралия, за да се види с близките си.
Несъмнено най-важното за тях е, че Асанж е на свобода. Но в тази победа се съдържат поне няколко загуби и една срамна – за това, което наричаме просветена демокрация – перспектива. Адвокатът на Асанж Джен Робинсън казва, че тази сделка де факто криминализира журналистиката и с нея се поставя опасен прецедент. Цялото дългогодишно съдебно преследване беше определено от хиляди юридически експерти по целия свят като абсолютно абсурдно, то влиза в директен сблъсък и с Първата поправка в американската конституция, която е поставена там, за да гарантира свободното изразяване на американските граждани – без заплаха от държавна намеса и преследване.
Асанж направи това, което корпоративни мейнстрийм медии като Си Ен Ен, „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Поуст“ правят от десетилетия. Той публикува документи с класифицирана информация, които в крайна сметка разкриха чудовищни престъпления. И човечеството е по-информирано заради тях, а не обратното. Журналисти от минали епохи са героизирани до днес за разобличаването на държавни схеми и поставяне на прожектора върху непрозрачните механизми на властта.
Да си спомним за аферата „Уотъргейт“ и авторитета на Уолтър Кронкайт, който пръв провъзгласява, че войната във Виетнам няма как да бъде спечелена от американската армия, а това обръща общественото мнение в САЩ.
Но Асанж не беше правилният журналист. „Уикилийкс“ не беше легитимна медийна платформа и те злепоставиха фигури с власт като Хилари Клинтън, които се ползваха с дворцовото обожание на одобрените издания и сякаш притежаваха мандат от небето, за да разпространяват либерализъм и демокрация по света. Да, с бомби и с преврати, но това са демократични бомби и демократични преврати. А и дронове – в един от изтеклите документи става ясно как Хилари Клинтън, като държавен секретар в администрацията на Барак Обама преди години, предлага да се отърват от Асанж с дрон.
После тя удобно не си спомня за случката, а медийният ъгъл на разкритата информация, е – това е било шега, както се казва. Добре, че са шегите, за да си кажем истината, защото точно администрацията на Обама и точно Хилари Клинтън като държавен секретар инициираха ерата на убийства на невинни и цивилни с дронове, включително и на американски граждани, без закон, одобрение и против всякакви правила. Така че ако има нещо, с което хора като Хилари не трябва да се майтапят, то това е прочистването на критици и политически опоненти с безпилотни машини за смърт. Но тези неща ги знаем именно заради „Уикилийкс“.
Благодарение на Асанж знаем още как Националната агенция за сигурност на САЩ е подслушвала и шпионирала партньорски лидери на държави като Франция и Германия, както и бившия Генерален секретар на ООН Бан Ки Мун. Важни европейски срещи са били хаквани от „дълбоката държава”на САЩ. Знаем за тайните и порочни схеми на ЦРУ по целия свят с подкрепата за диктатори и терористи, за бруталните нарушения на човешки права и за военните престъпления в Ирак и Афганистан.
„Уикилийкс“ публикува кадри, в които американски военни безцеремонно избиват цивилни в Багдад, включително и журналисти. Стотиците хиляди изтекли документи разкриват и практиките на мъчения в Гуантанамо, и пълното системно незачитане на човешки права. Цялата фасада на демокрация за износ се разтапяше като восък след всяка публикация на „Уикилийкс“.
Пред човечеството лъсна уродливата гримаса на един режим, готов на всичко за налагане на това, което той вижда като свой интерес. Това налагане може да включва унижение и дестабилизация на партньори и близки страни, може да включва премахване на неудобни правителства. Чухме и как архитектът на Майдана Виктория Нюланд праща Европейския съюз на майната си.
Благодарение на „Уикилийкс“ се запознахме с хаотичния хюбрис на една своеобразна постмодерна империя, която по време на първите публикации сякаш унищожаваше обществена тъкан, основно отвъд собствените си граници, но днес е обърнала инструментите на терора и тормоза срещу отвратителните, както се изрази Хилари Клинтън, привърженици на Доналд Тръмп. За това предупреждаваха много журналисти, които през годините подкрепяха Асанж – машината рано или късно ще се обърне навътре и ще ви удари.
Така и стана – протестиращи от 6 януари 2021 година още гният по затворите, а вече и лидерът на опозицията и бивш президент Доналд Тръмп е осъден след демонстративно скалъпен процес. И сега чака да види дали ще влезе във затвора по време на кампанията за президентски избори, които идват през ноември. Тепърва пред него има и още „кафкиански” процеси. Американски патриоти като Тъкър Карлсън се противопоставят срещу по същество анти-американската природа на освободената от всяка отговорност имперска „дълбока държава”, запалила пожари по цялото земно кълбо и превърна лъжата в градивен материал за геополитика.
Асанж може да бъде критикуван за възгледите си, че всяка власт трябва да бъде напълно и неизменно прозрачна, че не трябва да има никакви тайни, както и за начина, по който публикува стотици хиляди документи, с потенциален риск за източници – информатори. Но днес човечеството е по информирано за най-кървавите скорошни войни, за най-несправедливите решения на гигантските сили. Знаем още повече и за това как се „прави салама” в световната политика. Става въпрос за отблъскващ анти деликатес, опасен за вашето здраве и още по-опасен за хората, които се осмеляват да разкрият рецептата…
Асанж е свободен и осъден. Може би режимът се е страхувал, че ще умре зад решетките и ще стане мъченик. Някак си не върви. И двойният стандарт щеше да стане наистина твърде, твърде двоен при подобно стечение на обстоятелствата. Самият австралиец днес не представлява актуална заплаха за колективната, хилариклинтуидна дълбока държава на ЦРУ и ЛГБТ.
„Уикилийкс“ отдавна не е същото нещо, но точно сега с тези нови войни и активното преследване на опозицията в САЩ, с васални европейски елити, цялата мръсотия точно сега се нуждаем от допълнително повдигане на завесата – в стила на „Уикилийкс“. Но поне милиони мъже и жени усещат и знаят, че нещата не са наред и зад завесата овластената прослойка, самозабравила се, е затънала в нечистотиите. И пред завесата са затънали, но пейзажът е радикално различен от преди първите публикации на Уикилийкс. И част от заслугата е именно на Джулиан Асанж. Добър, лош, заблуден, наивен, противоречив, свободен, но и с присъда – присъда, която никога не трябваше да бъде издавана!
Възгледите на коментатора Владислав Апостолов, изразени в тази статия, не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
