Във военната терминология далечният обсег на действие се отнася до ракетни системи, които могат да поразяват цели на разстояние по-голямо от 500 км
Германският канцлер Олаф Шолц заяви на 14 септември, че Германия няма да доставя оръжия с голям обсег на действие на Украйна, независимо от решенията на съюзниците от НАТО.
Шолц направи коментара по време на публично събитие в град Пренцлау, провинция Бранденбург, според немската информационна агенция DPA. Германският лидер посочва, че доставката на ракети „Таурус“, които имат обсег от 500 км и биха позволили на Киев да нанася удари по цели в Москва, би довела до „голям риск от ескалация“.
„Казах „не“ на това“, каза Шолц. „И, разбира се, това се отнася и за други оръжия, ако сме ги доставили, които могат да достигнат това голямо разстояние“.
Шолц заяви, че това ще остане в сила, „дори ако други държави решат друго“.
Доставката на далекобойни оръжия за Киев
Украинският президент Володимир Зеленски поиска оръжия с далечен обсег на действие, за да насочи огън към руските логистични и военни летища зад фронтовата линия, докато висши служители в Москва са заплашили да отговорят по „брутален начин“, ако на Украйна бъде позволено да изстрелва към Русия доставяни от Запада ракети с далечен обсег на действие.
„Решението е налице, всички картбланш, индулгенции са издадени [на Киев]. Затова ще отговорим по брутален начин“, заяви руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков на 14 септември, според руската държавна информационна агенция ТАСС.
„Тук има елемент на сериозен риск, защото противниците във Вашингтон, Лондон и на други места явно подценяват степента на опасност на играта, която продължават да играят“, каза Рябков.
Съюзниците на Киев доставят оръжия, но с ограничения за това как и кога те могат да бъдат използвани на територията на Русия, поради опасения, че подобни удари могат да предизвикат ответни действия, които да въвлекат страните от НАТО в конфликта.
Досега Съединените щати, Великобритания и Франция са доставили на Украйна крилати ракети с обсег на действие около 300 км, а оръжието с най-дълъг обсег, доставено от Германия, е ракетната система „Марс II“, която може да поразява цели на разстояние около 80 км.
Текущата позиция на САЩ
Заплахите от страна на Киев бяха отправени в момент, когато президентът на САЩ Джо Байдън и британският министър-председател Киър Стармър се срещнаха, за да обсъдят, наред с други теми, дали Киев трябва да получи разрешение да нанася удари по цели в Русия с предоставени ракети с далечен обсег. При срещата на 13 септември в Бели дом не беше взето незабавно решение по отношение на молбите на Украйна за отмяна на ограниченията за използване на оръжия, доставяни от Запада. Досега Съединените щати разрешаваха на Украйна да използва оръжия, доставяни от САЩ, единствено в рамките на ограничена зона, прилежаща към руската граница.
„Говорим стратегически за тактически решения … очевидно ще продължим отново в [Общото събрание на ООН] само след няколко дни с по-широка група лица“, заяви британският министър-председател пред репортери в Белия дом.
Преди разговорите в Белия дом руският президент Владимир Путин предупреди западните държави, че подобна стъпка ще се счита за „пряко участие“ на НАТО във войната. Вашингтон уточни, че поне засега не планира да разхлаби ограниченията върху използването от страна на Украйна на оръжия от Запада.
„Няма промяна във виждането ни относно предоставянето на възможности за нанасяне на удари с далечен обсег на Украйна, които тя да използва на територията на Русия“, заяви пред репортери на 13 септември говорителят на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джон Кърби.
Коментари на Путин и Медведев по ключовата тема
Наскоро руският президент Владимир Путин заяви пред репортери, че Украйна не е в състояние да нанася удари на руска територия без подкрепата на Запада, тъй като разчита на спътниково разузнаване и данни от полети за такива операции. Той заяви, че провежданите дискусии между страните от НАТО надхвърлят потенциалното използване от Украйна на западни оръжия с далечен обсег на действие, като се простират до това дали да се включат пряко в конфликта.
„Това би променило в значителна степен самия характер на конфликта“, заяви Путин за потенциалното решение на страните от НАТО да позволят на Киев да нанесе удар дълбоко в Русия, според официалния канал на Кремъл в Telegram. „Това би означавало, че страните от НАТО, Съединените щати, европейските страни, са във война с Русия“.
Дмитрий Медведев, който беше президент на Русия от 2008 г. до 2012 г., а сега е заместник-председател на Съвета за сигурност на страната, предупреди, че макар засега Русия да се въздържа да отговори с ядрена сила на украинските удари с ракети с голям обсег, търпението ѝ може да се изчерпи.
„Руснаците много говорят за отговор с оръжия за масово унищожение, но не правят нищо“, Медведев заяви на 14 септември в Telegram. „Руснаците няма да преминат границата. Те само заплашват. Ядреният конфликт е безполезен за тях, те имат какво да губят, включително подкрепата на Глобалния Юг“.
Според Медведев неотдавнашното нападение на Украйна срещу руската област Курск вече дава на Кремъл основателна причина да използва ядрено оръжие, но вместо това той е избрал да прояви търпение, осъзнавайки сериозността и необратимостта на подобен отговор.
„Кому е нужен апокалипсис?“, пише Медведев, дългогодишен съюзник на Путин. „Това е една много лоша история с много труден изход.“
Русия все още може да превърне град Киев в руини, без да прибягва до ядрения си арсенал, пише Медведев.
Германия е вторият по големина доставчик на военна помощ за Украйна след Съединените щати. Берлин обаче планира да намали наполовина бюджета си за тази помощ през следващата година.
Кейдън Пиърсън, Бил Пан и Том Озимек допринесоха за настоящия материал.