Комисията по демографската политика, децата и семейството ще обсъжда на заседание на 18 септември предложените изменения и допълнения на ЗЗДт
Днес от 15:30 часа Комисията по демографската политика, децата и семейството към НС ще проведе заседание, на което на първо гласуване ще бъде обсъден Законопроект за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за закрила на детето (ЗЗДт), внесен от Катя Панева и други народни представители.
На 11 септември Катя Панева и депутатите от „Продължаваме промяната – Демократична България“: Даниел Лорер, Ивайло Шотев, Йордан Терзийски, Вяра Тодева и Ивайло Митковски внесоха въпросния законопроект.
Предложения ЗИД на ЗЗДт се фокусира върху:
- В чл.5б от ЗЗДт се създават ал. 5 и ал. 6:
- (5) Забранява се публикуването, излагането, представянето или предлагане на информация или носители на информация на деца, които съдържат порнографско съдържание или съдържание, опасно за физическото или психичното здраве.
- (6) Забранява се публикуването, излагането, представянето или предлагане на информация или носители на информация на деца, които са опасни за индивидуалното развитие на детето или подбуждат към или водят до употреба на вещества и продукти по ал. 3 и ал. 4 или на наркотични вещества и прекурсори.
- В чл. 10 от ЗЗДт се създават ал.4 и 5:
- (4) Всяко дете има право на закрила от прилагане на медицински дейности, които целят промяна на фенотипните и други полови белези на генотипния му пол.
- (5) Всяко дете има право на медицинска, психологическа, социална и експертна помощ по въпроси, свързани с пола му, които да укрепят психологическото му развитие и осигурят лечение при необходимост.
- Създава се чл. 125б:
- Чл. 1256. Забранява се извършването на медицински дейности за промяна на фенотипните и други полови белези на генотипния пол на непълнолетни лица, освен в случаите, когато съществува сериозна опасност за живота или здравето им.
- Създава се чл. 221б:
- Чл. 2216. Медицински специалист, който наруши чл. 1256, се наказва с глоба от 30000 до 50000 лв., а при повторно нарушение – с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до две години.
5 организации и МВР изразяват категорично несъгласие
Преди обсъждането днес, до председателя на Комисията бяха изпратени 6 становища по предложените изменения и допълнения, с които всички подписали ги се противопоставят на приемането на законопроекта:
- Становище от Национално сдружение за закрила на българските деца и семейство
- Становище от Сдружение Българският род обединен за децата – БРОД
- Становище от Сдружение Асоциация общество и ценности (първо гласуване)
- Становище от Министерство на вътрешните работи
- Становище от Сдружение Български централен революционен комитет – БРЦК
- Становище от Движение българско семейство
Анализ на измененията и допълненията
Всички тук изброени организации и МВР посочват в своите становища резултатите от задълбочения анализ на предложените изменения и допълнения на Закона за закрила на детето, като по-долу излагаме само избрани текстове от съответните становища.
В становището си МВР посочва:
По предложената нова ал. 5 на чл. 56 ЗЗДт, считаме, че не е целесъобразно създаването на разпоредба в закон, за нарушаването на която се налага глоба или имуществена санкция, при условие че за подобни действия се предвижда наказателна отговорност в Наказателния кодекс (НК). Разпространяването на порнографско съдържание е криминализирано в чл. 159 от НК, а разпространението на порнографско съдържание на лице, ненавършило 16 години е криминализирано в ал. 3 на същия член.
По отношение на предложената нова ал. 6 в чл. 56 следва да се отчете, че телевизии, стрийминг платформи и други източници разпространяват клипове и филми, чието съдържание може да се определи като неподходящо за деца.
В становището си Национално сдружение за закрила на българските деца и семейства по отношение на новите ал. 4 и 5 от чл. 10 посочва:
Забраната за медицински интервенции, насочени към промяна на пола на непълнолетни лица, изглежда като логичен опит да се предпазят децата от вземане на решения с необратими последици. Въпреки това, въвеждането на „необходима“ медицинска помощ по въпроси, свързани с пола, създава сериозни проблеми. Терминът „необходимост“ остава неясен и може да бъде подложен на широки и субективни тълкувания, което представлява сериозна заплаха за законосъобразността и ефикасността на предлаганите мерки. Липсата на дефиниция на това какво се разбира под „необходимост“ води до правен порок.
В становището си Движение българско семейство по отношение на новите чл. 125б и 221б посочва:
Така предложеният текст създава забрана в първата си част и изключение от тази забрана във втората си част, като създава неяснота кои именно са тези сериозни опасности за живота и здравето на децата, които законодателят визира.
Безспорно е, че в живота и практиката медицината е призвана да пази и поддържа по всички възможни начини живота и здравето на всички граждани на страната, включително на децата, и в този процес се налага извършване на медицински манипулации, както и други медицински дейности, изразяващи се в предписване на лекарства и хормони с цел – лечение и запазване здравето на пациента. Тези медицински дейности, се извършват по повод на поставена медицинска диагноза и по протокол за лечение или превенция на определено заболяване, одобрени от Министерството на здравеопазването, независимо от това колко сериозна е опасността за живота или здравето на детето. И това е отговорното поведение, което всеки лекар изпълнява в тази достойна за уважение професия.
В този смисъл, ако при лекарска интервенция се наложи да се извършват манипулации на „фенотипните и други полови белези на генотипния пол“ на ненавършило пълнолетие дете, то това ще бъде извършено по вече одобрен от официалната медицина и административен орган на страната начин и ред. За този тип медицински действия законово изключение, каквото се предвижда във втората част на предложения за одобрение текст, не е необходимо да се предвижда.
Създаденият към момента текст не визира единствено и само медицинска диагноза, а разгръща полето на действие на въведеното изключение от правната норма извън медицинското й приложение.
Интерпретацията на термина „сериозна опасност за живота и здравето на децата“ разгръща широко поле за тълкуване, което може да доведе до спекулации с интересите на децата и да доведе до действия, увреждащи тяхната личност, както физически, така и ментално.
Законопроектът поставя медицинските лица в етична и правна дилема. Въведените санкции в чл. 2216 предвиждат сериозни глоби и лишаване от правото на упражняване на медицинска професия, ако специалистите нарушат разпоредбите на чл. 1256. Това представлява натиск върху медицинските специалисти, които могат да бъдат принудени да предприемат действия, които противоречат на тяхната професионална съвест и медицинска етика, само за да избегнат юридическа отговорност. Липсата на ясно регламентирани критерии за „необходимост“ прави тази санкционна рамка още по-проблематична.
В становището си Сдружение Асоциация общество и ценности посочва и следното:
В училищата у нас все повече навлизат наръчници за учители и ученици , в които активно се застъпва размиването на мъжка или женска полова идентичност у децата. Децата са насърчени са да споделят не само за своя пол, но и своя “джендър. Още повече, според стандартите за системно сексуално образование на Световната здравна организация за Европа, което е част от здравното и може да се провежда на всеки етап от училищната подготовка у нас, на децата от 0 до 4-годишна възраст следва “да им се даде възможност да осъзнаят половата си идентичност”, а децата между 9 и 12 г. “трябва да се запознаят с различията между полова идентичност и биологичен пол.”
Подобни промени допълнително ще улеснят децата да бъдат объркани по отношение на пола си и да се насочат в погрешната посока.
Проучванията също показват, че подкрепата на промяната на пола на децата от страна на родителите им не подобрява психичното им здраве. Редица лекарски организации препоръчват терапевтичните разговори като доказан метод, защото те „лекуват евентуалните скрити предварителни проблеми на психичното здраве, като психични и психиатрични разстройства, неврологични увреждания, травми и др., и възможните им връзки с половата дисфория“ . Този метод следва да бъде насърчаван, а не да се забранява достъпа до него, каквато тенденция виждаме през последните години.
Предложените промени нарушават Конституцията и вътрешното ни законодателство , изключват родителя като първостепенно отговорен за детето си и като негов законен представител, като дават възможност на децата да получат съвет, лечение и помощ, която да навреди не само на тяхното психическо и физическо здраве, но и на живота им.
В становището си БРЦК посочва в обобщение:
Законопроектът и изложените мотиви в негова подкрепа, целят;
1. Да открият пътя и да осигурят достъп на експерти с неясен статут, до децата, като овластят същите да изказват експертни становища, по въпроси, свързани със смяна на пола у подрастващите. Нещо, което самите експерти, в резултат на предоставените им правомощия, биха могли не просто да постулират пред институциите, но и да внушат като необходимо у самите малолетни.
2. Да легитимират медицинската промяна на пола на деца, след психологическо катализираше и аргументиране на необходимост от тази смяна, представена като „лечение“.
Категорично сме против, на незрели психически индивиди (деца!), лишени от правото на политически вот, да се разреши да изберат да бъдат осакатени генитално и хормонално, с мотива за неясни психически състояния, за чието констатиране, законопроектът назначава „експерти“ със съмнителен статут и намерения! Категорично сме против, българските лекари, доказали своя професионализъм и отговорност към здравето и живота на популацията, да бъдат въвличани в противоестествени, античовешки и престъпни дейности, осакатяващи деца!
В становището си Сдружение Българският род обединен за децата в заключение посочва:
Изготвянето на този законопроект демонстрира сериозна липса на компетентност от страна на вносителите по отношение на правните и медицинските аспекти, свързани с предложените изменения. Неадекватността на законопроекта се проявява в липсата на точни дефиниции и правна рамка, което създава потенциал за бъдещи злоупотреби. Това поставя под въпрос истинските намерения на вносителите, като поражда основателни съмнения относно това дали предложените промени действително са насочени към защита на децата, или по-скоро обслужват определени политически или лични интереси.
В заключение, изразяваме своето категорично несъгласие с предложените промени в Закона за закрила на детето. Неяснотата и липсата на дефиниции за ключови термини като „необходимост“ създават предпоставки за значителни злоупотреби и неправомерни интервенции върху деца. Законопроектът поставя под заплаха не само правата на децата, но и професионалната независимост на медицинските специалисти, като ги принуждава да вземат решения под натиск, а не въз основа на медицинските факти и етика.
Призоваваме законодателите да изготвят ясни, прецизни и правно обосновани текстове, които да осигуряват правна сигурност и защита както на децата, така и на медицинските специалисти. Необходимостта от балансиран подход е ключова за гарантирането на правилното прилагане на закона и избягване на потенциални злоупотреби.
