Дейзи Стронгин дълбоко съжалява, че е започнала процедура за смяна на пола и се чувства длъжна да предупреди другите за капаните на трансджендър идеологията
Дейзи споделя пред The Epoch Times, че на 15 години е била „несигурно, много интровертно, отхвърлено от връстниците си момиче“. За нея желанието за промяна на пола било естествено „примамливо“.
„Наистина исках да се чувствам удобно в кожата си и исках да спра да бъда депресирана. Исках да бъда някой друг. Мразех себе си. Не исках да бъда човекът, който бях, и смяната на пола изглеждаше като много примамлив път, който ме привличаше“, спомня си Дейзи.
След дълги години превързване на гърдите, на 18-годишна възраст Дейзи започва да приема тестостерон и законно променя името си на Оливър. Години по-късно обаче тя „започва да се чувства по-зле“, „непълноценна“, „по-малко удовлетворена“ и „по-малко цялостна“, и в крайна сметка спира процедурата за преход към другия пол.
Стронгин, която сега е на 24 години, е само една от многото „detransitioners“ – хора, които съжаляват, че са се подложили на смяна на пола и се връщат към биологичния си пол. Дейзи вижда нарастването на броя на децата, които твърдят, че са с небинарен пол и „транс“, като социална зараза, и се чувства длъжна да предупреди другите за капаните на трансджендър идеологията.
Около 42 000 деца и тийнейджъри в Съединените щати са диагностицирани с полова дисфория през 2021 г., според данни на Komodo Health, Inc. събрани за медията „Ройтерс“. Това е почти три пъти повече от броя им през 2017 г.
Според Американската психиатрична асоциация половата дисфория е състояние на дистрес при индивид, който се идентифицира с противоположния пол.
Анализът установява, че от 2017 г. до 2021 г. най-малко 121 882 деца на възраст от 6 до 17 години са диагностицирани с полова дисфория. Миналия месец обаче „Ройтерс“ съобщи, че цифрите „вероятно са значително занижени“.
Тийнейджъри „мъжкарани“
Като дете Стронгин често се е чувства не на място по отношение на пола си и тези чувства се засилват още повече в пубертета.
Сега тя знае, че е нормално тийнейджърите да се чувстват „неловко“ или „притеснено“, но по онова време не го е осъзнавала. Като „хетеросексуално момиче“ тя никога не е разбирала напълно младежкото си желание да се облича като момче, или да бъде възприемана като такова. В осми клас Дейзи е била обявена за лесбийка и е била наричана с обидни имена.
„Всъщност нямах много добри социални умения и другите ме тормозеха“, спомня си тя.
Родителите на Дейзи я виждат като мъжкарана и я приемат като такава. На 15 години тя им съобщава за сериозна криза на половата идентичност. „Представих се пред тях като джендър, а те изобщо не го приеха сериозно – спомня си тя. – Те казаха: „Добре, ти си момче. Чудесно.“.
Тайно, в стремежа си да открие своята „автентична същност“, Дейзи прекарва часове в интернет, четейки вманиачено за „всички тези странни алтернативни полови идентичности“. „Тогава започнах да си мисля, че може би съм транссексуална“. Тъй като Дейзи упорства, родителите ѝ стават все по-неспокойни и са шокирани от евентуалното ѝ решение да пристъпи към инжектиране на кръстосани полови хормони и операция. „Бяха ужасени“, спомня си тя за родителите си.
Семената на съмнението и недоверието
Стронгин не се доверява на родителите си, особено на майка си, и сега обвинява „транс влиятелните лица“ в социалните медии, че са посели тези семена на съмнение.
„Това е наистина култово – осъзнава тя. – Мислех, че тези онлайн общности са моето осиновило ме семейство. Това е една от тактиките: „О, майка ти не те приема, тогава сега аз съм твоята майка“.
Според Стронгин най-важното послание, което е трябвало да чуе тогава, е, че в не няма нищо нередно. „Има вероятност детето, което прекарва по 14 часа на ден в интернет, да няма много приятели в реалния живот и затова вероятно се чувства отчуждено. Искам да кажа, че така се чувствах и аз“.
Общуването ѝ онлайн ѝ позволява да избегне социалния натиск и безпокойството, които се появяват при общуването „на живо“ с връстниците в училище. „Прекарвах почти цялото си свободно време в интернет, защото бях изключително депресирана. Борех се с депресията от шести клас – вероятно просто имах ниско самочувствие и не исках да участвам в живота. И затова използвах интернет – платформите Tumblr и YouTube – като средство за бягство“, казва тя. „Можех просто да забравя за истинския живот.“
Куиър годините
Скоро Стронгин открива термина „genderqueer“ в платформата за микро-блогове Tumblr и се потапя изцяло в света на „половата флуидност“.
„Genderqueer… означава, че си нещо средно между мъж и жена – обяснява тя. – Тогава понятието за полова идентичност наистина навлезе в съзнанието ми и го разбрах като нещо много пластично и индивидуално, като че ли можеш да бъдеш всичко, което искаш да бъдеш.“
Задълбочавайки се в изследването на флуидността на пола и половата си идентичност, „толкова повече започвах да се питам дали не съм транс“, споделя Дейзи.
Към 2014 г. Стронгин е запленена от лицата, преминали от женски в мъжки пол, и документирали трансформацията си в YouTube. Тези „транс инфлуенсъри“ са популярни „привлекателни и готини хора“, които разказват за това „как са се чувствали отчуждени от собствените си тела, как преминаването на тестостерон е било толкова вълнуващо за тях и че операцията на гърдите е била този огромен крайъгълен камък, който идва с толкова много радост и облекчение и най-накрая се чувстваш едно със себе си“.
Сега тя осъзнава, че познанствата ѝ с хората в социалните мрежи не са били истински приятелства и че прекарването на голяма част от живота ѝ онлайн само я е карало да се чувства по-изолирана.
„В реалния живот нямах много транссексуални приятели. Общувах с някои хора, но в повечето случаи просто се спотайвах“ – спомня си тя. – Аспектът на въздействието на социалните медии е огромен. Ако не беше пристрастяването ми към интернет, наистина не мисля, че щях да премина към транссексуалността. Дори и с депресията си, щях да намеря по-здравословни механизми за справяне и да се науча как правилно да се справям с тези странни чувства с половата ми идентичност, които изпитвах.“
Стронгин казва, че „определено е била повлияна и заблудена“ в интернет: „Не е като да е имало възрастни, които да се опитват директно да ме принудят да мисля, че съм транс. Просто се оказах в тази среда, защото по цял ден исках да съм в интернет“, казва тя.
Терапията
Стронгин започва да посещава психиатър, който я лекува от 15 до 22-годишна възраст, през прехода, инжекциите с тестостерон, операцията на гърдите и началото на процеса на възстановяването на пола.
„Не мисля, че тя смяташе, че е разумно от моя страна да правя всичко това – да правя постоянни промени в тялото си. Тя обаче не ми го каза направо, защото мисля, че се страхуваше, че ще загуби лиценза си [за психиатър]“ – казва Стронгин за терапевта си. – Тя не беше прекалено категорична, но и не ме обезкуражаваше да го правя. Беше неутрална, но можех да кажа, че не смяташе, че това е добра идея.“
В интернет се твърди, че „преходът е единственият начин да се излекуваш от половата дисфория, а ако не го направиш, би могъл да се самоубиеш“, споделя Дейзи.
Стронгин вярвала, че ако не намери „автентичната си същност“ и не зачита истинската си полова идентичност, ще бъде „просто една празна черупка на човек“. Тя виждала в смяната на пола панацея за всички свои проблеми.
„Мисля, че вероятно съм си промила мозъка до точката, от която няма връщане назад“, казва тя.
Клуб „Съюз на гей и хетеросексуалните“
В гимназията Стронгин се присъединява към клуб на „Алианс на гей и хетересексуалните“ (Gay-Straight Alliance – GSA). GSA се отнася до „съюз на половете и сексуалността“, които „[преминават] отвъд етикетите за гей и хетеросексуален и ограниченията на бинарната полова система“, според изявление на американската национална GSA мрежа.
Създаването на подобни алианси е честа практика в повечето европейски и американски университети по света, като през 2009 г. Gay-Straight Alliance е създаден в Американския университет в България, представляващ университетски съюз между хомосексуални и хетеросексуални представители на институцията, които са както студенти, така и преподаватели (бел. прев.).
„Когато бях в гимназията, беше много различно – спомня си Стронгин. – Участвах в клуб на GSA, но нямахме никакви политики за промяна на името ми в системата или на избор на местоименията, правила да не казвам на родителите си и подобни неща. Това беше просто клуб, в който аз и моите приятели ходехме и всички говорехме за това колко сме гейове или колко сме транс.“
Стронгин, чието моминско име е Чадра, се разкрива напълно като „транс момче“ през последната си година в гимназията и настоява в годишника на училището законното ѝ първо име Дейзи да бъде променено на Оливър. Искането без съгласието на родителите ѝ е отхвърлено, но в крайна сметка името й е публикувано като „Дейзи (Оливър) Чадра“.
Истина и приемане
Родителите на Дейзи искали да я подкрепят повече, но трудно приемали мъжката ѝ персона. „На майка ми определено ѝ беше по-трудно. Тя изобщо избягваше местоименията и имената, защото не искаше да ме отчуждава, но в същото време не искаше да ме лъже и да казва, че съм момче.“
Баща ѝ започва да я приема: „Въпреки че беше ужасен от това, той каза: „Е, предполагам, че това вече е реалността“ и започна да ме нарича Оливър, неговия син“.
Негативен образ на жените
За разлика от много жени сменили пола си, Стронгин казва, че никога не е имала травматични сексуални преживявания. „Знам, че много жени искат да станат мъже като защитен механизъм, който идва от травма. За мен това е напълно логично, но аз не съм имала такава сексуална травма“, казва тя.
Според нея обаче като тийнейджърка порнографията е изиграла „подсъзнателна роля“ в проблемите ѝ с пола и е изградила негативна представа за жените. „Да си на 14 години и да видиш тези видеоклипове има много по-голям психологически ефект, отколкото порнографията преди 20 или 30 години, когато тя е била представена просто като голи момичета в списание – казва Стронгин. – Жените [понастоящем] са изобразявани като обекти за сексуално удоволствие, които могат да бъдат удряни и душени, и това трябва да е секси?“
Когато момичетата в училище започнали „да се обличат по-съблазнително“, Стронгин се почувствала неудобно.
„Това винаги е било много чуждо за мен. Не че съм ги гледала с презрение, че правеха това, просто се чувствах много, много странно в такива дрехи. Просто имах много нездрава представа за това какво означава да си момиче и какво означава да си жена.“
Стронгин възприема жените като „слаби и склонни към позьорство и театралничене“, „истерични или прекалено емоционални“.
„Чувствах, че притежавам тези черти, и смятах, че те са характерни за жените, а аз наистина исках да бъда възприемана сериозно.“
Преходът
Когато Стронгин се разкрива като транссексуална, тя е приветствана от връстниците си в училище и от „случайни хора“ в интернет. За първи път в живота си тя изпитва силно чувство за принадлежност.
„Намерих много нови приятели. И всички те бяха транссексуални и ЛГБТК – спомня си тя. – Имах хора от реалния живот, с които можех да се свържа, и се чувствах наистина позитивно и развълнувано от това, че съм транс. Ставах все по-убедена, че ще бъда транс завинаги.“
За да прикрие гърдите си, Стронгин ги препасва със стягаща лента в продължение на около три години, от 17-годишна възраст до 20-годишна възраст, разказва тя.
В желанието си да изглежда по-мъжествена, когато навършва 18 години предприема следващата голяма стъпка в прехода си – инжектиране на кръстосани полови хормони.
„Имах къса коса и носех момчешки дрехи, но все още изглеждах като момиче и звучах като момиче, така че приемах тестостерон“, казва тя.
Междувременно през 2016 г. ѝ предписват антидепресанти, които тя приема в продължение на около три години. Лекарствата притъпяват емоциите ѝ и ѝ помагат да се справя, но само прикриват депресията и основните ѝ психологически проблеми, споделя Стронгин.
В колежа тя има две сериозни връзки – и двете с бисексуални мъже.
„Аз съм хетеросексуална. Почти винаги съм била хетеросексуална. Имаше момент, в който си мислех, че може би съм бисексуална… но винаги са ме привличали мъже. Така че, когато се идентифицирах като транссексуален, се идентифицирах и като транссексуален гей“, казва тя. „Това е много объркващо.“
По време на втората си връзка Стронгин си прави двойна мастектомия. Тя е на 20 години.
„Знаех, че промените, които правя, са необратими. Не е като да не съм се информирала за това, което физически щеше да ми се случи, защото бях гледала толкова много трансджендър инфлуенсъри, които говореха за ефектите на тестостерона и знаех каква ще бъде операцията на гърдите“, казва тя.
Детрансформация – възвръщане към изначалния пол
След операцията Стронгин отлага смяната на законното си име на Оливър, но в крайна сметка го сменя. Тя обаче започва да изпитва съмнения и угризения за решенията си.
„Просто ми стана много трудно да се погледна в огледалото, защото чувствах по-голямо разминаване между ума и тялото си, отколкото преди. Чувствах се сякаш съм в някакво странно полово чистилище. Не приличах на мъж. Не приличах на жена. Имах плосък гръден кош и дълбок глас, но все още имах доста извити бедра и това беше притеснително“, споделя тя. „Много съжалявах и изпитвах несигурност.“
Разбира, че е само въпрос на време да си възвърне изначалния пол.
Тя започва да се „самолекува“, пушейки „много трева“ и „напивайки се всяка вечер сама“, споделя тя.
Накрая, един четвъртък през май 2020 г., в разгара на пандемията на COVID-19 и локдауните, Стронгин решава да спре да приема тестостерон.
„Преди си инжектирах тестостерон веднъж седмично. Всеки четвъртък беше денят ми за биене на инжекцията. И постепенно, когато този ден настъпваше и идваше време да си направя инжекцията, си мислех: „Наистина ли искам да продължа да правя това?“.
Този четвъртък Стронгин казва на майка си, че не иска да си прави инжекцията с тестостерон, и когато майка ѝ я пита какво означава това, тя отговаря: „Мисля, че това означава, че се възвръщам към пола си“.
„Просто ми стана ясно, че всяка инжекция ме приближава към безплодието. Оставаха ми една-две години до необходимостта от хистеректомия“, казва тя. „Не исках да си затварям вратата за биологични деца.“
Сърцето ѝ се свивало при мисълта, че трябва да признае грешката си и да каже на хората, които я познават само като „мъж“, че всъщност е жена, и била ужасена, че ще трябва да обяснява на хората какво означава „detransitioner“ или човек, който се възвръща към изначалния си пол.
За щастие, нямала сериозни усложнения от операцията на гърдите й, освен чувствителни зони около белезите, липса на усещане в зърната и други „странни места, на които няма усещане“.
Въпреки че имплантите за гърди биха направили дрехите ѝ да стоят нормално, Стронгин се отнася предпазливо към реконструктивната хирургия, страхувайки се, че може да се върне към онова мислене, че трябва да промени тялото си, за да бъде щастлива.
„Всъщност това беше много трудно решение. Все още не съм решила какво искам да направя“, казва тя.
„Измамата“ на джендъра и половата идентичност
Размишлявайки върху цялото си джендър пътешествие, Стронгин иска въобще да не е започвала.
Тя категорично отхвърля джендър теорията и половата идентичност, наричайки я „измама“.
„Сега осъзнавам, че това не е нещо, което е свързано с реалността. Това е нещо като фантазия, и не искам да кажа това в неприятен смисъл. Просто така го виждам. Няма никаква наука зад това“, казва тя.
„Идеята, че човек може да има тази вродена, непроменяща се полова същност, която е метафизична, но също така е и флуидна и може да се променя, просто няма смисъл. Колкото повече мисля за тази идеология, толкова по-малко и по-малко има смисъл в нея. За мен тя нямаше смисъл дори когато бях транс.“
„Detransitioners“ тоест хората възстановяващи изначалния си пол са неудобна истина за трансджендър активистите, медицинските специалисти и големите фармацевтични компании, защото разбиват протранс наратива и като такива гласовете им често биват заглушавани в корпоративните медии, казва Стронгин.
„[Те] искат да скрият факта, че това се случва“, казва тя.
Транс активистите често отричат, че има хора, които се връщат към предишния си пол поради съжаление, наричат тези хора фанатици и ги обвиняват в „самовъзприета трансфобия“, каза Стронгин.
„Грижата за определяне на пола“, е „погрешна по толкова много начини“, казва Стронгин. Тя обвинява основаните на печалба мотиви на големите фармацевтични компании и медицинската общност за медицинската смяна на пола при деца и младежи преди те да са напълно зрели.
„Аз попаднах в капана – признава тя. – Просто наистина, наистина се подведох от твърдението, че половата ти идентичност е най-важната част от теб – а това не е така. Тя не е нещо, което може да се промени.“
Брачен живот
Дейзи се омъжва през декември миналата година и ражда син. Докато люлее двумесечното бебе в ръцете си, за да го нахрани с шише, тя постоянно е подсещана, че никога няма да може да кърми. Това я притеснява, но тя не иска да се занимава с минало, което не може да промени.
„Това е сторено. Няма какво да направя. Единственото, което мога да направя, е просто да се опитам да се примиря с това“, казва тя.
Дейзи все още се бори с депресия и тревожност, които идват и си отиват, но вече не приема никакви лекарства.
„Загубата на гърдите и по-дълбокия глас от тестостерона са неприятни, но не и инвалидизиращи“, казва тя. „Обичам живота си. Съпругът ми е много добър в това да ми помага да се чувствам женствена и красива.“
Тя признава, че майчинството може да бъде предизвикателство понякога и не е за всеки, но с риск да прозвучи като клише, казва, че „си заслужава“ и засега е доволна да бъде майка, която си стои вкъщи.
„Изисква много жертви, но мога да гледам в очите живота, който съм създала – казва тя. – Това е най-невероятното нещо, което някога съм преживявала – да чуя първия му смях, първите му думи и да видя как прави първите си стъпки.“
Брад Джоунс е награждаван журналист, живеещ в Южна Калифорния.
