Еньовден е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. На този ден Православната църква отбелязва рождението на св.Йоан Кръстител, предвестител за идването на месията (Христа).
Според поверията, нощта преди Еньов ден е магична. Невидима сила слиза на земята и придава вълшебни и целебни свойства на всички растения – билки и треви. Всеки, който иска да бъде здрав през годината, трябва да стане преди изгрев слънце и да измие очите си или да стъпи в утринна роса.
Според традицията, рано сутрин, всички моми и жени събират билки, с които правят лековити отвари. Най-предпочитано на този ден е еньовчето. От него жените правят венец, завързан с червен конец, който служи за изцеляване на всички болести през цялата година. Според стари легенди, болестите са 77 и половина, затова във венеца се вплитат 77 билки, а за незнайната половина се вплита половин билка. Тази половинка се нарича „разковниче“ и се знае само от най-опитните баячки. В някои краища на България се прави огромен венец, през който се провира цялото село за здраве, пали се и сутрешен огън.
„Мълчана вода” е също един от най-важните и магични ритуали, съпровождащи празника. Вечерта преди Еньовден, знахарите и баячките отиват да налеят вода от планинския извор. Докато се лее водата и се занася до дома, не трябва да се говори, иначе целебната й сила ще изчезне. Вярва се, че такава вода сбъдва желания и променя съдби.
Друг типичен ритуал за празника е Еньова буля. Малко момиче между 6 и 8 години се облича като булка с червено було и билков венец на главата. Девойката се носи на ръце, като нозете не бива да докосват земята, защото се смята за лоша поличба. Ритуалът е наричане за здраве, плодородие и женитба.
Вълшебството на Еньовден и съпровождащите го ритуали, изпълнявани и днес, олицетворяват мистиката и силата на българския дух, съхранил традициите в историята.
