В момента БРИКС представлява 45 процента от световното население и 35 процента от световната икономика по отношение на покупателната способност.
Групата БРИКС наскоро проведе първата си среща на върха след разширяването ѝ в Казан, Русия, която е ротационен председател.
Чрез групата Китай и Русия се стремят да създадат алтернативна международна платежна платформа, която не е обект на западни санкции. Според експертите е малко вероятно тази тактика да проработи.
БРИКС е създадена от Русия, Китай, Индия и Бразилия, разширена е с включването на Южна Африка, а след това допълнително разширена с членството на Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. Саудитска Арабия е поканена да се присъедини към групата, но не е станала официално член.
Русия използва Междубанковата система за презгранични плащания на Китай (CIPS) – система, базирана на китайския юан – за ограничена международна търговия, след като беше изключена от базираната на щатския долар платформа SWIFT (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunications) след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.
Уанг Гуо-чен, помощник-изследовател в Института за икономически изследвания Чунг-Хуа в Тайван, заяви, че шансовете Китай и Русия да променят истински международната финансова система са малки.
Според статистиката на Народната банка на Китай през 2023 г. CIPS е обработвала средно по 30 000 транзакции на ден на стойност 482,6 милиарда юана (около 122 милиарда лева).
Уанг каза, че базираната на щатския долар SWIFT, която обработва ежедневно 42 милиона транзакции на стойност 5 трилиона долара (около 9 трилиона лева), има значително предимство пред CIPS.
„Ако една държава не може да се присъедини към SWIFT, това означава, че е изключена от глобалния финансов обмен. Така че на практика е невъзможно Пекин да промени глобалната финансова система“, каза Уанг пред The Epoch Times.
Тайванският макроикономист Хенри У каза пред The Epoch Times, че икономиките на трите основни страни в БРИКС – Китай, Русия и Иран – ще продължат да бъдат притискани.
„Тъй като глобалната политическа ситуация е конфронтация между Съединените щати и Китай… основната стратегия на Съединените щати е да прекъсне финансовата подкрепа на Китайската комунистическа партия… и постепенно да елиминира нейния икономически импулс“, добавя още той. „По този начин Китайската комунистическа партия в крайна сметка няма да може да се издържа поради вътрешни икономически проблеми и криза на режима, да не говорим за подпомагане на други режими.“
Г-н У каза, че международното влияние на ККП се основава на огромните инвестиции в други страни, „но сега ККП няма пари.“
„Активите ѝ в щатски долари са изпразнени от корумпираните вътрешни служители“, каза той. „Те са обменили присвоените в юани пари за щатски долари и след това са ги прехвърлили в чужбина. Освен това екстремното затваряне от страна на ККП по време на COVID-19 е причинило огромни икономически загуби, които не са възстановени.“
Уанг каза: „Ако не бяха финансовите санкции от Европа и Съединените щати, Русия нямаше да иска да използва юана за транзакции. [Руският президент Владимир] Путин също така иска да интернационализира [руската] рубла чрез БРИКС. С други думи, и ККП, и Русия искат да контролират страните от БРИКС.“
Той каза, че страните от БРИКС имат свои собствени сметки.
„Но тези страни всъщност имат политически и икономически проблеми, независимо дали става дума за Русия, Иран или Китай“, каза Уанг. „Така че те имат проблеми с потребителския капацитет. Всяка страна от БРИКС иска да изнася, а не да внася. Но кой има най-големия краен потребителски пазар в света като Съединените щати? Изглежда, че никоя от тях няма такъв.“
Бившият главен икономист на Goldman Sachs Джим О’Нийл, който въведе термина БРИК през 2001 г., каза: „Идеята, че БРИКС може да бъде някакъв истински глобален икономически клуб, очевидно е малко нереалистична, както и Г-7, и е много смущаващо, че те се виждат като някакъв алтернативен глобален фактор, защото това очевидно не е осъществимо.“
В момента БРИКС представлява 45 процента от световното население и 35 процента от световната икономика по отношение на покупателната способност. Китай представлява повече от половината от общата икономика на групата.
Отношения между Китай и Русия
Китайският лидер Си Дзинпин присъства на срещата на върха и се срещна с Путин в Казан на 22 октомври, третата среща между двамата тази година.
Путин каза на Си: „Руско-китайското сътрудничество в световните дела е един от основните стабилизиращи фактори на световната сцена.“
Си каза: „Международната ситуация е преплетена с хаос.“
„Твърдо вярвам, че приятелството между Китай и Русия ще продължи поколения наред, и отговорността на великите държави към своите народи няма да се промени“, каза той.
Джън Цинмо, доцент в Катедрата по дипломация и международни отношения в Университета Тамканг в Тайван, казва, че няма истинско приятелство между Китай и Русия.
„Въпреки че го казват, тяхното сътрудничество е насочено главно към оспорване на настоящия международен ред, воден от Съединените щати, и е само временно сътрудничество“, каза той пред The Epoch Times.
„Има много конфликти между Китай и Русия. Си Дзинпин обеща да продължи да подкрепя Русия в руско-украинската война, но също така се страхуваше от влошаването на отношенията със Запада, особено тъй като сега ККП е изправена пред сериозен спад в икономиката си.“
Относно глобалните финанси, Джън каза: „Русия, под западни санкции, е по-нетърпелива да установи различна система за презгранични плащания, но ККП има притеснения. Тя се надява да изгради международен ред, доминиран от ККП, основан на подкрепата на страните от глобалния юг, за да се конкурира със Съединените щати.“
Русия е под международни санкции от нахлуването си в Украйна през 2022 г. и Китай остава основният поддръжник на Русия в тази продължаваща война. Междувременно Китай е под нарастващ натиск от международната общност, водена от Съединените щати, заради непрекъснатата заплаха за суверенитета на Тайван и нелоялните практики в световната търговия.
Луо Я, Пей Джън и Ройтерс допринесоха за този репортаж.
