|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Арктика притежава 22% от неразкритите запаси от нефт и природен газ в света, което прави територията апетитна за Китай и Русия
Скорошните заявки на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп за контрол над Гренландия предизвикаха опасения. В общността за национална сигурност на САЩ обаче съществува дългогодишен консенсус, че нарастващото влияние на Русия и китайския режим в Арктика е обезпокоително и изисква незабавно внимание.
Тръмп е правил подобни изявления по отношение на Панамския канал, като е изразявал разочарование от разширяването на участието на компании, притежавани от китайския режим, в неговото управление.
„Няма да се ангажирам с това“, заяви Тръмп на 7 януари, когато беше попитан дали би изключил използването на военна или икономическа принуда за контрол както над Гренландия, така и над Панамския канал.
Коментарите му по време на пресконференция в неговия курорт Мар-а-Лаго оставиха много репортери в недоумение, предизвиквайки многократни въпроси за разяснения.
Той подчерта, че Съединените щати се нуждаят и от двата региона по причини, свързани с икономиката и националната сигурност.
Едно от предимствата на подхода на Тръмп, независимо дали е умишлено или не, е, че създава публична дискусия по въпроси, които обикновено се решават зад кулисите, каза пред The Epoch Times Майкъл Уолш, експерт по външна политика на САЩ.
„Той предизвиква дискусии и дебати“, каза Уолш. „И това се наблюдава в момента. Чувате хората в метрото да говорят за Гренландия и Панама.“
За мнозина не е ясно дали Тръмп възнамерява да използва военна сила или я предлага като тактика за преговори, за да промени статуквото в двата региона.
„Може да е тактика за водене на преговори – кой знае?“ – предположи Уолш.
Той обаче отбеляза, че при тълкуването на забележките на Тръмп е важно да се вземем предвид контекста.
„А повечето политически лидери не разбират контекста“, заяви той, визирайки нарастващите рискове в Гренландия, най-големия остров в света.
Уолш, който е работил като съветник по въпросите на сигурността в Азиатско-тихоокеанския регион за кандидат-президентската кампания на Джо Байдън през 2020 г., подчерта загрижеността на САЩ за независимостта на Гренландия и Фарьорските острови – две автономни територии на Дания.
Макар че Тръмп спомена само Гренландия, Съединените щати са загрижени и за двете територии, заяви той.
По време на първия мандат на Тръмп Държавният департамент работи за задълбочаване на връзките с двете области, за да се противопостави на руската и китайската активност в Арктика. Тези опасения се запазиха и при Байдън, който през 2022 г. представи стратегия за Арктика, за да се противопостави на нарастващата конкуренция, особено на „полярния път на коприната“ на китайския режим.
Уолш отбеляза, че и двете администрации споделят сходни виждания за рисковете в региона.
„Няма голяма разлика между двете администрации по отношение на оценката, че в региона има риск“, каза той.
Въпреки че Дания е близък съюзник в НАТО, Съединените щати се опасяват, че влиянието на Дания върху тези острови може да отслабне с течение на времето, ако те се насочат към независимост.
През последните осем години рисковете нараснаха, отчасти поради вътрешнополитическата динамика в Дания по отношение на островите.
„САЩ и Дания имат дългогодишно партньорство и то работи наистина добре“, каза Уолш. „Мисля, че опасенията са, че в бъдеще те може да не са партньор на САЩ в Гренландия или Фарьорските острови, ако те станат независими.“
Датският външен министър Ларс Локе Расмусен заяви на 8 януари, че Гренландия може да стане независима, но е малко вероятно да стане американска държава.
„Напълно признаваме, че Гренландия има свои собствени амбиции“, каза Расмусен. „Ако те се реализират, Гренландия ще стане независима, макар и едва ли с амбицията да се превърне във федерална държава в САЩ.“
На 8 януари правителството на Гренландия също отговори на коментарите на Тръмп, заявявайки, че „Гренландия принадлежи на гренландците“ и че бъдещето ѝ ще бъде определено от собствения ѝ народ.
Въпреки това Гренландия изрази интерес към укрепване на връзките със Съединените щати, особено в областта на икономическото сътрудничество, минното дело и разработването на минералните си ресурси. Гренландия също така подчерта ангажимента си да работи със Съединените щати и съюзниците от НАТО за гарантиране на сигурността и стабилността в Арктика, отчитайки променящата се политическа динамика в региона.
„Кабинетът очаква с нетърпение да изгради отношения с новоизбрания президент Доналд Тръмп и неговата администрация“, се казва в изявлението на Гренландия.
Състезание в Арктика
През последните години китайският режим амбициозно развива своя търговски и военен потенциал в Арктика. Освен това руските и китайските военни кораби все по-често действат заедно в региона.
„Гренландия е важна, защото Арктика стана важна“, заяви пред The Epoch Times Гордън Чан, политически коментатор и експерт по Китай. „А Китай и Русия се стремят да контролират Арктика.“
По време на Студената война регионът е бил от решаващо значение заради стратегическите морски пътища в Атлантическия океан, но след Студената война хората до голяма степен са забравили за тяхното значение, каза Чан.
Тенденциите за затопляне водят до по-голяма активност в Арктика, което може да доведе както до конкуренция, така и до напрежение в региона, се посочва в доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания от юли 2024 г.
Позовавайки се на оценки от 2008 г. на Геоложката служба на САЩ, докладът подчертава огромните ресурси на региона, включително близо 90 млрд. барела петрол и 1669 трилиона кубични фута природен газ. Това представлява около 22% от неразкритите конвенционални запаси от нефт и природен газ в света.
Арктика разполага и с минерали на стойност трилиони долари, включително сребро, мед, злато, никел, желязна руда и редкоземни елементи.
Освен това в Гренландия се намира голяма американска военна база със системи за предупреждение за ракетно нападение и космическо наблюдение.
Чан заяви, че не е съгласен с коментара на Тръмп за това, че не изключва използването на военна сила за превземането на Гренландия, като каза, че няма основание за това.
Той заяви, че макар светът да не е мирен, след като Русия и китайският режим вече използват сила, коментарите на Тръмп могат да насърчат повече агресия в световен мащаб.
Републиканецът Майк Уолц, който беше избран за съветник по националната сигурност на Тръмп, защити забележките на Тръмп за Гренландия.
„Става въпрос за критично важни минерали. Става въпрос за природни ресурси“, каза той пред Fox News на 8 януари. „Китайците сега произвеждат ледоразбивачи и се изтласкват нагоре. Така че става дума за нефт и газ. Това е нашата национална сигурност.“
Уолц пък заяви, че Русия „се опитва да стане крал на Арктика“, като посочи, че Русия разполага с повече от 60 ледоразбивача, докато САЩ имат само два и един от тях трябваше да се върне в родното пристанище през лятото на 2024 г. заради електрически пожар.
Досега Байдън е запазил мълчание относно забележките на Тръмп.
По време на разговор с репортери на 8 януари Джон Кърби, говорител на Съвета за национална сигурност, отказа да коментира директно, като вместо това посочи отговорите на чуждестранните лидери.
„Не би било уместно да се намесваме и да даваме оценки“, каза той, като предпочете по-умерен отговор, вместо да критикува коментарите на Тръмп за съюзниците.
Инфраструктурата с двойно предназначение на китайския режим
По време на посещението си на Капитолийския хълм на 8 януари Тръмп отново беше запитан от репортери за потенциалното използване на военна сила в Гренландия. В отговор той спомена неотдавнашното пътуване до Гренландия на най-големия си син Доналд Тръмп-младши.
„Получихме аплодисменти, когато кацнахме вчера“, заяви новоизбраният президент, описвайки посрещането като „нещо като празник на любовта“.
Тръмп също така повтори критиките си към високите такси, които Панама налага на САЩ и на военноморските си сили, особено като се има предвид, че САЩ първоначално са построили Панамския канал. Той също така даде ясно да се разбере, че няма да позволи на китайския режим да получи контрол над стратегически важния воден път.
Китайските компании, включително Landbridge Group и базираната в Хонконг CK Hutchison Holdings, понастоящем управляват терминали в двата края на канала.
Коментарите на Тръмп за Панамския канал отразяват нарастващата загриженост на американските политици относно разширяващото се влияние на китайския режим в Латинска Америка. През 2022 г. Държавният департамент предупреди, че придобиването от страна на Пекин на технологии, съоръжения и инфраструктура в Латинска Америка може да има двойна цел.
През юли 2022 г. генерал Лора Ричардсън, тогавашен ръководител на Южното командване на САЩ, изрази загриженост относно китайските държавни компании, които управляват пристанища от двете страни на Панамския канал, като заяви, че тези съоръжения могат бързо да бъдат превърнати във военни съоръжения.
„Трябва да сме загрижени, това е глобален проблем“, каза тя на Аспенския форум за сигурност в Колорадо. „Същият модел са използвали в Африка, Азия, Европа… не е нещо ново“.
В неотдавнашни публикации в социалните медии Тръмп изрази разочарование от разширяващото се влияние на Китай в канала, въпреки че той е построен от САЩ преди повече от 110 години с цената на големи финансови и човешки разходи.
„Много се радвам, че президентът Тръмп повдигна този въпрос, защото китайците чрез различни средства имат възможност да блокират канала във военно време“, каза Чан.
Панамският канал, открит през 1914 г. след десетгодишно строителство, ръководено от САЩ, постепенно е върнат на Панама по силата на договор от 1977 г., подписан от президента Джими Картър.
През 1999 г. Панама поема пълния контрол над канала, който оттогава се е превърнал в един от най-натоварените морски пътища в света, свързващ Атлантическия и Тихия океан. На 31 декември 2024 г. Панама ще отбележи 25-годишнината от предаването на канала.
По силата на отделен Договор за неутралност от 1977 г. Панама и Съединените щати се споразумяха, че водният път ще остане постоянно неутрален, със справедлив достъп и такси за всички държави. Следователно всяко китайско предизвикателство към този договор може да предизвика Съединените щати да използват военна сила.
„Вижте, Панамският канал е жизненоважен за нашата страна“, заяви Тръмп по време на пресконференцията си на 7 януари. „Той се управлява от Китай. Ние дадохме Панамския канал на Панама. Не го дадохме на Китай и те злоупотребиха с него. Те злоупотребиха с този дар.“
Демократична критика
По време на пресконференцията си Тръмп предложи също така Мексиканският залив да бъде преименуван на „Американски залив“, изразявайки разочарованието си от Мексико във връзка с незаконната имиграция.
Много демократи обаче разкритикуваха тези коментари, отхвърляйки ги като отвличане на вниманието.
„Демократите от Камарата на представителите вярваме, че не сме изпратени във Вашингтон, за да нахлуем в Гренландия, да преименуваме Мексиканския залив или да завземем със сила Панамския канал“, заяви лидерът на малцинството в Камарата на представителите Хаким Джефрис (окръг Ню Йорк) по време на пресконференция на 8 януари. Той заяви, че техен приоритет е справянето с нарастващите разходи, пред които са изправени американските семейства.
В интервю за CNN същия ден сенатор Елизабет Уорън (демократ) разкритикува забележките на Тръмп за Панамския канал и Гренландия, като заяви, че Съединените щати винаги са уважавали суверенитета на други държави. Тя изтъкна, че коментарите са послужили за отвличане на вниманието от спорните му кандидатури, включително Пийт Хегсет, Тулси Габард и Робърт Ф. Кенеди-младши.
Сенаторът Крис Мърфи (демократ) изрази подобно мнение, като определи коментарите на Тръмп като опит да се отвлече вниманието от намаляването на данъците му.
„Струва ми се доста просто“, написа той на 7 януари в социалната медийна платформа X. „Той говори за нахлуване в Гренландия и Панама, за да отвлече вниманието на вас и медиите от КРАЖБАТА, която ще се случи точно под очите ви – гигантското намаляване на данъците за неговите милиардери и корпоративни приятели, платено чрез масивно орязване на Medicare и Medicaid.“
Ако Тръмп реши да използва военна сила, за да спази споразумението за неутралитет, това няма да е първият случай на намеса на САЩ в Панама.
Пенсионираният генерал-лейтенант Кийт Келог, който ще бъде специален пратеник на Тръмп за Украйна и Русия, заяви, че е бил командир на щурмова бригада по време на инвазията в Панама през 1989 г. по време на президентството на Джордж Буш. Целта на операцията е била да бъде отстранен от власт панамският лидер Мануел Нориега.
„Всъщност ние превзехме Панамския канал в края на 80-те години по време на операция „Справедлива кауза“ и три седмици по-късно им го върнахме“, каза Келог пред Fox News на 8 януари.
„Мисля, че мнението му за китайците, които управляват канала, е добро“, каза Келог. Повече от 70% от търговията, която преминава през канала, е търговия на САЩ, каза той, и е в национален интерес „каналът да остане суверенен“.
