Ангел Антонов: „Прочетох я на един дъх“, ми казаха много хора
„Целта на моята книга е да опише заслугите на българската прима отвъд суперлативите и празните приказки – това, с което тя е станала силна фигура на оперното шахматно поле. Днес има много звезди, но едва ли всички те ще останат в историята. А Кабаиванска ще остане и затова има съвсем обективни причини“ (Ангел Антонов, оперен певец)
Книгата „Весталка на операта“ беше представена на 1 февруари в новото артистично пространство на Софийската опера и балет Клуб „Опера“ с разговор, в който участваха авторът Ангел Антонов, басът Димитър Станчев и журналистът Димитър Сотиров. Всеки от тях сподели лични спомени от срещите и съвместната си работа с оперната дива Райна Кабаиванска – весталката на операта, не по-малко интересни от самата книга.
„От детска възраст се интересувам от творчеството на Райна Кабаиванска. Бях ученик във френската гимназия във Варна, откъдето съм родом, когато с мои съученици, по повод 70-годишния й юбилей, направихме първия в света неин сайт. Той намери място на страниците на Opera internationale, най-престижното френско списание за оперна музика. В него бях синтезирал нейната биография, много снимки, интервюта, в които други артисти говореха за нея, и такива, в които тя разказва за свои колеги. По-късно от Нов български университет по наша идея направиха неин официален сайт. Спомням си нашето запознанство, когато й казах: „Г-жо Кабаиванска, аз направих този сайт“, а тя ме погледна многозначително и отвърна: „А-а-а, значи Вие сте мистериозната личност…“. Така започна общуването ни.
В годините сме се виждали по различни поводи, вкл. в Тулуза, когато през 2008 година тя изпълняваше ролята на Старата графиня в „Дама пика“. Бях в публиката, където беше и оперната певица Вита Браун от Аляска, която вече не е между живите. Тогава беше на 90 години. Сменила беше по 4 полета в двете посоки, за да присъства на това представление. Тя ми изпрати 130 записи на Райна Кабаиванска на видеокасети и дискове. Почти всички от тях вече са достъпни в You tube, но тогава това беше много сложно. Някои са апокрифни, всички са уникални. Пазя ги и до днес. В книгата съм включил огромна дискография, включваща не само официалните й записи, които могат да бъдат открити навсякъде, но и т.нар. пиратски. Някои от тях са с отлично качество и имат историческо значение“ сподели Ангел Антонов.
„Весталката“ е опера Гаспаро Спонтини, невероятно трудна за главната героиня, наподобява акробатика на гласа с невероятно трудни вокални пасажи. Райна Кабаиванска е изпълнявала тази роля. Весталката е жрица в древен Рим, чиято задача е да стои в храма и да пази денонощно свещения огън, така че той да не изгасне. Райна Кабаиванска винаги е сравнявала пеенето със свещен огън и е споделяла, че тя, като една весталка, трябва да го пази и предава на младите певци. Реших, че това е една чудесна метафора и озаглавих така книгата си, което много й хареса“, каза още Ангел Антонов.
Димитър Станчев, доайенът на Софийската опера и балет, който лично и актьорски се е докоснал до творчеството на Райна Кабаиванска, също сподели забавни и трогателни спомени за нея. Той нарече пеенето й „божествено“. „Тя е жена комплексна, трябва да се гледа, не само да се слуша. Най-въздействащата артистка, много внушаваща!“, каза той.
Журналистът Димитър Сотиров сподели: „Защо „Весталка на операта“? Имах удоволствието да чуя отговора на този въпрос преди 13 години, когато успях да направя първото си и единствено засега интервю с Райна Кабаиванска. Тогава тя каза: „Боря се да опазя една традиция жива“. Весталката е тази, която съхранява традицията, т.е. Райна цял живот прави едно и също – опазва една традиция. Традицията на белкантото, на големите имена. При Райна Кабаиванска трябва да имаме предвид нещо, с което не всеки изпълнител може да се похвали: не просто да срещне своя идол Мария Калас, но и да чуе нейната оценка за себе си. Това е уникално! Съвместната им работа, постановката на „Сицилианска вечерня“ от Верди е провал за Калас, но триумф за Райна. Следя години наред изпълненията на различни певици на Тоска, специално арията Vissi d‘arte. До този момент не съм видял друга, която като Райна да я изпее облакътена, без да става. Всички останали са на колене или леко полегнали, но в момента, в който става много драматично, се изправят. Това изпълнение на Райна я показва в най-добрата й светлина.
Тази сутрин срещнах една мисъл на Кърт Вонегът, която също дава един ключовете към това, да разберем коя е Райна: „Ти си това, което претендираш, че си“. Целият живот на Райна е, струва ми се, едно потвърждение на тази мисъл. Само си представете 50-те години на миналия век, когато за да се оженят, хората е трябвало да получават платове по разпределение вместо такива, каквито искат. А според разказа на големия наш фантаст Любен Дилов, на някои сватби са черпели с бонбони лукчета. Та ето в тези години Райна да се изправи пред тогавашния първи – Вълко Червенков – и да му каже: „Искам да замина за Италия! Не искам да ходя в Русия!“… Той я попитал: „Защо?“. „Защото там е създадено белкантото“, отвърнала тя.
Показателни са и всички нейни по-нататъшни ходове. Тя е изпълнителката, която отказва на най-големия американски импресарио подготвен договор с думите: „Аз ще се грижа сама за своята кариера“. И го прави вече 25 години изключително успешно. Тя е тази, която печели дело срещу „Ла Скала“, след което си купува скъпо кожено палто, отива с него там и казва: „Благодаря! Вие ми подарихте ето това“. Резултатът е 10 години вън от този театър, но това не я е интересувало. Защото личността е в основата на успеха на Райна. Характерът при нея винаги е бил фокусът и това е видимо във всяка от ролите й.
Това, което прави „Весталка на операта“ много интересна книга, е това, че е написана с погледа и с разбирането на колега за колега“.
На срещата беше излъчен документален запис от 1988 година на операта „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа на Софийската опера. Макар качеството му да не беше особено добро, всички успяхме да видим онова, което Райна Кабаиванска вае на сцената. Записът е достъпен в You tube.
Премиерата на „Адриана Лекуврьор“ беше посветена на двете ни големи оперни диви Райна Кабаиванска и Александрина Милчева. През 2024 година и двете навършиха 90 години. Александрина Милчева присъства на премиерния спектакъл, а Райна Кабаиванска отправи видео обръщение – благодарност към „своята“, както тя самата нарече софийската публика, на рождения си ден – 15 декември, наред с посветения й спектакъл. На 17 януари в Софийската опера нейни ученици изпълниха централните роли отново в „Адриана Лекуврьор“.
Представянето на „Весталка на операта“ в Клуб „Опера“ беше част от честването на 90-тия юбилей на весталката на операта.
